РЕШЕНИЕ № 410

 

гр. Бургас, 22.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4780/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на К.А.К., със съдебен адрес ***, с която претендира осъждане на Община Бургас да му заплати сума в общ размер от 1250 лева, предявена частично от 6400 лева, представляваща главница за увреждане на предните и задните две леви джанти и две леви гуми на лек автомобил „...”, рег. № ..., собственост на ищеца, последица от преминаване на левите предно и задно колело на автомобила през дупка на пътното платно при ПТП от 31.03.2018 год., настъпило на път ІІІ-906, 17 км., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на частичния иск – 25.06.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 50, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

В проведеното на 20.02.2019 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил главните си искове, като е увеличил размерите им до пълната стойност на претендираните обезщетения – до общо 5600 лева (по 2500 лева за всяка джанта и по 300 лева за всяка гума). Изменението е прието с протоколно определение от посочената дата. Ответникът – Община Бургас, оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства. В срока за отговор ответната община е депозирала молба за привличане на трето лице помагач – „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. София, и, в условие на евентуалност, е предявила обратен иск срещу него, приет за разглеждане с определение от 27.08.2018 год., с предмет осъждане на „ПСТ Груп” ЕАД да заплати на Община Бургас частично предявената главница по първоначалната искова молба, както и присъдените в тежест на Община Бургас в полза на ищеца К.К. деловодни разноски. Въпреки увеличението на първоначалните искове, ищецът по обратните искове не е изменил размера на претенцията си, поради което съдът остава сезиран с иска му за общо 1250 лева.

Правното основание на обратните искове е чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 63, ЗЗД.

Третото лице помагач, ответник по обратните искове, оспорва първоначалните и обратните искове; не ангажира доказателства, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото е представен препис от регистрационен талон, от който е видно, че ищецът К.К. е собственик на л. а. „. .“, рег. № .... Според съдържанието на Протокол за ПТП № 1594963/31.03.2018 год., съставен от служител на ОД на МВР-Бургас, на същата дата лекият автомобил, управляван от ищеца, е преминал през дупка на пътното платно на територията на Община Бургас – на път ІІІ-906, км. 17, вследствие от което са били увредени 2 джанти и 2 гуми на превозното средство. Тази констатация е потвърдена от съставителя на протокола, разпитан като свидетел в настоящия съдебен процес, който сочи, че дупката на пътя е била голяма и водачът не е имал възможност да я възприеме отдалеч, тъй като произшествието настъпило през нощта.

Ищецът твърди, че щетите по автомобила му възлизат на общо 5600 лева (по 2500 лева за джанта и по 300 лева за гума), които суми са предмет на исковете след направеното изменение по чл. 214, ал. 1, изр. второ, ГПК.

По делото са приети експертни заключения по първоначална и повторна автотехническа експертизи, които съдът цени като обективни и безпристрастни. Вещото лице по първото заключение сочи, че щетата би настъпила и при движение на автомобила със скорост от 40 км/ч. Вещото лице по повторната експертиза сочи, че състоянието на двете увредени леви гуми и джанти на автомобила изисква подмяната им; установява пазарната им стойност – 300 лева за гума, 2500 лева за джанта.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за  основателен. Според съдържанието на протокола за ПТП и показанията на разпитания свидетел, увреждането по автомобила на ищеца е последица от преминаване на предното и задното му леви колела през дупка на пътното платно на територията на Община Бургас. Според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване; разпоредбата на чл. 20 от с. з. задължава водача да контролира управляваното пътно превозно средство, като се съобразява с неизчерпателно изброените в ал. 2 фактори, вкл. и с състоянието на пътя. Според становището на вещото лице по първото заключение, при наличие на описаното пътно препятствие водачът е можел да извърши маневра – с навлизане в насрещната лента за движение или преминаване върху банкета вдясно. Съдът не кредитира това заключение в посочената част, тъй като то почива на предположения относно пътните условия и възможността на водача да избегне препятствието на пътя, а и възлага на водача извършване на внезапна и опасна маневра с напускане на пътното платно, която би създала допълнителна опасност за пътното движение. В противовес на първоначалното експертно заключение са и показанията на разпитания свидетел, който поставя под съмнение възможността на водача да реагира навреме, с оглед големите размери на дупката на пътното платно. Изложеното мотивира съда да приеме, че са налице условия за ангажиране отговорността на ответната община за настъпилите щети по лекия автомобил в резултат от процесното ПТП. Стойността на увреждането – общо 5600 лева, е посочена от вещото лице по повторната експертиза, което е обосновано и детайлно, за разлика от това на първото вещо лице. Това мотивира съда да приеме, че главните искове следва да бъдат уважени, ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба.

Основателността на първоначалните искове налага в полза на ищеца К.К. да бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер от 1277 лева – сбор от платените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 78, ал. 1, ГПК). Съдът намира за неоснователно възражението на ответната община по чл. 78, ал. 5, ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год., тъй като размерът на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение – 650 лева, надвишаващо с 40 лева минималната граница, не е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Уважаването на първоначалните искове против ответника по тях представлява сбъдване на условието, под което са предявени обратните искове на Община Бургас против третото лице помагач, поради което съдът дължи разглеждането им по същество – за главницата от 1250 лева, която е част от уважената сума от 5600 лева (ищецът по обратните искове не е увеличил претенцията си), както и за деловодните разноски от 1277 лева. Според представените договор за гражданско дружество от 10.02.2015 год. и договор за изработка от 19.06.2015 год., „ПСТ Груп“ ЕАД е поело задълженията за строителство, ремонт и поддържане на пътни участъци, вкл. от републиканската пътна мрежа в урбанизирани територии, където попада и път ІІІ-906. Съдът намира, че по делото не е налице неизпълнение на този договор от страна на изпълнителя-трето лице помагач. Според т. ІV. 3. 1. от договора за изработка, дължимите СМР се определят от възложителя – Община Бургас, с възлагателно писмо, вкл. с определяне срок за изпълнение. Делото не съдържа данни за възлагане на ответника-ЕАД ремонта на пътната отсечка, на която е настъпил процесният пътен инцидент, поради което не е налице договорно неизпълнение, т. е. отговорността на изпълнителя не следва да бъде ангажирана.

Като неоснователна следва да бъде отхвърлена втората обратна претенция – за деловодните разноски от 1277 лева, дължими от ищеца по обратния иск (ответник по първоначалния) в полза на собственика на увредения автомобил. Тази сума е възложена в тежест на Община Бургас като последица от оспорване на първоначалните искове, т. е. извършеният разход не е във връзка с неизпълнението на договора за изработка от третото лице помагач и то не отговаря за заплащането й.

Предвид неоснователността на обратните искове, молбата на ответника по тях за присъждане на деловодни разноски следва да бъде уважена за сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представително и правна защита (чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1, НЗПП), съгл. Определение № 510/26.10.2017 год. по ч. гр. д. № 2346/2017 год. на IV ГО на ВКС и Решение № 10/29.09.2016 год. по к. д. № 3/2016 год. на КС на РБ.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Бургас, код по БУЛСТАТ .., на основание чл. 50 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, „..., сума в общ размер от 5600 (пет хиляди и шестстотин) лева, представляваща главница за нанесени имуществени щети на лек автомобил „...”, рег. № ..., собственост на ищеца, последица от преминаване на двете леви колела на автомобила през дупка на пътното платно при ПТП от 31.03.2018 год. на път ІІІ-906, 17 км., която сборна сума се състои от следните вземания: 2500 лева – стойността на предна лява джанта, 2500 лева – стойността на задна лява джанта, 300 лева – стойността на предна лява гума, и 300 лева – стойността на задна лява гума, ведно със законната лихва върху сборната главница от 5600 лева, начиная от подаване на исковата молба – 25.06.2018 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Община Бургас, код по БУЛСТАТ .., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, „..., деловодни разноски в размер от 1277 (хиляда двеста седемдесет и седем) лева.

 

Решението е постановено при участие на „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Подуяне, ул. „..., в качеството на трето лице помагач на ответника Община Бургас.

 

ОТХВЪРЛЯ обратните искове на Община Бургас за осъждане на „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, Район Подуяне, ул. „..., да й заплати сума в общ размер от 1250 лева, представляваща част от дължимата от Община Бургас в полза на К.А.К., ЕГН **********, главница от 5600 лева за увреждане на предни и задни две леви джанти и две леви гуми на лек автомобил „.. ..”, рег. № .., собственост на ищеца, последица от преминаване на левите колела на автомобила през дупка на пътното платно при ПТП от 31.03.2018 год. на път ІІІ-906, 17 км., както и възложените в тежест на Община Бургас деловодни разноски в размер от 1277 лева.

 

ОСЪЖДА Община Бургас, код по БУЛСТАТ ..., на основание чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК, да заплати на ответника по обратните искове – „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, Район Подуяне, ул. „..., деловодни разноски в размер от 100 (сто) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ