Р Е Ш Е Н И Е
№997
гр. Перник, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00161
по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу П.К.Г., с която се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата в размер на 1 367,31 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 2533601 от 11.04.2016 г., сумата от 107,66 лева - договорна лихва за периода от 03.05.2016 г. до 06.09.2016 г. по посочения договор, сумата от 706,46 лева – неустойка, сумата от 129,12 лева – обезщетение за забава за периода от 04.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението и сумата от 45 лева – такса разходи по обсъждания договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между П.К.Г. (заемател) и “Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) е сключен договор за паричен заем № 2533601 от 11.04.2016 г. По силата на този договор заемодателят предоставил на ответника сума в размер на 1500 лева, а уговорената договорна лихва била в размер на 130,23 лева. Ответникът следвало да върне кредита в срок до 06.09.2016 г. на 21 равни седмични вноски, всяка в размер на 77,63 лева. Падежът на първата вноска бил 19.04.2016 г., а падежът на последната вноска – 06.09.2016 г. Били начислени такси за събиране на вземането в размер на 45 лева, тъй като ответницата не изпълнила задължението по своевременно плащане месечните вноски. Ответницата не изпълнила чл. 4 от договора, поради което му била начислена неустойка в размер на 781,20 лева, която страните уговорили да бъде разсрочена, като същата се добави към месечната вноска, т. е. последната вече възлизала на 114,83 лева. Пояснява се, че ответницата направила плащане в размер на 230 лева, с което били погасени част от главницата, договорната лихва и неустойката. Посочва се, че на 16.11.2010 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на “Изи Асет Мениджмънт” АД към ответницата, произтичащи от цитирания договор за паричен заем. Пояснява, че приложение № 1 от 01.11.2016 г. към договора за цесия представлявал електронен документ. Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за погасяване на вземането по кредита. Правният интерес от предявяване на установителния иск се извежда от обстоятелството, че е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ответната страна не се е възползвала от правото да подаде отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу П.К.Г. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03933 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за паричен заем № 2533601 от 11.04.2016 г., сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и П.К.Г.. По силата на този
договор «Изи Асет Мениджмънт» АД се задължило да предостави на ответника сумата в
размер на 1500 лева, а ответницата се задължила да я върне за срок от 21 седмици с падежни
дати, които са отразени в чл. 2.5 от договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 40 %, а годишнен процент на разходите – 48,36 %. В чл. 2.2 от договора е уговорено, че всяка
месечна вноска е в размер на 77,63лева, като в т. 2.7 е посочено, че общата
дължима сума за главница и възнаградителна лихва възлиза на 1 630,23 лева, т. .
възнаградителната лихва възлиза на 130,23 лева. В чл. 4 от договора е
предвидена неустойка в размер на 781,20 лева при неизпълнение на ответника да
осигури в тридневен срок обезпечение на поетото
задължение (двама поръчители или банкова гаранция).
Видно
от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора се установява, че сумата от 1500 лева е
получена в брой от ответницата, доколкото подписването на договора
представлявало разписка за получената заемна сума.
От съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответницата е извършила плащания в
размер на 230 лева, с което погасила 196,91 лева от главницата и 33,09 лева от
договорната лихва (отговор на задача № 3 от заключението на експертизата).
Съдът намира даденото заключение на експертизата за компетентно, което налага
неговото кредитиране.
По делото е представен
рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него, от които е
видно, че «Изи Асет Мениджмънт» АД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към П.К.Г., произтичащи от
договор за паричен заем №
2533601 от 11.04.2016 г. Приложено е
пълномощно, от което се установява, че «Изи Асет Мениджмънт АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши
всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия.
По делото е приложено
уведомително писмо на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на «Изи Асет Мениджмънт» АД. Уведомлението е
изпратено по пощата, но видно от приложените разписка към него, същото не е
получено от ответника. Съдът намира, че обсъжданото уведомление е приложено към
исковата молба, поради което извършената цесия е съобщена на ответника с
получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Правоотношението е породено от договор, сключен на 11.04.2016 г. по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1500 лева срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва. Впоследствие вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е
налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в чл. 2.2 от
договора е посочен размера на всяка една седмична погасителна вноска (77,63
лева), а в чл. 2.3 е уговорен срока на заема – 21 седмици. В чл. 2. 5 от
договора се съдържат датите на плащане на погасителните вноски, т. е. съдът
приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След
като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът
намира за неравноправни и нищожни клаузите, с които в чл. 4, ал. 2 от договора
е уговорена неустойка в размер на 781,20 лева за неизпълнение на договорно
задължение, изразяващо се в непредставяне на обезпечение: банкова гаранция респ.
двама поръчители. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
е дадено задължително тълкуване, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Неустойката
по чл. 4, ал. 2 от договора, която е в размер на 781,20 лева надвишава 10 пъти
всяка погасителна вноска и представлява повече от половината главница. Предвид
изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните
от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по
своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази
клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да
заплати необосновано висока неустойка.
В
допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора се кумулира към погасителните вноски като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, тази
неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва
на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата
би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя.
Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговраящи на многобройни изисквания
– доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса
на неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови
институции и т. н.) или банкова гаранция (ноторно известно е, че предоставянето на банкова
гаранция отнема по – дълъг период и е
свързано с такси) на потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да
създаде единствено и само предпоставки за начисляване на
неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход
на икономически по - силната
страна.
В този смисъл клуазата за неустойка се
явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД. Предвид изложеното неоснователна е претенцията за неустойка в размер на 706,46
лева.
Съдът
намира за неоснователна претенцията за установяване дължимостта на 45 лева –
такса разходи по обсъждания потребителски договор. Това е така, тъй като в
договора за кредит липсва клауза, регламентираща дължимостта на подобна такса.
По
делото се установи частично плащане в общ размер на 230 лева, с което се
погасява 196,91 лева от главницата и 33,09 лева от договорната лихва, т. е.
дължимата главница е в размер на 1303,09 лева, а договорната лихва възлиза на
97,14 лева.
Съгласноч чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
на забавата. По делото е изслушано заключение на съдебно – икономическа
експертиза, от която се установява, че мораторната лихва върху главницата за
периода от 04.05.2016 г. до 27.06.2017 г. е вразмер на 121,85 лева.
По делото се установи, че между «Изи Асет Мениджмънт» АД
и “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД е сключен договор
за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество
са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се
установява от уведомителното писмо, приложено към исковата молба. В този смисъл
с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Предвид изложеното ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1303,09 лева - главница; 97,14 лева -
възнаградителна лихва и 121,85 лева – обезщетение за забава, за които суми исковите претенции
са основателни и следва да се уважат, като претенциите за разликата от тези
стойности до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни. По
отношение на исковите претенции за 45 лева – такса разходи и 706,46 лева –
неустойка, съдът намира за изцяло неоснователни и като такава следва да се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 47,11 лева – държавна такса; 150 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство разноските са лседните: 47,11 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 191,98 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 62,75 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.К.Г., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 в размер на 1303,09 лева, представляваща главница по договор за паричен заем№ 2533601 от 11.04.2016 г., сключен между
цедента «Изи Асет Мениджмънт» АД и П.К.Г., сумата от 97,14 лева договорна
възнаградителна лихва по посочения договор за кредит и сумата в размер на 121,85 лева
– лихва за забава, считано от 04.05.2016
г. до 27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (27.06.2017 г.) до
окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на
цесионера “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 03933 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции, както следва: за разликата от 1303,09
лева до предявения размер от 1367,31 лева – главница по цитирания договор за
кредит; за разликата от 97,14 лева до предявения размер от 107,66 лева –
възнаградителна лихва по договора за кредит; за разликата от 121,85 лева до
предявения размер от 129,12 лева - лихва за забава за горепосочения период,
както и ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 706,46 лева – неустойка
за неизпълнение за периода от 03.05.2016 г. до 06.09.2016 г., както и за сумата
от 45 лева – такса разходи по горепосочения договор за кредит.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 191,98 лева - направени разноски в
исковото производство и сумата от62,75 лева – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 03933 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 03933 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.