Решение по дело №1797/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260925
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20211720101797
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№260925/30.7.2021г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1797 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба подадена

от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор

СРЕЩУ И.Д.Д., с ЕГН: ********** и В.М.Д. ЕГН ********** ***

С искане да бъде установено спрямо ответниците – В.М.Д. и И.Д.Д., дължат сумата от 727.34 лв. /Седемстотин двадесет и седем лв и тридесет и четири ст. /, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П.. Б.Г. БЛ**ВХ**АП**от които главница в размер на 636.91 лв.. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., включително: законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 90.43 лв. за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 636.91 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ. до окончателното изплащане на сумата.

-В.М.Д. следва да заплати сумата в размер на 545,5лв., представляваща 3/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 477,68лв. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.. както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 67,82 лв. за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021 г както и законната лихва върху главницата от 477,68 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ. до окончателното изплащане на сумата.

-И.Д.Д. следва да заплати сумата в размер на 181,84 лв., представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 159,23 лв. за периода за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.. както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 22,61 лв. за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021г както и законната лихва върху главницата от 159,23 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ. до окончателното изплащане на сумата.

 Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод  продажба на топлинна енергия, тъй като  ответника притежавал за процесния период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона.В конкретния случай, по време на процесния период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Всеки един от двамата ответника в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, твърди че не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е нито ползвател, нито собственик на посочения в исковата молба имот находящ се на адрес гр. П., ул. "Б.Г.", бл** вх** ап**. Неоснователна е исковата претенция и защото не съществувала облигационна връзка въз основа на валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което не е възникнало и облигационно правоотношение по реда на чл. 150, ал.1 и 2 от ЗЕ, ответникът не е откривал партида за имота, не е доказано че е било налице каквото и да е потребление на топлинна енергия и имота, за който се води делото. Иска е и неоснователен, тъй като отразените стойности за консумирана топлоенергия и битово горещо водоснабдяване не са достоверни и не са формирани въз основа на точни показатели, за измервателните уреди не са представени доказателства, че са одобрени от съответния държавен орган и  са изправни, както и че са преминали технически преглед. С отговора се прави изрично изявление, че не се оспорва размера на исковите претенции от дължимост на сумата от 371.53 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. представляваща 7/12 части от общо претендираните размери и на 52.75 лева лихви за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.21 г. представляващи 7/12 част от общата претенция спрямо длъжника”.

Периодите за непогасената главница са описани, както следва- 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за непогасените лихви са 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.

Признатата главница за този ответник е в размер на 371.53 лв. за периода от 01.05.2018 г. до30.04.2020 г. и представлява 7/12 част от общата непогасена главница за този период от 636.91 лв.

Признатата лихва за този ответник е в размер на 52.75 лв. за периода от 10.07.2018 г. до16.02.2021 г. и представлява 7/12 част от общата непогасена главница за този период от 90.43 лв.

СЪДЪТ е обявил  ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че размера на исковите претенции е неоспорен като дължимост за сумата от 371.53 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г и на 52.75 лева лихви за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.21 г. от общата претенция спрямо длъжника

 

Признатата главница за този ответник В.Д. е в размер на 371.53 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. от общата непогасена главница за този период от 636.91 лв.

Признатата лихва за този ответник –В.Д. е в размер на 52.75 лв. за периода от 10.07.2018 г. до16.02.2021 г. от общата непогасена главница за този период от 90.43 лв.

Съдът е обявил  ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че размера на исковите претенции е неоспорен като дължимост  ЗА

И.Д.Д. ЗА  думата от 159.23 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. от общо претендираните размери и на 22.61 лева лихви за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.21 г. от общата претенция спрямо длъжника”.

Периодите за непогасената главница са 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за непогасените лихви са 10.07.2018 г. до 16.02,2021 г. Признатата главница за този ответник е в размер на 159,23 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и представлява 1/4 част от общата непогасена главница за този период от 636.91 лв.Признатата лихва за този ответник е в размер на 22.61 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 16,02.2021 г. и представлява 1/4 част от общата непогасена главница за този период от 90.43 лв.

 

По делото в проведеното с.з. процесуалните представители на страните, застъпват следните становище, респ. ЮК Софрониева моли съда да постанови решение, съобразно всички събрани  и приети към настоящото производство доказателства. Претендира сторени разноски по списък, представен по делото. Адв. В., за ответниците моли съда за решение, с което да отхвърли предявените искове над признатите от него, както във възражението по чл.414 ГПК, така и в писмените отговори на двамата ответници суми със съответните периоди, главници и лихви и съответни идеални части от общо определените суми, като възприеме всичко, което е направил като оспорване на представените писмени доказателства в отговорите. Претендира евентуално, че квотите се различават от предявените такива със Заповедта за изпълнение, доколкото е налице на друг ред на наследяване на починал наследник на живия собственик, съответно на починалия друг – неговия баща. И тогава квотите се разменят и се разпределят по различен начин при наследяването и от неговия брат и неговата майка. Поради тази причина били направили и съответно признание на исковите претенции. Претендира разноските в двете производства за двамата души поотделно, съобразно представените доказателства. Съдът в това съдебно заседание с оглед становището на страните с протоколно определение е отделил спорните от безспорните и признатите факти от ответната, както следва:

По отношение на сумата от 159,23 лв. за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,  представляваща ¼ част от общо прендираните размери на главницата, и сумата от 22,61 лв. лихва за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., също представляваща ¼ част от общата претенция спрямо длъжника И.Д. сме заявили, че не ги оспорваме и признаваме тяхната дължимост. Това е станало още във възражението, поради което и адв.В. счита, че производството за тези суми е недопустимо в настоящото и следва да се прекрати.

По отношение на В.М.Д. Е заявил, че не оспорвам и признава дължимост на 371,53 лева главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща 7/12 части от общо претЕндираните размери на главницата и на 52,75 лв. лихва за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., също представляваща 7/12 части от общата претенция спрямо този длъжник В.Д.. Изрично претендира такива различни квоти и признава такива различни квоти, защото сочи, че има още едно лице, което е упоменато в доказателствата по делото, представени от ищцовата страна, и то е син на В.М.Д. и на съпруга Димитър Д., но той е починал без да остави деца и по този начин се разместват правоотношенията между наследяването на брата и на майката, които остават живите му негови наследници.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д***** по описа на съда за 2021 г. по описа от Районен съд – П. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжниците-ответници в настоящото производство.

По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на основание чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №260656/11.03.2021 г.

Срещу издадената заповед в срок двамата длъжници са депозирали възражение, предвид на което и съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането. Следва да се посочи, че във възраженията и на двамата длъжници, депозирани чрез адв. В. е направено частично признание, видно и поддържано и в исковото производство, за признание на част от сумите, в горепосочения смисъл, поради което и в исковото производство, съдът е отделил тези факти като безспорни по делото.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо всеки един от двамата ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер 727.34 лв. /Седемстотин двадесет и седем лв и тридесет и четири ст. /, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П.. Б.Г. БЛ**ВХ**АП**от които главница в размер на 636.91 лв.. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., включително: законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 90.43 лв. за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 636.91 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ. до окончателното изплащане на сумата.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на всеки един от двамата ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на всеки един от двамата ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. "Б.Г.", бл** вх** ап** и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и всеки един от двамата ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.” АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между всеки един от двамата ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента на придобиване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че всеки един от двамата ответника е съсобственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот.

По делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подписана от И.Д.Д., с която той е декларирал, че е съсобственик на 1/6 идеална част от описания в исковата молба топлоснабден имот, като е посочено придобивно основание „наследство“. В декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на ползване. В декларацията е посочен и втория съсобственик, а именно В.М.Д., за която е посочено че е съсобсвеник на 5/6 идеални части. По делото е приложен и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по който купувач на процесния апартамент е Д.Ж. Д.. Видно от приложеното удостоверение за наследници той е починал на 05.10.2007 г. и е оставил за наследници съпругата си В.М.Д. и двамата си синове И.Д.Д. и Николай Д.Д.. Последния е починал на 19.09.2008 г.

По делото  са ангажирани и доказателства кога е сключен гражданския брак между Д.Ж. Д. и В.М.Д., а именно видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак между посочените лица това е станало през 1974 г., като имотът е закупен след това по време на брака. Тоест по делото не е установено, че имота е бил придобит от тях в режим на СИО.

При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност настоящия съдебен състав достигна до извода, че всеки един от двамата ответника е съсобственик на процесния апартамент. Пред едно трето за спора и незаинтересовано лице – Община П., още преди исковия период И.Д.Д. е декларирал, че е собственик на апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б.Г.", бл** вход В, ап**съответстващ на описания в исковата молба. Пред общинския орган И.Д.Д. е декларирал и основанието за придобиване собствеността върху апартамента. Ето защо съдържащото се в Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл са и Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 4084/2016 г. на ВКС, IV ГО, Решение №309 от 06.11.2017 г. по в.гр.д. №502/2017 по описа на Окръжен съд П., Решение № 263/12.07.2019г. по в.гр.д. 352/2019 по описа на Окръжен съд П., Решение № 485/20.12.2019г. по в.гр.д. № 729/2019 по описа на Окръжен съд П.. Предвид посоченото обаче съдът намира, че от останалите доказателства не може да бъде направен извода, че И.Д.Д. има по-голям дял от декларирания.

По отношение на другия ответник, а именно В.М.Д. следва да бъде приложен друг подход, тя не е подала лично подписана от нея декларация, предвид на което и изводите за дела й в съсобствеността следва да бъдат направени на другите събрани по делото доказателства, а именно безспорно по делото е установено, че съсобственици на апартамента са само ответници и след като И.Д.Д. е собственик на 1/6, то В.М.Д. е собственик на 5/6 от процесното жилище, като това се потвърждава относно квотите в съсобствеността и по изложените по-горе доводи за времето на придобиване на имота и датата на сключване на брака на това лице с починалия наследодател, поради което и възраженията на ответната страна досежно квотите в съсобствеността, съдът намира за неоснователни.

От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.

След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.

Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и всеки един от двамата ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.

По отношение на количеството доставена топлинна енергия до процесното жилище не е налице спор, както и по отношение на стойността на това количество, предвид на това и съдът е обявил тези обстоятелства за безспорни.

Предвид всичко изложено съдът намира, че исковете следва да бъдат частично уважени. На първо място по отношение на ответника И.Д.Д. се претендира с исковата молба, че той дължи и следва да заплати сумата в размер на 181,84 лв., представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 159,23 лв. за периода за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.. както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 22,61 лв. за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021г както и законната лихва върху главницата от 159,23 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ. до окончателното изплащане на сумата. Както съдът посочи, обаче, квотата на този ответник в съсобствеността е 1/6, а не ¼, както сочи ищецът, но същевременно, както правилно възразява процесуалният представител на ответника, то още с възражението по чл.414 ГПк, сумите, за този ответник за признати  и то точно в претендираните размери /макар и при посочени различни квоти/-по отношение на сумата от 159,23 лв. за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,  представляваща ¼ част от общо прендираните размери на главницата, и сумата от 22,61 лв. лихва за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., също представляваща ¼ част от общата претенция спрямо длъжника И.Д. адв В. е заявил и съдът е отделил като безспорно, че не ги оспорва и признава тяхната дължимост, но за други квоти. Предвид обстоятелството, че това е станало още във възражениетопо чл.414 ГПК, СЪДЪТ счита, че производството за тези суми е недопустимо в настоящото и следва да се прекрати, като заповедта бъде обявена за влязла  в сила за посочените суми и спрямо този ответник.

Що се отнася до другата ответница- В.М.Д., от която ищецът претендира, че следва да заплати сумата в размер на 545,5лв., представляваща 3/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 477,68лв. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.. както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 67,82 лв. за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021 г както и законната лихва върху главницата от 477,68 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ. до окончателното изплащане на сумата, то съдът намира следното: първо, видно от всичко гореизложено, то по отношение на този ответник – В.М.Д. се доказа, че тя участва с 5/6 идеални части в съсобствеността, което е повече от исковата претенция за 7/12, която се твърди и признава от ответника, който прави признание за същата, че не оспорва и признава дължимост на 371,53 лева главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща 7/12 части от общо претендираните размери на главницата и на 52,75 лв. лихва за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., също представляваща 7/12 части от общата претенция спрямо този длъжник В.Д.. Изрично претендира такива различни квоти и признава такива различни квоти, защото сочи, че има още едно лице, което е упоменато в доказателствата по делото, представени от ищцовата страна, и то е син на В.М.Д. и на съпруга Димитър Д., но съдът видно от начина, по които определи, че приема, че са разпределени квотите в съсобствеността, които не съвпадат нито с посочените от ищеца, нито с посочените от ответника, достигна до извод, че на база събраните по делото доказателства се установява, че тази ответница притежава 5/6 ид. Части в съсобствеността и респ. би дължала 5/6 от претендираната суми, като обаче, се вземе предвид за каква част от сумите за главница и лихва за тази ответница е извършено признание от адв.В. и съдът е отделил като безспорни тези факти, то съдът достигна до извод, че при извършени свои изчисления, то исковата претенция за тази ответница за посочения период за главница следва да бъде уважена само за сумата от 106,15 лева, съобразно притежаваната от нея част в съсобественостт, а за лихва за претендирания период за сумата от – 15, 07 лева /която се получава като се вземе предвид, че спрямо притежавата от нея част тя би дължала лихва в размер на 75,36 лева, но ответната страна признава сума до размер – 52, 75 лева, като пък ищецът претендира сума от 67,72 лева, и при изваждане на сумата от претендираната лихва на признатата такава се получава сумата от 15, 07 лева, които дължи, по сходен алгоритъм съдът извърши изчисленията си и за дължимата главница/. Следователно, за претенциите над уважените, исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

РАЗНОСКИ

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящият съдебен състав установи, че ищецът е направил разноски в общ размер 205 лв., от които в настоящето производство, съобразно уважената част на исковата претенция му се следват разноски в размер на сумата от22, 68 лева.Това така защото и  общата сума сторени разноски, които следва да бъдат разпределени за всеки един от двамата ответници и понеже не са посочени разноските как са направени за всеки един от двамата ответници следва да се приеме, че за всеки един от тях ищеца е сторил разноски в размер на половината или на по 102.05 лв./ На тази база и спрямо уважаването на исковете спрямо втората ответница /обща уважена сума от 121,22 лв/, но част от сумата е призната още със заявлението, поради което и при поддържане и в исковото производство на това признание, следва да се изчислят разноски само спрямо непризната част, и уважена част-22, 68 лева

Ответната страна претендира разноски по 600 лева за всеки от двамата ответници, по 300 лева в исковото и също толкова заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство, като за първият ответник предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати цялата сума от претендираните разноски или сумата от 600 лева.

За втората ответница, за която има и частично уважаване на исковите претенции, се следват разноски в размер на 464,18 лева следва да бъдат присъдени като  за отхвърлената претенция спрямо В.Д.Д..

 

Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо ответника И.Д.Д., от когото ищецът е претендирал да заплати сумата в размер на 181,84 лв., представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес гр. П., ул. "Б.Г.", бл** вх** ап**  в размер на 159,23 лв. за периода за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.. както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 22,61 лв. за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021г както и законната лихва върху главницата от 159,23 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ,  до окончателното изплащане на сумата.

ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед за изпълнение №260656/11.03.2021 г.  ПО ч.гр.д ***** по описа на съда за 2021 г. по описа от Районен съд – П. спрямо този ответник- И.Д.Д., за сумите, съответни на притежаваната от него идеална част в съсобствеността на топлоснабден имот - находящ се на адрес гр. П., ул. "Б.Г.", бл** вх** ап**а именно за 1/6 ид. Ч от имота и респ 1/6 от сумите или за следните размери и периоди: по отношение на сумата от 159,23 лв. за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,  незаплатена главницата, и сумата от 22,61 лв. лихва за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ,  до окончателното изплащане на сумата.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.Д. с ЕГН **********, с адрес *** че ДЪЛЖИ , съответстваща на идеалната си част от собствеността-5/6 ИД.Ч. НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор, сумите както следва:сумата от 106,15 лева, съобразно притежаваната от нея част в съсобествеността, незаплатена главница за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес гр. П., ул. "Б.Г.", бл** вх** ап**  за периода за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г и сумата от – 15, 07 лева- лихва за забава на месечните плащания. за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021г както и законната лихва върху главницата от 106,15 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-10.03.2021 г.,  до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за претенциите над уважените размери за главница и лихва както следва до размера за лихва до сумата от 477,68лв. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.. както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 67,82 лв. за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021 г.

ОСЪЖДА В.М.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА от 22, 68 лева, представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 464,18 лв., представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 600 лв., представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2021 г. по описа от Районен съд - П.  да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

             Вярно с оригинала:С.Г.                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: