РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330120021 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 284,
ал. 2 ЗЗД от М. В. Г. лично и като наследник на Н. Г. и от Т. Н. С. и В. Н. Г. като
наследници на Н. Г. срещу И. Г. Н..
Ищците твърдят, че М. В. Г. и наследодателят им Н. Г. Г. (починал на *****)
били сключили на ******г. с ответника договор за поръчка. Посочват се, че по силата
на сключения договор ответникът се задължил да сключи от тяхно име и за тяхна
сметка договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: ПИ с идн. *****,
находящ се в *****, находящ се в *****. С ответника постигнали договорка и същият
да получи продажната цена от посочените недвижими имоти. В тази връзка били
упълномощили И. Н. да ги представлява пред нотариус при сключване на договора за
покупко-продажба. Сочат, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ******г. на Служба по вписванията имотите били продадени от ответника за сумата
от 1805 лв. Твърди се, че ответникът не им бил предоставил получената по договора за
покупко-продажба сума. С оглед липсата на отчетени средства, ищците са подали
заявление на издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1805 лв.,
ведно със законна лихва, което е уважено. В срок постъпило възражение против
заповедта за изпълнение, което е обусловило и правния интерес от предявяване на
иска, предмет на настоящото производство. Иска се уважаване на предявения иск, като
се признае за установено дължимостта на сумата от общо 1805 лв., от заявяват, че се
1
разпределя между страните по следния начин: 1203.32 лв. на М. Г., 300.83 лв. на Т. С. и
300.83 лв. на В. Г., предвид смъртта на Н. Г. след издаване на заповедта, но преди
подаването на установителния иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Във възражението
по чл. 414 ГПК се позовава на изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Н. Г. е починал след издаването на заповедта за изпълнение, но преди
подаването исковата молба в съда, поради което неговите наследници участват в
делото на основание чл. 227 ГПК- т. 10б, абзац втори на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС.
От представеното по делото пълномощно от **** г. се установява, че М. Г. и Н.
Г. са упълномощили И. Н. с правата да ги представлява пред **** като сключи договор
за покупко-продажба (дарение, замяна и др.) на лице по негов избор при условия,
каквито намери за добре, относно притежавани от тях недвижими имот. В т. 2 от
пълномощното ответникът е овластен при договор за покупко-продажба да получи
продажната цена.
С посоченото пълномощно И. Н. като представител на М. Г. и Н. Г. е сключил
договор за покупко-продажба на имотите с третото лице *****. В същия е уговорено,
че продажната цена е в размер на общо 1805 лева, която сума продавачите заявили,
чрез пълномощника, по силата на пълномощното, че са получили в деня подписване на
договора. След това е налице признание, че сумата е платена напълно на продавачите,
чрез пълномощника, по силата на пълномощното, в деня на подписване на договора.
При така събраните доказателства се установява, че ответникът е използвал
предоставеното му пълномощно, сключил е договор за покупко-продажба на имотите и
е получил продажната цена по него.
Съгласно практиката във връзка с тези правоотношения (Решение № 338 от
27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 706/2017 г., IV г. о., ГК) овластяването на едно лице да
извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне било
по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е най-често
използвания способ за учредяване на представителна власт. По своето същество то
представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от
получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Тъй като
никой не може да бъде задължен, чрез едностранно изявление, да извършва действия,
то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на упълномощения
да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само представителната
власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни
2
действия и да упражнява представителната власт. Затова неговото бездействие не може
да увреди упълномощителя. Задължението на представителя да извършва правни
действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото
упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова, когато
упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка то почти винаги се
съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото
представителство включва както вътрешни, така и външни отношения. Вътрешни са
тези между упълномощителя и представителя, а външни тези между упълномощителя и
третото лице, между което лице и представителя се разменят изявления (при прякото
представителство) или между представителя и третото лице (при косвеното
представителство). Упълномощаването определя съдържанието на външните
отношения, а вътрешните се определят от договора. Представителната власт се
упражнява за изпълнение на задължението по договора, като от начина на това
упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни задълженията си по договора.
Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв
договор, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът може
да се обвърже от договор за поръчка, със съдържане според извършените в рамките на
упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за
това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля. Самото упълномощаване
обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема предложението за
сключването на договор за поръчка. Когато с упражняването на представителната
власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни
поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да
уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което
е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с
полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не
изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за
това неизпълнение.
Предвид горното тълкуване и с оглед установените факти, между М. Г. и Н. Г.
от една страна и ответника И. Н. от друга, е възникнало материално правно отношение,
на основание на пълномощното за продажба на имотите и получаване на сумите по
сделката. С факта на сключване на договора за покупко-продажба от страна на
ответника между тях са възникнали правоотношения по договор за поръчка. Когато в
отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на
доверителя, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно. В тези
случаи, дори когато мандатът е за вещни права върху недвижими имоти, няма
изискване за форма на договора за поръчка. В този смисъл Решение № 239 от
8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7200/2014 г., IV г. о.
С оглед обема на задълженията си по този договор ответникът е трябвало да
3
предаде на М. Г. и Н. Г. получените от продажбата суми или да изразходва същите за
нуждите на упълномощителите. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителите сметка и да им предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на
довереника задължението да уведоми доверителите за изпълнението на поръчката, да
даде отчет за действията си и да им предаде всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не за бездействие, поради което
може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на
длъжника (довереник), като именно от тези действия, той черпи изгодни за себе си
правни последици. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД
ответникът (довереник) следва за установи, че е уведомил доверителя за изпълнението
на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е
получил във връзка с изпълнението.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба и ответникът не е въвел
никакви твърдения за събития случили се след сключването на договора за покупко-
продажба. Направено е единствено възражение за изтекла погасителна давност с
подаденото възражение по чл. 414 ГПК, което предвид т. 11а на ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС следва да се разгледа в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, довереникът е длъжен да даде
на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. Ответникът не е доказал, че е предал сумата от 1805 лева на М. Г. и Н. Г.,
нито че е изразходвал същата за техни нужди, поради което дължи изпълнение на това
задължение. Между страните не е уговорен срок за изпълнение и съгласно чл. 69, ал. 1
ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение веднага. Така изискуемостта на
задължението е настъпила със самото му възникване на 26.05.2016 г.- датата на
сключване на договора за покупко-продажба. От тази дата, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
е започнала да тече и погасителната давност. Процесното вземане е основано на
договорно неизпълнение (дължимото по неизвършена отчетна сделка) и за тях е
приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката тригодишна
такава по чл. 111 "б" ЗЗД. В този смисъл Решение № 216 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 693/2008 г., II т. о. и Определение № 50760 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1064/2022 г., III г. о.
Давността е започнала да тече от 26.05.2016 г. и не е била изтекла до подаване
на заявлението за задаване на заповед за изпълнение на 21.05.2021 г. в РС-Пловдив, от
когато съгласно фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен установителният
иск.
Ето защо исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Предвид
липсата на други уговорки вземането се дължи поравно на всеки от кредиторите М. Г.
4
и Н. Г. към онзи момент, или по 902.50 лева. Вземането следва да бъде установено
поравно, в каквато насока е искането, като няма изложени твърдения за възникнала
активна солидарност. По отношение на Н. Г. следва да бъдат посочени неговите
наследници. Не е необходимо дължимата сума да се разпределя на всеки от тях, както е
изложено в молбата от 11.04.2022 г., доколкото правоприемството е настъпилото в
хода на процеса.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъди сумата
от 100 лева за д.т. събрана по двата иска. В полза на ищцата следва да се присъди и
сумата от 600.00 лева за адв. възнаграждение по настоящото и заповедното
производство, предвид подписването на договорите за правна защита и съдействие
единствено от нея.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Г. Н.,
ЕГН **********, дължи на М. В. Г., ЕГН ********** сумата от 902.50 лева и на М.
В. Г., ЕГН **********, Т. Н. С., ЕГН ********** и В. Н. Г., ЕГН **********,
конституирани като наследници на починалия в хода на процеса Н. Г. Г., ЕГН
**********, сумата от 902.50 лева- главница, получени по договор за поръчка от
26.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК на 21.05.2021 г. до изплащането на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ *****от 28.09.2021 г., по частно гр. дело № 2562/2021 г. на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА И. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на М. В. Г., ЕГН **********,
сумата от 650.00 лева- разноски в заповедното и настоящото производство.
ОСЪЖДА И. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на М. В. Г., ЕГН **********,
Т. Н. С., ЕГН ********** и В. Н. Г., ЕГН **********, конституирани като
наследници на починалия в хода на процеса Н. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 50.00
лева- разноски в заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5