№ 607
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000469 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на синдиците на
„КТБ“-АД /н/ А. Д. и К. М. – ответник в първата инстанция против
решение №519 от 08.04.2024 год., постановено по т.д.№ 1768/2023 год. на
СГС, ТО, VI-11 състав, с което на основание чл.68, ал.3, т.1 от ЗБН е
допълнен списъка на приети вземания на кредиторите на „КТБ“-АД /н/ с
вземане в размер на 1 000 лева за съдебно-деловодни разноски в полза на М.
А. З. с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН, присъдени
с влязло в сила решение №420 от 30.03.2023г. по т.д.№ 159/2023г. на СГС,
както и в частта, в която в тежест на масата на несъстоятелността са
присъдени разноски в размер общо на 455 лева.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивната жалба
е подробно мотивирана. Молят съда да отмени решението като неправилно и
противоречащо на закона, като остави без уважение възражението на М. А. З.
против отказа на синдиците да включат вземането му за разноски в размер на
1000 лева в списъка на приетите вземания.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата
инстанция М. А. З. чрез пълномощника му адв.П. А., в който излага доводи за
неоснователност на жалбата, като напълно се споделят мотивите на
първоинстанционния съд.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени
1
в жалбата и събраните по делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като
съобразено с разпоредбите на материалния закон.
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с възражение от М. А. З. с
правно основание чл.68, вр. с чл.70 и чл.71 ЗБН, с което е поискал допълване
на списъка по чл.67,ал.2 ЗБН на кредиторите с приети вземания на длъжника
„КТБ” АД- /н/ с вземане в размер на 1 000 лв.- разноски за присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата съгласно
Решение № 420/30.03.2023г. по т.д. № 159/2023г. по описа на СГС, VI-1
състав, влязло в сила на 25.04.2023г. Във възражението се твърди, че
процесното вземане за съдебни разноски има характер на неоспоримо вземане
по чл.71, ал.1 ЗБН, а кредиторът има право вземането му да бъде включено в
допълнителния списък.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че
с Решение № 420/30.03.2023г. по т.д. № 159/2023г. на СГС, VI-1 състав, в сила
от 25.04.2023г., са били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА на адвокат М. А. З. в размер на 1000 лева, за което на 04.08.2023г. му
бил издаден изпълнителен лист. Разноските са присъдени в тежест на „КТБ“
АД (н).
С молба от 30.08.2023 г. вземането било предявено, но с Писмо изх.
№ 872/ 07.09.2023г. /л.6/, синдиците на банката го уведомили за отказа да
включат вземането в допълнителен списък с приети вземания. Мотивът за
отказа е, че вземането е възникнало след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на банката, а съгласно чл.4, ал.1, изр. първо
от ЗБН, масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на
кредиторите на банката, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но не и на последващи вземания, още
повече такива за разноски по водени след тази датата съдебни производства.
Съдът е приел възражението за процесуално допустимо и го е
разгледал по същество, намирайки го за основателно, който извод следва да
бъде споделен.
С молбата от 30.08.2023 г. възразилият кредитор е поискал да получи
плащане по издадения в негова полза изпълнителен лист от 04.08.2023г., с
което по същество е поискал да получи удовлетворение по реда на ЗБН.
Синдиците са приели, че няма възможност вземането да се включи в
допълнителен списък и са уведомили кредитора с Писмо от 07.09.2023г.
Затова за възразилия кредитор остава единствената възможност да подаде
2
възражение, което има характер на установителен иск по чл.694 ТЗ.
Становището на синдиците, обективирано в писмото от 07.09.2023г., че
списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, по последици се
приравнява на включване на вземането в списък на неприетите вземания. В
този смисъл е Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на
ВКС, I т.о/.
За да уважи възражението, първоинстанционният съд е приел,че
вземането за съдебни разноски /адвокатско възнаграждение/ на възразилия
кредитор произтича от влязло в сила решение, постановено след откриване на
производството по банкова несъстоятелност. Възражението - предмет на
настоящото производство, касае вземане за съдебно - деловодни разноски,
направени в съдебното производство по т.д. № 159/2023г. на СГС, VI-1 състав,
по което страна е била „КТБ“ АД (н).
Съдът е приел за неоснователни доводите на синдиците на „КТБ“АД
(н.), че съгласно чл.4 ЗБН, не се допуска удовлетворяване на вземания,
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, освен
изрично посочените. Изложил е мотиви, че всички разноски по делата за
попълване масата на несъстоятелността, включително тези за адвокатско
възнаграждение в полза на насрещната страна, представляват „разноски по
несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 ЗБН -
„разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на
масата на несъстоятелността“. Същият характер имат и разноските за
настоящото производство, което попада в хипотезата на разноски за
несъстоятелността свързани с „попълване на масата“.
Според съда произнасянето по разноските е част от съдебното
решение, което подлежи на изпълнение. Съгласно изричната разпоредба на
чл.69, ал.1, т.2 от ЗБН, вземането по чл.68, ал.3 от ЗБН се смята за прието от
момента на влизане в сила на решението на съда. Съгласно разпоредбата на
чл.69, ал.2, предл. четвърто от ЗБН, влезлите в сила решения по чл.68, ал.3
имат установително действие за банката и за всички кредитори на
несъстоятелността. Съдът е приел, че вземането за разноски, присъдено в
полза на възразилия кредитор, подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94
ал.1, т.8 от ЗБН и следва да се включи в списъка с приети вземания заедно с
вземанията по чл.71 ал.1 ЗБН.
Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви. Доколкото
процесното вземане на основание чл.70 ЗБН е неоспоримо, редът по чл.66
ЗБН не намира приложение. В случая не може да намери приложение
забраната по чл.4 ал.1 ЗБН, защото в нормата на чл.94 ал.1, т.7 ЗБН е
предвидено, че в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се
включват и други вземания, възникнали след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, а именно текущи
публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси
и други. Предвидената в закона възможност за удовлетворяване на вземания,
3
свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и
текущите публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да
бъдат и спорни по размер, по аргумент от по-силното основание налагат
извод, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните
производства, обусловени от производството по несъстоятелност, подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Освен това, отговорността за
разноски е последица от разрешаването на материално правния спор, поради
което присъдените в тези производства съдебни разноски се подчиняват на
режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността по реда на ЗБН.
Следва да се отбележи във връзка с изложеното във въззивната
жалба, че този състав вече не споделя предходното си становище, изразено в
Решение №482 от 13.07.2023г. по в.т.д.236/2023г., след като по въпроса вече
има трайна и непротиворечива практика на съдилищата в обратния смисъл,
включително на ВКС като напр. Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д.
№ 1212/2021 г. на ВКС, 1 ТО; Определение № 96 от 16.01.2024г. по т.д.
№445/2023г. на 1 ТО и др. Тази практика напълно се споделя от настоящия
състав.
Според разрешението, дадено с Определение № 67 от 15.02.2022 г. на
ВКС, Вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата
по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на
удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. Същите не
представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред
лимитативно изброените в чл.54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване
на развитието на откритото производство по несъстоятелност.
Тези вземания за съдебни разноски обаче подлежат на включване в
списъка с приети вземания наред с тези по чл.71, ал.1 от ЗБН. В случай, че
лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да
допълнят списъка, защитата на кредитора с вземане за съдебни разноски е
чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по
реда на чл.68 от ЗБН - в отделно производство и в открито заседание с участие
на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор.
В това производство предмет на установяване не е съществуването на
вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите
вземания с определена поредност. Това е редът за защита и на всички
кредитори с вземания, установени с решение по чл.65, ал.2, чл.68, ал.3 и
чл.20, ал 4 от ЗБН, в случай на отказ на синдика да допълни списъка,
доколкото съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на
синдика да коригира списъка извън производството по чл.68 от ЗБН. Именно
поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл.66
от ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка,
представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от
4
синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите
вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото становището
на синдика, че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, се
приравнява по последици на включване на вземането в списъка на неприетите
вземания.
При съобразяване на Определение № 67 от 15.02.2022 г. на ВКС и на
основание чл.71, ал.1 ЗБН, списъкът с приети вземания следва да се допълни с
процесното вземане на М. А. З. за адвокатско възнаграждение, присъдено на
основание чл.38 от ЗАдв., за което е издаден изпълнителен лист за сумата от 1
000 лева, с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на делото въззиваемата страна има право на
разноски, които са претендирани съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
С отговора на въззивната жалба е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от който процесуалният представител на въззиваемия
адв.П. А. е осъществил безплатна правна помощ. Затова в представения
списък претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лева в полза на адвокат П.
А., позовавайки се на чл.7,ал.3,изр.2 от Наредба №1/2004 г. на ВАС.
С оглед изхода на спора, дължимата държавна такса по аргумент от
чл.18 от Тарифа №1 за държавните такси, които се събират от съдилищата, е в
размер на 25 лева и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
Апелативен съд от масата на несъстоятелността, както и 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №519 от 08.04.2024 год., постановено
по т.д.№ 1768/2023 год. на СГС, ТО, VI-11 състав.
5
ОСЪЖДА ,,Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК-*********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
Апелативен съд сумата от 25 лева - държавна такса за въззивно обжалване,
както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА ,,Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК-*********
да заплати на адвокат П. А. А., с адрес: гр.***, ул. „***“ № *, ет.*, на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата сумата 400 лева адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на М. А. З. пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6