№ 42630
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110112537 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на трето лице-помагач на страната на ответника – ЗАД „Алианц България“
АД. Правният си интерес от привличането ответникът обосновава с факта, че за
процесния период е налице действаща полица № 0142/9/23/310/000018 по застраховка
„Отговорност на работодателя“ за вреди от трудова злополука. Искането е
своевременно направено и следва да бъде уважено.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими и
необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, поради което
следва да бъдат приети.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно механизма на злополуката, претърпените вреди и
получаваното трудово възнаграждение, се явява допустимо, относимо и необходимо за
разрешаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъде
уважено.
Страните са направили доказателствено искане за допускане на съдебно-
медицинска експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и отговора на
исковата молба, което искане се явява относимо и необходимо и следва да бъде
уважено.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 192 ГПК да бъде изискана цялата
застрахователна преписка по щета № 0142/24/001/500033 от третото лице ЗАД
„Алианц България“ АД се явява допустимо, относимо и необходимо за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване, поради което следва да бъде уважено.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 192 ГПК да бъде изискана цялата
преписка по трудова злополука с вх. № 5101-21-670 от 25.06.2024г. от третото лице
НОИ – ТД – София, се явява допустимо, относимо и необходимо за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ответника за издаване на удостоверение, което да послужи пред
НОИ, за снабдяване с информация относно размера на получените от ищеца
обезщетения от държавното обществено осигуряване и пенсии след 16.06.2024 г., е
1
относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ответника за издаване на удостоверение, което да послужи пред
НЗОК, за снабдяване с информация относно здравословното състояние на ищеца
преди процесната злополука, е относимо и необходимо, поради което следва да бъде
уважено.
Искането на ответника за издаване на удостоверение, което да послужи пред
НОИ за снабдяване с досие № 35557, следва да бъде оставено без уважение, тъй като
въпросните писмени доказателства ще бъдат събрани по делото по реда на чл. 192
ГПК.
Доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на
ищеца да представи лична здравна карта и рецептурна книжка, следва да бъде
оставено без уважение, доколкото за обстоятелствата, чието установяване се цели с
това искане, е допуснато издаването на удостоверение, което да послужи пред НЗОК.
Произнасянето по искането на процесуалния представител на ответника за
задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи в оригинал представените
с исковата молба медицински документи следва да бъде отложено за първото по
делото открито съдебно заседание, доколкото същото е нередовно извършено – не са
индивидуализирани документите, чиито оригинали се изискват, не е посочено ясно и
точно значението на това оспорване и/или в какво се състои несъответствието между
представените заверени копия и оригиналите. Ето защо, следва да бъдат дадени
указания по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК за отстраняване на констатираната нередовност
на процесуалното действие.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи докладът по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ЗАД „Алианц България“ АД
като трето лице-помагач на ответника „Тони Транс – 99“ ЕООД.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ищеца, чрез разпит
на двама свидетели в режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно
механизма на злополуката, претърпените вреди и размера на трудовото
възнаграждение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която след
запознаване с материалите по делото и личен преглед с ищеца, да отговори на
въпросите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в
размер на 800 лв. платими, както следва: 400 лв. от ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, и 400 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Л. К. К., специалност „нервни болести“.
ЗАДЪЛЖАВА ЗАД „Алианц България“ АД в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи за нуждите на процеса застрахователната
преписка по щета № 0142/24/001/500033.
ДА СЕ ИЗИСКА преписката по трудова злополука с вх. № 5101-21-670 от
25.06.2024г. по описа на ТП на НОИ – София.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканите удостоверения, които да му послужат
2
пред НОИ за снабдяване с информация относно размера на получените от ищеца
обезщетения от държавното обществено осигуряване и пенсии след 16.06.2024 г., и
пред НЗОК за снабдяване с информация относно здравословното състояние на ищеца
преди процесната злополука, след представяне на проект на същите и писмени
доказателства за заплатена в полза на бюджетната сметка на съда държавна такса в
размер на 5 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред ТП на НОИ за снабдяване с досие № 35557.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за
представяне на лична здравна карта и рецептурна книжка.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето по
доказателственото искане на ответника по чл. 183 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да
индивидуализира документите, които иска да бъдат представени в оригинал, да посочи
ясно и точно значението на това оспорване и/или в какво се състои несъответствието
между представените заверени копия и оригиналите, като при неотстраняване на
нередовността в указания срок и начин процесуалното действие ще се смята от съда за
неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.02.2026 г. от 11:30 часа, за когато
да се призоват страните.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу „Тони Транс-99“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 3 КТ за заплащане на сумата в размер на
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, психологически стрес и страх, вследствие на
трудова злополука, настъпила на 16.06.2024г. в гр. Враца, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното плащане, както и сумата от
13 059,23 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между обезщетението за временна неработоспособност и
средномесечното трудово възнаграждение за периода от 16.06.2024г. до 12.12.2024г.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника,
възникнало по силата на Трудов договор № 262/13.02.2023г. Посочва, че на
16.06.2024г., по време на изпълнение на трудовите си задължения и във връзка с
извършваната работа – разтоварване на стоки от камион в района на търговски обект
„Билла“ в ***, при опит да затвори вратата на отделението за замразена стока
закрепващият винкел с болт паднал, а вратите застанали напречно, вследствие на което
пръстите на ръката му били притиснати и премазани. Излага, че незабавно посетил
спешното отделение в гр. Враца, в което му указали, че следва да се извърши
оперативна интервенция веднага, като ищецът отказал и се насочил към спешното
отделение на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, гр. София, където били констатирани
следните травматични увреждания: травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг
пръст на ниво китка и длан. Поддържа, че с Разпореждане № 35557/ 26.06.2024г. на ТД
на НОИ – София град злополуката била призната за трудова. Описва, че въпреки
проведените манипулации и рехабилитации пръстите му оставали свити, движенията
му били силно ограничени и болезнени, в областта на фрактурите продължавало да
има оток, което предизвикало сериозни неудобства в ежедневието му. Навежда
твърдения, че освен травматичните увреждания, вследствие на злополуката претърпял
3
и неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на фрустрация, тревожност и
депресия. Допълва, че поради причинените травми не можел да престира работната си
сила, като по тази причина се ползвал от обезщетението по краткосрочното
обществено осигуряване. Сочи, че с Медицински протокол от 11.12.2024г. бил
изпратен на ТЕЛК за освидетелстване и определяне вида на неработоспособност, като
към датата на предявяване на исковата молба единствено е издадено Експертно
решение от 06.01.2025г., с което е удължен срокът на неработоспособността с 30 дни.
Уточнява, че общата сума, получена от държавното обществено осигуряване, възлиза в
размер на 4 790,77 лв. Допълва, че е застрахован по застраховка „Трудова злополука“,
обективирана в застрахователна полица № 0142/9/310/000018 от 14.11.2023г., по силата
на която му било изплатено парично обезщетение в размер на 540 лв. Поддържа, че
вратите на процесния камион, били технически неизправни, за което обстоятелство
работодателят бил многократно уведомяван, но отказвал да предприеме действия по
обезопасяването му. Поддържа, че реално получаваното трудово възнаграждение се
различава от посоченото в трудовия договор и възлизало в размер на 3 000 лв. Моли за
уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че страните са били
обвързани от трудово правоотношение. Оспорва механизма на настъпване на
злополуката, настъпването на вредите, техния характер, интензивност и
продължителност, както и причинно-следствената връзка между инцидента и вредите.
Релевира възражение за проявена груба небрежност от страна на ищеца, както и
възражение за съпричиняване с доводи, че ищецът е допуснал нарушение при
изпълнение на трудовите си задължения. Оспорва размера на претендираните
обезщетения като прекомерен. Поддържа, че влияние върху продължителността на
възстановителния период са оказали стари травми, хронологични и придружаващи
заболявания, неполагане на грижа за прегледи. В условията на евентуалност моли от
присъденото обезщетение да бъдат приспаднати сумите, получени по реда на
общественото осигуряване от НЗОК и от ЗАД „Алианц България“ АД. Възразява, че
стойността на уговореното трудово възнаграждение не е 3000 лв., а е тази, която е
изплащана по банков път. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
По разпределянето на доказателствена тежест между страните:
По иска по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. с чл. 200, ал. 3 КТ – в доказателствена тежест
на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: наличието на валидно възникнало между страните трудово
правоотношение, настъпване по време на действието на трудовото правоотношение на
злополука, която е призната за трудова по надлежния ред, настъпване на твърдяната
вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, а
по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от
пострадалия, наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените имуществени и неимуществени вреди, тоест да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, както и размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди.
В доказателствената тежест на ответника при установяване на посочените
обстоятелства е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си, в т.ч. че ответникът е получил плащания от НЗОК и от ЗАД „Алианц
България“ АД, както и твърденията си, че работникът умишлено е причинил
увреждането или поради груба небрежност е допринесъл за настъпване на
4
злополуката, в частност с какви действия и бездействия същият е допуснал груба
небрежност, за което обстоятелство не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесната злополука
страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на
Трудов договор № 262/13.02.2023г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен
съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от
отговора на исковата молба, а на третото лице-помагач и преписи от исковата молба и
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5