Р Е Ш Е Н И Е
№ 356/2.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на втори май, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
Георги Кацаров |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 43 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производство
е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба
на В.А.К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
за които се твърди, че са настъпили за периода от 05.09.2022 г. до 25.11.2022
г., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
ответника. По делото е представена справка от Затвора гр. Враца с вх. № 2513/23.03.2023
г., в която е посочен периодът на пребиваване на ищеца в спалното помещение, а
именно от 05.09.2022 г. до 10.11.2022 г., с оглед на което е допуснато
изменение на исковия период така, както е посочен в справката.
В
исковата молба се твърди, че претендираното обезщетение е в резултат на
настъпили неимуществени вреди от лошите битови условия в Затвора гр. Враца.
Посочено е, че в процесния период е бил настанен в мизерни условия, стените са
били мръсни, имало е дупки в стените, помещенията са били обитавани от
дървеници и хлебарки, от които имало кръв по стените. Казва, че от администрацията
на затвора са взимали мерки, но не са били достатъчни, тъй като не са могли да
се преборят с тези вредители, които причиняват болести и зарази. В исковата
молба се твърди, че с горното на ищеца са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, негативни преживявания, физически и
психически дискомфорт, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо но наложеното му
наказание, които са довели до унижаване
на човешкото му достойнство и страдания. Моли се да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 15 000 лева.
В
съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. А., който поддържа предявения
иск и ангажира доказателства. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства са се доказали твърденията, изложени в исковата молба.
За
ответника, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, се явява
юрисконсулт Р., който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Счита, че в хода на съдебното производство са останали недоказани твърденията
на ищеца за причинените му вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на Затвора в гр. Враца.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по размер. Счита, че описаните в исковата молба
основание и претенции не са доказани от събраните по делото доказателства.
Посочва, че периодът, през който ищецът е търпял неблагоприятни последици,
остава неуточнен и недоказан, тъй като претенцията е за период от точно 50 дни,
но не се знае колко време е пребивавал в процесното спално помещение. Моли да се
остави без уважение исковата претенция като недоказана по основание и размер.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно справка (л. 63), представена с писмо с рег. №
2336/17.03.2023 г. на Началника на Затвора гр. Враца, лишеният от свобода В.А.К.
търпи наказание в размер на 20 години лишаване от свобода за престъпление по чл.
199, ал. 2, т. 2 от НК. Начало на изтърпяване на наложеното наказание е
14.01.2009 г. Присъдата търпи при условията на строг режим от 11.03.2011 г. Съгласно
Заповед № 3757/25.08.2022 г. на МП – ГДИН, на 01.09.2022 г. е преведен от
Затвора гр. Пазарджик в Затвора гр. Враца за ученик. След депозирана декларация
за отказ от учебна дейност от лишения от свобода, съгласно Заповед №
4548/25.10.2022 г. на МП – ГДИН, ищецът на 10.11.2022 г. е преведен в Затвора
гр. Пазарджик.
В справката е посочено, че лишеният от свобода е
пребивавал в периода от 05.09.2022 г. до 03.10.2022 г. в 4-та група в спално
помещение № 315. Същото е с размери 20,53 кв. м., в което могат да бъдат
настанени до четирима лишени от свобода. В помещението има обособен санитарен
възел с постоянно течаща студена вода и по график топла течаща вода, също така
е с налична осветеност, съобразена с изискванията. За същия период лишеният от
свобода е обитавал помещението заедно с още двама лишени от свобода.
За периода от 03.10.2022 г. до 27.10.2022 г. ищецът е
пребивавал в 6-та група, в спално помещение № 417. Същото е с размери 20,53 кв. м., в
което могат да бъдат настанени до четирима лишени от свобода. В помещението има
обособен санитарен възел с постоянно течаща студена вода и по график топла
течаща вода, също така е с налична осветеност, съобразена с изискванията. За
същия период лишеният от свобода е обитавал помещението заедно с още трима
лишени от свобода.
За периода от 28.10.2022 г. до 10.11.2022 г. ищецът е
пребивавал в 6-та група, в спално помещение № 423. Същото е с размери 20,53 кв.
м., в което могат да бъдат настанени до четирима лишени от свобода. В
помещението има обособен санитарен възел с постоянно течаща студена вода и по
график топла течаща вода, също така е с налична осветеност, съобразена с
изискванията. За същия период лишеният от свобода е обитавал помещението заедно
с още двама лишени от свобода.
Във връзка с Определение № 339/07.03.2023 г. на
Административен съд гр. Пазарджик, е изготвена справка относно дезинфекционни,
дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения в Затвора гр. Враца.
В нея е посочено, че във връзка с
поддържането на хигиената и унищожаването на вредителите – хлебарки, дървеници
и гризачи, има сключен Договор №
650/20.01.2021 г. между ДЗЗД „Фаворит
Мениджмънт“ гр. Варна и ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Дератизацията
се извършва два пъти годишно, а дезинсекцията (хлебарки, дървеници, бълхи) осем
пъти годишно. Дейността се извършва по график, като на 19.08.2022 г., 30.09.2022 г. и на
15.11.2022 г. е извършена планова дезинсекция – химична, мониторинг и биоцидна.
В хода на делото бяха разпитани като свидетели
лишените от свобода Ц.М.З. и К.П.Г.. Свидетелят Ц.М.З. заяви пред съда, че се
познават с ищеца, но не са били в една килия. Ноември месец миналата година е
бил в затвора, но не знае за какъв период. Споделя, че има режим на водата,
няма топла вода, има много хлебарки, дървеници, буболечки, които лазят по
чиниите, няма къде да се оставят настрани. Разполагат с тоалетна. Посещавал е
килията на ищеца, но не е бил за постоянно, познава обстановката и тези условия
се отнасят за всички килии. Твърди, че управата на затвора не предприема мерки
за хигиената и да се подобрят условията на живот. Пръскат с нещо, но не е за
буболечки, един път месечно, но няма резултат от това. Има осветление, въздух
има, но е мръсно и има дървеници, хлебарки и други буболечки. Режимът на водата
е следният – има топла вода два пъти в седмицата. Студена вода има постоянно. Откакто
свидетелят е там, от август или септември месец миналата година, режим на
топлата вода има постоянно – вторник и
петък. Килията разполага с баня. Сами поддържат ред и хигиена в килията, като
се редуват.
Свидетелят
К.Г. заяви, че се познава с В.К., били са заедно около месец в 417-а килия в
Затвора гр. Враца. Знае каква е обстановката в килията, помещението не е чисто
и има постоянно хлебарки. Казва, че в самата килия подът е изронен, стените не
са боядисани, има мишки и дървеници. Споделя, че управата на затвора осигурява
препарат за почистване само за коридора. За да се чисти килията, лишените от
свобода сами си купуват препаратите от лавката. Прозореца го държат постоянно
отворен, за да се проветрява. Има достатъчно осветление. Има студена вода,
топлата вода е два пъти в седмицата, разполагат и със санитарен възел – баня,
тоалетна и мивка. Квадратурата на килия № 417 е около 15 кв. м. Били са трима в
тази килия. Условията според него не са добри. Пръскат един път месечно всички
килии, но някой път не минават. Има пералня, която работи.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Предвид
очертания от ищеца предмет на иска, се претендират неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания, негативни преживявания, физически и психически дискомфорт,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо но наложеното му наказание, които са довели до унижаване на човешкото му
достойнство и страдания.
Така
предявения иск съдът счита за неоснователен и недоказан.
За
да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1
от ЗОДОВ, е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са
в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т.
3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия,
които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия
против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите
на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването
на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража.
Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко
тези законови гаранции са реализирани в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода и задържане под
стража.
Относима
към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България
през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част
от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В
проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването
на човешкото достойнство на ищеца. Видно от показанията на свидетелите и представените
писмени доказателства, в помещението, в което ищецът е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“, има студена вода, топлата вода е два пъти в седмицата, разполагат
и със санитарен възел – баня, тоалетна и мивка. Площта, с която е разполагал ищецът
по време на изтърпяване на наказанието, отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на конкретната затворническа администрация, с които лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В конкретния случай следва да се приеме, че администрацията на Затвора гр. Враца, е предприела всички необходими мероприятия във връзка с поддържането на хигиената и унищожаването на вредителите. Установи се, че във връзка с поддържането на хигиената и унищожаването на вредителите – хлебарки, дървеници и гризачи, има сключен Договор № 650/20.01.2021 г. между ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ гр. Варна и ГДИН. Дератизацията се извършва два пъти годишно, а дезинсекцията (хлебарки, дървеници, бълхи) осем пъти годишно. Дейността се извършва по график, като от приетите по делото протоколи за извършена ДДД обработка е установено, че на 19.08.2022 г. са обработени всички части, с посочена обработена площ от 12 783 кв. м., като е извършена дезинсекция против хлебарки и дървеници. На 30.09.2022 г. са обработени всички части, с посочена обработена площ от 12 783 кв. м., като е извършена дезинсекция и дератизация против сив плъх и домашна мишка. На 15.11.2022 г. е извършена цялостна дезинсекция на общите части, под, стени, коридор, килии, вишки, дюшеци, столове, кухня, кухненски бокс, складове, спортни зали и други общо обработена площ от 12 783 кв. м. В протоколите е посочено, че обработката е месечна, а типът обработка е механична, мониторинг и биоцидна.
Следователно
в проведеното исково производство не се доказа да е налице незаконосъобразно бездействие
на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване поддържането на
хигиената и унищожаването на вредителите през исковия период. При определяне на
фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му
не може да се реализира отговорността на ГДИН.
Предвид
тези доказателства, настоящата инстанция намира исковата претенция за
обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно
бездействие от страна на администрацията в Затвора гр. Враца, за неоснователна
и недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В.А.К., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ: (п)