Р Е Ш
Е Н И Е
№ II-230
15. 01 .2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на 15 декември през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря ……….Ст.Вълкова………………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 2546 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Е.М.М. ***,чрез процесуален представител адв.Светла
Гонкова-Трайкова ,съдебен адрес : гр.Бургас, ул.Пиротска №29 против решение № 126/24.07.2020г по
гр.д.№245/2020година на районен съд –Айтос,с което е осъден въззивника
да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците Х.С.М. и Ф.С.М. *** да упражняват правото си на
собственост върху ПИ №102 по кадастралния план на с.С. м.,община Р., изразяващи
се в системно унищожаване на изградената ограда по границата на имота.С
решението въззивникът е осъден да заплати на ищците разноски в размер на
1000лв.Решението е връчено на въззивника на 10.08.2020г,а жалбата е изпратена
по пощата на 19.08.2020г, т.е. същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259,ал.1 ГПК ; подадена от лице
,имащо правен интерес да обжалва и съдържа реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК, поради което е допустима.Решението е оспорено като неправилно-постановено
в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и
необосновано.При решаване на делото съдът е длъжен да изследва фактите,изложени
в исковата молба,а не да ги подменя в грубо нарушение на процесуалните правила,
гарантиращи защита и равнопоставеност на страните.Твърди се, че по делото е
безспорно ,че ищците са собственици на посочения в исковата молба имот, а родителите на ответника притежават в близост
имот, до който се стига по черен път, граничещ с имота на ищците.Оспорва се
приетото от съда,че въззивникът е извършил неоснователни действия - унищожаване на оградата на имот
№102, собствен на ищците.От приетото заключение на вещото лице се установява,че
площта на ограденото място е по-голяма от площта на имота и че на място е имало
друга ограда/ останали са 4-5 бетони колове от нея/, разположена на север от
съществуващата в момента ограда.От събраните гласни доказателства е установено,
че до имота на родителите на ответника
се стига по път, разположен на север от имота на ищците.През 2018г ищците са
поставили ограда на 60-70 см от съществуващата ограда и това е създало
пречки за ответника да преминава с
техника до имота си.Това довело до конфликт между страните през декември 2018година, но
ответникът не е премахвал съществуващата ограда.Сочи се също,че оградата ,в
това положение, което създава пречки за ответника не съществува от близо година
на място.Разпитаният свидетел на ищците- Р.М. няма лични впечатления, а
възпроизвежда това, което му е казал ищецът по повод събарянето на оградата.От
ангажираните доказателства е установено,че през
м.септември и на 10 октомври/за който
момент в исковата молба се твърди ,че е съборена оградата/ ответникът не е бил в България. Твърди се, че
по делото няма нито едно доказателство, установяващо твърденията на ищците ,че
ответникът е съборил оградата.Съдът е възприел фактическа обстановка ,който не
се подкрепя от събраните доказателства ,като част от тях са възпроизведени невярно ,а друга част е
преценена неправилно.Така например съдът е приел,че оградата е събаряна
многократно ,а свидетеля Р.М. дава сведение за еднократно събаряне.Не е
отчетено установеното от вещото лице разминаване на оградата на място и
имотните граници.Също така съдът е приел,че в разговор с ответника, ищецът
разбрал, че той събаря оградата , а доказателства за такъв разговор няма. Приложената полицейска преписка не съдържа данни за
съборена ограда от ответника.Съдът е приел, че
по преписката ответникът е
предупреден да не събаря оградата, а всъщност всички участници в скандала са
били само предупредени да не извършват самоуправни
действия.Прието е в мотивите,че на 14.10.2019г ищецът е подал сигнал до Община
Р.,че ответникът и семейството му физически премахват колчетата на новата
ограда, а всъщност в сигнала като нарушител е посочен бащата на ответника.В
противоречие с доказателства е прието ,че имотът на ответника е съседен на този
на ищците,а всъщност той се намира в близост ,но не е съседен.Съдът е
приел също,че посочените дати и време на
събаряне на оградата били всъщност датите ,на които ищците установили
събарянето ,поради което няма пречка, въпреки представените доказателства за
отсъствие на ответника от страната ,той
да е съборил оградата в предходни дни.В исковата молба обаче ищците твърдят,че
на посочените дати оградата е съборена, а не,че на тези дати са установили това
събаряне.Липсват гласни доказателства ,че само ответникът минавал по черния
път,а също така ,че не е преустановил самоуправните
си действия, поради което ищците подали нов сигнал до Община Руен.Според
въззивника са събрани доказателства само за спор по повод оградата ,но не и, че
ответникът е разрушил същата или против него да е подаван такъв сигнал.Според
въззивника не е установена по делото втората предпоставка за уважаване на
претенцията по чл.109 ЗС ,а именно, че ответникът с неоснователни и
противоправни действия пречи на ищците
да упражняват правото си на собственост в пълния му обем.Единствено установено
по делото е наличието на конфликт между
страните през м.декември 2018г по повод допълнителна ограда извън
имотната граница, която е попречила на ответника да преминава безпрепятствено
до ползвания от него имот.Дори по отношение на тази ограда липсват данни
ответникът да е предприел действия по събаряне.Моли да се отмени обжалваното
решение и по същество да се постанови ново,с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.Моли за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Рамадан Нуретин, процесуален представител на Х.С.М. и Ф.С.М.,
с който жалбата е оспорена като
неоснователна.Счита за безспорно установено по делото,че ответникът преминава
по черен път през съседния нему имот и
по този начин събаря оградата.Счита също
,че е без значение кога конкретно ищците са установявали унищожаването на
оградата ,тъй като защитата ,която се търси е срещу унищожаването по принцип ,а
не срещу унищожаването на конкретна дата.Също така се заявява,че законът
позволява освен по имотната граница,оградата са се поставя изцяло и само в един
или само в другия съседен имот.Счита обаче ,че в случая дали ищците са получили
разрешение от собствениците на съседния имот е въпрос ,който касае отношенията
между тях и няма отношение по
делото.Изводът на районния съд,че именно ответникът събаря оградата на ищците е
направен на база множество доказателства,разгледани в тяхната съвкупност ,както
и на обективни факти/установени със свидетели,СТЕ,скица и нот.акт
на ищците/.Ищците са доказали правото си на собственост върху имота,а също и
регулярното събаряне на оградата от ответника ,който единствен ползвал черния
път ,несъществуващ по план ,за да достигне с техниката си до своя имот.Моли да
се постанови решение,с което да се потвърди изцяло обжалваното решение и да се
присъдят разноските по делото пред настоящата инстанция.
Настоящата инстанция е постановила разпореждане,с
което е оставила исковата молба без движение,с дадени указания за отстраняване
на нередовности по нея.В отговор на това е постъпила
молба от ищците по делото,в която се твърди,че оградата е събаряна няколко пъти
и възстановявана отново.Твърди се ,че три пъти е събаряна оградата и три пъти е
възстановявана, без да се посочат конкретни дати за това.Независимо от това, от
твърденията е видно, че към момента на завеждане на исковата молба оградата е
била възстановена и не се твърди повече да е събаряна. Петитумът
е уточнен в следния смисъл : иска се да бъде осъден ответникът за в бъдеще да
не поврежда или нанася други щети на въпросната ограда.
Предявеният иск
е с правно основание чл.109 ЗС.
В исковата молба и уточнението,направено във
въззивната инстанция се твърди ,че ответникът
извършва действия,с които препятства упражняването на правото на собственост на
ищеца ,изразяващи се в събаряне на оградата на собствения му имот.Твърди се
,че първоначално ответникът съборил
оградата ,намираща се на мястото, на което е разположена десетки
години.Ищците твърдят, че са търсили услуги на геодезисти и са
възстановили оградата, последвало ново възстановяване и ново събаряне от страна
на ответника.Макар и не съвсем ясно/ в уточнението се сочи ,че е възстановявана
четири пъти/, твърди се, че оградата е разрушавана три пъти-през май 2019
,септември и октомври същото година. Така ,преди да предявят иска, ищците са възстановили оградата на съществуващото място /навътре 1
метър спрямо трасираните граници/и след внасяне на исковата молба повече
оградата не е събаряна.Поради това и петитумът на
исковата молба е да се осъди ответникът за в бъдеще да не извършва действия по
повреждане на оградата ,т.е. да се
въздържа от такива действия.Не се спори относно правото на собственост на
ищците върху имота-неурегулиран
поземлен имот № 102 по кадастралния план
на с.С. м..Спори се относно това дали ответникът е извършил неоснователни действия ,с които е създал пречки за ползване
на собствения на ищците имот, изразяващи се в разрушаване на съществуваща
ограда.В отговора на исковата молба ответникът
е оспорил твърдението, че той е събарял
многократно оградата на имота на ищците.Твърди ,че между страните е имало
конфликт през м.декември 2018г/ моментът на този конфликт е уточнен в съдебно
заседание/, стигнало се е до образуване на полицейска преписка, но не са
предприемани никакви действия от страна на ответника.Освен това към исковата
молба е приложен сигнал от ищеца за разрушаване на ограда, но той е против
бащата на ответника.
С атакуваното решение районният съд е уважил
предявеният иск, като е изложил мотиви ,че е безспорно установено правото на
собственост на ищците;ответникът не отрича твърдението ,че оградата на имота
е съборена ,но твърди ,че на посочените
в исковата молба дати не е бил в България и следователно не е извършил това
действие.Независимо от това съдът е
счел,че посочените в исковата молба дати,на които са извършени
неоснователните действия всъщност са датите ,на които ищците са установили тези
действия, връщайки се от Турция, а оградата е била съборена по-рано и няма пречка
това да е направено от ответника.От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че по черния път покрай имота само ответникът минава със земеделска
техника и на практика новото положение на оградата пречи само на
него.От свидетелските показания се установява също, че ответникът яростно се е
съпротивлявал срещу новото положение на
оградата ,което се потвърждава от писмените материали от РУ-Руен и Община Р. Въпреки
подписания предупредителен протокол по полицейската преписка, ответникът не е
преустановил своите самоуправни
действия, за което сочи и подадения сигнал до Община Р.на 14.10.2019г.
Основният
спорен въпрос по делото е дали ответникът, със своите действия, е
препятствал упражняването на правото на собственост на ищците върху процесния
имот,като е разрушавал оградата на имота по северозападната граница и следва да бъде осъден да се въздържа от такива действия за в
бъдеще. Искът по чл. 109, ал. 1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост и собственикът може
да иска пълното признаване и зачитане правото му от всички правни субекти, в
т.ч. и като се въздържат от действия и посегателства.За да бъде уважен искът по
чл.109 ЗС ,с който съдът дава защита на нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие ,което пречи
на собственика да упражнява правото си в пълен обем,собственикът следва да се
установи кое е действието,което
препятства упражняването на правото на собственост,кой е авторът на това
действие и в какво се състои
нарушението.В настоящия казус ищците не твърдят, че към предявяване на иска ответникът извършва
действия, с които препятства пълноценното упражняване на правото им на
собственост, а твърдят ,че такива действия е извършвал в миналото и желаят да
бъде осъден да се въздържа от такива действия в бъдеще. Като безспорно
установени следва да се приемат по
делото следните факти: че ищците са собственици на процесния ПИ № 102 с площ 3,561 дка в с.С. м.; че на 08.12.2018г
е станал скандал между ищеца Х.С.М. и
ответника по повод изместена ограда в северозападната част на имота
и по този начин навлизане в черния път, минаващ край имота- в този смисъл е представената и приложена по делото преписка
на РУ –Руен №335р-9676/10.12.2018г.От
приложените докладни записки и писмени обяснения на страните по делото е
видно,че към този момент оградата в северозападния край на имота е
била с ново положение,различно от дотогавашното и това е станало повод за спор,но няма данни оградата да е
разрушавана към този момент/такова действие не се твърди и от ищците/.Самият ищец в сведението си е посочил ,че оградата
му е трасирана от компетентна комисия.По делото е назначена СТЕ ,вещото лице,
по която прилага скица на имота, от която се вижда,че съществуващата към
завеждане на делото ограда в северозападната част на имота не съвпада изцяло с
границите му кадастралната карта/очертани в черен цвят/,като в една част
оградата навлиза навътре в имота.При разпита пред въззивната инстанция вещото лице
заявява, че не може да се установи при промяната на оградата дали тя е
била поставена по имотните граници или
не.Ако оградата бъде поставена по имотните граници ,то черният път остава извън
имотните граници по кадастралния план ,но тъй като е по-тесен ,ако се минава с
едрогабаритна техника ,се засяга оградата.
Свид.М., племенник на ищеца Х.М., в показанията си заявява, че оградата е
трасирана през м.май 2019г и тогава той е помогнал да се опъне мрежата и да се
забият колчетата.Сочи също,че преди това имотът не е бил
ограден.Свидетелят заявява,че след
два-три месеца ищецът дошъл при него и му казал,че Е. е съборил оградата, като
минал по пътя с трактор със селско-стопанска техника.След това оградата отново
е възстановена.Свидетелят Е. установява,че
ищецът е преместил оградата си с 50-60 см и това е попречило на
ответника да минава по черния път.Впоследствие оградата отново е преместена и
понастоящем може да се преминава.Свидетелят
заявява също,че пътят стига до
имота на ответника и до още един имот.Свидетелят Ю. е присъствал на конфликта през м.декември
2018г и също установява ,че
изместената ограда е била причина за него.Ответникът е минавал с
трактора си по този път и оградата в
новото си положение му е пречила на
преминаването.Свидетелят сочи,че
впоследствие оградата е била поставена на старото място и от година е там,като
не знае кой я е премахнал.Не са
ангажирани доказателства за твърдяното събаряне на оградата, в положението й от
„десетки години“ както се твърди в уточнението на исковата молба,но от друга
страна по делото има данни ,че конфликтите
са започнали след преместване на
оградата.В исковата молба се сочи ,че първото разрушаване е било през месец май
2019г, а от прокурорската преписка е видно ,че още през м.декември 2018г
положението на оградата е променено. Няма данни обаче дали при това преместване
оградата е поставена по имотната граница, съобразно кадастралния план/вещото
лице не може да отговори на този въпрос,а няма ангажирани други доказателства/.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищците,че именно ответникът е
разрушил оградата му:единствено в
показанията на свидетелят М. се съдържат
данни в този смисъл,но този свидетел не
е очевидец на станалото и преразказва
това ,което му е съобщил самият
ищец.Неговите показания съдът не кредитира като достоверни ,както по
причина ,че не са основани на лични,преки и непосредствени впечатления, така
също и поради несъответствие с други безспорно установени факти по делото: например
свидетелят съобщава ,че оградата по границите по кадастралния план е поставена
през май 2019г, докато от данните по полицейската преписка става ясно
,че новото положение на оградата е поне от м.декември 2018г.Свидетелят
заявява,че преди да се постави новата
ограда, имотът не е бил ограден, което противоречи на изложеното от самите ищци
в уточнението на исковата молба пред въззивната инстанция, че имотът е бил ограден от „десетки години“.Ищците в отговора на въззивната жалба сочат ,че
доказването на авторството на извършеното може да стане и чрез косвени
доказателства- свидетели, заключение на съдебно-техническата експертиза ,скица
и нот.акт.В практиката си ВКС приема ,че когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената
тежест - то е главно.В случая ищците носят доказателствената тежест да
установят при условията на главно доказване, че именно ответникът е този ,който
е извършил действията,с които им е попречил пълноценно да упражняват правото си
на собственост върху недвижимия имот, поради което и претендират да бъде осъден
да се въздържа за в бъдеще от такива действия. Главното доказване трябва винаги
да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа
на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантните факти. Последните са такива факти от
живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт,
предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма се
е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил.Косвените
доказателства, разгледани и преценени в своята съвкупност следва водят до единствен и несъмнен извод за
осъществяване на правнорелевентния факт./ Решение №
31 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III г. о./Анализът на тези доказателства, посочени в отговора на
въззивната жалба по настоящото дело не установява категорично и безпротиворечиво, че именно ответникът е този, които е
извършил действието, с което се твърди, че пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.Заключението на
вещото лице не би могло да установи кой е авторът на действието. Скицата и
нотариалният също не са доказателства за установяване на този правнорелевантен
факт.Съвкупният анализ на събраните косвените доказателства- това ,че
ответникът има имот, до който се стига по черния път/но от данните по делото е
видно ,че това не е единственият имот, до който
се стига по този път/ , това ,че
има селско-стопанска техника с прикачен инвентар, с която преминава по черния
път и ,че след преместването на оградата през м.декември
2018г е имало конфликт между ищеца и ответника по този повод, не
може до доведе до единствения възможен извод ,че именно ответникът е този, които е съборил въпросната ограда.В показанията на свид.Ю. се съдържат данни ,че и чичото на ответникът има
дискова техника, паркирана в техния имот. Дори самият ищец в сигнала си до кмета на Община Р.заявява,че друго лице- бащата на ответника М. М., а
не ответникът, е извършил
неправомерни действия по разрушаване на оградата.Дори да се приеме,че оградата
е била поставена точно по имотните граници ,при липсата на доказателства ,че
ответникът е този ,който е разрушил оградата,и съответно съществува заплаха при
ново поставяне на оградата по тези
граници ,тя отново да бъде съборена /което обуславя правният интерес от
предявяването на иска по чл.109 ЗС/,
искът следва да се отхвърли.
С оглед на изложените мотиви атакуваното решение е
неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго ,с което искът да бъде отхвърлен.С оглед изхода от
спора, на ответникът следва да се присъдят направените в двете инстанции
разноски в размер общо на 625лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 126/24.07.2020г по
гр.д.№245/2020година на районен съд –Айтос и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Х.С.М., ЕГН
********** и Ф. С.М. , ЕГН **********,***
против Е.М.М. *** иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответникът да се въздържа за в бъдеще от действия по събаряне на
оградата на собствения на ищците ПИ №102 по кадастралния план на с.С.
м.,община Р. с площ 3561кв.м.
ОСЪЖДА Х.С.М., ЕГН ********** и Ф. С.М. , ЕГН **********,*** да заплатят на Е.М.М. ЕГН ********** *** сумата 625лв ,разноски пред двете
инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: