В открито съдебно заседание нарушителят се
явява лично. Признава вината си и моли за минимално наказание. Изразява
съжаление за поведението си.
Съдът
от фактическа страна установи следното:
В.Н.Б.,
роден на *** г. в гр. П., ***, български гражданин, живущ ***, безработен,
неженен, със средно образование, неосъждан,
ЕГН ********** на 03.10.2020 г.
около 18:30 ч. се намирал в гр. Пловдив в Цар Симеоновата градина, до фонтана с
Мечката, където свивал цигара. Към него се приближили полицейските служители К.Д.С.
и П.А.Б., служители на второ РУ при ОД на МВР Пловдив. Същият им се сторил
съмнителен и те му извикали, че ще извършат спрямо него полицейска проверка.
Той с насмешка се обърнал към П.А.Б. и му казал „*****?!“. Това било възприето
и от служителката К.С.. След това те извикали полиция, а Б. хвърлил в страни
каквото държал и направил опит да избяга, но Б. го хванал за рамото и му
поставил белезници. Б. бил заведен в 02РУ
при ОД на МВР Пловдив, където бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал.
1,т. 1 от ЗМВР.
Горната
фактическа обстановка се установява от обяснението на нарушителя, дадено пред
съда, обясненията и сведенията на свидетелите К.Д.С., и П.А.Б., заповед за
задържане на лице по чл. 80 от ЗМВР, справка АИС БДС и справка за
криминалистически регистрации. Съдът намира обясненията дадени в съдебно
заседание от нарушителя Б. за напълно съответстващи на психическата му
състояние. Същия се призна за виновен, макар и да не възпроизвежда какво точно
е казал на полицейския служител, но признава че му е казал „нещо на въпреки“.
Съдът кредитира обясненията на Б. дадени при съставянето на акта изцяло, а
именно че е бил на мястото, че е
възприел служителите да се приближават, и че им е казал нещо „на глас“. Посоченото
в обясненията на свидетелите К.С. и П.Б. съдът кредитира, тъй като на първо
място се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. Доказателствените
материали чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка описана в акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство, като се установява, с достатъчна
степен на категоричност, употребата на думата „***“ спрямо полицейския служител.
Не се събраха доказателства, които да опровергават записаното в Акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство относно времето, мястото,
авторството и механизма на деянието, като не се установиха факти подкрепящи
изложеното в акта, че нарушителят е употребил нецензурни изрази спрямо
служителите. Установява се, че нарушителя е изрекъл думата „***“ по отношение
на Б. и по този начин е демонстрирал пред другите членове на обществото явно
нежеланието си да се съобрази с установения ред. Намиращата се на място
полицейска служителка е възприела казаното от него и е била възмутена.
Актът
за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от
нарушителя без възражения, двама свидетели и актосъставителя. Посочена е датата
на съставяне на акта. Няма изрично изискване в акта да са посочени конкретните употребени
думи и изрази, макар че би следвало те да са възпроизведени, но съгласно
практиката на ПОС липсата им не опорочава изготвения акт за констатиране на
проявата на дребно хулиганство. При изготвянето му не са допуснати процесуални
нарушения. Извършеното от Б. деяние, а именно изричането с насмешка на думата „***“
е обективно обидна, носи негативен оценъчен заряд и цели да унижи достойнството
на полицейския служител. *** в друг контекст означава лице, което по занятие
прави смешки, скечове, шеги и други разсмиващи дейности, синоним на клоун и
шут. Употребата ѝ по адрес на полицейски служител извършващ проверка
спрямо лицето, представлява такава непристойна проява, изразяваща се в
оскърбително отношение към орган на власт, каквато се изисква от закона, за да
е осъществен състава на нарушението по УБДХ. Съдът намира, че в акта са
посочени и факти, които не са се осъществили, а именно отправяне на нецензурни
изрази, насочени към полицейските служители. Тъй като не се установи такива да
са отправяни или възприети от някого съдът намира, че следва да оправдае Б. за
това.
От
правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в употребата на думи, с
които се нарушава обществения ред, тъй като се демонстрира проява на
превъзходство над органите на реда и останалите граждани и явно и публично
неспазване на реда. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно,
тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Настоящият състав
на съда намира, че при обявяването, че спрямо лицето се извършва полицейска
проверка, то същото е достатъчно интелигентно да възприеме, че същата ще се
извърши от полицейски служители, като следва да потърси легитимация, ако
изпитва несигурност. Поради това следва вместо да реагира с обиди, унижаващи
честта и достойнството, на което и да е лице да се погрижи да охрани правата си
като поиска легитимация на лицата представящи се за полицейски служители. Б. не
посочва, че не е допускал че това са полицейски служители, а напротив в
обясненията си посочва, че „дошли полицаи“ и се признава за виновен. Именно
поради това проявата, представлява и
нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че обществена опасност
на извършеното е ниска, доколкото е употребен един израз, който не е нецензурен
и лицето е със сравнително ниска обществена опасност, поради което и
наказанието „Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на
вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на
нарушението и обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не
предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било
неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му
най-подходящо се явява административното наказание глоба. При определяне на
размера ѝ съдът отчете, че лицето изразява съжаление за стореното, признава
фактите и допринася за разкриване на обективната истина. По делото няма
категорични данни за завишена лична обществена опасност на дееца, доколкото
относно криминалистичните регистрации действа презумпцията аз невиновност, както
и конкретната проява се отличава с ниска обществена опасност. Поради това съдът
съобрази, че следва да се определи наказание на минимума на административната
санкция, а именно 100 лв. Лицето не е трудово
ангажирано, което беше взето под внимание при определяне на размера на
наказанието. Настоящата инстанция счита, че този размер на глобата би
допринесла да се постигне целеният ефект на наказанието - нарушителят да се
поправи и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на
непристойни действия и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого,
още повече към орган на властта.
По
изложените съображения постанови своя акт.