№ 11267
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110...884 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена
от М. А. Ф., искова молба насочена против Д. Е. М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане са да се постанови решение,
с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи сумите както
следва: 5000.00 лева, представляваща незаплатен остатък от продажна цена по
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ...,
том I, рег. № ..., дело № ... от 17.08.2011 г. по описа на нотариус Г.М., вписан с рег. №
..., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018 г. до изплащане на вземането и
сумата от 2154,16 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
17.08.2014 г. до 26.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.09.2020 г. по ч.гр.д.
49285/2018 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № ..., том I, рег. № ..., дело № ... от 17.08.2011 г. на нотариус № ... на
НК, по силата на който ищцата прехвърлила собствеността на свой недвижим имот на
ответника за сумата от 10 000 лева, като част от продажната цена, а именно 5000.00лв.
били заплатени от ответника при изповядване на сделката, а останалите 5000.00лв. Д.
М. се задължил да изплати на 35 равни месечни вноски, всяка една в размер на
130.00лв., платими до седемнадесето число на месеца, за който се отнася съответната
вноска и една последна вноска в размер на 450.00лв., платима до 17.08.2014г. Сочи се,
че сумата от 5000.00лв., за която било уговорено изплащане на вноски не била
изплатена, поради което се претендира и лихва за забава за периода от падежа на
последната вноска 17.08.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът
признава, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по силата на който е придобил собствеността върху недвижим имот, собственост
на ищцата, както и че при прехвърлянето на имота е заплатил сумата от 5 000 лева.
1
Оспорва се твърдението, че остатъкът от 5 000 лева не е заплатен. В тази връзка
ответникът излага, че остатъкът е следвало да се заплати в срок до 17.08.2014 г. на 35
равни месечни вноски, всяка в размер на 130 лева, платима до 17-то число на месеца, за
който се отнася вноската и последна вноска в размер на 450 лева, платима до
17.08.2014 г. Твърди, че е заплатил остатъка от продажната цена изцяло в брой, за
което до един момент ищцата му е издавала разписки, а за част от сумата не му е
издала такива. Сочи, че не пази издадените разписки, поради факта, че не е вярвал, че
ищцата ще заведе дело срещу него. Поради същата причина не е поискал и да му бъдат
издадени такива за другата част от сумите. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност, като развива подробни съображения в насока, че приложимата такава е 3
годишната, доколкото се касае за периодични плащания. В случай че се приеме, че
приложимата давност е 5 годишната, счита, че погасени по давност са всички вземания
за периода преди 26.07.2013 г. В тази връзка излага и съображения, че акцесорната
претенция също е погасена по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК. Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ...,
том I, рег. № ..., дело № ... от 17.08.2011 г. на нотариус № ... на НК, по силата на който
ищцата е прехвърлила, а ответникът е придобил собствеността върху недвижимия
имот, че продажната цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот е в
размер на 10 000.00 лева, от които 5000.00лв., платени при изповядване на сделката, а
останалите 5000.00лв. страните са уговорили да бъдат заплатени на 35 равни месечни
вноски, всяка една в размер на 130.00лв., платими до седемнадесето число на месеца, за
който се отнася съответната вноска и една последна вноска в размер на 450.00лв.,
платима до 17.08.2014г.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил изцяло продажната цена от
10000.00лв. Въпреки че с доклада по делото съдът е указал изрично на ответника, че не
сочи доказателства, че е заплатил част от продажната цена, а именно сумата от
5000.00лв., доказателства в тази насока не са представени, респективно следва извода
за основателност на заявената претенция.
При този извод, съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение,
че вземането на ищеца е погасено по давност.
Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна
давност. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.110 ЗЗД е
петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил
друг специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания. При
определяне характерните признаци на понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите трябва да се изхожда от
неговото систематично място. Разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се намира в раздел
„Погасителна давност” в глава V „Погасяване на задълженията”. Според тази
разпоредба с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Понятието „периодични плащания” не е
определено в закона. За установяването на действителния му смисъл и точното му
2
съдържание е необходимо то да се разглежда с оглед функциите на погасителната
давност и спецификата на тези вземания, за които е предвидена по-кратка от общата
петгодишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в обществен
интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен
институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са
императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен
от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като
допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава
несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в
търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен
период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната
давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство
поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във
времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на субективните права
законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и по-
кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на
различните облигационни отношения. В чл.111 ЗЗД като изключение е установена
тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен
срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания,
които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и
длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с
настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения
за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо
за тези вземания е предвиден по-кратък давностен срок. След като разпоредбата на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува
разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания,
които са подобни на наемите и лихвите / виж Тълкувателно решение № 3/2011г., от
18.05.2012г./.
Договореното плащане на продажната цена по процесния договор за продажба
на имот на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части /по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т. е. частични
плащания на едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по
чл. 110 ЗЗД, тъй като претенцията на ищеца за заплащане на част от продажна цена не
покрива характеристиките на периодично плащане, респективно в процесния случай
приложение намира общата петгодишна давност, залегнала в материалноправната
разпоредба на чл. 110 ГПК.
В случая не е спорно между страните, че продажната цена е в размер на
10000.00лв. Не се спори и за това, че половината от сумата или 5000.00лв. е платена
при подписването на договора. Видно от приложеното копие на същия /л. 6/
останалата част от продажната цена – 5000.00лв. е следвало да бъде изплатена на 35
равни месечни вноски, всяка една от тях в размер на 130.00лв., платима до
седемнадесето число на месеца, за който се отнася и една последна тридесет и шеста
вноска с падеж 17.08.2014г. в размер на 450.00лв. Между страните не е изготвен
погасителен план, но като се съобрази падежа на последната вноска следва, че
процесните 35 месечни вноски е следвало да бъдат изплатени за периода м.09.2011г. –
17.08.2014г., доколкото договорът е подписан на 17.08.2011г., респективно първата
вноска е следвало да бъде изплатена до 17.09.2011г. а последната до 17.08.2014г.
3
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение. Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният
процес относно вземането, давност не тече - чл. 115, ал.1, б. "ж" ЗЗД. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 26.07.2018г., респективно погасено
по давност са вноските, чийто падеж е настъпил преди 26.07.2013г., или вноските за
периода м.09.2011г. – м. 07.2013г.вкл. или 23 вноски. Доколкото е уговорен размер на
месечните вноски за този период от 130.00лв., следва извода, че общият размер на
процесните 23 вноски е 2990.00лв. /23х130лв = 2990.00лв./, за която сума претенцията
следва да бъде отхвърлена, като погасена по давност.
За останалата част от предявения размер или за сумата от 2010.00лв. искът се
явява частично основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Не е спорно по делото, че считано от 17.08.2014г., ответникът е в забава.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Съдът приема, че част от акцесорното вземане е погасено на основание чл. 119
ЗЗД, поради погасяване на главното задължение, а друга част поради изтичането на
предвидения в закона тригодишен срок.
На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се
считат погасени поради изтекла давност и вземанията на ищеца за законна лихва върху
отхвърлената част на главния иск за сумата от 2990.00лв.
На следващо място, както се посочи, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с което процесуално действие погасителната давност е
прекъсната, е депозирано на 26.07.2018г., респективно акцесорната претенция следва
да бъде уважена за периода 26.07.2015г. – 26.07.2018г., като размерът на същата за този
период, върху уважената част на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
200, ал.1 ЗЗД /2010.00лв./ изчислен с помощта на компютърна програма е 612.82лв., за
която част искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
Над тази сума до максимално претендирания размер от 2154.16лв. или за
разликата от 1541.34лв. и за периода 17.08.2014г. – 25.07.2015г., акцесорната претенция
се явява неоснователна, като погасена по давност.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции, следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер на 7 154.16лв., уважената част е в размер на 2622.82лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 4531.34лв.
Ищецът е сторил разноски в заповедното и исковото производства в общ размер
на 1656.16лв., от които 813.08лв. – разноски в заповедното производство и 843.08лв. –
разноски в исковото производство.
Съдът намира за неоснователно формулираното от процесуалния представител
на ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в исковото производство. С оглед цената на заявените искови
претенции и по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
4
минималните размери на адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 687.71лв. В исковото производство ищецът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 700.00лв., което е с 12.29лв., над минимума,
респективно съдът намира, че не прекомерно.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения, за защита в производства за обезпечаване на бъдещ
иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя
по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. С оглед изложеното и по аргумент от чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималният
размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство е 480.39лв. С
оглед изложеното съдът намира, че възражението на процесуалния представител на
ответника е частично основателно, като на ищеца следва да се признаят разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв., размер
близък до минималния такъв при съобразяване фактическата и правна сложност на
производството по подадено заявление по чл. 417 ГПК.
В обобщение с оглед изложеното и като съобрази уважената част на заявените
претенции съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 544.84лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 1100.00лв. – адвокатско
възнаграждение, от които 400.00лв. – заповедното производство и 700.00лв. – исковото
производство.
С оглед отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 696.72лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. Е. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, дължи на М. А. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 2010.00лв. - представляваща незаплатен остатък от
продажна цена по Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № ..., том I, рег. № ..., дело № ... от 17.08.2011 г. по описа на нотариус
Г.М., вписан с рег. № ..., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018 г. до
изплащане на вземането и сумата от 612.82лв. – мораторна лихва за периода
26.07.2015г. – 26.07.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.09.2020 г. по ч.гр.д.
49285/2018 г. по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД, в частта, за сумата от 2990.00лв. и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от 1541.34лв. –
мораторна лихва за периода 17.08.2014г. – 25.07.2015г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Д. Е. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на М. А. Ф., ЕГН **********, сумата от 544.84лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА М. А. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Д. Е. М., ЕГН **********, сумата от 696.72лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6