Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 446 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.К., чрез адв. Р.И. – АК Бургас, депозирана против електронен фиш серия К № 3206357, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на „БУЛКОС БГ“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че в електронния фиш е изписана скоростта с отчетен толеранс, но не е изписана скоростта, която АНО е възприел като скорост, заради която жалбоподателят е санкциониран. На второ място се излагат съображения, че не е ясно дали посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението, съответства на местоположението на АТСС TFR1-M и на процесното МПС, като не е посочен и режима, в който е работило устройството, както и не е посочено в процесния електронен фиш, в каква посока се е движило МПС-то. На следващо инвокират оплаквания, че в електронния фиш липсва посочен издател, което препятства възможността да бъде извършена преценка относно компетентността на неговия издател и доколкото същият се приравнява на наказателно постановление, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 47 ЗАНН, въпреки че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, и в утвърдения образец на електронен фиш не се съдържа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на същия. На следва що място се сочи, че липсва дата на съставяне, който реквизит е задължителен и тази законодателна непълнота, съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да бъде запълнена с относими към казуса правни норми, каквито са тези на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАНН и доколкото електронния фиш не отговаря на тези изисквания следва да бъде отменен и на това основание. На следващо място се навеждат доводи, че в електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същият, което според жалбоподателя е абсолютен процесуален порок, преграждащ правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че в електронния фиш не е ясно посочено дали мястото на извършване на нарушението, съответства на местоположението на АТСС или процесното МПС. Оспорва се законността на електронния фиш като неиздаден от административно-информационна система. Релевират се доводи, касаещи липсата на доказателства относно годността на техническото средство и дали същото е преминало технически преглед като се развиват съображения, че дори и да има удостоверение за последваща проверка, то същото е издадено в разрез със закона – чл. 38 и чл. 47 от Закона за измерванията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.11.2019г., в 09:39 часа, в Община
Две могили, град Две могили, ул. „Черно море“ №_ 5, в посока от главен път І-5
към бул. България на GPS координати EL 25.85000 NL 43.58333, с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M 501 е било заснето МПС – лек автомобил
„Тойота Авенсис“, с рег. № РВ 25 51 СХ, собственост на „Булкос БГ“ ЕООД, със
законен представител Т.К., което моторно превозно средство при ограничение на
скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак Д 11 е било установено да се движи с установена
стойност на скоростта 89 км/ч. и превишение от 39 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка
от регистъра на издадените електронни фишове, разпечатка от клип от 28.11.2019г.,
09:39:29 часа, Разпечатка от АИС КАТ – Регистрация
справка собственост, справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, Протокол
№ 5-37-19/27.09.2019г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M
501, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. №
4569р-9540, Заповед № 336з-538/15.03.2018г. и инструкция за работа с мобилна
система за видеоконтрол, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че електронния фиш не отговаря на законовите изисквания и не е доказана компетентността на неговия издател. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата, включително и за липсата на посочване, в какъв срок и пред кого може да бъде обжалван издаденият електронен фиш.
Единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и няма изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В този смисъл са Решение на Административен съд – Русе от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 215/2019г. и Решение на Административен съд – Русе от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 218/2019г.
Издаденият електронен фиш е в съответствие с изискванията за форма и одобрен образец и отговоря на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 ДР на ЗАНН, вр. чл. 39, ал. 4 ЗАНН. Няма изискване, същият да съдържа като реквизит дата на съставяне и както беше посочено по-горе в мотивите, не могат механично да се прилагат разпоредбите на ЗАНН, касаещи АУАН, при положение, че са налице законово регламентирани правила, касаещи именно издаването електронен фиш, които се явяват специални. В конкретния случай видно от съдържащата се административнонаказателна преписка справка от регистъра на издадените електронни фишове е безспорно установена датата на съставяне на същия.
Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 47 ЗАНН е неприложима в хипотезата на издаване на електронен фиш, по изложените по-горе мотиви.
Неоснователни са доводите в жалбата, че е допуснато процесуално нарушение, като в електронния фиш е посочена само скоростта, след приспаднат толеранс, а не е посочена скоростта, заради която жалбоподателят е санкциониран. Именно посочената в електронния фиш скорост е скоростта, за която жалбоподателят е бил санкциониран, която е именно скоростта след приспадната максимално допустимата грешка на средството за измерване от 3 км/ч. и именно това е релевантната скорост. Отделно от това следва да бъде посочено, че в самата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1 ЗДвП релевантното обстоятелство е именно конкретното превишение на разрешената скорост за движение и именно това превишение е основанието за санкциониране на водача.
Неоснователни и без опора в
доказателствата по делото са твърденията за неяснота дали посоченото място на
нарушението, а именно град Две могили, ул. „Черно море“ № 5, съответства на
местоположението на АТСС. Видно от представеният и приет по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4569р-9540 като място на контрол и точно
местоположение на средството за измерване № TFR1-M 501 на датата и часа на
нарушението е посочено град Две могили, ул. „ Черно море“ до бензиностанция
„Петрол“, чийто административен адрес е именно ул. „Черно море“ № 5, който факт
е ноторно известен. Изрично в протокола е посочена посоката на контролираните
МПС, а именно от Главен път І-5 към бул. „България“, посочен е режима на
измерване, а именно стационарен и посоката на задействие – приближаващ, а така
също и че мястото на контрол е именно част от общинска пътна мрежа и
ограничението на скоростта в този участък, което е 50 км/ч. Отделно от това на
самата снимка от клипа са посочени конкретните GPS координати, които се вписани
и в електронния фиш.
Неоснователни са твърденията, че в ЕФ не е посочено, в каква посока се
е движило моторното превозно средство. Видно от ЕФ, в същия конкретно е
посочено, че лекият автомобил се е движел в посока от главен път І-5 към бул.
„България“.
В представената от страна на наказващия орган Заповед № 336з-538 в
раздел ІІІ от същата са посочени длъжностните лица, на които са оправомощени да
извършват обработка през софтуерния модул за верификация на заснетите от TFR1-M
видеоклипове и изпращане за издаване към АИС АНД за издаване на ЕФ, като в
същата изрично е посочен Пламен Руменов Петров, който видно от Протокола за
използване на Автоматизирано техническо средство или система е извършил
обработката на конкретното нарушение. Самата АТСС № TFR1-M 501, с която е
установено нарушението, видно от Протокола за използване на Автоматизирано
техническо средство или система, по време на заснемане на нарушението е било
използвано от служителя Тодор Стоянов, който също е определен за длъжностно
лице, съгласно цитираната заповед, в раздел ІІ от същата, който да извършва ПК
(видео заснемане на нарушителите) с мобилните системи за видеоконтрол на
нарушения № TFR1-M, поради и което неоснователни се твърденията в жалбата, че
липсват доказателства, които да установяват компетентността на длъжностното
лице, което е работило с АТСС и което е обработило информацията на заснетото
нарушение.
Неоснователни и без опора в закона са инвокираните доводи, че последващата проверка на средството за измерване не е извършена от трета независима страна, по смисъла на § 1, т. 30 от Закона за измерванията.
Скоростта в конкретния случай е измерена с мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1M“, която е одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г., което средство за измерване е преминало последваща проверка, извършена от специалисти на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в Сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника при ГД „Национална полиция“, която лаборатория е оправомощена от председателя на ДАМТН, със заповед № 2050-4/11.02.2019г., на основание чл. 56 от Закона за измерванията, във вр. чл. 3 от Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Конкретното средство за измерване е посочено в приложение № 1, към чл. 2, съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата, в което приложение, представляващо Списък на средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица под т. 7 са посочени радарскоростомери. Правомощията на тази лаборатория, респективно на служителите към нея да извършват последващи проверки следва от самия Закон за измерванията и е извършено при спазване на реда в Наредбата за реда и оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол като самата проверка не е извършена от служители на ОД на МВР град Русе, а от служител на лаборатория за проверка на средствата за измерване, която не е подчинена нито териториално, нито функционално на административният орган издал обжалваното наказателно постановление, като същевременно самата тя няма самостоятелни правомощия за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Само по себе си обстоятелството, че лабораторията е включена в структурата на МВР, в чиято структура е и наказващият орган, не обуславя зависимост на същата от органите, ангажирани с използване на конкретното средство за измерване, поради което попада в кръга на оправомощените да извършват проверка на средства за измерване субекти по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за измерванията, във вр. с § 1, т. 30 от ДР на същия закон.
Анализът на разпоредбата на § 1, т. 30 от ДР на ЗИ налага извод, че законодателят не е установил като условие, в структурата на коя институция се намира съответната лаборатория. Предпоставките, необходими да се извърши преценка дали е трета независима страна за проверките, за които кандидатства се отнасят до съвсем различни фактически установявания, лимитативно посочени в §1, т. 30 от ДР на ЗИ.
Именно в подкрепа на горните изводи са и съображенията в жалбата, касаещи дейностите, които са законово делегирани на органите на МВР. Същественото тук и във връзка с тези доводи е, че самата проверка не е извършена от МВР, а от ДАМТН, чрез оправомощен субект по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗИ. Самата заповед Заповедта за оправомощаване, е издадена на основание чл. 50, ал. 1 от ЗИ и представлява индивидуален административен акт, който в случая е влязъл в законна сила, поради и което обсъждането на предпоставките за издаването на същата по см. на чл. 47, ал.1 от закона е извън предмета на делото съгласно чл. 314, ал.1 и чл. 339 от НПК и тази заповед не подлежи на косвен съдебен контрол.
В същия смисъл са и Решение от 12.07.2018 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 145/2018 г. и Решение от 22.02.2017 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 21/2017 г.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 28.11.2019г., 09:39:29 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 92 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 39 км/ч.
Средството за измерване, с което
е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща
проверка на средствата за измерване, което се установява и доказва от приетите
по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. (лист 13) и Протокол от
проверка на средство за измерване № 5-37-19 /27.09.2019г. (лист 12).
Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, което в процесния случай е мобилна система
за видеоконтрол, поставена в автомобил на контролните органи на МВР, която е
работела при стационарно положение на автомобила, което се установява от
приложения по делото Протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (лист 14 от делото). С измененията на
ЗДвП ДВ, бр.19/13.03.2015г. е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи” както и отделните видове такива
– стационарни и мобилни (§ 6, т.65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните
АТТС могат да бъдат разположени, както временно на самия участък от пътя, така
и в превозно средство. Изменена е и нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП като е
предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с
АТТС, независимо от кой вид е АТСС. Израза „в отсъствието на контролен орган и
на нарушител” в чл. 189, ал. 4 ЗДвП не се отнася за използваното АТТС, поради
което не се изключва използването на мобилни АТТС. Този текст касае издаването на
електронния фиш, което се извършва в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. Волята на законодателя, която се вижда и от мотивите на към
законопроекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по
пътищата е при издаване на електронен фиш да се включат всички видове АТТС -
стационарни или мобилни, доколкото и двата вида са „автоматизирани”, т.е.
работят самостоятелно, без намеса на контролен орган. Използването на заснемащи
технически средства е позволено по силата на чл. 165, ал. 3 ЗДвП. Редът и
условията за използване на стационарни и мобилни автоматизирани технически
средства се съдържат в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (Обн. ДВ бр. бр. 36
от 19.05.2015г.), където детайлно са разписани редът и условията за използване
на стационарните и мобилните автоматизирани системи и правилата за използване
на мобилни технически средства, както и обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват. В конкретния случай този ред е спазен и към
преписката и издадения електронен фиш са приложени всички необходими и
съпътстващи документи, регламентирани в посочената Наредба. Нарушението е
заснето от мобилно АТТС, което е засичало скоростта на приближаващите
автомобили, но не по време на движение, а когато АТТС е било в покой
(позиционирано) и не е било необходимо протичане на
административно-наказателното производство по общия ред. Освен това е приложен
клип за заснемането на автомобила на мястото на нарушението, с посочени точна
дата и час на нарушението, посока на движение, засечена скорост, кореспондиращи
си с отразените в електронния фиш обстоятелства.
Обстоятелството, че в електронния фиш е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП не води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш и не представлява основание за неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В настоящия случай, посочения в електронния фиш знак Д 11 „Начало на населено място“, указва именно, че нарушението е извършено в населено място и не е въведено и не се касае за различно ограничение на скоростта от общото за движение в населено място, а именно 50 км/ч. и не може да бъде прието, че по някакъв начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на юридическото лице собственик на моторното превозно средство, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Две могили, с 39 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3206357, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на Т.К., ЕГН:**********, в качеството му на законен
представител на „БУЛКОС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: