РЕШЕНИЕ№ 260101
гр. Пловдив, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15174 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от В.П.П. против
Прокуратурата на Република България кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 36 ЗАДв. за заплащане на сумата от 1 800 лв. –
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № ***г. за
процесуално представителство, осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. по в.н.д. № 575/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив в полза на Г.Т.Г. и
сумата 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № ***г. за процесуално представителство, осъществено на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по к.н.д. № 782/2018 г. на Върховния касационен съд,
I н.о., в полза на Г.Т.Г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 25.09.2019 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди,
че е бил защитник на подсъдимия Г.Т.Г. от началото на съдебната фаза на процеса
в първоинстанционното производство до окончателното приключване на делото с
влязла в сила оправдателна присъда. Сочи, че против Г.Г. е било образувано н.о.х.д. №
118/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив за извършване на престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, срещу когото е
бил внесен обвинителен акт от 18.01.2017 г., за извършване на 5 грабежа в
района на III РУ на МВР - Пловдив, в единия случай с причиняване на средна
телесна повреда, в периода от 16.05.2016 г. до 28.05.2016 г. и един грабеж с причиняване
на средна телесна повреда на 11.07.2016 г. в района на IV РУ на МВР - Пловдив.
В първоинстанционното производство била постановена оправдателна присъда от
25.09.2017 г. за всяко едно от инкриминираните деяния. Последната била отменена единствено в частта
досежно инкриминираното деяние осъществено на 11.07.2016 г. с правна квалификация
по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК с Присъда № 3 от 19.03,2018
по в.н.о.х.д. № 647/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, III н.с., като
подсъдимият бил признат за виновен и му било наложено наказание от 7 години
лишаване от свобода. В качеството си на защитник ищецът изготвил и депозирал
касационна жалба срещу осъдителната присъда, по която било образувано к.н.д. №
782/2018 г. на ВКС. Счита, че за процесуално представителство в касационното
производство му се следва сумата от 1 800 лв., определена на основание чл.
13, ал. 1, т. 4, вр, § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2018
г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С Решение № 161/01.11.2018
г. по н.д. № 782/2018 г. касационната инстанция отменила присъда по в.н.о.х.д.
№ 647/2017 на Апелативен съд - Пловдив, III н.с. и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав. Твърди, че при повторното разглеждане на делото във
въззивната инстанция било образувано в.н.д. № 575/2018 на Апелативен съд –
Пловдив, в което ищецът представлявал подсъдимия по договор за правна защита и
съдействие от 12.12.2018 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., с дължимо
възнаграждение в размер на 1800 лв., определен на основание чл. 13, ал. 1, т.
4, вр. § 2 а от ДР на Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Въззивният съд потвърдил изцяло оправдателна присъда от
25.09.2017 по н.о.х.д. № 118/ 2017 на Окръжен съд - Пловдив, която по отношение
на инкриминираното деяние от 11.07.2016 г., влязла окончателно в сила на
01.03.2019 г. Твърди, че подзащитният му бил представляван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради липса на материална възможност за последния да
заплати адвокатско възнаграждение, като обстоятелството, че подсъдимият е
социално слаб било потвърдено в мотивите на постановените присъди, като това
обстоятелство било посочено и в обвинителния акт. Сочи, че след влизане в сила
на решението на въззивният съд ищецът подал молба за присъждане на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 190, ал. 1 и чл.
306, ал. 1, т. 4 НПК до първоинстанционния съд по н.о.х.д. № 118/2017 г., която
била оставена без разглеждане с Определение № 851/23.07.2019 г., потвърдено с
Определение № 501/21.08.2019 г. по в.ч.н.д. № 409/2019 г. на Апелативен съд –
Пловдив. В мотивите на постановеното определение било посочено, че липсва
предвидена хипотеза за осъждане на Прокуратурата за претендираните разноски в
наказателния процес, поради което претендираната претенция била реализуема в
исково производство по правилата на ГПК. По така изложените съображения и
съобразно мотивите на Апелативния съд, счита, че следва в настоящото
производство да му бъдат присъдени разноски за осъществена безплатна
процесуална защита, като отговорна за последните е Прокуратурата на Република
България. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – Прокуратурата
на Република България, е депозирал отговор на исковата молба, в който се
излагат доводи за нейната недопустимост. Сочи, че при така изложените в
исковата молба факти защитата на Г. е била задължителна на две самостоятелни
основания – по чл. 94, ал. 1, т. 3 от НК, според която разпоредба участието на
защитник в наказателното производство е задължително, когато делото е за
престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет
години или друго по-тежко наказание, и по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НК, според
която участието на защитник е задължително, когато обвиняемият не е в състояние
да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на
правосъдието изискват това. При втората хипотеза и липса на средства правната
помощ се предоставя от съответния орган в наказателното производство и се поема
от Националното бюро за правна помощ. В случаите, в които подсъдимият е
заплатил адвокатско възнаграждение и последният е оправдан, отговорността за
разноските се поема от държавата и се
реализира по ЗОДОВ, в който случай ищец е подсъдимия. В настоящия случай
исковата молба била депозирана лично от защитника на подсъдимия. По така
изложените съображения счита, че при оказана правна помощ по реда на ЗПП
процесуален субституент на държавата е Националното бюро за правна помощ, а в
случаите, когато такава помощ по реда на ЗПП не е била оказана, правото на иск
принадлежи на подсъдимия, претърпял имуществени вреди. Предвид така посоченото
счита, че не е пасивно процесуалноправно легитимиран в производството по делото
и последното е недопустимо. При условията на евентуалност навежда доводи за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Счита, че претенциите,
произтичащи от договорите за правна помощ и съдействие следва да се предявят
към съконтрахента му. Намира размера на претендираните възнаграждения за
завишен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, процесуално представителство по наказателни дела, при които
за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода,
възнаграждението е от 150 до 300 лв. за всяка инстанция. Счита, че не се
установява претендираните вреди да са в причинна връзка с действията на
Прокуратурата в качеството й на ответник. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 36 ЗАДв.
От приложените към
исковата молба писмени доказателствени средства, както и от изисканото и
приложено за послужване по настоящото дело н.о.х.д. № 118/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, се установява, че против подсъдимия Г.Т.Г. е внесен обвинителен
акт 18.01.2017 г. за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 3, т. 3, вр. чл.
198, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, за това, че в периода от
16.05.2016 г. до 11.07.2016 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление, е отнел чужди движими вещи от владението на другиго – З.С., М.Л.,
В.Т., В.П., В.В.и Т.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и като грабежът е
придружен с нанасяне на средни телесни повреди на В.В.и Т.И., както следва: на
16.05.2016 г., в гр. П. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 170, 80
лв., от владението на З.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила; на 18.05.2016г ., в гр. П. е отнел чужди движими вещи
на обща стойност 54, 60 лв., от владението на
М.Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила; на 19.05.2016 г., в гр. П. е отнел чужди движими вещи на обща стойност
243, 92 ля. от владението на В.Т., с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила; на 22.05.2016 г. в гр. П. е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 72, 08 лв., от владението на В.П., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила; на 28.05.2016 г. в
гр. П. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 86, 20 лв., от владението на
В.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
като грабежът е придружен със средна телесна повреда, нанесена на В.В., изразила
се в счупване на *******, причинило трайно затрудняване на движенията на ******
за срок от 6 месеца, при благоприятен ход на оздравителния процес; на
11.07.2016 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 87 лв. от
владението Т.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила и като грабежът е придружен със средни телесни повреди, нанесени на Т.И.,
изразили се в счупване на ***** в горната част, в областта на *****, причинило
трайно затрудняване на движенията на **** за 2 - 2,5 месеца и *****, причинило
трайно затрудняване движенията на ****** за 7-8 месеца.
С присъда №
76/25.09.2017 г., постановена по делото подсъдимият е признат за невиновен в
осъществяване на инкриминираните деяния и на основание чл. 304 НПК е оправдан в
това да е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК. Първоинстанционната присъда е отменена с Присъда №
3/19.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 647/2017 г. на Апелативен съд –
Пловдив, в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен по обвинението по
чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за
престъплението, извършен на 11.07.2016 г., като подсъдимият е признат за
виновен за това, че на 11.07.2016 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 87 лв. от владението Т.И., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е придружен със средни
телесни повреди, нанесени на Т.И., изразили се в счупване на ****в горната
част, в областта на ****, причинило трайно затрудняване на движенията на ****за
2 - 2,5 месеца и счупване на ****, причинило трайно затрудняване движенията на ****за
7-8 месеца, като му е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от
седем години.
По касационна
жалба е образувано к.н.д. № 782/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, I
н.о., в което производство подсъдимият е представляван от адв. В.П., по силата
на пълномощно от 01.08.2018 г. С договор за правна защита и съдействие № **** от
01.08.2018 г. е установено, че процесуалното представителство се осъществява по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което дължимото и посочено в договора
адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. с ДДС, не е заплатено от доверителя. С
Решение № 161/01.11.2018 г. по к.н.д. № 782/2018 г. по описа на Върховния
касационен съд, I н.о. въззивната присъда на Апелативен съд – Пловдив е
отменена, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
въззивния съд. Тези обстоятелства се установяват от приложените към исковата
молба писмени доказателствени средства, доколкото към представеното за
послужване н.о.х.д. № 118/2017 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, не е представено производството по к.н.д. № 782/2018 г. по описа на
Върховния касационен съд, I н.о.
След връщане на
делото е образувано в.н.о.х.д. № 575/2018 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, в което производство подсъдимият Г. е представляван от адв. В.П. с
пълномощно от 13.12.2018 г. С договор за правна защита и съдействие № ****от
12.12.2018 г. е установено, че процесуалното представителство се осъществава по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което дължимото и посочено в договора
адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. с ДДС, не е заплатено от доверителя. С
Решение № 22/07.02.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 575/2018 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, е потвърдена Присъда № 76/25.092017 г. по н.о.х.д. № 118/2017 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, с която подсъдимият е оправдан и за деянието по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл.
198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за престъплението, извършено на 11.07.2016 г.
за това, че на 11.07.2016 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 87 лв. от владението Т.И., с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила и като грабежът е придружен със средни телесни
повреди, нанесени на Т.И., изразили се в счупване на ****в горната част, в
областта на ****, причинило трайно затрудняване на движенията на ****за 2 - 2,5
месеца и счупване на ****, причинило трайно затрудняване движенията на ****за
7-8 месеца.
Със задължителните
за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на Тълкувателно решение №
1/11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че в
Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно
или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това
тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството
за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал.
1 ЗОДОВ.
Съдебната практика
е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен,
адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и
подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
В настоящия случай
и от данните по делото се установява, че подсъдимият Г. е оправдан за
повдигнато обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за
престъплението, извършено на 11.07.2016 г. за това, че на 11.07.2016 г. в гр. П.
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 87 лв. от владението Т.И., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като
грабежът е придружен със средни телесни повреди, нанесени на Т.И., изразили се
в счупване на ****в горната част, в областта на ****, причинило трайно
затрудняване на движенията на ****за 2 - 2,5 месеца и счупване на ****,
причинило трайно затрудняване движенията на ****за 7-8 месеца, след като осъдителната
присъда на Апелатвиния съд – Пловдив по в.н.о.х.д. № 647/2017 г. е отменена,
като след връщане на делото за ново разглеждане пред друг състав на Апелатвиния
съд по в.н.о.х.д. № 575/2018 г., в което производство подсъдимият е
представляван от своя защитник адв. П., е потвърдена оправдателната
първоинстанционна присъда.
Следователно в
случая, ако подсъдимият, който е оправдан, бе представляван от адвокат, в полза
на когото е заплатено адвокатско възнаграждение по силата на чл. 36, ал. 1
ЗАдв., подсъдимият би сторил разходи, представляващи имуществени вреди, които
подлежат на репариране по реда на ЗОДОВ в полза на подсъдимия.
Случаят обаче
не е такъв, тъй като макар подсъдимият да е оправдан в производство, в което
последният е получил правна помощ и съдействие от адвокат, последният е
представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в качеството му
на материално затруднено лице, като това представителство е изрично уговорено
по съгласие на страните с договор за правна защита и съдействие № **** от
01.08.2018 г. по к.н.д. № 782/2018 г. по описа на
Върховния касационен съд, I н.о. и с договор за правна защита и съдействие № ****от
12.12.2018 г. по в.н.о.х.д. № 575/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Т.е. липсва вреда за подсъдимия, защото
е бил защитаван безплатно в наказателното производство на посоченото основание.
В Закона за
адвокатурата е установен принципа за възмездност на представителството от
адвокат по силата на договор за правна защита и съдействие. Следователно в
отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи, само когато е уговорено, винаги се дължи възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат – арг. чл. 36, ал. 1 ЗАдв, освен ако не са
налице изключенията, уредени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Разпоредбата на
чл. 36 ЗАдв. постановява, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд. Размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и
неговия клиент, а при липса на договор - по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв.
В разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. е установено, че адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини,
близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. обаче
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно
макар в Наказателния процесуален кодекс да липсва норма, установяваща право на
присъждане на разноски в полза на адвоката, осъществил безплатна защита на
подсъдимия в наказателното производство, това право следва от разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като последното може да се реализира в самостоятелно
производство по исков ред. Липсата на норма в Наказателния процесуален кодекс,
установяваща разпределението на отговорността за разноските в производството
при признаване на подсъдимия за невиновен, не лишава страните от това право, в
който смисъл са и постановките на Тълкувателно
решение № 1/11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Наистина в
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не е установено притезание за адвоката,
който по исков ред да може да получи следващото му се възнаграждение при
балгоприятен изход на производството за безплатно представлявания, а е
установен единствено ред за разпределение на отговорността за разноските.
Такова притезание, респ. право на иск, е установено в правната норма на чл. 36
ЗАдв., която предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на възнаграждение за своя труд, тълкувана във връзка с нормата на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., предвиждаща, че ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го
заплати. Договорената безплатна адвокатска защита изключва приложението на чл.
36, ал. 4 ЗАдв., съгласно която адвокатският хонорар може да бъде договорен
като конкретна сума или като процент от определен материален интерес, дължими
впоследствие, в зависимост от изхода на делото. Доколкото в наказателното
производство не е осигурен ред за възстановяване на разноските сторени от
подсъдмия или от адвоката, осъществил безплатна правна помощ по този ред,
следва да се приеме, че посочените разпоредби осигуряват самостоятелно право на
иск.
Обстоятелството, че
по твърденията, изложени в исковата молба, защитата на подсъдимия Г. е била
задължителна на две основания по Наказателно-процесуалния кодекс и при
осигуряването й, последната следвало да се поеме от Националното бюро по правна
помощ, не изключват приложението на специалния Закон за адвокатурата и в
точност разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., предвиждащ възможност за оказване на
безплатно процесуално представителство. Следва да се посочи, че правотo на
избран защитник е неотменимо право, което се упражнява по силата на свободно
формирана и изразена воля. В този смисъл следва да се съобразят и разясненията,
дадени с Решение № 576/1980 г., I н.о., ВС, с което е прието, че лишаването на
подсъдимия от правото да си осигури договорна защита под предлог, че по делото
участва служебен защитник, е грубо нарушение на правото му на защита.
Следователно възможността за назначаване на служебен защитник не изключва тази
за упълномощаване на такъв, поради което и несъстоятелни са доводите в този
смисъл, изложени в исковата молба и досежно обстоятелството, че отговорността в
този случай би била за държавата чрез Националното бюро за правна помощ
От събраните в производството
по делото доказателства се установява, че подсъдимият е защитаван безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в качеството му на материално затруднено
лице на основание договор за
правна защита и съдействие № **** от 01.08.2018 г. по к.н.д. № 782/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, I н.о. и договор
за правна защита и съдействие № ****от 12.12.2018 г. по в.н.о.х.д. № 575/2018
г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В посочените договори е установено, че
подсъдимият Г.Г. се представлява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради
което адвокатското възнаграждение не е заплатено.
Оказването на
безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв. е предмет
на договаряне между адвоката и неговия клиент, като последният трябва да е сред
лицата, отговарящи на законовите критерии по т. 1 - т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
С Определение № 515/02.10.2015 г. по
ч.гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС се приема, че за уважаване на искането по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ
без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.
36, ал. 2 ЗА, да е налице заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както
и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В случая не дължи
проверка за това дали са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и
дали представляваният по този ред подсъдим е материално затруднено лице, тъй
като възражения в тази насока не са направени от ответника в отговора на
исковата молба. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена с Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. №
2266/2016 г., ГК, I г.о. на ВКС, в което се приема, че преценката за
наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде
направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между
страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38,
ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението
на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата
на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения
съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
В случая ищецът
иска присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. - за
оказаната безплатна правна помощ. По делото е представени договори за правна
защита и съдействие, в които е посочено, че защитата на подсъдимия се
осъществява безплатно по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следователно адвокатското
възнаграждение се определя на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия се предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. По така
изложените съображения за всяка съдебна инстанция се следва възнаграждение от
по 1 500 лв.
Доколкото по
делото са представени доказателства за регистриране на ищеца в качеството му на
адвокат по ЗДДС, следва към така определеното възнаграждение да се начисли ДДС
на основание § 2а от Наредбата. Съгласно трайната и непротиворечива практика на
ВКС, обективирана в Определение № 306 от
06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 699
от 18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение №
490 от 19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение
№ 41 от 25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.,
при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС, доколкото
предоставените от процесуалния представител - адвокат, правни услуги
съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или
е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред.
По така изложените съображения в полза на
адвоката се следва адвокатско възнаграждение за сумата от 1 800 лв. с ДДС по
к.н.д. № 782/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, I н.о. и за сумата
от 1 800 лв. с ДДС по в.н.о.х.д. № 575/2018 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив.
Отговорността
за разноски следва да се понесе от страната, която неоправдано е поддържала
обвинението – Прокуратурата на Република България, макар и в наказателното
производство насрещната страна да не е частноправен субект, а орган на
държавното обвинение. Това обстоятелство не го освобождава от отговорността за
разноските, които в случая се следват в полза на адвоката на общо основание по
чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАДв., макар подсъдимият реално да не е
сторил разходи, след като в производствата е бил защитаван и е получил
съдействие от адвокат.
По така
изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени в пълния им
размер.
При този изход на правния
спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от последния разноски в производството за заплащане на
държавна такса от 144 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 36 ЗАДв.,
Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул.
Ю”витоша” № 2 да заплати на В.П.П.,
ЕГН **********,***, офис 6, сумата от 1 800
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № ***г. за процесуално представителство, осъществено на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по в.н.д. № 575/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив в
полза на Г.Т.Г. и сумата 1 800 лв.
с ДДС – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
№ ***г. за процесуално представителство, осъществено на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. по к.н.д. № 782/2018 г. на Върховния касационен съд, I н.о., в
полза на Г.Т.Г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба – 25.09.2019 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата
на Република България да заплати на В.П.П.
сумата от 144 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 15174/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК