Решение по дело №370/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20197260700370
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 950

гр.Хасково, 16.12.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №370 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба от Т.А.К. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат М.К.С., с посочен по делото съдебен адрес, против Заповед №РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта ѝ, в която заявените за подпомагане от жалбоподателя имоти: БЗС №70055-1045-27-1; БЗС №70055-1067-21-1; БЗС №70055-1195-3-1; БЗС №70055-1302-9-4; БЗС №70055-1414-3-1; БЗС №70055-1414-4-1; БЗС №70055-1451-2-1; БЗС №70055-161-1-1; БЗС №70055-363-3-1 и БЗС №70055-363-4-1, са определени като такива извън слоя „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018.

            С жалбата се претендира отмяната на заповедта, в обжалваната ѝ част, като  неправилна, незаконосъобразна и немотивирана.

Твърди се, че жалбоподателят подал заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2018, като декларирал имоти за подпомагане. Имотите били почистени и приведени в добро земеделско състояние, съгласно изискванията на Наредба №2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Въпреки това части от декларираните от него парцели попадали извън обхвата на слоя „Площи, допустими за подпомагане“, включително след разглеждането на подаденото в законоустановения срок Възражение срещу предварителния обхват на слоя.

В жалбата се излагат съображения, че процесната заповед на министъра, с която бил одобрен окончателният слой, не съдържала фактически основания. В нея не се посочвали кои имоти са приети като такива извън слоя. Заповедта не съдържала и критериите, въз основа на които бил утвърден специализираният слой, поради което не можело да се провери как административният орган е формирал преценката си за включването или изключването на площи от обхвата на слоя. Цитира се разпоредбата на чл.15, ал.2, т.1, 2 и 3 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и се сочи, че в случая от заповедта не ставало ясно кой от трите метода за актуализиране на слоя бил използвани – дешифриране на ортофото изображение, теренна проверка, или проверка на място. Твърди се, че по силата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, индивидуалният административен акт следвало да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, а непосочването на такива правело обжалвания акт немотивиран. В случая била налице липса на мотиви, водеща до незаконосъобразност на акта.

Навеждат се доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания акт. В тази връзка се цитира чл.15, ал.5 от Наредба №105 от 22.06.2006 г. и се твърди, че по никакъв начин оспорващият не бил уведомяван нито за извършване на теренна, нито за извършване на проверка на място на имотите му. Съгласно изискванията на действащото законодателство, кандидатът следвало да бъде уведомен и да присъства при извършването на проверка на място, поради което се твърди, че или такава проверка не била извършвана, или ако е била извършена, това е станало в нарушение разпоредбите на закона.

На следващо място в жалбата се навежда довода, че заявените за подпомагане парцели не отговаряли на всички изисквания за допустимост, определени в Наредба №2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Твърди се, че същите били изчистени и се поддържали в идеално състояние, и не били налице никакви основания за изключването им от слоя „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018.

Навежда се и довода, че извършената дешифрация на ортофото картата била извършена неправилно от административния орган. Твърди се, че дешифрацията на цифровата ортофото карта и оценката на характеристиките на даден физически блок, включително наличието на допустими или недопустими за подпомагане площи в него, се извършвала в цялост, на ниво – референтен парцел-физически блок. Жалбоподателят считал, че органът недопустимо отделил от една практически еднородна площ участъци, които приел за недопустими за подпомагане, като по този начин нарушил разпоредбите на чл.33, ал.1 и чл.33а, ал.1 от ЗПЗП. Анализират се определенията на „Физически блок“ и „Блок на земеделско стопанство“ и се сочи, че според чл.33а, ал.1 от ЗПЗП, създаденият в СИЗП специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ включвал площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок. Задължението за оценка не само на физическия блок, но и на отделни части от него, като допустими за подпомагане, се извличало от разпоредбата и на чл.8 от Наредба №105 от 22.06.2006 г. Нормата на чл.14 от Наредбата задължавала административния орган да извършва дешифриране на физическите блокове в ЦОФК, както и на частта от физическите блокове, отговарящи на изискванията за подпомагане по наредбата по чл.40 от ЗПЗП през съответната година, в случая Наредба №2/2018 г. Твърди се, че в случая не било извършено разделяне на физическия блок на части – на такива, които са обработени или в добро земеделско състояние, и такива, които не са в добро земеделско състояние. Изследвано било само състоянието на целия физически блок, но не и отделяне на недопустимите и допустимите площи в него, което представлявало нарушение на материалния закон и отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

Излагат се и доводи за издаване на заповедта в несъответствие с целта на закона – да бъдат осигурени всички необходими и възможни условия за подпомагане на земеделските стопани.

В депозираните по делото от пълномощника на жалбоподателя писмени бележки (л.78-80), допълнително се навежда съображение и за нищожност на заповедта, поради издаването ѝ от некомпетентен орган. Твърди се, че на заместник-министъра В. К. не било възложено да подписва заповедта за одобряването на специализирания слой за кампания 2018 г. с представената по делото Заповед за заместване №РД 09-212 от 28.02.2019 г., а също че нито в ЗПЗП, нито в друг нормативен акт било предвидено функцията на Министъра по чл.33а от ЗПЗП да бъде делегирана на друг орган.

Ответникът, Министър на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, и претендира същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №РД 46-504 от 12.12.2018 г. (л.25-26) Министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.16б, ал.1 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №105 от 22.08.2006 г.), е одобрил проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. В раздел IV от заповедта изрично е указана възможността земеделските стопани в срок до 07.01.2019 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой.

С представена разпечатка по делото (л.57) е удостоверено публикуването на заповедта на интернет страницата на МЗХГ на 19.12.2018 г.

С дата на генериране: 31.12.2018 г., чрез ОД „Земеделие“ – Хасково, жалбоподателят Т.А.К. е подал до Министъра на земеделието, храните и горите Възражение (л.50), заведено с вх.№РД-46/03.01.2019 г. на Общинска служба „Земеделие“ – гр.Свиленград. В същото е посочил, че възразява срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., конкретно в частта му, касаеща декларираните за подпомагане от него площи със заявление за подпомагане с УИН 26/110518/79186, одобрен със Заповед №РД 46-504 от 12.12.2018 г., и е поискал той да бъде преразгледан по отношение на физическите блокове, в които попадат изброени парцели в землище с.Студена, със следните идентификатори: 70055-1045-27-1; 70055-1067-21-1; 70055-1195-3-1; 70055-1302-9-4; 70055-1414-3-1; 70055-1414-4-1; 70055-1451-2-1; 70055-161-1-1; 70055-363-3-1 и 70055-363-4-1.

С процесната Заповед №РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л.52-53), на основание чл.33а, ал.2 от ЗПЗП и чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2018 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през година от страна на Технически инспекторат на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед №РД 46-504 от 12.12.2018 г. на Министъра.

С т.II от заповедта е предвидено одобреният окончателен специализиран слой да се предостави на Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки, съгласно чл.37, ал.2 и чл.43 от ЗПЗП, на подадените през Кампания 2018 заявления за подпомагане, извършване на финална оторизация и плащания на площ за 2018 г., както и за прием на заявления за подпомагане през 2019 г.

В т.IV от заповедта е разпоредено Окончателният слой да бъде публикуван на интернет страницата на МЗХГ, секция „Идентификация на земеделските парцели“ и на ДФЗ - РА, а в т.V – заповедта да се изпрати за обнародване в „Държавен вестник“, като освен това е посочено, че заповедта подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването/обнародването ѝ.

Заповед №РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е публикувана на интернет страницата на МЗХГ (л.56), изпратена за публикуване (л.51) и публикувана в неофициалния раздел на Държавен вестник брой 20 от 08.03.2019 г. (л.60-61).

Жалбата на Т.А.К. срещу заповедта е подадена в съда на 21.03.2019 г.

В представеното по делото писмо изх.№93-2846/10.05.2019 г. (л.20) на Директора на Дирекция ДПИЗП в МЗХГ се сочи, че за кампания 2018 г. бенефициентът Т.А.К. (с УРН 700178) е заявил за подпомагане 16 парцела. Обект на възражението му до МЗГХ и на жалбата до съда са 10 парцела. Парцелите попадат под самолетни снимки, заснети на 20.08.2018 г., тоест за тези територии е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) Цифрова ортофото карта (ЦОФК), в резултат на което част от площите попадат извън специализирания слой ПДП, тъй като са оценени като неподдържани и следователно – като негодни за подпомагане, съгласно Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Представят се на електронен носител (CD) ЦОФК изготвена по самолетни снимки от 2018 г. на съответните парцели, с нанесени контури на физически блокове от СИЗП в лилав цвят, заявени от кандидата парцели в жълт цвят за кампания 2018 г. и допустими за подпомагане площи в син цвят, както и в табличен вид (л.58-59) – подробни данни за заявените от кандидата парцели за кампания 2018 г.

По искане на жалбоподателя по делото беше допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза по подробно поставени въпроси.

В приетото Заключение на вещото лице Р.К. са изложени констатациите, че жалбоподателят Т.А.К. е заявил за подпомагане през 2018 г. 16 парцела с обща площ от 33.42 ха в землището на с.Студена, предимно ливади за косене, от които извън границите на слоя с допустими за подпомагане площи попаднали 19.69 ха. Недопустимите за подпомагане площи от процесните БЗС са били определени като такива въз основа на дешифриране на цифрова ортофотокарта, изготвена по самолетни изображения. Самолетните снимки, въз основа на които е изработена ЦОФК за 2018 г. за територията на процесните парцели, са направени на 20 август 2018 г.

В отговор на въпроси 1.3 и 1.4, вещото лице е изготвило таблица (л.70-72), в която поотделно за всеки от заявените от жалбоподателя парцели, в отделни колони е посочило причините за изключване на площи от слоя „Площи, допустими за подпомагане“ съгласно МЗХГ, и недопустимите според експертизата площи, като е направило и описание на недопустимите площи с посочване какво представляват те.  

В заключение вещото лице установява, че използваната ЦОФК по самолетни изображения от 2018 г. е правилно дешифрирана по отношение на процесните БЗС, с изключение на парцел 70055-1451-2-1, където според него към допустимата площ следва да се добави поддържана и подходяща за подпомагане площ от 0.63 ха, върху която се намират около 18 единични дървета и храсти.

Жалбата на Т.А.К. е процесуално допустима за разглеждане. Същата е депозирана при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.33а, ал.6 от ЗПЗП 14-дневен срок за обжалване от съобщаването на заповедта, в случая от публикуването ѝ в Държавен вестник. Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, и е насочена срещу конкретна част от този акт, по отношение на която за жалбоподателя е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Според чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), състояща се от отделни системи, една от които е Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.30, ал.2, т.2 от ЗПЗП, която, съгласно чл.30, ал.4, т.2 от ЗПЗП се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите. Въз основа на законовата делегация по чл.30, ал.6 от ЗПЗП, Министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол.

Член 33а, ал.1 от ЗПЗП регламентира правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл.40 от ЗПЗП – Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за заплащане на площ. В ал.2 на чл.33а от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл.37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл.30, ал.6 от ЗПЗП.

При така извършения преглед на нормативната уредба, обжалваната заповед се явява валидно издадена, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила.

Неоснователно е твърдението на оспорващия за нищожност на обжалваната заповед поради издаването ѝ от некомпетентен орган. Действително компетентният да издаде заповедта за одобряване обхвата на специализирания слой орган, съгласно изричната разпоредба на чл.33а, ал.2 от ЗПЗП, е Министърът на земеделието, храните и горите, като не е предвидена възможност същият да делегира тези си правомощия на друг.

В процесния случай Заповед №РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е подписана за министъра от заместник-министър В. К., по силата на Заповед за заместване №РД 09-212/22.02.2019 г., което изрично е отразено в заповедта. Видно от представената по делото Заповед №РД 09-212/22.02.2019 г. (л.23), издалият я Министър на ЗХГ Р. П., на основание чл.25, ал.4 от ЗА разпорежда В. К. – заместник-министър на земеделието, храните и горите да го замества в периода от 27.02.2019 г. до 01.03.2019 г. включително, във връзка с ползването на законоустановен годишен отпуск. Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че с оглед посочването в т.1 на заповедта, че по време на отсъствието на министъра заместник-министърът следва да упражнява правомощията му по чл.9 от конкретен закон, то последният не може да подпише от името на министъра процесната заповед. В отлика от оправомощаването или упълномощаването, институтът на „заместването“ се използва в случаите, когато лицето, титуляр на определени правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, и за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган (подробно в мотивите на Тълкувателно решение №4/22.04.2004 г. на ВАС по д.№ТР-4/2002 г., ОС на съдиите). Ето защо при изрична заповед, с която е наредено заместник-министър В. К. да замества министъра, който обективно е възпрепятстван да упражнява своите правомощия поради отпуск, то подписването на заповедта на 01.03. 2019 г. е извършено от компетентно лице.

Неоснователно е възражението на оспорващия за немотивираност на обжалваната заповед. Предвид спецификата на административния акт, а именно с него да бъде одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за територията на цялата страна, обективно не е възможно в самата заповед да бъдат излагани детайлни аргументи по отношение на всеки отделен парцел. Съгласно Тълкувателно решение №16/75 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Издаването на заповедта за одобряване на т.нар. допустим слой не се извършва по искане на заинтересовано лице, а по силата на закона, поради което за мотивирането ѝ е достатъчно административната преписка да съдържа проверими данни и доказателства за начина, по който е определен специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, от които да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен съд (напр. Решение №8396/05.06.2019 г. по адм.дело №5391/2017 г.; Решение №8511/06.06.2019 г. по адм.дело №5870/2018 г.; Решение №5572/12.04.2019 г. по адм.дело №5263/2017 г. и др.). В конкретния случай административната преписка съдържа такива доказателства – Таблица за площите от парцелите на жалбоподателя, които попадат извън окончателния обхват на слой, допустим за подпомагане за 2018 г., като съображенията за изключване на части от парцелите от одобрения окончателен специализиран слой се съдържат в дешифрираните самолетни снимки, представени на CD като файлове с наименование „1_2018“ и „2_2018“.   

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в разпоредбите на чл.16б, чл.16в и чл.16г от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В случая предвидените административнопроизводствени правила са спазени, като видно от приложената административна преписка, производството е открито със заповед, издадена на правно основание чл.16б, ал.1 от Наредбата №105 от 22.08.2006 г., която е оповестена по предвидения ред. Дадена е възможност на земеделските производители да се запознаят с одобрения обновен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение, което е разгледано и констатациите за състоянието на референтните парцели е потвърдено. Последвало е издаване на заповед по чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006 г., която в оспорената си част е определила част от заявените БЗС – изцяло или отчасти извън обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, и същата е обнародвана в „Държавен вестник“. 

Неоснователно е възражението на оспорващия за допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на заповедта, поради неизвършването на теренни проверки, или проверки на място, евентуално за извършването на такива без неговото уведомяване и присъствие. Съгласно чл.15, ал.2 от Наредба №105 от 22.08.2006 г., цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой „Площи, допустими за подпомагане“ и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл.33а, ал.2 от ЗПЗП; 3. отразяване, след анализ и при съществуваща техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл.37, ал.3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП.

От анализа на цитираната разпоредба следва, че административният орган може алтернативно да избере един от посочените в Наредбата способи, като извършването на специализирани теренни проверки и проверки на място не е задължително. В настоящия случай заявените от жалбоподателя парцели не са попаднали в определените за теренна проверка физически блокове, нито в проверките на място по чл.37 от ЗПЗП, поради което такива не са правени. За тях е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) ЦОФК, по самолетно заснемане от 20.08.2018 г., при което процедурата е проведена при спазване на административнопроизводствените правила.

При анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че по отношение на БЗС №70055-1045-27-1; БЗС №70055-1067-21-1; БЗС №70055-1195-3-1; БЗС №70055-1302-9-4; БЗС №70055-1414-3-1; БЗС №70055-1414-4-1; БЗС №70055-161-1-1; БЗС №70055-363-3-1 и БЗС №70055-363-4-1, заповедта е съответна на материалния закон и на неговата цел.

Установената от административния орган недопустимост за подпомагане на площите от парцелите, е извършена след дешифрация на актуалната за кампанията цифрова ортофото карта. В таблицата към заключението на назначената по делото съдебна експертиза поотделно за всеки от парцелите са посочени причините за изключването им от слоя „Площи, допустими за подпомагане“, и като основания за това са конкретизирани отделните разпоредби (съответно чл.3, ал.1, т.1 и т.2; чл.8, ал.2, т.1 и т.3; чл.10, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т.1 и т.2б) от Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за заплащане на площ. От вещото лице е посочено, поотделно за всеки парцел, какво представлява недопустимата площ, както и че в парцелите няма допустима за подпомагане площ (ДПП), респ. за парцел 70055-1045-27-1 – че границата на слоя с ДПП е очертана по границата на почистената площ. В заключението на експертизата, прието по делото без оспорване от страните, е установено, че използваната ЦОФК по самолетни изображения от 2018 г. е правилно дешифрирана по отношение на изброените БЗС.

С оглед заключението на експертизата, което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено, и при преценка на представените снимки на парцелите, се установява наличие на основания за изключване на разгледаните площи на изброените БЗС от одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, тъй като съгласно Наредба №2 от 26.03.2018 г. необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност, като захрастени територии; териториите, заети от гори, от дървесна и храстовидна растителност; от друга нежелана растителност и пр., са неподходящи за подпомагане.

Съдът приема, че при спазване на изискванията на чл.33а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, МЗХГ е създало в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва допустимите площи, определени въз основа на критериите по Наредба №2 от 26.03.2018 г. Данните в СИЗП са преминали обновяване чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуалната цифрова ортофотокарта, изготвена при самолетно заснемане от 20.08.2018 г., и отразяват реалното състояние и ползване на площите. След като съдържат недопустими за подпомагане площи, законосъобразно тези части са останали извън допустимия за подпомагане слой. Жалбата по отношение на изброените БЗС е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид заключението на вещото лице, жалбата на Т.А.К. се явява основателна само в частта ѝ, касаеща БЗС №70055-1451-2-1.

В таблицата към експертизата е посочено, че парцелът е с площ 7.38 ха, като съгласно извършената от МЗХГ дешифрация на ЦОФК, недопустимата за подпомагане площ е 3.14 ха – части от парцела са недопустими за подпомагане на основание чл.8, ал.2, т.1 и т.3, и чл.10, ал.1, т.1, и ал.2, т.2б от Наредба №2 от 26.03.2018 г. – по-голям от допустимия брой мозаечно разположени дървета и храсти; групи и редици дървета и храсти; висока тревна растителност, без следи от земеделска дейност (косене).

Експертизата е установила, че недопустимата площ представлява по-голям от допустимия брой мозаечно разположени дървета и храсти; групи и редици дървета и храсти; бурени и висока тревна растителност. Констатирала е също, че към допустимата площ в парцела следва да се добави почистена площ от 0.63 ха, върху която се намират около 18 единични дървета и храсти.

В т.1.2 от Заключението на експертизата е направен извода, че използваната ЦОФК по самолетни изображения от 2018 г. е правилно дешифрирана по отношение на процесните БЗС, с изключение на парцел 70055-1451-2-1, където към допустимата площ следва да се добави поддържана и подходяща за подпомагане площ от 0.63 ха, върху  която се намирали около 18 единични дървета и храсти. 

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като заявява, че в действително недопустима от този парцел е площ от 2.51 ха, вместо приетата като такава площ от 3.14 ха. Пояснява, че при прегледа на парцела е видял, че на този участък площта изглежда поддържана, вътре имало единични дървета, които преброил и които били по-малко от допустимата площ. Вещото лице очертало тази площ, измерило я и я изключило от определената от МЗХГ за недопустима площ, като границата на тази площ ясно се установявала.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 26.03.2018 г., трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от дървесна и храстовидна растителност. Същевременно разпоредбата на чл.8, ал.2 от същата наредба (в приложимата редакция) предвижда, че допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по ал.1, когато на тях: (т.1) има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м. (за видовете от чл.10, ал.1, т.1 – 3 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение и (т.3) следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година.

При съобразяване на представените по делото доказателства – представените на електронен носител снимки и приетото заключение на вещото лице, съгласно което върху установима площ от 0.63 ха от парцел 70055-1451-2-1 (с площ 7.38 ха), се намират около 18 единични дървета и храсти, и в този участък площта изглежда поддържана, съдът приема, че същата площ се явява допустима за подпомагане. В частта ѝ, в която за БЗС 70055-1451-2-1 от допустимата за подпомагане площ е изключена площ от 0.63 ха, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, а жалбата – основателна.

Ето защо в частта, с която от одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ е изключена тази площ от парцела, заповедта следва да се отмени. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, за определяне на недопустимата за подпомагане площи от БЗС 70055-1451-2-1 преписката следва да се върне на административния орган, като при новото произнасяне Министърът на земеделието, храните и горите  следва да съобрази установеното по делото относно частта от парцела, която трябва да се включи в слоя площи, допустими за подпомагане за Кампания 2018.

В останалата ѝ част жалбата на Т.А.К. следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.

По отношение на претендираните разноски в производството, съдът намира следното:

На основание чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая жалбоподателят е направил разноски от 10 лв. за държавна такса, 450 лв. за вещо лице и 500 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, или общо в размер на 960 лева. При уважена жалбата му само по отношение на 1 от 10 заявени имоти, съразмерно му се дължи от ответника 1/10 от сумата, равняваща се на 96 лева.

Същевременно от страна на ответника своевременно е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС и отхвърлената (9/10) част от жалбата. При определено по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, юрисконсултско възнаграждение от 106 лв., същото съразмерно ще се дължи на ответника в размер на 96 лева, поради което съдът приема, че разноски по делото не следва да бъдат присъждани, а същите следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т.А.К. ***, Заповед №РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018 е останала част от БЗС №70055-1451-2-1 в землището на с.Студена с площ от 0.63 ха.

ВРЪЩА преписката на Министъра на земеделието, храните и горите в тази ѝ част за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.К. ***, срещу Заповед №РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в останалата ѝ част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: