Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№
2542 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от З.В.Г., ЕГН **********,*** против
В.Т.Я. с ЕГН **********,***, в която се
твърди, че молителката е съпруга на Т.Г., който е бивш жител на с. ***, починал
на 06.02.2000г. Твърди, че по време на брака си, през месец октомври 1965
година, закупили с типов договор от ***право на строеж върху дворно място от
700 кв.м. кв. 17 УПИ XXIV, находящо се в с. ***, на улица ******, а сега с
административен номер 60 и след одобряване на строителни книжа и надлежно
издадено разрешение за строеж , построили в имота двуетажна къща със застроена
площ 92 кв.м. , като по- късно в периода 73 / 75 година до 77 година ,
построили и гараж със площ - 22 кв.м. Твърди,че съпругът ѝ починал на
06.02.2000 година, като след смъртта му останали наследници молителката и
техния син-ответника В.Т.Я.. Твърди, че тъй като със съпруга си, не са се снабдявали с
нотариален акт за всички имоти , предприела действия по извършване на
обстоятелствена проверка чрез ***С.И. и се снабдила с констативен нотариален
акт за собственост. Твърди, че след смъртта на съпруга ѝ, и най вече след
смъртта на свекъра ѝ през 2010г., върху нея започнал физически и
психически тормоз от страна на нейния син В.Я. и неговата жена, която се казва С.И.Я.като
основно скандалите били, че искат да изгонят молителката от дома ѝ.
Твърди, че макар че синът ѝ и жена му заминали да живеят през 2014г. в ***в
имота останали да живеят с молителката - внукът ѝ Т.В.Я. и неговата
съпруга И.Т.Я., както и внукът на молителката Д.В.Я.. Твърди, че тези лица
живеят в имота ѝ като част от семейството на сина ѝ, макар че
внуците ѝ са отдавна пълнолетни. Твърди, че никога не е имала проблеми с
внукът си Денислав, но Т.В.Я. и неговата съпруга И.Т.Я. непрекъснато я гонят от
имота. Твърди, че е викала многократно полиция. Оплаквала съм е на кмета.
Твърди, че при поредното завръщане на сина ѝ - В. на 08.08.2018г. от
чужбина, той ѝ изтръгнал лампиона в стаята, изпотрошил мебелите ѝ с
цел да няма къде да нощува и ѝ изгонил. Твърди, че непрекъснато ѝ
се натяква, че тя е никоя в тази къща и не може да влиза нито в двора нито в къщата
си. Твърди, че се принудила се да отиде от месец февруари 2018г. при сестра си
в гр. ***като при всяко едно нейно завръщане и опит да си влезе в къщата, той
се обаждал по телефона да я гони или карал снахата И.да го прави, като използва
изключително грозни и вулгарни изрази по отношение на нея. Твърди, че е
завеждала дело по закона за защита от домашното насилие, срещу сина си В. и
срещу внукът си Т., но ѝ дожаляло и оттеглила молбата. Твърди, че много
се надявала, че ще престанат да се държат така жестоко със нея. Твърди, че е
възрастна и страда от множество заболявания. Твърди, че на 27.02.2019г.
претърпяла поредната онкологична операция и като отишла да си вземе дрехи за
постъпването в болницата, гардероба ѝ бил опразнен. Счита, че дрехите
ѝ са скрити или изхвърлени. Твърди, че няма достъп до къщата си. Твърди,
че е гонена, хулена и обиждана. Твърди, че завела делбено дело, тъй като не
може повече да продължава по този начин. Счита, че това е озлобило сина ѝ
и той се върнал от чужбина на 20.04.2019г.
Твърди, че била навънка пред портата и той влязъл в двора и и извикал „
Ма ти тука ли си ? От кога те чакам? Дееба твоята майка !!! Влизай вътре да
говорим маменцето ти мръсно!“Твърди, че тя му казала, че се страхува и няма да
влезе с него и ако ще говорят, то ще е на открито защото толкова години я е
тормозил и бил и гонил, че се страхува. Твърди, че тогава той се вбесил, хванал я за дрехите и започнал да я дърпа.
Блъснал я във вратата, за да я вкарал в къщата. Твърди, че ѝ запушил
устата защото тя започнала да вика за помощ. Напъхал грубо пръстите си в устата
ѝ и тя го захапала защото се уплашила, че ще я удуши! Развикала се с
всичка сила за помощ , като в този момент от къщата се показала снаха ѝ,
която ѝ се подиграла , че прави „ циркови номера“. Твърди, че синът
ѝ си дръпнал ръката при ухапването и тя успяла да се отскубне. Избягала
през долния край на двора и през телта, прескочила при съседа си Д.Б.П..
Твърди, че от там се обадила на телефон 112, като ѝ помогнала съпругата
му Б.П., защото вече не можела да говори от страх и не можела да набера
цифрите. Твърди, че от страх се била напикала. Твърди, че преживяла страхотен
ужас. Съседи ѝ помогнали да се успокои, дали ѝ хапче за кръвното
налягане защото било много високо. Твърд, че когато дошла патрулната кола, тя
излязла на улицата и отишла до дома си
пеша. Обяснила всичко на полицаите и те съставили на В. предупредителен
протокол. Твърди, че първоначално той отказал да подпише протокола нищо, че не
отрекъл случилото се, дори ѝ заплашил пред тях, че ще я убие, но
впоследствие след като полицая му разяснил ситуацията го подписал. Твърди, че
въпреки това, тя не смее и не може да се прибере в къщата си. Молила полицаите
да не му разрешават да се доближава до нея. Твърди, че пред полицаите той
заявил: „ Знаеш че и от ***мога да те убия“. Твърди, че включително и по
телефона я заплашва, че ще ме убие и ще върви в затвора. Твърди, че е на 72
години, има пет изключително тежки онкологични операции на гениталиите и счита
за недопустимо на нейната възраст да
бъде обиждана и обругавана по този начин, като дори не ѝ се дава
възможност да ползва баня и тоалетна в къщата си. Твърди, че целта на сина
ѝ и семейството му е да я умори и да вземе имота и да я изгонят. Моли, да
бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, което извършва спрямо молителката
нейния си В.Т.Я. и да бъдат наложени
следните мерки: 1. задължаване на
извършителя В.Т.Я. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо З.В.Г. с ЕГН ********** ***. 2.Да бъде отстранен извършителя В.Т.Я.
с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителката жилище находящо се в с.
*** улица ****** , представляващо двуетажна къща за определен от съда срок, но не по малко от 12 месеца. 3. Да бъде
постановена забрана на извършителя В.Т.Я. с ЕГН ********** да приближава молителката
на по малко от
Ответникът по делото, редовно призован се явява лично
и оспорва молбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че молителката е майка на
ответника по молбата. Този факт се установява и от изготвената справка от НБД
Население.
Молителката е представила по делото Декларация по чл.
9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект на домашно насилие от лицето В.Т.Я., като е
посочила, че на 20.04.2019 година в с. ***, пред дома
ѝ на улица ******, нейния син В.Т.Я. с ЕГН ********** я заплашил с думите
... „Ма ти тука ли си? От кога те чакам? Дееба твоята майка !!! Влизай вътре да
говорим, маменцето ти мръсно! Хванал я за дрехите и започнал да я дърпа, блъснал
я във вратата, за да я вкара в къщата, запушил ѝ устата защото започнала
да вика за помощ, напъхал грубо пръстите си в устата ѝ и тя го захапала
защото се уплашила, че ще я удуши. През цялото време включително и пред извиканата
в последствие полиция, я заплашвал че ще ме убие дори и от ***.
От Епикриза от 01.03.2019г. се установява, че в
периода от 27.02.2019г. до 01.03.2019г. молителката З.Г. е била хоспитализирана
в ***, Отделение по онкогинекология, където е претърпяла гинекологична
операция.
Видно от НА за признаване на право на собственост
върху недвижим имот по наследство и давностно владение № 70, том V, рег.№ 9442,
дело 598/2018 на ***С.И., З.Г. е призната за собственик на ¾ идеални
части от правото на собственост, а В.Я. на ¼ идеална част от следния
недвижим имот: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м. и Гараж
с площ от 21 кв.м., в едно със съответните идеални части от правото на строеж
върху имота, в който са построени сградите, а именно: УПИ XXIV, в квартал 17 по
плана на с.*** от 660 кв.м.
Видно от
протокол за предупреждение от 20.04.2018 г. В.Я. е предупреден да не се
саморазправя с лицето З.Г., живуща на същия адрес и всички спорни въпроси да
решават по установения ред.
От представената информация от тел. 112 е видно, че на
дата 20.04.2019г. З.Г. е подала сигнал за осъществено върху нея насилие от В.Я..
при изслушването на сигнала се установява, че веднага в сигнала след случилото
се З.Г. е съобщила, че синът й В.Я. е направил опит да й посегне физически. тя
е избягала от дома, прескочила е оградата и се е напикала.
От показанията на свидетеля Б.П., които съдът кредитира като взаимнокореспондентни,
логични, незаинтересовани и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че свидетеля е съсед на молителката и ответника
по молбата, като на 20.04.2019 г. молителката З.Г. се е развикала за помощ и е
отишла в дома на свидетелката Б.П., като е била с раздрано долнище и напикана,
и е споделила, че синът й В.Я. се е опитал да я натика в къщата и е изрекъл
заканителни и заплашителни думи спрямо нея. Била е много уплашена, след което е
подала сигнал на телефон 112. била е зачервено на мястото където е била
стискана. Споделила е веднага, че В. е затиснал устата й и я е хванал за
гушата. Не е знаела на кой сят се намира.
Съдът дава вяра на показанията свидетелите С.И.Т.
и С.Т.И., като преки, незаинтересовани, идентични и непротиворечиви. от тях се
установява, че те в качеството си на полицаи са се явили по подадения от З.Г.
сигнал за семеен скандал на телефон 112. Изглеждала е притеснена и е споделила,
че имал дългогодишни спорове и лоши отношения със сина си, който се е прибрал
от ***и между тях е възникнал конфликт, след което те са й съдействали да си
вземе лични вещи от дома и са съставили предупредителен протокол на В.Я. по
ЗМВР. В тяхно присъствие В. се е опитвал да проведе разговор с молителката, а
тя е отказвала такъв. Свидетелите не помнят в техни присъствие да са изричани
думите от В. „Знаеш, че и от ***мога да те убия”.
Съдът дава вяра на показанията на показанията
на свидетелите С.Я., Й.Й.и Т.Я., въпреки, че същите са заинтересовани от изхода
на спора, като съпруга, приятел и син на ответника по молбата в частта, с която
се установява, че на 20-ти април
Съдът не дава вяра на показанията на посочените
свидетели предвид тяхната заинтересованост. Наличието на други спорове между
тях, както и противоречие с останалите събрани по делото доказателства в частта,
с която посочените свидетели заявяват, че не е имало телесен контакт между В.Я.
и З.Г., както и че В.Я. не е изрекъл заплахи по отношение на З.Г..
От обясненията на В.Я. дадени по реда на чл.
176 от ГПК, се установява, че на 20.04.2019 г. той се е прибрал от чужбина в
дома си в с. ***, където в двора на къщата е установил молителката З.Г. и е
поискал да си изяснят отношенията във връзка с
дългогодишните спорове между тях.
Съдът не дава вяра на обясненията на
ответника В.Я. в частта, в която заявява, че само е положил нежно ръка на
рамото на молителката З.Г., като в тази част обясненията му са в противоречие с
подадената от молителката декларация и кредитираните по делото писмени и гласни
доказателства.
При така установеното, съдът прави следните изводи:
От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 23.04.2019г., е в едномесечния срок от
твърдяният акт на домашно насилие – от 20.04.2019г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица, които
са майка и син– основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 5
от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, потвърдена от Протокол за предупреждение от 20.04.2019 г., Данни
за подаден сигнал на телефон 112 и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
в частта, с която съдът ги е кредитирал, сочеща упражнено психическо и
физическо насилие спрямо нея на дата 20.04.2019г., съдът приема на осн.
чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника
на посочената дата. Със събраните по делото доказателства от ответника по
делото и ангажираните такива от молителката, съдът приема, че не се опровергава
доказателствената сила на подадената декларация по ред на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. При
подаване на такава декларация в тежест на ответника по молбата е да опровергае
със събраните по делото доказателства доказателствената сила на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие
е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена
връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника
спрямо молителката на 20.04.2018 г. представляват акт на домашно насилие по
смисъла на закона - физическо и психическо насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е
основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и
поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 ЗЗДН. Следва
да се задължи В.Я. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по
отношение на З.Г.. Съдът намира, че не следва да бъде налагана мярката да бъде
отстранен В.Т.Я. с ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното жилище на адрес:
с. ***, ул. ******, тъй като е видно, че той преимуществено не пребивава в
България, освен това не се установи с поведението си да съставлява опасност за
живота и здравето на молителката З.Г..
Съдът намира, че достатъчна мярка за защита от домашно
насилие е тази да бъде забранено на ответника по молбата да доближава
молителката на разстояние по-малко от
Следва на основание чл.5. ал.1 т.З от ЗЗДН да бъде забранено на
ответника по молбата В.Т.Я. с ЕГН **********,*** да приближава З.В.Г., ЕГН **********,*** на
разстояние по-малко от
Съдът намира за неподходяща поисканата мярка,
ответника по молбата да бъде задължен да посещава специализирани програми, тъй
като видно от събраните по делото доказателства, той преимуществено пребивава в
чужбина и подобна мярка не би могла да бъде ефективно приложена.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника по молбата
следва да бъде осъден да заплати на молителката направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение по чл. 78 ал.
5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като съобрази
конкретната фактическа сложност по делото, както и проведените две съдебни
заседание, и факта, че посочения адвокатски хонорара съдържа в себе си и
начислен ДДС, съдът намира, че адвокатския хонорара в размер на 600 лева не е
прекомерен, поради което и ответникът по молбата следва да бъде осъден да плати
на молителката 600 лева адвокатско възнаграждение.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали
нарушението, следва да го задържат и да
уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на
80 лв. по сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3 от Закона за защита от домашното насилие, както
следва :
1. ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл. 5 ал.1, т.1 ЗЗДН В.Т.Я. с ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на З.В.Г., ЕГН **********,***.
2. ЗАБРАНЯВА на В.Т.Я. с ЕГН
**********,*** да приближава З.В.Г., ЕГН **********,*** на по-малко разстояние
от
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В СЛУЧАЙ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта В.Т.Я. с
ЕГН **********,***, да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за
което да бъде уведомена прокуратурата.
ОТХВЪРЛЯ молбата на З.В.Г., ЕГН ********** да
отстранен В.Т.Я. с ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното жилище на адрес
с. ***, ул. ****** за срок от 12 месеца.
ОТХВЪРЛЯ молбата на З.В.Г., ЕГН ********** да бъде
задължен В.Т.Я. с ЕГН **********,*** да посещава специализирани програми.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Т.Я. с ЕГН **********,***
да плати на З.В.Г., ЕГН **********,*** сумата
от 600 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу
домашното насилие, В.Т.Я. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС
глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса
в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 31.05.2019
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: