РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5704 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Ц.С.Д. ЕГН ********** ***, срещу Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***
иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер от 9350,96 лева,
от които сума в размер на 5 015, 69 лв., представляващи главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 12. 2002 г. до 30. 04. 2015 год., сума в размер на 4 034, 27 лв., представляващи лихва за забава за периода от 03. 02. 2003 год. до 07. 08. 2015 год.,
както и сумата 301, 00 лв, представляващи разноски по
ч.гр.д. 3967/2015 г по описа на ПлРС, за която
е издаден изп. лист № 6584/22.12.2015 г. по гр. д. № 3967/2015 г. на РС - Плевен и за събирането на която е образувано изп. дело № 2018********** по описа
на ЧСИ П. *** с рег. № 905 на КЧСИ, с
район на действие ПлОС.
Твърди се в исковата молба,
че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3967/2015 г по описа на ПлРС е образувано изпълнително производство пред ЧСИ за
събиране на процесните суми.
Счита, че е налице правен интерес от воденето на настоящия иск, доколкото при
ЧСИ има образувано дело по повод на събиране на сумите, което към момента не е
приключило. Твърди, че сумите са погасени по давност, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, поради неизпълнение от страна на кредитора. Навежда и
доводи, че ищцата не е собственик на процесния топлоснабден имот. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не се явява и не се представлява.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор. Счита, че искът е недопустим. Сочи, че предметът на делото
съвпада с този по ч.гр.д. № 3967/2015 г по описа на ПлРС, но само, че с
разменени страни. Твърди, че ищецът е имал право на защита по реда на чл.422 ГПК. Излага, че не са налице и предпоставките на чл.424 ГПК. Поради изложеното
моли съда да прекрати делото.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното по
делото изпълнително дело № 20189050400514 по описа на ЧСИ П. *** с рег. № 905
на КЧСИ с район на действие ПлРС, че на 14.06.2018 г ответникът е подал молба
за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист
№6584/22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 3967/2015 г. по описа на ПлРС за следните
суми: сума в размер на 5 015, 69 лв., представляващи главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2002 г. до 30.04.2015 год., сума в размер на 4 034, 27 лв., представляващи лихва за забава за периода от 03. 02. 2003 год. до 07. 08. 2015 год.,
както и сумата 301, 00 лв, представляващи разноски по
делото.
Видно е, че ищцата е получила ПДИ
на 16.07.2018 г.
От представените по делото
запорно съобщение се установява, че е наложен запор върху сметката на ищцата,
открита в Банка ДСК ЕАД.
Установява се от приложения по
делото нотариален акт №63, том ІХ, рег.
№7716, дело №496/2013 г. по описа на нот. *** с рег. № 017 с район на действие
ПлРС, че ищцата е закупила на 15.10.2013 г. имот, по отношение на който са
начислени процесните суми за отдадена топлинна енергия.
На съдът му е служебно известен
фактът, че издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, въз основа,
на която е издаден изпълнителен лист 6584/22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 3967/2015
г. по описа на ПлРС е връчена на ищцата
на 21.08.2018 г. След като същата не е реализирала правото си да подаде
възражение по чл.414 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.09.2015
г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен
установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението
по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него
са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване
на заповедното производството, по което е
издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия
произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист,
тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК. С оглед на
изложените в исковата молба твърдения, че вземането е погасено по давност след
издаване на изпълнителния лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има
правен интерес да води настоящия иск..
По отношение на
основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на
ч.гр.д. № 3967/2015 г. по описа на PC - Плевен/ факт с правопогасяващ ефект за задълженията по
изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
поради неизпълнение от страна на кредитора.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила на 05.09.2015 г. (при липса на подадено в
срок възражение), и петгодишния срок започва да тече от тази дата, доколкото от
този момент кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Такива действия са налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на
продан и др. Съгласно Тълкувателно решение 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Между страните не е спорно, че по гр.д. №3967/2015 г. по описа на ПлРС е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.
Не е спорно и, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2018********** по описа на ЧСИ П. ***
с рег. № 905 на КЧСИ, с район на действие ПлОС за процесните суми.
От датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 05.09.2015 г. (от която дата започва да тече петгодишната погасителна давност)
валидни изпълнителни действия срещу ищеца, водещи до прекъсване на давността,
са извършени с налагането на запора
върху банковата сметка на ищеца – 06.07.2018 г. На тази дата петгодишната давност е била прекъсната и е започнала да
тече нова (чл. 117 от ЗЗД). След тази дата, действия по изпълнителното дело,
предприети в рамките на определен изпълнителен способ, по отношение на ищеца,
не са били предприемани. Следователно, считано от 06.07.2018 г. давността не е била
изтекла към подаване на исковата молба
-31.07.2018 г.
За неоснователно съдът счита
направеното възражениe, че ищецът не е бил собственик на имота през целия
исков процес. Както вече беше отбелязано ищецът може да основава иска си само на обстоятелства, настъпили след приключване
на заповедното производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Видно е, че ищецът е придобил имота през 2013 г. и фактът, че не е бил
собственик на имота през целия период е съществувал и към датата на издаване на
заповедта за изпълнение, поради което и възражението е могло да бъде релевирано
с възражение по чл.414 ГПК, което не е сторено.
Поради изложеното съдът счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото своевременно е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира,
че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, напротив –
налице е признание на иска, поради което определя юрисконсултско възнаграждение
за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.Д. ЕГН ********** ***, срещу „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***
иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер от 9350,96 лева,
от които сума в размер на 5 015, 69 лв., представляващи главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 12. 2002 г. до 30. 04. 2015 год., сума в размер на 4 034, 27 лв., представляващи лихва за забава за периода от 03. 02. 2003 год. до 07. 08. 2015 год.,
както и сумата 301, 00 лв, представляващи разноски по
ч.гр.д. 3967/2015 г по описа на ПлРС, за която
е издаден изп. лист № 6584/22.12.2015 г. по гр. д. № 3967/2015 г. на РС - Плевен и за събирането на която е образувано изп. дело № 2018********** по описа
на ЧСИ П. *** с рег. № 905 на КЧСИ, с
район на действие ПлОС.
ОСЪЖДА Ц.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***,
сумата от 100 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: