Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24.03.2021
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На първи март 2021 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Иванова
Бисера
Максимова
Секретар Ирина В.
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 276
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ново разглеждане на делото след отмяна на
въззивното решение по реда на касационното обжалване.
С
Решение № 60 от 01.03.2019 година, постановено по гр. д. 993/2018 година по
описа на Районен съд - Разград, съдът е
признал за установено по отношение на Н.И.Н., ЕГН ********** и С.М.Н., ЕГН **********,***,
че М.И.И., ЕГН **********, и А.М.И., ЕГН **********,***, са собственици на 25 кв.м., находящи се в
югоизточната част на собственият им имот УПИ IX-787, заемащи формата на
триъгълник, защрихован в зелен цвят на скица, находяща се на л. 82 от делото,
заключен между: изток-стена на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на
север, 1 юг - към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10 м.,
мерени от ръба на гаража в западна посока и от запад- дворищнорегулационна
линия по плана от 2007 г., съвпадаща с кадастралната граница между имоти 787 и
788 по кад. план от 1976 г. - нематериализирана на место, които ответниците
владеят без основание, като Н.И.Н. и С.М.Н. са осъдени да предадат на М.И.И. и А.М.И. владението върху гореописаната реална част от 25 кв.м. Със същото
решение Н.И.Н. и С.М.Н. са осъдени да
преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на М.И.И.
и А.М.И. като разрушат /съборят/ за своя сметка част от 2.10 м. от построената
от тях плътна бетонова ограда с височина от 1.70 м., находяща се на
уличнорегулационната линия на УПИ IX-787. Присъдени са разноски в
производството.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат И.К.И.
***, в качеството на процесуален представител на ответниците, срещу посоченото
по-горе съдебно решение, в която се излага основно следното:
Излагат се съображения относно
недопустимост на иска с правно основание в чл.108 от ЗС. Твърди се, че спорът
между същите страни относно собствеността на подробно посочената в исковата
молба реална част от 25 /двадесет и пет/ кв. метра, е вече разглеждан по гр.д.№ 1204 по описа на РС-Разград за 2015 г.,
на основание предявени искове по чл. 53 от ЗКИР и чл. 124 от ГПК. С влязло в
сила Решение № 48 от 29.06.2017 г. на ОС-Разград, постановено по в.гр.д.№
7/2017 г., производството по първия иск е било прекратено, а алтернативно
предявеният установителен иск за собственост на притежавания от тях имот, вкл.
процесната реална част, бил уважен.
На следващо място се излагат съображения за
неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението. В
мотивите си към атакуваното решение първоинстанционният съд бил приел, че
ищците са собственици на процесната реална част съгласно представените актове
за собственост без обаче да е анализирал същите. Видно от нот. акт. № 165, том
втори, дело № 898 от 05.03.1975 г., изд.от РС-Разград, доверителите му са
придобили чрез покупко-продажба и давностно владение недвижим имот, находящ се
в с.Ясеновец, общ.Разград, област Разград, който към тази дата е съставлявал
парцел IV-700 в квартал 29 по плана на селото с площ от 1770 кв. метра, състоящ
се от дворно място и построена в него жилищна сграда. От 1975 г., и досега
доверителите му притежават имота в този пространствен обем, при съществуващите
на място граници. С изменението от 2007 г., площта става 1052 кв. м, т.е
намалява с 23 кв.метра., които се отнемат без правно основание и без
обезщетение.
Излагат се още съображения, че съгласно чл.
15, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ, изменението на подробен устройствен план, касаещо
промяна на границите на урегулирани поземлени имоти - тоест придаването на
части от един имот към съседен нему имот, се допуска само със съгласието на
собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за
прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на собствениците,
изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ
се допуска само по изключение. Целта на
разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ: С тях отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до
изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това
отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на
сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се
трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на
собственика на имота, от който са били отчуждени.
На следващо място, при извършването на ПУП
през 2007 г., не е било налице общо искане и съгласие на страните за
извършването му. Видно от приложената преписка от Община Разград, подадено е
заявление само от ищеца с искане за изменение на ПУП /л.84 от гр.д № 1204/2015
г/, за което след извършването му е било изпратено съобщение само до първия
ответник Н.И.Н. /л.97 от гр.д № 1204/2015 г/. И до настоящия момент
доверителката му и негова съпруга С.Н., която притежава една втора идеална част
от имота, не е уведомена за извършеното изменение на границата. Страните не са
били запознати с конкретната извършена промяна, факт, който безспорно се
установява от обстоятелството, че и след нея са
продължили да ползват имотите при сегашните граници, и едва през 2015 г.
/седем години след ПУП/ , поради друг спор, се поражда и настоящият. Счита, че
при действието на ЗУТ е допустимо евентуално твърдяното от тях придобиване и на
оригинерно основание, чрез давностно владение, тъй като до 2007 г. и двата
парцела са били неурегулирани, а този на неговите доверители, все още е такъв.
Относно иска с правно основание чл.109 от
ЗС във въззивната жалба се излагат следните съображения: Не споделят доводите и
съображенията, изложени в тази част на решението. Считат, че хипотезата на
негаторния иск не обхваща спора относно законността на строеж и оттам искането
за неговото премахване. Този въпрос следва да се разглежда и реши от компетентните
органи, отговарящи за законността на строителството, за което има депозирани
жалби и от двете страни.
Моли се за цялостна отмяна на атакуваното
съдебно решение.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от адвокат Н.В. ***, офис №
20, в който отговор се акцентира на следното:
Както в предишното съдебно производство,
така и в настоящото се установява, че няма грешка при отразяване на кадастралната
граница в КП от 1976 г. на село Ясеновец между двата поземлени имота № 788 -
собственост на ответниците и № 787 - тяхна собственост. В село Ясеновец са
действали два кадастрални и съответно два регулационни плана. Първо са приети
кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповеди № 2390 от 30.08.1935 г.
за уличната регулация и № 2391 от 30.08.1935 г. за дворищната регулация или
т.нар. по делото „КП и РП от 1935 г." От представените по делото скици и
извадки от плановете е видно, че кадастралната граница и регулационната граница
между двата имота не съвпадат, както и че между двата съседни парцела е имало
придаваеми места, като част от имот 700 (на ответниците) е попадал в парцел VI
и обратно част от имот 703 (тяхна собственост) е попадал в парцел IV. РП от
1935 г. не е бил приложен и съответно неговото действие е отпаднало с
приемането на следващия РЕГУЛАЦИОНЕН ПЛАН със заповед № 144 от 1976 г. ,
съответно с приемането на КАДАСТРАЛЕН ПЛАН от 1976 г. е преустановено
действието на този от 1935 г. КП от 1976 г. действа като кадастрална основа и
към настоящия момент. С КП приет през
1976 г. е направено изменение на вътрешната имотна граница между имот 788 -
собственост на ответниците/жалбоподатели и имот 787 - тяхна собственост.
Съответно променени са номерата на имотите от 703 на 787 и от 700 на 788 и
съответно номерата на отредените им парцели от VI на IX и от IV на VIII в
квартал вече с
номер 41 вместо 29. (VI - 703 на IX - IV - 700 на VIII - 788). Регулационната линия, разделяща парцел VIII - 788 от парцел IX – 787, е
минавала през построените в имот 787 сгради, което е
показателно за това, че и дворищната регулация от 1976 г. не е била приложена
към 2007 г. .
Излагат се още съображения, че при
действието на ЗУТ основна единица на правото на собственост в населените места
е поземленият имот. По дефиниция той представлява част от територията,
включително и тази, която е трайно покрита с вода, определена с граници
съобразно правото на собственост - § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 от ЗКИР. Поземлените имоти са предмет на кадастралните планове и кадастралната
карта. Те подлежат на урегулиране, което обаче е свързано с устройствения им
режим - арг. от § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Подробните устройствени планове,
създадени при действието на ЗУТ, нямат отчуждително действие - чл. 17, ал. 1 от ЗУТ. Такова действие може да им бъде придадено само по взаимно съгласие на
отделните собственици, при условията на чл. 17, ал. 3, 4 и 5 от ЗУТ. Изключение
от този принцип има само в хипотезите на чл. 16 от ЗУТ. Нещо повече - при
условията на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ се прекратява и отчуждителното действие на
неприложените дворищнорегулационни планове, приети при действието на ЗТСУ
(отм.)
Излагат се доводи, че по делото безспорно
се установява, че вътрешната регулационна граница между УПИ IX — 787 и поземлен
имот 788 при одобряването на ЧИ на ПУП със Заповед № 1428 от 03.07.2007 г. е
поставена по имотната граница по Кадастралния план приет през 1976 г. т.е.
двете граници вече съвпадат, с което е изпълнена и процедурата по §8, ал.1 от
ПР на ЗУТ.
Моли за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение и за направените по делото разноски.
Доказателствени искания не са направени.
С Решение
№ 76 от 12.10.2020 година по гр. дело № 3265 по описа за 2019 г. на
второ г. о. на ВКС е отменено Решение № 109 от 4.06.2019 г. по в. гр. д. №
117/2019 г. на Окръжен съд – Разград, постановено по посочената по-горе
въззивна жалба, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд с
указания за преценка на факти, относими по спора, а именно: дали и кой
дворищнорегулационен план е бил приложен, като се изходи от постановките на ТР
№ 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 3/28.03.2011 г. по
тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014
г. на ОСГК на ВКС; къде (по кой план), минава границата на собственост между
двата процесни имота; дали при това положение са налице предпоставките на чл.
59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ за уважаване възражението за давност, направено от
въззивниците. За изясняване на тези въпроси съдът счита, че следва да бъде назначи
служебно съдебно-техническа експертиза,
която да даде отговор на определени въпроси и да бъде изслушана лично от него.
В съдебно заседание въззивниците чрез
адвокат И.К.И. поддържат въззивната
жалба и молят съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна чрез
адвокат Н.В. молят съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена
в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените
в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред Районен съд Разград ищците, в
качеството на съпрузи, са предявили осъдителен иск за собственост с правно
основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС, съединен с негаторен иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 109 от ЗС.
Направеното
възражение от страна на ответниците за недопустимост на иска с правно основание
в чл.108 от ЗС по твърдения, че спорът между същите страни относно
собствеността на подробно посочената в исковата молба реална част от 25
/двадесет и пет/ кв. метра, е вече разглеждан по гр.д.№ 1204 по описа на
РС-Разград за 2015 г., на основание предявени искове по чл. 53 от ЗКИР и чл.
124 от ГПК, се явява неоснователно. Макар производството по чл. 108 от ЗС да
включва в мотивите си, респ. в диспозитива, установителна част относно правото
на собственост на даден имот /част от имот/, основното в спора е да бъде
предадено владението върху тази част при преценка за основателността на
исковата претенция за собственост. Искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Отделен е въпросът доколко решението
по един предходен иск, било с правно основание в разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР, или чл. 124 от ГПК, би имало значение за решаване по същество на
настоящия иск по чл. 108 от ЗС.
Фактите по спора са следните:
Ищците М.И.И. и съпругата му А.М.И. *** се
легитимират като собственици на поземлен имот – дворно място с площ от 1237 кв.
м ., находящо се в с. Ясеновец, община Разград, представляващо урегулиран
поземлен имот № IX-787 в кв. 41 по плана на с.Ясеновец,
община Разград, ведно с построените в имота полумасивно жилище, масивна сграда,
гараж и стопанска постройка, както и на празно дворно място с площ от 1005
кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот XI-787 в
кв. 41 по плана на с. Ясеновец, община Разград, придобити по силата на
покупкопродажба с нотариален акт № 162,
том 6, рег. № 6055, дело № 841 от 03.10.2007 година на нотариус Бойчо
Костов, вписан в Службата по вписванията с вх. № 5351 от 05.10.2007, Акт № 71,
т. 17, дело № 3899/2007.
Ответниците Н.И.Н. и съпругата му С.М.Н. *** обосновават правото
си на собственост с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за
собственост на недвижим имот по покупкопродажба и давностно владение № 165, том
II, дело № 898/1975 година от 05.03.1975
година на Районен съд – Разград, съгласно който те са собственици на дворно
място от 1770 кв.м., урегулирано, намиращо се в с. Ясеновец при съответни
съседи, за което е отреден парцел IV-700 в
кв. 29 по плана на селото, заедно с построената в дворното място къща. По последният
план на селото парцел IV-700
в кв. 29 по плана на с. Ясеновец, е разделен на два урегулирани поземлени имота
- VII-788 и VIII-788
в кв. 41 по плана на селото.
Между страните по настоящото дело в
даден последващ момент възниква спор относно това къде трябва да минава
вътрешната имотна граница между техните дворни места, поради което на
08.07.2015 година Н. и С.Н. депозират
искова молба пред разградския районен съд срещу М.И.И., по която е образувано
гр. дело № 1204/2015 година. В хода на това производство, след множество
уточнения на исковата молба; конституирането на А.И. като страна по делото;
извършени технически експертиза, разпит на свидетели, крайният резултат, след
направена й въззивна проверка, е следният: с влязло в сила съдебно решение е
прието за установено по отношение на М.И.И. и А.М.И., че Н.И.Н. и С.М.Н.
са собственици на поземлен имот №788 в
кв.41 по плана на село Ясеновец, одобрен със Заповед №344/1976 г. и №1428/2007
г., състоящ се от дворно място с площ
1778 кв.м. /неурегулирана площ по скица
№565/09.09.2015 г., издадена от Община Разград/ и построена в него жилищна
сграда при граници и съседи: юг- улица „Трети март“, изток – поземлен имот
№789, север – КВС и запад урегулиран поземлен имот №787. Решението по гр. дело
№ 1204/2015 година, влязло в сила на 06.08.2017 година, е постановено по
положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 от ГПК.
Спорът между страните по делото за това
къде следва да минава границата между техните два съседни имота продължава и
след постановяване на посоченото съдебно решение. Ето защо на 01.06.2018 година
е образувано ново гр. дело между същите страни под № 993/2018 година по описа
на Разградския районен съд по повод на постъпила искова молба от М.И.И. и А.М.И.
срещу Н.И.Н. и С.М.Н..
С тази искова
молба М.И.И. и А.М.И. предявяват срещу Н.И.Н. и С.М.Н. два иска: 1. На
основание чл. 108 от ЗС да бъде признато за установено, че те са собственици на
реална част от 24 кв.м. , конкретизирана в исковата молба, и да бъдат осъдени
ответниците да им предадат владението върху тази част; 2. На основание чл. 109
от ЗС да бъдат осъдени ответниците да премахнат за своя сметка част от
съществуваща плътна ограда от бетонови тухли. С отговора на исковата молба Н.И.Н.
и С.М.Н. са оспорили допустимостта, респ.
неоснователността на предявените искове. Направили са и евентуално
възражение за изтекла в тяхна полза давност по отношение на спорната част,
въведена като предмет на делото. Предмет на въззивна проверка е постановеното
по тези искове решение на Разградския районен съд.
Несъмнено
съдебни спорове с подобен характер като настоящият задължително се разрешават с
помощта на съдебно-технически експертизи, както е процедирал районният съд и
настоящият въззивен съд. Пред Разградския районен съд е приета
съдебно-техническа експертиза на инж. Пекарек с приложена скица /Приложение №
1/, където спорната площ е очертана в
зелено. Пред Търговищкия окръжен съд също е приета съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. /следва да се обърне внимание, че вещото лице е разменило имената на
ищците и ответниците в писменото си изложение, както самото то поясни в съдебно
заседание/.
От
експертизите се установява следното:
1. За с. Ясеновец, община Разград, са
действали 2 броя дворищнорегулационни планове. Първият дворищнорегулационен
план на селото е одобрен със Заповед № 2391 от 1935 г.
По този план положението на имотите е
следното:
Имотът на Н.И.Н. и С.М.Н. по кадастрален и
регулационен план, одобрен със Заповед №2391/1935 г. е представлявал поземлен
имот с планоснимачен номер 700, за който е бил отреден парцел IV-700 в кв. 29.
Имотът на М.И.И. и А.М.И. е отразен в плана като поземлен имот с планоснимачен
номер 703. За имота са били отредени парцели (УПИ) V-703 и VI- 703 в кв. 29.
Вътрешнорегулационната граница между парцел IV-700 и парцели V-703 и VI-703 е
минавала през поземлен имот № 700 и поземлен имот № 703, като част от имот №700
се е придавала по регулация към имот №703 за урегулиране на парцели V-703 и VI-
703, а част от имот № 703 се е придавала към имот № 700 за урегулиране на
парцел IV- 700. Предвид кадастралната граница между имоти № 787 и №788,
отразени в плана от 1976 г., предходният регулационен план е приложен по
отношение на южната част на вътрешнорегулационна граница между парцели IV-700 и
VI-703 от кв. 29, като няма документи доказващи уреждането на регулационни
отношения.
2. Вторият регулационен план на селото е
одобрен със Заповед № 344 от 1976 г.
В този регулационен план, одобрен със
Заповед № 344/1976 г., имотът на ответниците Н.И.Н. и С.М. Назифе е отразен
като поземлен имот с планоснимачен номер 788, за който са отредени парцели
(УПИ) VII-788 и VIII-788 в кв. 41. Имотът на
ищците е отразен като поземлен имот №787, за който е отреден парцел
IX-787 в кв. 41. Вътрешнорегулационната граница между парцелите преминава през
имоти № 788 и №787, и се предвиждат придаваеми места, както следва: част от
поземлен имот № 788 се придава към поземлен имот № 787 за урегулиране на парцел
IX-787 и част от поземлен имот № 787 се придава към поземлен имот № 788 за
урегулиране на парцел VII-788 в кв. 41.
Предвид геодезическото заснемане на
съществуваща имотна граница, извършено от вещи лица и отразено в комбинираните
скици, приложени към предходното съдебно производство, вътрешнорегулационната граница между УПИ VIII-788 и УПИ IX-787 не е
приложена.
3. С изменението на регулационен план,
одобрено със Заповед № 1428/2007 г.,
планът е изменен в частта му за УПИ VIII-788
и УПИ IX-787 в кв. 41. С изменението, извършено на основание §8, ал. 1 от
Преходни разпоредби на Закона за устройство на територията, вътрешната регулационна граница между УПИ
VIII-788 и УПИ IX-787 се поставя в съответствие със съществуващите граници на поземлените
имоти. При така одобреното изменение на регулационната граница между
урегулираните поземлени имоти не са възникнали придаваеми места. Що се отнася
до кадастралната граница между поземлените имоти, същата е определена с кадастрален план на с. Ясеновец,
одобрен заедно с регулационен план със Заповед № 344/1976 г. и не е била оспорена от страните до 2015 г. Изменението на дворищнорегулационния план,
одобрен със Заповед № 1428/2007 г. не предвижда промяна на кадастралната
граница между поземлени имоти №788 и №787.
Спорната част от имотите
представлява част от УПИ VI-703 в кв. 29, по кадастрален и регулационен план на
с. Ясеновец, действал през 1935-1976 г., който УПИ е собственост на И.И.
Сакалов, съгласно нотариален акт № 100, том I, дело № 190/1966 година. Спорната част от имотите представлява част
от поземлен имот № 787 по кадастрален план на селото от 1976 година, действащ
до настоящият момент, собственост на М.И.И. - съгласно нотариален акт № 162, том 6, peг. № 6055, дело № 841/2007
година. Спорната част е заключена в следните граници: от изток - границата
между двата имота, съществуваща на място и на която са разположени лятна кухня
и гараж, собственост на ответника, от юг - улица, от запад - кадастрална
граница между поземлени имоти № 788 и № 787 по действащия към момента
кадастрален план на с. Ясеновец от 1976 г.
По кадастрален и регулационен план на с.
Ясеновец, действал през 1935-1976 г., спорната реална част представлява част от
поземлен имот №703 и част от парцел VI-703 в кв. 29, , който имот е собственост
на И.И. Сакалов, съгласно нотариален акт № 100, том I, дело № 190/1966 година. По
кадастрален план на селото от 1976 г и действащ понастоящем спорната реална
част представлява част от поземлен имот № 787, собственост на ищците, съгласно
нотариален акт № 162, том 6, per. № 6055, дело № 841/2007 година. По
регулационен план, действал през 1976 - 2007 г. спорната реална част
представлява част от УПИ IX-787 в кв. 41.
По
регулационен план на селото, действащ от 2007 г. понастоящем, спорната реална
част представлява част от УПИ IX-787 в кв. 41.
Спорната част към момента на огледа от
вещото лице се владее от ответника.
Дворищнорегулационният план от 1935 година
е предвиждал придаваеми места между имотите на страните, но няма данни
регулационните отношения да са били уредени, поради което следва да се приеме,
че този план не е бил приложен спрямо
тези имоти и не засяга собствеността на процесната спорна част от 25 кв.
м.
Дворищнорегулационният план от 1976 година
също е предвиждал придаваеми места между имотите на страните като вещото лице
пояснява, че вътрешнорегулационната граница между УПИ VIII-788 и УПИ IX-787 не
е приложена.
Действащият от 2007 година и към настоящия
момент подробен устройствен план е одобрен със Заповед № 1428/2007 г. Чрез
одобряването на частично изменение на ПУП с тази заповед от 2007 г., засягащо
процесните УПИ, вътрешната регулационна
граница между УПИ VIII-788 и УПИ IX-787 се поставя в съответствие със
съществуващите граници на поземлените имоти № 788 и № 787, определени с
кадастрален план, одобрен през 1976 г.
Съгласно
кадастралният план от 1976 година спорната част е била в границите на имота на
ищците. Праводателят на ищците, а и самите те впоследствие, са собственици на
тази спорна част.
Що се отнася до направеното от ответниците
възражение за придобиване на спорната част по давност, следва да се отбележи
следното:
Съгласно чл. 59 от ЗТСУ /отм./ в редакцията
действала от влизането му в сила 01.06.1973 г. до изм. От 01.01.2001 г.,
е съществувала абсолютна забрана за придобиване по давност на реално определени
части от дворищнорегулационни парцели.
По силата на чл.59 ЗТСУ
владението на реално разграничена
част от парцел за какъвто и да е срок не води до придобиване на собствеността по давност, дори и давността да е завършена
след влизане в сила на ЗТСУ, нито може
да се счита за владение върху идеална
част и няма за последица придобиване по давност на съответна идеална част. В този смисъл е Р № 186/19.02.1987г. по
гр.д. № 154/1986г. на ОСГК на ВС – „При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването
по давност на реални части, но и на
идеални части от дворищнорегулационни парцели, чрез владение върху реални части.“. В същия смисъл са и напр. Р № 326 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1246/2010 г., I г. о., ГК; Р № 122 от
4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2007 г., III г. о., ГК; Р №
1321 от 12.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5490/2007 г., I г. о., ГК. ЗТСУ действа до 31.03.2001 г., когато е
отменен с влизане в сила на ЗУТ. С
нормата на чл.200 ЗУТ е уредено правило,
аналогично на това по чл.59 ЗТСУ след изменението му от 2001 г.
Ответниците
не са придобили спорната част по давност поради наличието на законова забрана
за това.
При така изяснената фактическа обстановка
по отношение на първия предявен иск по чл. 108 от ЗС, настоящият съдебен състав
приема, че спорната част е била и е част според кадастралния план на с.
Ясеновец, община Разград, в очертанията на имота на ищците, поради което е била
тяхна собственост. Предвижданията на дворищнорегулационните планове,
включително и предвиденото изменение на ПУП през 2007 година, също установяват
правилността на този извод. Без значение е обстоятелството, че съпругата на
ответника не е участвала при подаване на искането за промяна на ПУП през 2007
година. Положението е сходно със ситуация, при която единия съпруг се
разпорежда с имот в режим на СИО. Независимо, че става дума за административно
производство, следва да се приеме, че изявлението на единия съпруг за промяна в
ПУП обвързва и другия. Съпругът, подал заявлението, действа и като представител
на другия.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесната спорна част е собственост на ищците, поради което предявеният по чл.
108 от ЗС иск следва да бъде уважен. Налице са предпоставките за това –
установено право на собственост в полза на ищците и владение без правно
основание от страна на ответниците.
По
отношение на втория предявен иск по чл. 109 от ЗС фактите са следните:
Според вещото лице изградената плътна
масивна ограда с височина от 1.7 м. по южната регулационна линия на имот УПИ
VIII-788 не отговаря на изискванията на чл.48 ЗУТ и няма разрешение за строеж.
Частта от оградата с дължина от 2.10 м. е разположена по уличнорегулационната
линия на УПИ IX-787. Същата се явява незаконен строеж в чужд имот, който
смущава ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Частта от
оградата от 2.10 м., навлизаща в имота на ищците, следва да бъде съборена от
ответниците. Предявеният по чл. 109 иск също се явява основателен и доказан.
Обжалваното решение на Разградския районен
съд се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
На ищците следва да се присъдят
допълнително разноски за двете въззивни инстанции и за разноски пред ВКС, както
следва: 400 лева адвокатско възнаграждение пред Разградския окръжен съд, 210
лева разноски пред ВКС, 550 лева разноски пред Окръжен съд – Търговище, или
общо 1160 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271
от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60
от 01.03.2019 година, постановено по гр. д. 993/2018 година по описа на Районен
съд - Разград, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********
и С.М.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на
М.И.И., ЕГН **********, и А.М.И., ЕГН **********,***, направените разноски
за въззивните и касационната инстанция, общо в размер на 1160 /хиляда сто и
шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването
на страните пред Върховния касационен съд – София само при условията на чл. 280
и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.