№ 3169
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504444 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20161021 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 5374/2021 г. по описа на СРС,
40 с-в е осъден „Д.З.“АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, район „О.“, бул. *******,
да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 846,17
лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на „Пежо”, модел „208“, с
ДК № *******, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
28.10.2018 г. в гр. София, заедно със законната лихва от 31.08.2021г. до погасяване на
задължението и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 710.00 лв. разноски по делото.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника „Д.З.“АД с излагане на доводи за
неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във
връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установен размерът на вредата – 5336.01 лв., а не
както е приел съдът с постановеното решение 6274.70 лв. Заключението на съда, че
към момента на настъпване на ПТП увреденият автомобил е бил в гаранционни
условия е неправилен, доколкото соченото обстоятелство не е установено по делото.
Установена е действителната стойност на вредата и същата възлиза на сумата 5336.01
1
лв.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411
КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който
е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение
на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
В производството е установено, че на 28.10.2018 г. в гр. София, бул. „*******“ е
настъпило ПТП, за което ищецът е изплатил сумата от 6264,38 лв. с включени
ликвидационни разходи, представляваща застрахователно обезщетение за нанесените
щети по л.а. „Пежо 208“, с ДК № *******, застрахован при него по застрахова
„Автокаско“. ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „1823“, с peг. № СА ******* застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Във връзка с нанесената вреда ответникът е възстановил на ищеца сумата от
2
5482,53 лв. Сочените обстоятелства са обявени от първоинстанционният съд за
безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Страните спорят относно размера на вредата.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която се
възприема от настоящата инстанция по реда на чл.202 ГПК се установява, че размерът
на щетите нанесени на процесното МПС Пежо 208. рег.№ ******* към датата на ПТП,
възлиза на сумата 6259,70 лв., а с включени 15.00 лв. ликвидационни разноски -
6274,70 лв. Вещото лице посочва, че ако се приеме, че МПС Пежо 208 с рег.№
*******, към датата на настъпване на ПТП е бил в производствена гаранция и има
разширена клауза по застрахователната полица за застраховка Каско, то, същият е
следвало да бъде отремонтиран в официалния за марката и модела сервиз по издадено
възлагателно писмо. По този начин се обосновава и действителната стойност на щетата
по см. на чл.400 КЗ, поради което дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
сумата 6274,70 лв. с включени ликвидационни разноски. Доводите на въззивника, че
при определяне размера на вредата следва да бъде съобразена стойността на вредата по
средни пазарни цени – 5221.01 лв., съдът намира за неоснователни.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита
уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица. В
конкретния случай е уговорено, че към датата на ПТП автомобила е в период на
удължена гаранция. Това се установява, както правилно е приел първоинстанционният
съд от приетото по делото писмо на „С.Ф.А.“ АД сочещо че същият е отремонтиран в
официален сервиз. Именно и поради това тази стойност на вредите следва да бъде
възприета от съда при определяне на дължимата от ответника сума като
застрахователно обезщетение. Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ /отм.//,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. Поради това, ако застрахованият по
застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал. 3 КЗ /отм./. В
този смисъл е изразеното становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, което се възприема
от настоящия състав.
3
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 360.00 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20161021 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 5374/2021 г.
по описа на СРС, 40 с-в.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, район „О.“, бул. *******
да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* на основание чл.78, ал.1 ГПК сучата 360.00 лв. с ДДС разноски
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4