Р Е Ш
Е Н И Е
№262103 27.07.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14177 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 3 и 4 от
КТ; член 128, т. 2 от КТ и член 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът Д.С.У., ЕГН ********** иска отмяна на заповед на
работодателя му „Кристиас“ ЕООД, ЕИК ****** № 17 от 06.01.2020г., с която
трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. член 330, ал.
2, т. 1 от КТ и признаване на уволнението му за незаконно; заплащане на
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 06.01.2020г.
до 06.07.2020г. в размер на 3360 лева; заплащане на неплатено трудово
възнаграждение за периода 01.08.2019г. до 06.01.2020г. в размер на 800 лева,
както и заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в
размер на 203 лева за 8 работни дни, ведно със зак. лихва върху всички суми от
завеждане на исковата молба в съда до окончатеното им изплащане. Претендира
разноски.
Ищецът
твърди, че с Решение от 07.09.2020 г. на Апелативния съд гр. ****** е бил оправдан по
повдигнатите му обвинения, като във връзка с тези обвинения през 2019 г. е бил
задържан на територията на *****с
обвинението, че е извършвал незаконен трафик на хора.
Твърди се
също така, че към момента на задържането му е работил по трудов договор при
ответника на длъжността „******“
при основно трудово възнаграждение 560 лв. и полагаем платен годишен отпуск от
25 работни дни.
Ищецът сочи,
че във връзка с изпълнение на трудовите си задължения през юли 2019 г. е пътувал до *******, като на 24.07.2019 г. е
задържан от органите на досъдебното производство на Италия.
Твърди се, че
по този повод е бил задържан и управлявания от него камион, собственост на
ответното дружество, поради която причина работодателят му е знаел къде се
намира, какво е било положението му, къде е бил камионът, като също така се
твърди, че ищецът е бил в постоянна връзка с адвоката му, който е бил адвокат и
на ответниковото дружество.
Ищецът
твърди, че след връщането му в България е установил, че трудовият му договор е
прекратен, като сочи, че не е получавал заповед за прекратяване на ТПО,
респективно такава не му е връчвана от работодателя, като установил след
извършена справка в ТП на НОИ, че ТПО е прекратено, считано от
06.01.2020 г. Освен това след разговор с управителя на ответника установил, че
договорът му е прекратен на основание чл. 330, ал.2, т. 1 от КТ.
Ищецът
признава, че по време на задържането му за август, септември, октомври, ноември
2019 г. е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв..
В открито съдебно заседание проведено на 14.07.2021 г.
размерите на исковете за трудови възнаграждения и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск са изменени от 800 лева на 775 лева иот 203 лв. на 201,60
лева.
Предвид
изложеното се излагат претенции за заплащане
на трудово възнаграждение, представляваща разлика между дължимото и платеното
му от работодателя за процесния период; заплащане на обезщетение за платен
годишен отпуск за осем дни за 2019 г., както и претенция за отмяна на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение и обявяване на уволнението му за
незаконно.
Предявен е и
иск за извършване на поправка на посоченото основание в трудовата му книжка, по който
производството е прекратено като
недопустимо. Искът по чл. 344, ал. 1,
т. 4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка,
не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С този иск се оспорва не прекратяването на трудовото
правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване, с твърдения, че не то е действително
осъщественото.
От
ответника е представен писмен отговор в едномесечния срок по член 131 ГПК.
Излагат
се следните твърдения, доводи и възражения:
Че управителят на ответниковото дружеството е
издал заповед № 17/06.01.2020 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено.
Твърди се, че
с товарителница на Еконт Експрес,
изпратена на 31.01.2020 г. и получена на 03.02.2020 г., ответникът получил
молба от съпругата на ищеца, с която молба същата поискала да й бъдат изпратени
заповедта за
прекратяване на трудовия договор, оформената трудова книжка и дигиталната карта
на ищеца.
Ответникът
твърди, че в приложеното нотариално пълномощно било изрично написано, че
съпругата му има права да получава адресираната до ищеца кореспонденция, както
и права да подава и получава всякакви документи, в това число и да го подписва.
Ответникът
твърди, че е оформил трудовата книжка и заедно с всичко документи, ведно със
заповедта за прекратяване били изпратени на постоянния адрес на ищеца, като
пратката била доставена и приета на 13.02.2020 г. от съпругата на ищеца, в
качеството й на упълномощено лице въз основа на представеното пълномощно, за
което последната подписала декларация за това, че е получила документите, като
тази декларация била изпратена до офиса на ответника с куриер със съответна
товарителница.
Ето защо
работодателят счита, че заповедта за прекратяване е връчена надлежно на ищеца.
Работодателят
излага
доводи, че дори
и упълномощителят да е оттеглил пълномощното си, това оттегляне няма действие спрямо
извършеното от ответника като трето лице, поради неговата добросъвестност.
Ответникът
счита, че срокът
за предявяване на иска за оспорване на уволнението е започнал да тече от деня
на връчването на заповедта – 13.02.2020г., като срокът е изтекъл на 21.06.2020 г., предвид
обявеното извънредно положение в страната, с оглед на което правото на ищеца да иска
отмяна на уволнението е погасено по давност, и искът му следва да се отхвърли
като неоснователен.
В условията
на евентуалност, ако съдът счете, че връчването на заповедта, чрез съпругата на
ищеца не било
надлежно, се заявява,
че доколкото към
момента на завеждане на исковата молба и понастоящем процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение не била връчена от работодателя на
работника, същата не била придобила
ефект да прекрати трудовото правоотношение, като трудовото правоотношение между страните продължава да действа и
към настоящия момент. Относно предявения
иск за заплащане на трудовото възнаграждение се излагат доводите, че такова задължение за
работодателя не е възникнало, доколкото ищецът не е престирал труд, като
платените му трудови възнаграждения са изплащани добросъвестно от работодателя
независимо, че работникът не е полагал труд.
Относно
иска за плащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в условията на
евентуалност се твърди, че трудовото
правоотношение не било прекратено, тъй като
заповедта не била връчена, поради което и
не се дължи обезщетение за неизполван платен годишен отпуск. Довод за това била забраната за компенсация на платения годишен
отпуск, който може да бъде обезщетен единствено в хипотезата на прекратяване на
трудовото правоотношение, а ако такова не било налице искът за претендираното обезщетение е недопустим.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме искът за допустим, то по
изложените съображения искът бил неоснователен. Отделно от това искът се оспорва като неоснователен и
по
размер.Претендират се разноски.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Между страните
няма спор, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „******“, както и че от работодателя на ищеца
на 06.01.2020 година е била издадена заповед за прекратяване на ТПО с ищеа на осн. член 330, ал. 2, т. 1 от
КТ. Спори се относно момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца. Общото правило е, че заповедта за прекратяване следва
да бъде връчена лично срещу подпис на работника или служителя, което обаче
не е възможно да бъде направено според описаните обстоятелства, както и не е възможно
същата
да бъде връчена при отказ, който да бъде удостоверен от двама свидетели.
В Кодекса на
труда е предвидено връчване посредством изпращане с препоръчано писмо с обратна разписка (чл. 195, ал.2 КТ), като в този
случай, за да се приеме, че изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение
е достигнало до адресата е достатъчно работодателят да е изпратил препоръчаното писмо на адреса,
посочен от работника и пощата да
удостовери доставянето
на писмото на адреса, без значение е и дали
връчването по пощата е извършено лично на него. С достигане на изявлението на
посочения от работника или
служителя адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта и
изявлението му е породило правно действие (в този смисъл Решение № 283 от 6.04.2010г., на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 39 от 27.02.2017г. на ВКС, ІІІ г.о./.
В процесния случай ищецът-работник е имал надлежно
упълномощен договорен представител в лицето на съпругата му, видно от
представеното в заверен вид пълномощно /л. 39/, в обема на чиято представителна
власт е включено правото да подава и получава
всякакви документи, както и да го подписва навсякъде където е
необходимо. Упражнявайки правата по даденото й пълномощно съпругата му е
сезирала работодателя на нейния съпруг с молба за получаване на заповедта за прекратяване
на ТПО и трудовата книжка, като същите са били изпратени по куриер чрез ЕКОНТ
Експрес ООД, връчени лично на упълномощеното лице на 13.02.2020г., удостоверено
с електронно изявление от куриера /л. 41/.
В писмо до фирмата В. У. признава получаването на
книжата, като уведомява „Кристиас“ ЕООД, че съгласно представеното пълномощно
не е имала учредени права за подписване на получените документи, което
обстоятелство се оправергава от съдържанието на представеното пълномощно.
По изложените съображения съдът приема, че
заповедта за прекратяване на ТПО е връчена надлежно и е породила правни
последици за ищеца, считано от 13.02.2020г., а с оглед релевираното възражение
на ответника за пропуснатия двумесечен давностен срок, изтичащ на 21.06.2020г.
съгласно чл. 357, ал. 1, т. 2 от КТ конститутивният иск за отмяна на заповедта
за прекратяване на ТПО следва да се отхвърли като неоснователен.
Като
обусловен от отхвърлянето на иска по член 344, ал. 1, т. 1 от КТ ще се отхвърли
и иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.
По предявения иск с правно основание член 128,
т. 2 от КТ за плащане на частично неплатено
трудово възнаграждение.
Ищецът не е
престирал труда си в процесния период, доколкото по това време е бил задържан
под стража в ***** по обвинение в престъпление, които обстоятелства не се
оспорват от страните. ТПО е насрещно и с възникването му се създават задължения и за двете страни по трудовия договор. По тази причина трудово възнаграждение се дължи за времето, в което работникът престира труда си на работодателя. В този смисъл е разпоредбата на чл. 124 от КТ и член 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според който
основната работна заплата е възнаграждение за изпълненитео на определените
труудови задачи, задължения и
отговорности. Ето защо искът за заплащане на неплатените трудови
възнаграждения ще се отхвърли като неоснователен.
По предявения иск с правно основание член 224, ал.1 от КТ.
Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда: „При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по
давност.“ Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от
работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или
служителя.
Съгласно чл. 42 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж.
В конкретния случай работодателят е
признал трудовия стаж на ищеца за периода 18.04.2019г. до 06.01.2020г., видно
от извършеното отбелязване в трудовата книжка на ищеца /л. 37/, което
обстоятелство следва да се счита и за извънсъдебно признание на този
правопоражщащ обезщетението факт.
Съобразно изслушаното заключение на
вещото лице, което не е било оспорено от
страните, за 8 работни дни обезщетението възлиза на сумата от 201,60 лева, ето
защо искът като основателен и доказан ще ще се уважи.
По разноските.
Съобразно уважената част от исковете
на ищеца, като са били предявени пет иска, а е уважен само един от тях, ще се
присъдят разноски по съразмерност от 128 лева.
На ответника съобразно отхвърлената
част от исковете ще се присъдят разноски от 964 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск –
дължимата ДТ от 50 лева и 100 лева за ССЕ, платими от БС.
Мотивиран от изложеното, Пловдивски
районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.У., ЕГН ********** против „Кристиас“ ЕООД, ЕИК ****** искове с
правна квалификация член 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ и член 128,т. 2 от КТ за
отмяна на заповед ******, с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. член 330, ал. 2, т. 1 от КТ и признаване на уволнението на
ищеца за незаконно; заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението на ищеца за периода 06.01.2020г. до 06.07.2020г. в размер на 3 360
лева и заплащане на неплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2019г. до
06.01.2020г. в размер на 775 лева, ведно със зак. лихва върху двете суми,
считао от датата на подаване на исоквата молба в съда до окончателното им
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Кристиас“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Д.С.У., ЕГН ********** сумата от 201,60 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2019 година,
ведно със зак. лихва върху сумата от 201,60 лева, считано от 29.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Кристиас“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на Д.С.У., ЕГН ********** сумата
от 128 лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Д.С.У., ЕГН ********** да
заплати на „Кристиас“ ЕООД, ЕИК **** разноски от 964 лева по съразмерност.
.
ОСЪЖДА „Кристиас“
ЕООД, ЕИК ***** да заплати на ПРС държавна такса в производството в размер на
50 лева и разноски от 100 лева за ССЕ.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.