РЕШЕНИЕ
№ 16157
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110130714 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу И.
А. С. и М. П. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 12.03.2023 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9050/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******]
за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно –
не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците имат качеството на
потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на
забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия
през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване
на предявените искове.
Ответниците, чрез адв. И. С., оспорват предявените искове, като считат, че
претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Позовава се на изтекла кратка
тригодишна погасителна давност за вземанията за главници за периода до м.01.2020 г.
и на чл. 119 ЗЗД по отношение на претенциите за акцесорните вземания. Оспорват
съдържанието на частните документи, представени от ищеца с исковата молба.
1
Искането е за отхвърляне на предявените претенции съобразно на заявените
възражения и за присъждане на разноски за производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното
от ответниците право върху имота през исковия период, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на
ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена
през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
По възражението за давност, наведено от ответниците с отговора, в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността за процесните вземания.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
За общоизвестно с доклада по делото съдът е обявил на страните на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от [*******], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е
на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
2
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето
защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и
отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че
ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед
притежавано от ответниците вещно право на ползване върху недвижимия имот.
Установява се от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 187, том I, дело №
107/2013 г. на нотариус [*******], че на 17.05.2013 г. ответниците са прехвърлили на
сина си И. И. С. правото на собственост върху [*******], находящ се в [*******], като
са си запазили правото да ползват безвъзмездно прехвърления недвижим имот заедно и
поотделно до края на живота си.
По делото е представен и нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1992 г.,
видно от който И. А. С. е признат за собственик на същия имот /съгласно приложеното
по делото на л. 21 писмо от [*******]относно идентичност на адреси/.
Не е спорно между страните, а и това се установява от приетото като
доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак, че ответниците са
съпрузи, като бракът помежду им е бил сключен на 07.12.1983 г., с оглед което и съдът
приема, че процесният имот преди прехвърлянето му срещу задължение за гледане и
издръжка, е представлявал съпружеска имуществена общност.
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ответниците през процесния период са били титуляри
на вещно право на ползване върху имота, с оглед което и предвид разпоредбата на чл.
57, ал. 1 ЗС и законовата уредба на ЗЕ се явяват насрещна страна по продажбеното
правоотношение с предмет топлинна енергия за същия имот.
Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а
ищецът претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от
ответниците при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за ½
част от неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия
3
период.
Не е спорно също така, а и това се установява от събраните писмени
доказателства, че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена. Установено е, че
на проведеното на 21.10.2008 г. общо събрание на етажните собственици е взето
решение да бъде сключен договор за услугата дялово разпределение с [*******]. От
данните по делото става ясно, че през исковия период именно това дружество е
осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост, в която се намира апартаментът, върху който ответниците са си
запазили право на ползване, като е осигуряван достъп за отчет до уредите в имота и са
съставяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение,
както се посочи, е осъществявано от [*******]. За процесния период за имота не е
начислена топлинна енергия за отопление за имот, такава за отопление на общи части в
сградата, както и такса мощност. Установява се, че за процесния период е начислена
ТЕ за сградна инсталация по нормативно установен път на база отопляемия обем на
имота /193 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, предоставен на вещото
лице/. В имота е използвана топлоенергия за подгряване на вода, количеството на
която е отчитано по показанията на 2 бр.водомери, които са отразени в съставените и
представени по делото документи за главен отчет, подписани за потребител, чиято
автентичност не е оспорена в производството. След извършеното изравняване вещото
лице е посочило, че стойността на ТЕ за процесния период възлиза на сумата 1631,78
лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни неплатени и
просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.
Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в
размер на 49,82 лева.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки
на 19.07.2018 г. и на 10.06.2021 г., с оглед което и съдът приема, че през процесния
период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през
същия ТЕ.
Съгласно заключението стойността на ТЕ за периода 01.1.2020 г. – 30.04.2022 г.
е в размер на сумата 1269,44 лева.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, са заявили възражение за погасяване на
сумите по заповедта за изпълнение по давност, което следва да бъде разгледано.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност в случая е частично
основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение спира теченето
на давността. Заявлението в случая е подадено на 21.02.2023 г., поради което извън
4
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
21.02.2020 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Заявителят е предявил претенцията си за главница за
цената на топлинната енергия, доставена в имота за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022
г., с оглед което погасено по давност се явява вземането за периода 01.05.2019 г. –
31.12.2019 г., като изискуемостта на дължимата за последния месец от този период
сума е настъпила на 15.02.2020 г. с оглед приложимите към договора общи условия,
одобрени с решение на КЕВР през 2016 г. Изложеното е вярно, доколкото месечните
прогнозни суми съобразно чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Въз основа на приложените по делото документи и данните от СТЕ съдът
приема, че непогасена по давност е сумата 1269,44 лева, съответно всеки ответник
дължи по ½ част от нея или 634,72 лева. За разликата до пълните предявени размери от
810,12 лева исковете на ищеца следва да се отхвърлят поради погасяването им по
давност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от[*******].
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според същите условия редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано
с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ
услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [*******], от което следва,
че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание.
Възражението за погасяване на това вземане по давност е основателно за
периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. и за сумата от 1,74 лева, доколкото съдът приема,
че изискуемостта на задължението за цената на услугата за дялово разпределение
настъпва с изтичане на съответния месечен период, с оглед което и вземането за
м.01.2020 г. се е погасило по давност на 01.02.2023 г., а както се посочи по-горе,
заявлението е подадено в по-късен момент. Следователно и като взе предвид данните
по делото и заключението на СТЕ на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че този иск
следва да бъде уважен за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г. и за сумата от 48,06 лева
или всеки ответник дължи на ищеца по 24,03 лева. За разликата до 24,91 лева тези
искове следва да бъдат отхвърлени поради изтичане на погасителна давност.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
5
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1269,44 лева и за периода 15.09.2020 г. – 09.02.2023 г. следва да се
уважи за сумата от 143,70 лева или по 71,85 лева, която съдът, съобразявайки
погасената по давност част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане
на задължението по всяка от изравнителните сметки и с помощта на онлайн
калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от
118,86 лева срещу всеки ответник исковете за лихва за забава следва да се отхвърлят
като неоснователни.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от общо
9,71 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 370,33 лева от общо 485,97 лева /за държавна
такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100 лева/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се следват разноски за
заплатеното от тях във връзка с исковото производство адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 107,08 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 67,33 лева от общо 88,35 лева съгласно заповедта за
изпълнение.
За заповедното производство съдът на основание § 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения определя на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. възнаграждение в полза на адв. И. С. за
6
подадените от името и за сметка на длъжниците възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК в
размер на сумата от 200 лева, от които в полза на адвоката съобразно изхода от спора
следва да се присъди сумата от 47,59 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*******], ЕИК [*******],
със седалище и адрес на управление: [*******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.
А. С., ЕГН ********** и М. П. С., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:
[*******] дължат при условията на разделна отговорност /всеки по ½ част/ на
[*******] сумата от 1269,44 лева/всеки ответник по 634,72 лева/, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
на адрес:[*******], аб. № [*******] за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 21.02.2023 г. до плащането, като отхвърля иска за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 1620,24 лева и за периода от 01.05.2019 г.
– 31.12.2019 г., поради погасяване на вземането за този период по давност; сумата от
48,06 лева /всеки ответник по 24,03 лева/ , представляваща цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до плащането, като отхвърля
иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 49,82 лева и за приода от
01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., поради погасяване на вземането за този период по
давност; сумата от 143,70 лева /всеки ответник по 71,85 лева/, представляваща лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г.
до 09.02.2023 г., като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 237,72 лева, поради неоснователност, за които вземания по ч.гр.д. №
9050/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 7611/12.03.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [*******],
ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:[*******], срещу И. А. С., ЕГН
********** и М. П. С., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: [*******],
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата от
общо 9,71 лева, представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК И. А. С., ЕГН ********** и
М. П. С., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:[*******], да заплатят на
[*******] ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление: [*******], сумата от
370,33 лева - разноски в исковото производство и сумата от 67,33 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, [*******] ЕИК [*******], със
седалище и адрес на управление:[*******], да заплати на И. А. С., ЕГН ********** и
М. П. С., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: [*******], сумата от 107,08
лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
[*******] ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление: [*******], да заплати
на адв. И. И. С., САК, с адрес: [*******], сумата от 47,59 лева – адвокатско
7
възнаграждение за подаване на възражения по чл. 414 ГПК в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*******] на
страната на ищеца [*******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8