№ 1508
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110207679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, вр. чл.
236 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба, депозирана от ОГН. Б. Т., ЕГН **********, с
адрес в гр.София, ************ срещу Наказателно постановление № 9 от
14.12.2020 г., издадено от Директор на СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 209а, ал. 1 Закон за здравето, вр. с т.5 от Заповед № РД – 01 –
262/14.05.2020г., издадена от министъра на здравеопазването на Република
България, е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
В жалбата се оспорва нарушението, като се твърди, че
непосредствено преди извършване на проверката от полицейския служител,
жалбоподателят е държал в ръцете си найлоново пликче, в което се е
намирала предпазната му маска и я е изваждал, именно с цел да я използва.
Искането към съда е атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата изцяло. В
хода по същество моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
1
проведеното съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки,
чрез процесуален представител, с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, моли атакуваното наказателно постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.37 от Закон за
правната помощ.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по
делото доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът
прие от фактическа страна следното:
С Решение на Народното събрание на Република България от
13.03.2020 г. в страната било обявено извънредно положение.
Във връзка с извънредното положение и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ /ред. ДВ бр. 28/2020 г. /„При непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по
чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се
обявява извънредна епидемична обстановка“/, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /“При
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област“/, Министърът на здравеопазването издал
заповед № РД-01-262 от 14.05.2020 г., с която били въведени
противоепидемични мерки. Заповедта била публикувана на интернет
страницата на Министерство на здравеопазването /МЗ/.
Съгласно т. 5 от Заповедта – "Всички лица, когато се намират в
закрити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за
2
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3.
Тази заповед касаела периода от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г.
На 12.06.2020 г. около 22:00 ч. жалбоподателят ОГН. Б. Т., заедно със
свидетеля М********, се намирали в Метростанция „Младост 1“ на вестибюл
1, след входните врати на метростанцията и преди устройствата за
валидиране редовността на превозните документи, като жалбоподателят бил
без поставена предпазна маска, а държал същата в ръцете си, където
последната била поставена в найлонов плик. Жалбоподателят Т. бил
забелязан от свидетеля Р. Р. ЕВТ. – младши инспектор на длъжност полицай
при сектор „Метрополитен“, ОПП - СДВР, който с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят се намирал на закрито обществено място без да има
поставена защитна маска за лице, респективно без да има поставено друго
аналогично средство, покриваща носа и устата му, извършил полицейска
проверка и след установяване самоличността на нарушителя, му съставил акт
за установяване на административно нарушение бл. № 644161 за извършено
нарушение на т.5 от Заповед № РД – 01 – 262/14.05.2020г., издадена от
министъра на здравеопазването на Република България.
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без
възражение. Препис от акта му бил връчен на 12.06.2020 г.
Възражение срещу акта не е подадено в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на АУАН бл. № 644161 на 14.12.2020 г. било издадено
атакуваното Наказателно постановление № № 9 от 14.12.2020 г., издадено от
Директор на СДВР.
Съдът изведе горната фактическа обстановка, позовавайки се на
показанията на свидетелите Р. Р. ЕВТ. и М********, които кредитира като
безпристрастни и добросъвестно депозирани, без констатирани противоречия
помежду им, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН – АУАН бл. № 644161/12.06.2020 г., Заповед
№ 513з - 7383/27.03.2020 г. на Директор на СДВР, удостоверение рег.№ 513р-
86222 от 07.10.2021 г. на ВП Началник на отдел „Човешки ресурси“ – СДВР.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица предвид нормата
на чл. 209а ЗЗ.
В случая, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ /ред. ДВ бр.
34/2020 г. в сила от 09.04.2020 г./, съгласно която: „Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1 000 лева, а при повторно нарушение – от 1 000 до
2 000 лева“.
Съгласно ал. 3 на същата норма на закона – „Нарушенията по ал. 1 и 2
се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна
инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица,
определени от кметовете на общини“, а ал. 4 сочи, че наказателни
постановления се издават съответно от директора на съответната регионална
здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
В конкретния случай АУАН е издаден от младши инспектор на
длъжност полицай при сектор „Метрополитен“, ОПП - СДВР, като относно
неговата компетентност по делото е приобщена заповед № 513з -
7383/27.03.2020 г. на Директор на СДВР.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на
СДВР, като относно неговата компетентност по делото е приобщено
удостоверение рег.№ 513р-86222 от 07.10.2021 г. на ВП Началник на отдел
„Човешки ресурси“ – СДВР.
Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.
Наказателно постановление съдържа всички факти и обстоятелства,
относими към съставомерността на вмененото нарушение, включително
мястото на извършването му, датата и времето, когато същото е реализирано,
4
обстоятелствата, при които това е станало, съответно нарушителят и
нарушените норми.
Конкретно във връзка с нарушените правни норми, съдът намира за
необходимо да посочи, че нормата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето има
смесен характер, като същата съдържа както правилото за поведение, така и
санкцията, която се предвижда при нейното нарушение. В наказателното
постановление се съдържа и описание на противоепидемичната мярка, която
не е била спазена, както и конкретната Заповед, издадена от министъра на
здравеопазването, с която същата е била въведена.
По делото безспорно се установява, въз основа показанията на
актосъставителя и свидетеля М********, че към момента на проверката
жалбоподателят ОГН. Б. Т. се е намирал на закрито обществено място и е бил
без поставена защитна маска за лице, с което не е изпълнил въведената със
Заповед № РД-01-262 от 14.05.2020 г. на МЗ противоепидемична мярка, а
именно - т. 5 от същата.
В този аспект е необходимо да бъде отбелязано, че обстоятелството
дали жалбоподателят е държал предпазната си маска в ръце с намерение да я
използва или не, е ирелевантно, доколкото към момента на извършване на
проверката същият е бил без поставена предпазна маска или друго
аналогично средство, покриващо носа и устата, респективно и в случая е
налице съставът на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността му. Въведеното с т. 5 от Заповед № РД-01-262 от 14.05.2020 г.
на Министъра на здравеопазването изискване, е за поставяне на защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.). След като
жалбоподателят се е намирал на закрито общодостъпно обществено място –
вътре във Вестибюл 1 на метростанция „Младост – 1“, то въведеното с
посочената заповед изискване не е спазено към момента на проверката.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят е знаел изискването за поставяне на
защитна маска на лицето, когато се намира в закрито обществено място,
какъвто е Вестибюл 1 на метростанция „Младост – 1“ – общодостъпно място
за всяко лице, закрито пространство на обществения транспорт, но въпреки
това е пренебрегнал това изискване, нарушавайки Закона за здравето.
5
В случая е наложен минималният размер на предвидената в закона
глоба – 300,00 лева, поради което обсъждането на въпроса относно нейното
намаляване би било безпредметно.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че вмененото
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко
нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически
обстоятелства. Разглеждано през тази призма, процесното деяние не
представлява маловажен случай, доколкото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. По делото не са установени факти, които да понижават
обществената опасност на деянието. Извършено е в условията на световна
пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с
опазване на най-висшите ценности – живота и здравето на гражданите. Без
значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици.
Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на
здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и
здравето им от епидемично разпространение на заразна болест – потенциален
риск за живота на гражданите, поради което неизпълнението им не би могло
да бъде определено като "маловажен случай", още повече при липсата на
каквито и да било обстоятелства, които конкретно да характеризират случая с
по-ниска степен на обществена опасност.
Предвид посоченото съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, респективно и като такова
същото следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. По силата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Предвид фактическата и правната сложност на
6
делото, съдът намира, че справедлив размер на конкретното дължимото
възнаграждение се явява минималният такъв от 80,00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 15 –и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9 от 14.12.2020 г.,
издадено от Директор на СДВР, с което на ОГН. Б. Т. на основание чл. 209а,
ал. 1 Закон за здравето, вр. с т.5 от Заповед № РД – 01 – 262/14.05.2020г.,
издадена от министъра на здравеопазването на Република България, е
наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА ОГН. Б. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
************ да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР), със седалище в гр.София, *********, сумата от 80,00 лева -
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне, на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7