Решение по дело №25/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на И. Н. И. от [населено място] срещу Уведомително писмо № 02-270-6500/2582 от 14.11.2024г. на Заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е извършено намаление по схема СЕПП в размер на 2388,63 лева, схема СПП в размер на 1716,47лв. и схема ЗДП в размер на 1118,44, както и в частта, с която са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схема СЕПП- 1781,19лв. и схема СПП- 1279,96лв. Жалбоподателят сочи, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, поради липса на мотиви представляващи фактическите и правни основания за издаването на акта, като такива не съдържат и в друг акт. Отправено е искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, се явява лично жалбоподателят и упълномощен процесуален представител, които поддържат жалбата.

Ответната страна– Заместник- Изпълнителен директор на ДФЗ, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И. Н. И. е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер(УРН): 231053 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2022г. на 11.05.2022г. и 27.05.2022г., земеделският производител подал Заявления за подпомагане с Уникален идентификационен номер(УИН): 2727052226190 по Схема за единно плащане на площ/ СЕПП/, Схема за преразпределително плащане/ СПП/ и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания/ ЗДП/, като заявил парцели с обща площ 12,19ха намиращи се в землището на [населено място] /стр.23 и сл. от делото/. Към заявленията били приложени Таблица за описание на използваните парцели; Декларации и Резултати от автоматични проверки на въведените данни.

На 26.10.2022. от експерт при Регионален технически инспекторат Монтана била извършена проверка на площи по метода на дистанционен контрол, измерени чрез интерпретация на орто-фото изображения зона МЗХГ 2022г., при която било установено, че заявените парцели по схемите с декларирана площ 12,19ха са с установена площ 11,68ха./стр.58 по делото/. Докладът бил изпратен с уведомително писмо на земеделския производител за запознаване и възражения в 14 дневен срок, но без указани неблагоприятни последствия от установеното разминаване в площите. Видно от приложеното известие за доставяне докладът бил получен от жалбоподателят на 31.10.2022г., като няма данни по делото същият да е изразил становище.

На 14.11.2024г. било издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г. с изх. № 02-270-6500/2582. Според текста на уведомителното писмо, земеделският производител подал заявление за подпомагане за кампания 2022 с УИН 03-27270522/26190. Чрез Интегрираната система за администриране и контрол е изчислен размер на финансово подпомагане по схемите и мерките, базирани на площ, и са оторизирани съответно субсидия по мерки СЕПП и СПП в размер на 0 лева, а по мярка ЗДП- оторизирана сума в размер на 381,42лв. Тези суми са отразени в таблица 1 "Оторизирани суми“, след която е дадено описание на ставките за схема/мярка в лева/ха за кампания 2022 и пояснение на съдържащите се в колоните на таблицата данни. В уведомителното писмо се съдържа и таблица 2 „Извършени плащания“, в колона 3 на която е посочена оторизирана сума по схема ЗДП, съответно на описаното по-горе, а в колона 5, озаглавена "изплатена сума " е посочена сумата 381,42 лева. След таблица 2 отново е дадено пояснение на съдържанието на колоните. За колона 4 "изплатена сума" е посочено, че това е сумата, преведена по банковата сметка на бенефициера в заявлението. В писмото е посочено още, че по схемите, администрирани съгласно чл.19а от Делегиран регламент/ ЕС/ №640/2014г. на Комисията за кампания 2022 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 1781,19лв. по СЕПП и 1279,96лв. по СПП.

Според данните от ответника, уведомителното писмо е изтеглено от системата за електронни услуги на 06.01.2025 г. Жалбата е подадена чрез Държавен фонд "Земеделие" на 09.01.2025г.

В преписката е представено Становище изх. № 02-270-2500/2582/20.01.2025г. от Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод жалбата на земеделския производител. Според становището, заявеният парцел с номер 12663-85-3-3 с площ 9,09 е с площ от ПнМ- 8,58. За декларираните площи по мерки СЕПП и СПП е определен процент на наддеклариране от 100% в процентно съотношение на наддекларираната площ към установената, съгласно чл.19 и чл.19а от Д. Р. №640/2014 на Комисията. Посочено е още, че по схемите са начислени санкции, като е повторено изложение в Уведомителното писмо. Изложени са още аргументи във връзка с твърденията на жалбоподателя, че в административния акт липсват правни и фактически основания, като е счетено, че същите са неоснователни.

В хода на съдебното следствие бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водения от жалбоподателя свидетел Д. Ш., който свидетелства, че жалбоподателят е подал заявления по програми към ДФЗ през 2022г., като имал сключени договори за наем на земи, регистрирани в ОбС „Земеделие“ Хитрино. При регистрацията били генерирани грешки, за които от служител било обяснено, че ще бъдат коригирани автоматично. Когато впоследствие били установени проблеми, било казано, че е нямало правно основание за субсидирането, но не били искани допълнителни доказателства от производителя.

По делото бяха приобщени писмени доказателства по искане на ответната страна по реда на чл.192 от ГПК от МЗХ, ОбС „Земеделие“ Хитрино, БЗБХ- регистрирани договори за наем на земеделска земя, сключени от жалбоподателя и трети лица, както и справка за регистрация на животновъден обект. Съдът не може да установи относимостта на същите към спора, който е очертан от съдържанието на административния акт- предмет на проверка по делото.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в изискуемия срок по чл.149 ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и законни интереси на адресата- жалбоподател. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган– Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", действащ при наличие на материална компетентност. Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция(РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл.20а ал.4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, което е било осъществено със Заповед № 03-РД/1969 от 10.05.2024г., приложена на стр.16 по делото. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но същият е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност– основание за отмяна по чл. 146 т.2 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

Обжалваният акт по своята правна същност представлява уведомление до кандидата за извършена оторизация и изплатени суми, съгласно чл.10б ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Оспореното Уведомително писмо не съдържа никакви данни, които да бъдат приравнени на фактически и правни основания за издаването на акта. От таблица 1 и 2, колона 5 и съответно 3 се установяват единствено оторизираните суми, а от предпоследния абзац на стр.3, изписан с удебелен шрифт, се установяват единствено начислени санкции за прихващане от бъдеще плащания по размер. Не могат обаче да се установят какви фактите и основанията водещи до отказ от финансово подпомагане по схеми СЕПП и СПП и субсидия в редуциран размер на схема ЗДП. В оспорения акт в пояснения към съдържанието на двете таблици, административният орган само е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай.

Не става ясно и какви са по естеството си посочените като начислени санкции по схеми СЕПП и СПП. Не се установява категорично дали именно с настоящия акт са начислени вписаните само по размер задължения, доколкото същите са посочени в обстоятелствена част на акта и по същество за тях липсва формулиран диспозитив. Не е посочена и конкретна правна норма от българското законодателство, която дава на административния орган правомощие за извършване на такова прихващане, доколкото чл.28 от цитирания в писмото Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета предвижда правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, чрез които държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания от разплащателната агенция. Прихващането е правен способ, с който се извършва погасяване на две насрещни еднородни, изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото от тях, като в оспореното писмо не е конкретизирано дали задълженията са ликвидни и изискуеми.

Поради което, съдът намира, че в настоящия казус, административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени изисквания по отношение на заявени за подпомагане площи, като не са посочени и конкретните изисквания, които не са спазени от производителя. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от съдържащи се в преписката по издаване на акта документи.

Наличието на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и представлява съществено процесуално нарушение по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл.146 т.2 от АПК, като незаконосъобразен.

Предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество, поради което следва делото се изпрати като преписка на ответника за решаване на въпроса по същество и постановяване на мотивиран акт по направените заявки за плащане, в сроковете по чл.57 ал.1 от АПК.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски. Предвид изхода на спора, администрацията ДФЗ, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на основание чл.143 ал.1 от АПК, разноски в размер на 10 лева- държавна такса и 850лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платени в брой на 09.01.2025г.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.173 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо № 02-270-6500/2582 от 14.11.2024г. на Заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която по подадени Заявления за подпомагане с Уникален идентификационен номер(УИН): 2727052226190 за кампания 2022г. на И. Н. И. с [ЕГН], земеделски производител с УРН 231053, е извършено намаление по схема СЕПП в размер на 2388,63лв. и схема СПП в размер на 1716,47лв., като е оторизирана сума 0лв.; извършено е намаление по схема ЗДП в размер на 1118,44лв., както и в частта, с която са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схема СЕПП- 1781,19лв. и схема СПП- 1279,96лв.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"– София, за ново произнасяне по Заявления за подпомагане с Уникален идентификационен номер(УИН): 2727052226190 за кампания 2022г. подадени от И. Н. И.- земеделски производител с УРН 231053 при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на И. Н. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица] ап.6 сумата 860.00лв./ осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.