Решение по дело №4685/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 31.03.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав                                                                                      

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4685 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “С.****” ЕООД, ЕИК *******, против ответника “Г.” АД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 200 119,50 лева, представляваща остатък от дължима главница за доставени и неплатени стоки по договор от 09.12.2009 г. във връзка с обект “Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр.Сопот”, подобект “Довеждащ колектор на село А.” и подобект “Външен водопровод”, и съгласно фактури №№ 897/30.04.2010 г., 993/24.09.2010 г. и 1048/29.12.2010 г., издадени от ищеца на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 202 580,37 лева, представляваща остатък от дължима главница за неплатен наем на строителна механизация по договор от 09.12.2009 г. за наем на механизация на обект “Канализация село Анево-Първи етап” и съгласно фактури №№ 957/26.07.2010 г. и 1048/29.12.2010 г., издадени от ищеца на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, искове с правно основание чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 19 999,96 лева, представляваща остатък от дължима главница за неплатен наем на строителна механизация по договор от 13.01.2011 г. за отдаване под наем на строителна механизация на обект “Изграждане на дренаж около временни депа в рамките на програма за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизация на ОЦК “Кърджали” и съгласно фактура № 1381/30.12.2011 г., издадена от ищеца на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 35 000 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 422 699,84 лева за периода от 26.04.2012 г. до 20.08.2014 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за общата сума от 65 923,67 лева, представляваща обезщетение за забава по отделните погасителни вноски по споразумение за разсрочване от 20.08.2014 г., сключено между ищеца и ответника за уреждане на отношенията по цитираните три договора, от които съгласно уточняваща молба от 22.06.2016 г. сумата от 44 120,49 лева – обезщетение за забава за периода от 30.10.2014 г. до 08.06.2016 г. върху сумата по първата вноска от 269 699,84 лева, сумата от 6 187,04 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2014 г. до 08.06.2016 г. върху сумата по втората вноска от 40 000 лева, сумата от 5 841,57 лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2015 г. до 08.06.2016 г. върху сумата по третата вноска от 40 000 лева, сумата от 5 496,73 лева – обезщетение за забава за периода от 01.02.2015 г. до 08.06.2016 г. върху сумата по четвъртата вноска от 40 000 лева, сумата от 4 277,84 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2015 г. до 08.06.2016 г. върху сумата по петата вноска от 33 000 лева. Ищецът претендира разноски по делото.

Ответникът “Г.” АД оспорва предявените искове. Твърди, че са извършвани плащания на главници и лихви съгласно споразуменията и претендираните от ищеца суми не съответстват на реално дължимите такива.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като доставчик (продавач) и ответника като купувач е сключен договор от 09.12.2009 г. във връзка с доставка на оборудване за изпълнявания от ответника обект “Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр. Сопот”, подобект “Довеждащ колектор на село Анево” и подобект “Външен водопровод”. Във връзка с договора са издадени от ищеца като доставчик на ответника фактури №№ 897/30.04.2010 г. , 993/24.09.2010 г. и 1048/29.12.2010 г. (отделно перо).

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като наемодател и ответника като наемател е сключен е договор от 09.12.2009 г. за наем на механизация на обект “Канализация село Анево-Първи етап”. По този договор ищецът е издал на ответника процесните фактури №№ 957/26.07.2010 г. и 1048/29.12.2010 г. за ползването на строителната механизация.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като наемодател и ответника като наемател е сключен е договор от 13.01.2011 г. за отдаване под наем на строителна механизация на обект “Изграждане на дренаж около временни депа в рамките на програма за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизация на ОЦК “Кърджали”. По този договор ищецът е представил неплатена от ответника фактури № 1381/30.12.2011 г.

Не се спори между страните и се установява от представеното от ищеца споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 20.08.2014 г. между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, че страните са констатирали, че ответникът дължи на ищеца сумата от 422 699,84 лева с включен ДДС, считано от датата на споразумението за прихващане от 26.04.2012 г., както и законна лихва върху тази сума в размер на 60 000 лева. Страните са се уговорили, че длъжникът ответник се задължава да погаси изцяло остатъчната главница разсрочено, на вноски, уговорени в споразумението, като последната дължима вонска е с падеж – м. Февруари 2015 г. Ответникът е приел да погаси дължимата лихва до датата на споразумението в размер на 60 000 лева в срок до 30.07.2015 г.

Представена е също справка за насрещните задължения на двете дружества към 31.12.2012 г., от която е видно, че към посочената дата ответникът има към ищеца задължения в общ размер от 449 472,72 лева, а ищецът към ответника – задължения в общ размер от 26 772,88 лева.

По делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице изследва възникналите отношения между двете дружества. Вещото лице дава заключение, че в периода от 26.04.2012 г. до 20.08.2014 г. (датата на споразумението за разсрочване), получените суми при ищеца от ответника са в общ размер на 130 581,24 лева. След сключване на споразумението за разсрочване от 20.08.2014 г. получената сума при ищеца е в размер на 25 000 лева. Вещото лице посочва, че тази сума е получена по сметка на ищеца на 30.12.2015 г. с наредител Р.В.Я., с основание на превода: “превод по ф. 1046/29.12.2010 г.”. Доколкото посочената фактура не е предмет на настоящия спор, плащането от ответника по посочената фактура се явява неотносимо към спора.

Вещото лице дава заключение, че формираният неплатен остатък на задължението на ответника към ищеца съгласно Споразумението за прихващане от 26.04.2012 г. и Споразумението за разсрочване на парично задължение от 20.08.2014 г., след приспадане на извършените плащания до 20.08.2014 г. е общо 422 699,84 лева, включващи неплатените пет вноски по споразумението за расрочване.

Вещото лице дава заключение, че изчислената мораторна лихва съобразно датите на падежи, определени в споразумението за разсрочване и размера на главницата (по отделните вноски за погасяване) е общо 65 863,85 лева за периода до 08.06.2016 г. съгласно изготвената от вещото лице таблица.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД:

В случая не се спори, че страните са в трайни търговски отношения. Между тях са възникнали облигационни отношения по силата на валиден облигационен договор – договор от 09.12.2009 г., по силата на който във връзка с обект “Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр.Сопот”, подобект “Довеждащ колектор на село Анево” и подобект “Външен водопровод” ищецът е продавал на ответника стоки. Не се спори, че стоките са предадени на ответника. С факта на получаване на стоките е изпълнено задължението на ищеца съгласно търговското споразумение и съответно възниква насрещното задължение за ответното дружество да заплати цената на доставените стоки.

Подписаните между страните Споразумение за прихващане от 26.04.2012 г. и Споразумение за разсрочване на парично задължение от 20.08.2014 г., имат правната характеристика на извънсъдебно признание от страна на ответника на дължимите суми, както относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му в посочения в споразумението от 20.08.2014 г. размер.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на плащане на претендираните вземания по делото, не представи доказателства за това. Това не се доказа и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения, искът с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД се явява основателен за сумата от 200 119,50 лева, представляваща остатък от дължима главница за доставени и неплатени стоки по договор от 09.12.2009 г. във връзка с обект “Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр.Сопот”, подобект “Довеждащ колектор на село Анево” и подобект “Външен водопровод”, и съгласно фактури №№ 897/30.04.2010 г. и 993/24.09.2010 г., издадени от ищеца на ответника.

 

По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД:

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е сключен на 09.12.2009 г. договор за наем на механизация на обект “Канализация село Анево-Първи етап”. За наемната цена на строителната механизация ищецът е издал на ответника фактури №№ 957/26.07.2010 г. и 1048/29.12.2010 г., които не се установява да са платени от ответника.

Не е спорно също, че страните са подписали договор от 13.01.2011 г. за отдаване под наем на строителна механизация на обект “Изграждане на дренаж около временни депа в рамките на програма за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизация на ОЦК “Кърджали”, за дължимия наем по който ищецът е издал на ответника процесната фактура № 1381/30.12.2011 г.

По посочените договори за ответника като наемател възникна задължението да заплаща уговорената наемна цена, свързаната с ползването на отдадената под наем вещ.

Тези задължения на ответника също са извънсъдебно признати с подписаните между страните Споразумение за прихващане от 26.04.2012 г. и Споразумение за разсрочване на парично задължение от 20.08.2014 г.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на плащане на претендираните вземания по делото, не представи доказателства за това. Това не се доказа и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на изложеното, съдът намира за основателни исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД така, както са предявени за сумата от 202 580,37 лева, представляваща остатък от дължима главница за неплатен наем на строителна механизация по договор от 09.12.2009 г. за наем на механизация на обект “Канализация село Анево-Първи етап” и съгласно фактури №№ 957/26.07.2010 г. и 1048/29.12.2010 г., издадени от ищеца на ответника, както и за сумата от 19 999,96 лева, представляваща остатък от дължима главница за неплатен наем на строителна механизация по договор от 13.01.2011 г. за отдаване под наем на строителна механизация на обект “Изграждане на дренаж около временни депа в рамките на програма за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизация на ОЦК “Кърджали” и съгласно фактура № 1381/30.12.2011 г., издадена от ищеца на ответника.

 

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Предвид уважаването на главните искове, следва да бъдат уважени като основателни и акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху присъдените главници по всеки от трите договора от датата на подаване на исковата молба (13.06.2016 г.) до окончателното им изплащане.

Предвид уважаването на главните искове, следва да бъдат уважени и акцесорните искове в претендирания размер от 35 000 лева, доколкото не се установява тази сума да е платена от ответника, представляваща законна лихва върху сумата от 422 699,84 лева по сключеното между страните споразумение за разсрочване на парично задължение от 20.08.2014 г. за периода от 26.04.2012 г. (датата на сключеното между страните споразумение за прихващане) до 20.08.2014 г. (датата на подписаното между страните споразумение за разсрочване на парично задължение).

Следва да бъде уважен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху отделните погасителни вноски по споразумение за разсрочване от 20.08.2014 г., сключено между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, за периода датата на забавата на всяка от вноските по споразумението до 08.06.2016 г. в доказания размер от 65 863,85 лева съгласно изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, а искът за горницата над 65 863,85 лева до предявения размер от 65 923,67 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски общ размер на 37 192,94 лева, от които 20 944,94 лева – държавна такса, 10 лева – такси за издаване на обезпечителни заповеди и 16 238 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 37 189,22 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “С.****” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 200 119,50 лева (двеста хиляди сто и деветнадесет лева и петдесет стотинки), представляваща остатък от дължима главница за доставени и неплатени стоки по договор от 09.12.2009 г. във връзка с обект “Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр.Сопот”, подобект “Довеждащ колектор на село Анево” и подобект “Външен водопровод”, и съгласно фактури №№ 897/30.04.2010 г., 993/24.09.2010 г. и 1048/29.12.2010 г., издадени от ищеца на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.06.2016 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 202580,37 лева (двеста и две хиляди петстотин и осемдесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща остатък от дължима главница за неплатен наем на строителна механизация по договор от 09.12.2009 г. за наем на механизация на обект “Канализация село Анево-Първи етап” и съгласно фактури №№ 957/26.07.2010 г. и 1048/29.12.2010 г., издадени от ищеца на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.06.2016 г. до окончателното й плащане, и сумата от 19 999,96 лева (деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща остатък от дължима главница за неплатен наем на строителна механизация по договор от 13.01.2011 г. за отдаване под наем на строителна механизация на обект “Изграждане на дренаж около временни депа в рамките на програма за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизация на ОЦК “Кърджали” и съгласно фактура № 1381/30.12.2011 г., издадена от ищеца на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.06.2016 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща законна лихва върху сумата от 422 699,84 лева по споразумение за разсрочване на парично задължение от 20.08.2014 г., сключено между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, за периода от 26.04.2012 г. до 20.08.2014 г., и сумата от 65 863,85 лева (шестдесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща законната лихва върху отделните погасителни вноски по споразумение за разсрочване на парично задължение от 20.08.2014 г., сключено между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, за периода датата на забавата на всяка от вноските по споразумението до 08.06.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху отделните погасителни вноски по споразумението 20.08.2014 г. за периода датата на забавата на всяка от вноските по споразумението до 08.06.2016 г., за горницата над 65 863,85 лева до 65 923,67 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “С.****” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 37 189,22 лева (тридесет и седем хиляди сто осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки) – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :