Р
Е Ш Е
Н И Е
N 125
Гр.Велико Търново 21.10.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание на двадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Росен Буюклиев
Константин
Калчев
при секретаря С. Ф. и с
участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.дело № 10168 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с §19 от ЗИДАПК.
Предмет на касационното производство е Решение № 2 / 13.05.2019г., постановено по АД № 3 по описа на ВТРС за
2018г., първи състав, с което е оставена без уважение
жалба на С.С.Р. *** срещу Решение № 2156В-4 / 21.03.2018г., с което на
наследниците на С. Р.С. е отказано възстановяването на изоставена орна земя от
1,099 дка, представляваща поземлен имот № 10447.16.109.
Касационното
производство е образувано по жалба от С.С.Р.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон.
Изложени са подробни съображения за липсата на законен строеж в имота, който е
общинска собственост, предоставянето му в резултат на множество дела и решение
на общински съвет Велико Търново. Моли се за отмяна
на решението на районния съд, отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените разноски в двете производства.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага подробни доводи за липсата на предпоставки за възстановявне на
собствеността върху процесния имот, който като застроен не подлежи на
реституция.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на първоинстанционното производство са установени следните факти:
С
Решение № 930 / 07.11.2008г. на РС Велико Търново, влязло в сила на
12.08.2009г., е прието за установено по отношение на общинска служба Земеделие
и гори Велико Търново, че наследниците на С. Р.С. имат право да възстановят
собствеността си върху нива в землището на гр.Велико Търново с площ от 5 дка. С
Решение № 35 / 21.08.2009г. на Общинска служба Земеделие Велико Търново на
наследниците на С. Р.С. е признато и определено за възстановяване върху земеделски
земи с план за земеразделяне на 5 декара при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Решението е обжалвано и влиза в сила на 01.11.2011г. На 14.12.2011г. от
Общинска служба земеделие Велико Търново до Кмета на Община Велико Търново е
изпратена молба от С.С. Р. за настаняване в имоти с номера 10447.16.109, 10447.15.266,
10447.16.195 и 10447.16.196 в землището на гр.Велико Търново. Липсват данни за
произнасяне по тази молба. В административната преписка е представено писмо от
Кмета на Община Велико Търново до С.Р., с което във връзка с подадено от него
заявление от 12.07.2012г. му е отговорено, че след комплектоване на искането му
е отправено предложение до Великотърновския общински съвет, което е разгледано
от три постоянни комисии и е отхвърлено, поради което не е внесено за
разглеждане от общинския съвет. Пълна преписка по това искане не е представена.
С
Решение № 235 от 28.04.2016г. по искане на ОСЗ от 2011г. Великотърновският
общински съвет предоставя за настаняване на наследниците на С. Р.С. следните
имоти, частна общинска собственост – 10447.16.109, 10447.15.226, 10447.16.195 и
10447.16.196. С Решение № 420 от 29.09.2016г. на Общински съвет Велико Търново
е поправена очевидна фактическа грешка в Решение № 235 / 28.04.2016г. по
отношение на имот № 10447.15.226, който следва да се чете № 10447.15.266.
Съгласно
представени от Агенцията по Геодезия, картография и кадастър скици, всички
имоти представляват земеделски земи, частна общинска собственост и не са
застроени.
С
решения № 2156В-1, 2156В-2 и 2156В-3 на наследниците на С. Р.С. са възстановени
като обезщетение имоти с номера 10447.15.266, 10447.16.195 и 10447.16.196. По
отношение на имот № 10447.16.109 е постановен процесния отказ, в който
фактическите и правни основания са вписани в едно изречение – имотът е застроен
и не представлява земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Първоинстанционният
съд отхвърля жалбата, като приема, че в имота е налична постройка, която има
статута на търпим строеж, поради което макар статута му да е земеделска земя,
тя не отговаря на условието на чл.2, ал.3 от ЗСПЗЗ да не е застроен със сграда.
Настоящият
касационен състав намира за неправилен извода на районния съд за
законосъобразност на постановения отказ.
На
първо място следва да се отбележи, че административният акт не отговаря на
изискванията на чл.59 от АПК – в него липсват фактически и правни основания за
издаването му. В представената избирателно административна преписка липсват
каквито и да било данни за установяване от органите на поземлената комисия на
факта на застрояване на имота – в каква част е застроен, от кого е застроен,
налице ли са строителни книжа и др. относими към спора факти. Част от тези
факти остават недоказани и към настоящия момент.
Цитираната
от административния орган и районния съд разпоредба на чл.2, ал.3 от ЗСПЗЗ гласи следното - Земеделски
земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за
земеделско производство и не са застроени със сгради на: промишлени или други
стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или
други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения
към такива сгради. Следователно освен наличие на сграда в имота, следва да бъде
установен нейния собственик и едва след като се установи дали той попада в
изчерпателно изброените субекти, може да се достигне до извод, че са налице
предпоставките имотът да не се счита за земеделска земя. В конкретния случай
удостоверение за търпимост за сградата, находяща се в имот с идентификатор 10447.16.109 не е представено. Цитираното от
съда удостоверение е единствено за имот с идентификатор 10447.16.299. Доколкото
се касае за една постройка, може да се приеме, че тя е собственост на лицето,
посочено в удостоверението за търпимост и то е Т.Р.Т.. Физическите лица не са
измежду посочените в чл.2, ал.3 от ЗСПЗЗ собственици на сгради, поради което и
не е изпълнен фактическият състав на цитираната норма и имот с идентификатор 10447.16.109 е земеделска земя.
Хипотеза
на застрояване на имот, подлежащ на реституция, е уредена в чл.10, ал.7 от
ЗСПЗЗ, като имоти в регулация не се реституират ако върху тях при спазване на
всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е
отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е
започнал. Тази законова хипотеза вече обхваща всички лица, но изисква законност
на построената сграда или наличие на отстъпено право на строеж и започване на
строежа към 1991г. В конкретния случай от административния орган не са
представени доказателства за наличие на законен строеж в имота, нито за
отстъпено право на строеж, поради което и не са налице условията за прилагане
на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Следователно
имот с идентификатор 10447.16.109 е
земеделска земя, която може да послужи за обезщетяване на собственици по реда
на ЗСПЗЗ, още повече, че собственика на този имот го предоставя на тези лица и
с отказа си общинската служба земеделие отказва да изпълни решение на
собственика на имота.
По
изложените съображения, настоящия състав намира, че решението на районния съд е
постановено в нарушение на материалния закон. При изясняване на спора от
фактическа страна съдът дължи произнасяне по съществото му чрез отмяна на
оспореното решение и връщане на преписката за постановяване на ново при
спазване на дадените в мотивите указания.
При
този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на касатора за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен
списък с разноските и доказателства за действителното им извършване.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2 / 13.05.2019г., постановено по АД №
3 по описа на ВТРС за 2018г., първи състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 2156В-4 / 21.03.2018г., на Общинска служба „Земеделие“
гр.Велико Търново, с което на наследниците на С. Р.С. е отказано
възстановяването на изоставена орна земя от 1,099 дка, представляваща поземлен
имот № 10447.16.109.
ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ гр.Велико Търново за ново
произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение указания по прилагане
на закона.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ гр.Велико Търново да заплати на С.С.Р.
*** 500лв. / хиляда и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.