Р Е Ш Е Н И Е
№ 634/14.7.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА
|
|
|
по адм. дело № 343 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на
ЗМВР и е образувано по жалба на К.В.Р. с ЕГН **********, младши
инспектор, мл. автоконтрольор I в група
„КПДГПА“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив против Заповед № 1030з-344
от 14.03.2022 г. на началника на сектор „ПП" при ОДМВР - Пловдив, с която
се налага дисциплинарно наказание „МЪМРЕНЕ" за срок от ЕДИН месец на
държавния служител: младши инспектор К.В.Р., мл. автоконтрольор I степен в група
„КПДГПА" в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото му
на защита. Сочи, че с поведението и действията си не е извършил нарушението, за
което е наказан с атакуваната заповед, поради което наказанието му било
наложено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана, както и че не са спазени
в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Според жалбоподателя
процесната заповед е издадена извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, също и че не
му е предоставена възможност да бъде изслушан или да даде обяснения пред ДНО, с
което е нарушена нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. По горните съображения се
моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който по изложени
съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената
заповед, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът
– Началник на сектор „ПП“ при ОДМВР - Пловдив, редовно призован, не се явява и
не взема становище по жалбата.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото на дисциплинарното производство е отпочнато във
връзка с писмо с рег. № 7855р-10823/02.12.2021
г. по описа на Дирекция “Вътрешна сигурност” в което се сочи извършено
дисциплинарно нарушение от служители на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР
Пловдив, в това число и жалбоподателя Р., за това, че служителите, назначени в
наряд за нощно дежурство с служебен автомобил с рег. № ***на дати 29.10.2021 г.
и 26.11.2021 г„ извършват манипулация на камера 02 от АИС ВОДПК, вследствие на
което се понижава качеството на видеоизображението в тъмната част на
денонощието. Изрично е посочено, че деянието се явява нарушение на Раздел II т.
2 от „Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис
и видео наблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция".
Технически характеристики и правила за работа", утвърдени с МЗ №8121з-731
от 15.07.2021 г. „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на
проводници на ел. захранването или по какъвто и да е било друг начин, както и
други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване на работоспособността на
системите ".
Поведението на служителите е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на
издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове", съставомерно
по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР Дисциплинарно наказание "порицание"
се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и
разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния
секретар на МВР и на преките ръководители.", за което е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „Порицание".
Проверката е разпоредена със Заповед №
1030з-1911/30.12.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив.Комисията е извършила преглед на видеозаписи от системата АИС ВОДПК за
дати 29.10.2021 г. и 30.10.2021 г. от камери 01, 02 и 03 монтирани в патрулен
автомобил с рег. № *** , като е изготвила
Протокол рег. №1030р-3061/15.02.2022 г. от прегледани видеозаписи от
системата АИС ВОДПК за дати 29.10.2021 г. и 30.10.2021 г. от камери 01, 02 и 03
монтирани в патрулен автомобил с рег. № ***. Извършила е детайлен оглед във вътрешността на купето
на служебен автомобил с рег. № ***, като при този оглед се установило, че върху
камери 01, 02 и 03 от АИС ВОДПК няма поставени предмети, като не се открити и
следи от поставянето на предмети върху описаните камери. Огледът е извършен в светлата
част на денонощието при слънчево време, ясна видимост и ниска облачност. Била е
извършена и проверка на часови график, снети обяснения от И.Г., Л.Н.,А.М.,
сведения от К.Р.. Жалбоподателят е дал обяснения на 11.03.2022г. пред
ст.инспектор Г., до Началник сектор „ПП“ гл.инспектор М., като е посочил, че
във вр. С проверка по Заповед № 1030з-1911/30.12.2021г. не желае да дава
допълнителни обяснения пред началник сектор „ПП“ ОДМВР Пловдив. Поканата за
запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство
и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения с рег.№
1030р-4725/10.03.2022г. е била отправена от председателя на комисията определен
със Заповед № 1030з-1911/30.12.2021г.Покана от страна на дисциплинарно
наказващият орган за даване на писмени или гласни обяснения от жалбоподателя не
е отправяна.
Тази фактическа обстановка дисциплинарно наказващият орган е
посочил в процесната заповед, че се установява от следните доказателства:
1. Протокол рег.
№1030р-3061/15.02.2022 г. от прегледани видеозаписи от системата АИС ВОДПК за
дати 29.10.2021 г. и 30.10.2021 г. от камери 01, 02 и 03 монтирани в патрулен
автомобил с рег. № ***.
2. Протокол рег.
№1030р-3062/15.02.2022 г. от извършен оглед на патрулен автомобил с рег. № ***.
3. Копие на часови
график рег. №1030р-29717/20.10.2021 г. удостоверяваш местата за изпълнение на
КПД от 20:00 часа на 26.10.2021 г. до 08:00 часа на 27.10.2021 г.
4. Копие на часови
график рег. №1030р-30182/27.10.2021 г. удостоверяващ местата за изпълнение на
КПД от 20:00 часа на 29.10.2021 г. до 08:00 часа на 30.10.2021 г.
5. Копие от
ежедневна ведомост на смяна „А" с ИВН № 791/18.10.2021 г. за дати
26.10.2021 г. и 29.10.2021 г.
Приел е за безспорно установено и доказано от проверяващата
комисия, че младши инспектор К.В.Р. е извършил вмененото му нарушение, като на
29.10.2021 г. в 20:04:45 часа поставя вещ, която не може да се определи, върху
камера 02 от АИС ВОДПК, монтирана в служебен автомобил ***, като след
поставянето й се понижава качеството на видеоизображението в тъмната част на
денонощието.
Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че с поведението
си К.Р. е нарушил разпоредбите на Раздел II т. 2 от „Указания за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани
в служебните автомобили на „Пътна полиция". Технически характеристики и
правила за работа.", утвърдени с МЗ №8121з-731 от 15.07.2021 г. „Забранява
се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на ел.
захранването или по какъвто и да е било друг начин, както и други действия,
водещи до повреждане и/или нарушаване на работоспособността на системите",
с което бил извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови
нормативни актове", съставомерно по чл. 200, ал. 1. т. 11 от ЗМВР
„Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„Порицание".
Последвало е издаването на оспорената Заповед № 1030з-344/14.03.2022г на Началника сектор
„ПП“ при ОДМВР-Пловдив, с която е наложено
дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от един месец на жалбоподателя. Заповедта е връчена лично на държавния
служител на 14.03.2022 г. срещу подпис. В законоустановения срок същият е
упражнил правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан като свидетел М.,
чиито показания съдът възприема като непротиворечиви, последователни и
съответстващи на събраните по делото доказателства. Свидетелят заявява, че по
време на дежурството му със жалбоподателя по никакъв начин не е забелязал
жалбоподателя да е манипулирал камерите в автомобила или да е поставял нещо
върху тях.
По делото не
се представиха каквито и да са доказателства жалбоподателя да е бил запознаван
изрично с разпоредбите на Раздел II т. 2 от „Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция". Технически характеристики и правила за
работа.", утвърдени с МЗ №8121з-731 от 15.07.2021 г. „Забранява се
системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на ел. захранването
или по какъвто и да е било друг начин, както и други действия, водещи до
повреждане и/или нарушаване на работоспособността на системите".
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Обжалваната Заповед
№ 1030з-344/14.03.2022г на Началника сектор „ПП“ при ОДМВР-Пловдив, е била връчена
срещу подпис лично на жалбоподателя Р. на дата 14.03.2022 г. Жалбата срещу нея
е подадена директно до Административен съд - Пазарджик на датата 25.03.2022 г.,
т.е. жалбата е подадена на 11 ден след връчването на заповедта, с което е
спазен законоустановения 14 /четиринадесет/ - дневен срок за обжалването й.
Същата, освен това, е подадени против акт, подлежащ на съдебен контрол по
смисъла на чл. 211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред, в предвидената писмена
форма и от лице - неин пряк адресат, на което лице с тази заповед е наложено
дисциплинарното наказание "мъмрене" и за което, в този смисъл, тя е
неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР това е Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, който е компетентен
да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в
качеството му на ръководна спрямо заеманата от жалбоподателя длъжност.
При издаването на обжалваната заповед обаче административният
орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на
материалноправните разпоредби по издаването й.
Същата е обективирана в писмена форма, но
при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването
не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал.
1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; и др. При това
положение, очевидно, заповедта не отговаря на императивните изисквания на
цитираната разпоредба - в същата липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Нещо повече, съгласно чл. 206, ал.
3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват
всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия
текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички
доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и
доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че
преценката за извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на
получено писмо с рег. № 7855р-10823/02.12.2021г. от Дирекция „Вътрешна
сигурност“, в което се коментира съдържанието на посочени видеофайлове. Не се
представиха доказателства, че жалбоподателят е получил работеща система, няма
доказателства относно приемане и предаване на тази система.Освен това от всички
останали доказателства се установява, че системата след евентуалното поставяне
на някакъв предмет от страна на жалбоподателя е продължила да работи, с влошено
качество, но се е виждало какво се случва в автомобила. От друга страна пък
огледът не е установил да има каквито и да са следи от поставяне или залепване
на нещо върху камерата. В този смисъл, не може да се приеме, че позоваването на
посоченото писмо и видеофайлове, с неизвестно съдържание за съда, изпълнява
изискването на чл. 206, ал.
4 от ЗМВР, както и изискванията на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Не е посочено дали е
повреда на камерата или е нарушена работоспособността и, още повече, че
всъщност е имало видимост в автомобила.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че
изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на
дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към
административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите
следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в
преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява
съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма,
препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с
материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. В конкретният акт
се твърди, че бил поставен някакъв предмет, като се понижило качеството на
работа на камера 02, но дали това всъщност се приема за нарушаване на
работоспособността или пък за повреда не е посочено.освен това са налице
доказателства и в обратната посока – дадените писмени обяснения на служителите,
извършеният оглед , който не е установил следи от поставяне или залепване на
нещо върху камерата. Не е обсъдено защо кредитира едните доказателства и защо
не кредитира другите доказателства. Изложеното до тук налага извод за липса на
мотивираност на произнесения административен акт, което обуславя отмяната му на
основание чл. 146, т. 2 от АПК и в тази връзка наведените от ответната страна
доводи за липса на допуснато нарушение в тази насока съдът намира за неосонвателни
и недоказани.
Освен това твърдяно дисциплинарно нарушение, извършено
евентуално на 29.10.2021 г. е установено (открито) не по-късно от 30.12.2021г.,
на която дата дисциплинарно наказващият орган е издал Заповед №
1030з-1911/30.12.2021г. за отпочване на проверка, в което е описано установеното
нарушение,описано е като нарушение, посочен е нарушителя, посочена е и правната
норма, а обжалваната заповед е издадена на 14.02022 г.обстоятелството, че са
издадени заповеди за удължаване на срока за извършване на проверката, не водят
до законосъобразно удължаване на срока, тъй като това удължаване не е било
необходимо. Видно е, че освен посоченото писмо от „Вътрешна сигурност“ са
събрани обяснения от няколко служителя, приложени са справки за дежурства, както
и е направен оглед на три камери. Всичките тези действия не са такива, които да
водят до необходимост от удължаване на срока за налагане на наказание. С оглед
на това съдът намира, че не е спазен двумесечният срок за налагане на
дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 195 от ЗМВР от откриване на
нарушението. Разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР предвиждаща 2-месечен преклузивен
срок за налагане на дисциплинарно наказание има императивен характер и
нарушаването й само по себе си представлява самостоятелно и достатъчно
основание за отмяната на наложеното наказание, поради нарушение на относимите
материалноправни разпоредби.
Оспорената заповед, съдът намира за
незаконосъобразна и предвид следното:
„Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция". Технически характеристики и правила за
работа.", утвърдени с МЗ №8121з-731 от 15.07.2021 г., по никакъв начин не
се установи да са достигнали до жалбоподателя, липсват доказателства, че лицето
е запознато с тази МЗ №8121з-731 от 15.07.2021г.
Не са налице и категорични доказателства
за виновно поведение на служителя, изразяващо се в поставяне на някакъв предмет
върху камера 02. Поради това съдът приема, че събраните в дисциплинарното
производство доказателства не водят на неоспорим извод за нарушение на която и
да е от разпоредбите на „Указания за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция". Технически характеристики и правила за работа.",
утвърдени МЗ №8121з-731 от 15.07.2021г., което сочи на материална
незаконосъобразност на оспорената заповед.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С
оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед
следва да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски - за
адвокатско възнаграждение 600 лева (договорено и заплатено в брой, видно от
договора за правна защита и съдействие на л. 16 от делото) и държавна такса -
10 лева и 30 лева депозит за призоваване на свидетел, изплатен на същия или
общо 640 лв.
На основание чл. 211 от ЗМВР решението на
административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.
197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 1030з-344 от 14.03.2022 г. на началника на сектор „ПП" при ОДМВР
- Пловдив, с която се налага дисциплинарно наказание „МЪМРЕНЕ" за срок от
ЕДИН месец на държавния служител: младши инспектор К.В.Р., мл. автоконтрольор I
степен в група „КПДГПА" в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Пловдив.
ОСЪЖДА Началник на сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив да заплати,
от бюджета на ОД на МВР гр. Пловдив, на К.В.Р. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 640лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно оспорване.
СЪДИЯ: /П/