Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.01.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на тринадесети септември 2016год., в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело
№ 3701 по
описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 66, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност от
С.Г.Д. срещу „К.т.б.”АД/н/.
Ищцата С.Г.Д. моли да бъде
постановено решение по реда на чл. 68, ал.2 от Закона за банковата
несъстоятелност, с което да се признае за установено по възражението, подадено
от нея срещу Решение № ЗБН-66-295/14.01.2016год. на синдиците на КТБ/н/, че
вземането на С.Г.Д., включено в списъка
на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ/н/, обявен в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията по партидата на дружеството под номер
20150821144252 е с поредност на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на КТБ по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН като вземане на вложител и да
допълни на основание чл.68, ал.3 от ЗБН списъка на приетите вземания на
кредиторите на КТБ/н/, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 от ЗБН с решение
от 25.05.2016год. по т.д.№ 7549/2014год. по описа на СГС, ТО, 22с-в, с
гореизложеното вземане, което да е вземане на вложител с поредност на
удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН.
Ответникът
КТБ/н/ оспорва предявения иск и моли възражението да бъде прието за
неоснователно поради съображения изложени в представено по делото писмено
становище.
Съдът като прецени
доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема следното от фактическа и правна страна :
По делото между страните не се спори, а и се установява,
че между праводателят на възразилия кредитор е бил сключени договор за банков
влог, по силата на който банката се е задължила да върне на влогодателя
предадените й за съхранение парични средства, както и да им заплати уговорената
лихва.
Между страните в настоящото производство е
безспорно и това, че към предоставените за съхранение от влогодателя и
праводател на ищеца по договора за паричен влог средства са били общо в размер
на исковата сума и следователно по силата на тази сделка за банката е
възникнало задължение да върне на влогодателите тази парична сума при поискване
от тези лица.
По делото се установява също така, че между
влогодателя и ищцата е бил сключени договор за дарение, който при анализа на
волята на страните, изразена в клаузите на неговото съдържание, следва да се
квалифицира като договор за цесия, с който се прехвърлят вземанията, които са
възникнали в полза на влогодателя в КТБ.
Договорът за цесия по аргумент от чл.100 от ЗЗД
може да бъде сключен и като възмездна, и безвъзмездна правна сделка, като
отликите между тях се свежда до отговорността на цедента спрямо цесионера за
съществуването на вземането, т.е изцяло се отнася до вътрешните отношения между
страните по договора за цесия, поради което и неотносими за предмета на
настоящото производство са въпросите, свързани с възмездния или безвъзмездния
характер на придобиването на вземането по договора за банков влог.
Няма също така спор между страните, а и се
установява, че цесията е била надлежно съобщена на длъжника КТБ/н/, поради
което и прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо длъжника по
договора за паричен влог- банка КТБ/н/ и считано от този момент той дължи
изпълнение на задълженията по него на новия кредитор.
Спорен по делото е единствено въпросът дали с
оглед на основанието, въз основа на което се доказа, че предявените в
производството по несъстоятелност вземания са придобити от възразилия кредитор,
а именно договора за цесия, това лице има качеството на „вложител” по см. на
чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН в редакцията на тази разпоредба, приета с ДВ, бр. 67 от
29.07.2003год., която е приложима към процесните отношения на основание §12 от
ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и
инвестиционни посредници.
Понятието вложител има легално определение в ЗБН,
което е дадено с нормата на §1, т.4 от ДР на ЗБН, съгласно което то е лице,
което има право съгасно приложимите законови и договорни условия да получи
паричните средства по банковата сметка, произтичащи от временните положения в
резултат на обичайни банкови сделки. Същото е определението за вложител, дадено
с §1 т.3 от ДР на Закона за гарантиране на влоговете в банките/отм./, който е
бил действащ към момента на предявяване на процесното вземане в производството
по несъстоятелност на КТБ и който закон, наред с ЗБН урежда редът, по който
следва да бъдат защитени интересите на вложителите тогава, когато е отнет
лиценза на една банка и съответно, когато по отношение на същата е открито
производство по несъстоятелност. Освен тези двете законови дефиниции при
определяне на това кое лице следва да бъде квалифицирано като вложител, съдът
съобразява и легалната дефиниция на понятието влог, която е дадена с
разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗГБВ/отм./, в която изрично е посочено, че
влогът представлява парични средства по банкова сметка, ***, или кредитни
салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки,
които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на
вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия.
При тълкуване на посочените законови дефиниции,
които напълно си кореспондират, се налага извода, че понятието вложител включва
две алтернативни категории лица, а именно : 1/. лицата, които имат право
съгласно приложимите законови и договорни условия да получат от банката парични
средства по банкова сметка, *** ; 2/. Лицата, които има право съгласно приложимите
законови и договорни условия да получат от банката кредитните салда,
произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.
Следва да се има предвид, че при граматическото тълкуване на тези разпоредби е
видно, че условието „да произтичат от обичайни банкови сделки” е поставено като
изискване, за да бъдат определени като влог, само кредитните средства,
произтичащи от временни положения, но не и паричните средства, налични по
банкови сметки, които като беше посочено са две различни категории суми, всяка
от които сама по себе си представлява влог по смисъла на §1 т.3 от ДР на
ЗГВБ/отм./ и лицето, което има право да получи всяка една от тях, има
качеството на вложител/ в дефинициите за вложител и тази за влог е използвано
определението „произтичащи от временните положения в резултат на обичайни
банкови сделки”, което като обособена част от изречението, е отделено със
запетая, поставена след понятието „кредитни салда”, поради което и следва да се
приеме, че пояснява и се отнася именно към него/.
Следователно за да бъде определено едно лице като
вложител от първата от посочените две категории е необходимо и достатъчно
условие да се установи, че то има право съгласно определени, обвързващи него и
банката договорни условия, да получи парични средства по банковата сметка и
средствата му в нея се следват в резултат на сключена между него и банката
банкова сделка или на основание друг вид сделка, която не може да се
квалифицира като банкова, но от която за него възниква правото да ги получи.
С оглед на изложеното и предвид това, че по делото
се доказва, че след като ищцата е лице, което е титуляр на правото да получи
паричните средства от процесната банкова сметка ***, въз основа на сключен и
произвел действие договор за цесия, то следва да се приеме, че същата има
качеството на вложител от първата кагегория лица, посочени в нормата на §1, т.4
от ДР на ЗБН.
Освен това при отговора на въпроса дали ищцата има
качеството на вложител, следва да бъде съобразено и това, че тя е придобила
предявеното вземане, по силата на договор за цесия, поради което следва да
намери приложение нормата на чл.99, ал.2 от ЗЗД, съгласно която прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с всички негови привилегии. В случая
вземането, предмет на договора за цесия, е възникнало по договор за паричен
влог, който е сделка , която
обичайно всяка една банка извършва по занятие и в резултат на която за
влогодателя възниква правото да получи парични средства по банкова сметка ***
има качеството вложител съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадено с
нормата на §1, т.4 от ДР на ЗБН. Това качество на титуляра на вземането съгл.
Чл.94 от ЗБН му създава една привилегия за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на банката-длъжник, поради което и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД следва да се приеме, че тази привилегия и качеството на лицето, от което тя
произтича, преминават и върху новия носител на вземането на основание сключения
договор за цесия. С оглед на това и по тези съображения следва да се признае
качеството вложител на цесионера и правото му да се ползва от привилегията,
която това качество дава за по-преден ред на удовлетворяване в производството
по несъстоятелност.
Ето защо следва да се постанови решение, с което
да се уважи искът така както е предявен, като на ищцата да се признае право на
удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН вместо по приетата от синдика
поредност по т.7 от Чл.94, ал.1 от ЗБН.
На осн. Чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното
искане ответникът дължи на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски
в производството в размер на сумата от 25 лева.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от С.Г.Д., ЕГН **********,срещу Решение № ЗБН-66-295/14.01.2016год. на синдиците
на КТБ/н/, че вземането на С.Г.Д., включено в списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на КТБ/н/, обявен в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията по партидата на дружеството под номер 20150821144252 е с
поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на КТБ по
чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН като вземане на вложител и ДОПЪЛВА на основание чл.68, ал.3 от ЗБН списъка на приетите
вземания на кредиторите на КТБ/н/, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 от
ЗБН с решение от 25.05.2016год. по т.д.№ 7549/2014год. по описа на СГС, ТО,
22с-в, с гореизложеното вземане, което да е вземане на вложител с поредност на
удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН.
ОСЪЖДА „К.т.б.”АД/н/ да заплати на С.Г.Д., ЕГН ********** на осн. Чл.78, ал.1 ГПК сумата 25 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :