Р Е Ш Е Н И Е
№260093/15.2.2022г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и първи януари, през две
хиляди двадесет и втора година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Дяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №616 по описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно и
кумулативно съединени искове от „Е. Б.Е.Д.“ ЕООД, Е.К ******** със седалище и
адрес на управление ***. С. №10 срещу „Б.х.В.“ ЕООД, Е.К ******** със седалище
и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 15542 лева, съставляваща незаплатената част от
възнаграждение по договор за изработка
№161/28.12.2017г., за което обстоятелство е съставена фактура №
2708/09.04.2019г., както и сумата от
7926,42 лева – неустойка за нЕ.зпълнение по договор за изработка
№ 161/28.12.2017г., дължима за периода 10.04.2019г.-03.09.2020г., на
осн. 79, ал.1 вр. чл. 266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба от 22.03.2021г. се
излагат твърдения, че страните са намират обвързани във валидно облигационно
правоотношение по договор за изработка № 161/28.12.2017г. с предмет изработка и
монтаж на врати, обшивки и декоративни кутии, на обща стойност от 77710 лева с
вкл. ДДС, по който ответникът има качество на възложител, а ищцовото дружество
на изпълнител. Страните са уговорили 40
работни дни за производство и доставка на поръчаното, считано от извършване на
авансово плащане по договора. Ответното дружество е осъществило две авансови
плащания по договора, като първият аванс в размер на 38855 лева с вкл. ДДС е
заплатен, за което обстоятелство е съставена фактура № 2533/02.01.2018г.,
съответно второто плащане е извършено за сумата в размер на 23313 лева с вкл.
ДДС, за което обстоятелство е издадена фактура № 2591/20.06.2018г.Излагат се
твърдения, че поръчаното по договор е изработено и доставено в уговорените
срокове, като монтажът е извършен
след уговорения срок, поради липса на готовност за осъществяване на тази
дейност от страна на ответника – възложител по договора за изработка. При
приемане на работата от възложителя са направени възражения за недостатъци по
изработеното, които са отстранени от страна на ищеца. Твърди, че ответникът
окончателно е приел възложената работа. Посочва, че представител на ответника
на 11.02.2019г. е направил изявление за приемане на изработеното от ищеца.
Сочи, че страните са уговорили, че дължимото окончателно плащане по договора
следва да бъде извършено след приемане на работата, като предмет на предявения
иск е разликата между общата уговорена цена по договора и извършените две
авансови плащания по него.
Твърди, че в чл. 16 от договора за изработка страните
са включили клауза за неустойка, съобразно която възложителят дължи неустойка в
размер на 0,1 % от незаплатената част от уговорената цена за всеки ден забава.
Периода на забава възлиза на 510 дни, считано от получаване на фактура
№2708/09.04.2019г. на стойност в размер на процесната сума от 15542 лева до
депозиране на исковата молба в съда, или за периода 10.04.2019г. до предявяване
на исковата молба в съда. Общата стойност на претендираната неустойка възлиза
на 7926,42 лева, съставляваща 51 % от незаплатената главница.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Не се оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен
договор за изработка № 161/28.12.2017г. с предмет изработка и монтаж на врати,
обшивка и декоративни кутии, на обект на ответника в гр. Варна – хотел „Г.Т.“.
Предмет на договора сочи, че е поръчка на 136 бр.
врати, 56 бр. обшивки и 26 бр. декоративни кутии за обекта на ответника, за
етажи от пети до осми. Уговорено е авансово плащане в размер на 50 % от цената,
както и частично последяващо такова в размер на 30 %, които са заплатени от
възложителя. Излага възражения, че последното плащане по договора се дължи при
приемане на работата с протокол, който не се представя от страна на ищеца.
Излага възражения, като посочва, че протокол за приемане на работата не е
съставен и подписан между страните, доколкото работата не е била приета от
възложителя. Поддържа, че при изработката са констатирани множество
недостатъци, които се изразяват в криви
крила на врати, големи фуги между крилата и касите, луфтове между брави
и насрещници, трудно превъртане на резета, разлепени кантове. Сочи, че за
недостатъците ищецът е уведомен по ел. поща на 23.04.2018г., като в последствие
е поет ангажимент за отстраняване на недостатъците от изпълнителя. Извършени са
в последствие СМР, като с нов протокол от 11.06.2018г. се посочват
недостатъците в изработеното, след който отново са осъществени СМР от ищеца,
като на 04.07.2018г. е съставен от възложителя отново нов протокол за
недостатъци по поръчката. По този повод е извършен оглед от страните на обекта
на 18.07.2018г., при което е съставен и протокол от страните, в който са
описани недостатъците. Вследствие констатациите на 20.09.2018г. са осъществени
нови СМР по отстраняване на недостатъците, но въпреки това се излагат
възражения, че констатираните недостатъци не са отстранени.
Не се оспорва, че на 10.04.2019г. е получена фактура
за окончателно плащане на задължението, но излага възражение, че на същата е
противопоставил протокол за недостатъци изх.№10/16.04.2019г. Посочва, че 50 %
от вратите са негодни за употреба предвид изкривяване на касите, което води до
трудно затваряне на вратите. Излага, че при изработка е използван неподходящ
материал, респективно твърди, че е осъществен некачествен монтаж.Предвид лошото
изпълнение на поръчаното възложителя е направил изявление за разваляне на
договора. Изявлението за разваляне на договора за изработка е обективирано в
писмо изх.№ 10/16.04.2019г., поради което не дължи и окончателно уговорената
сума по разваления договор в размер на 15542 лева. Излага възражения, че макар
и получена фактура №2708/09.04.2019г. не е осчетоводена от ответника, поради
което по същата възложителя не е признал задължението към насрещната страна.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде прието,
че констатираните недостатъци не се основание за разваляне на договора, прави
възражение за намаляване на договорената цена с 50%, а именно със сумата от
38885 лева. Възражението си формира от негодността на повече от половината
врати, които са монтирани от ищеца доколкото същите са със криви крила, криви
каси, луфтове между касите и крилата, което води до невъзможност да се
затварят. При тези съображения и с оглед възраженията си по реда на чл. 265,
ал.1, пр.3-то ЗЗД намира, че не дължи процесната сума от 15542 лева.
В евентуалност релевира възражение за прихващане на
процесната сума със сумата представляваща неустойка по чл. 15 от
договора.Твърди, че страните са уговорели краен срок за изпълнение на поръчката
до 20.02.2018г., а с оглед допълнително осъществените СМР по отстраняване на
недостатъците работата по възложеното е продължила до 29.01.2019г. посочва, че
при забава, която е над пет дни, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1%
на ден от уговорената цена. В случая допусната забава за периода
28.02.2018г.-29.01.2018г. е в продължение на общо 336 дни, при което дължи
неустойка в размер на 26110,56 лева. От общо дължимите 26110,56 лева под
формата на договорна неустойка, прави възражение за прихващане единствено със
сумата от 15542 лева, от общо дължимите 26110,56 лева –неустойка по договор със
сумата предмет на предявения от ищеца осъдителен иск.
Намира предявения иск за неустойка за недопустим, като
излага възражения в подкрепа на това си становище, а в условията на
евентуалност счита, че претенцията е неоснователна, предвид неоснователност на
главния иск.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор №161/28.12.2017г. за изработка и доставка на врати, по силата на който
ответникът в качеството му на възложител е възложил на ищеца в качеството му на
изпълнител да изработи, достави и монтира 136 бр. врати, 56 бл. обшивки с
первази, 24 бр. декоративни кутии (ревизионни отвори), по видове и размери
съгласно Приложение №1 към договора. Посочва се, че цената се определя по
Приложение №1, а начинът на плащане е уговорен – 50% авансово плащане при
сключване на договора, 30 % - частично плащане на уговорената цена при доставка
на поръчаното количество на обект на възложителя, съответно разликата до пълно
дължимия размер при окончателно приключване на монтажа и приемане на работата с
протокол от възложителя. Уговорен е 40-дневен срок за изпълнение на
възложеното.
Представено по делото е
Приложение №1 към договор №161/28.12.2017г., в което са индивидуализирани
артикулите предмет на възложената изработка от страна на възложителя, като е
определена обща стойност в размер на 77710 лева с вкл. ДДС.
Представена е фактура №
2708/09.04.2019г., която е издадена на основание договор №161/28.12.2017г. на
стойност в размер на 64758,33 бела без вкл. ДДС, от която са приспаднати аванси
в размер на 32379,17 лева, съответно 19427,50 лева,като остатъкът дължим за
плащане е определен в размер на 15542 лева с вкл. ДДС.
С писмо по електронна поща
от 10.04.2019г., фактура № 2708/09.04.2019г. е изпратена на ответника.
Представя се по делото
кореспонденция водена по електронна поща между възложителя и изпълнителя по
повод забележки при изпълнение на поръчката предмет на договора.
С протокол от 18.07.2018г.,
изготвен и подписан от представители на възложителя и изпълнителя са описани
констатирани забележки по изпълнение на възложеното, като общия им брой възлиза
на 52, сред които: забележки по уплътнения, необходимост от регулация,криви
крила. В протокола е посочено, че изпълнителя поема ангажимент да подмени
уплътненията на вратите, които са описани в протокола, както и да изработи 5
нови крила, също посочени в протокола. Постигната е уговорка, че след
извършване на необходимите корекции ще бъде назначена нова комисия по приемане
на работата.
Представен по делото е
протокол от 20.09.2018г., изготвен и подписан от представител на възложителя и
изпълнителя, в който се посочени 16 забележки, сред които: не се заключва,
криво крило и пр.
Представено по делото е
възражение за недостатъци от 16.04.2019г. по договор №161/28.12.2017г. от
ответника до ищеца, с което първият в качеството му на възложител релевира волЕ.зявление
за разваляне на договора поради лошо изпълнение от страна на изпълнителя.Към уведомлението
е приложен и списък на негодни за употреба врати по различни етажи, включващи
забележки по видове, както следва: криво крило, крива каса, фуга над 5 мм, фурнир
каса, фурнир врата.
Прието
по делото е заключение на единична съдебно – техническа експертиза на в.л. П.М.,
което е изготвено след посещение на място от страна на експерта. Вещото лице
посочва, че при част от вратите се наблюдава просвет под вратата, като посочва,
че подовата настилка не е изпълнена хоризонтално, а е под наклон. В
експертизата се констатира, че част от крилата на вратите се отварят и затварят
трудно, при което препоръчва да бъде осъществен реглаж на тези врати.
Констатира отклонение от предмета на поръчката, които отклонения касаят фурнир
на част от крилата и касите на вратите, както и наличието на разлепени кантове.
Посочва, че спрямо касата, крилото на вратата следва да има равномерни
технологични фуги от 3 мм-8мм., като допустимата фуга в долната част на крилото
трябва да бъде от 4 мм до 6 мм.При посещение на място не се констатират фуги с
ширина по-голяма от 3,5 мм.Не се установява наличието на криви крила на врати и
криви каси. Не се установява отклонение от вертикалата на крилото на вратите
по-голяма от 2 мм, което е в границите на допустимото такова.Посочва, че
доставените 136 бр. врати, 56 бр. обшивки с первази, 24 бр. декоративни кутии,
които са доставени на обект на ответника са годни за употреба по
предназначение. Огледа за нуждите на експертизата се посочва, че е осъществен
около 3 години след монтажа, при което проявата на част от дефектите по
изделията се дължат и на срока на експлоатация на същите. Изчислява, че общата
стойност на некачествено извършените от изпълнителя СМР възлизат на 1554,20
лева с вкл. ДДС.
Прието
по делото е заключение по тройна съдебно – техническа експертиза на вещите лица
Т.О., М.А. и Г.Г.. При изготвяне на заключението си вещите лица посочват, че
действащите стандарти в областта на СМР, които са предмет на договора за
изработка са БДС 12300:1985/изменение 1:1987, за който е прието решение за
продължаване действие от 18.02.2020г., който стандарт посочва техническите
норми досежно „Врати от дървесина, външни входни врати на жилища и обществени
сгради“. Действащ е и приложимия стандарт БДС 4614:1988/Изменение 2:1991, за
който има решение за продължаване действието му от 18.03.2021г., който урежда
въпросите относно „Врати от дървесина вътрешни за жилищни и за обществени
сгради.Класификация, размери и конструкции“. Посочват че и двата приложими стандарта
съдържат класификация на вратите, както и общи техни технически изисквания вкл.
и по техния монтаж.
При
оглед вещите лица констатират, че за всички продукти предмет на поръчката е
спазена приложената към договора спецификация, като брой, размер и външен вид.
По отношение на пълнежа на вратите не посочват тяхното съдържание, като
излагат, че следва да бъде осъществено разрязване на врата за да бъде даден
отговор на този въпрос. Констатирано е, че за всички посочени в договора
продукти е осъществен монтаж. Недостатъците, които са установени по време на
огледа експертите посочват както следва: наличие на криво крило – огънато в
средата от 1 до 2 мм, водещо до затруднение при затваряне и отваряне – 19
бр.;Сцепен, непукан, подпухнал и на места отлепен фурнир по касите и вратите –
29 бр.; Неравномерни фуги между крилото и касата, вариращи от 6мм до 10 мм от
страната на бравата – 29 бр.;Наличие на голям просвет между крилото и касата,
видимо от 1 до 2 мм, което води до шум и светлина от коридора – 2 бр.
При
огледа е установено отклонение във вертикала на крилото на 19 бр. врати, което
е не по-голямо от 2 мм, което е в рамките на допустимото, съгласно стандартите,
посочени в съдебно – техническата експертиза. Сцепения, напукан, подпухнал и на
места отлепен фурнир по касите на вратите се дължи на некачествено залепване на
фурнира и/или на неправилно избраната му дебелина, неподходяща за залепване
върху основа от плътен чамов материал. Вещите лица в заключението си, съответно
при изслушването си в открито съдебно заседание поясняват, че при оглед
констатират общо недостатъци на 38 бр. врати и каси, съответно 1 бр. недостатък
на крило на врата, касата на която са без недостатъци.Недостатъците по 38-те
врати и каси касаят: сцепен, напукан, подпухнал и на места отлепен фурнир,
неравномерни фуги между крилото и касата (измятане на касата в долният й край).
Посочват, че тази каси са негодни за употреба предвид видът на функцията, която
трябва да изпълняват, поради което препоръчват подмяна. По отношение на констатирания
недостатък на фурнира на касата, посочват че той може да бъде отстранен с
демонтаж на крилото и касата, като касата се замени с нова такава. По отношение
на недостатъка - фуга между крило и каса, и просвет на същите, може да бъде
отстранен с монтаж на нова каса и подмяна на уплътнения. За осъществяване на
тези дейности по констатираните 38 бр. недостатъци, стойността, която
изчисляват по цени на изпълнителя възлиза на 10120 лева с вкл. ДДС, а по средно
пазарни цени за гр. Варна на тези дейности в размер на 11268 лева с вкл.
ДДС.
При
тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка изпълнителят
се задължава по поръчка на
възложителя да изработи нещо на
свой риск, съобразно поръчката на възложителя, а последният дължи заплащането на
възнаграждение. Договорът за изработка съгласно чл. 258 и 266 ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД предвижда задължение на поръчващия по
договор за изработка да заплати
възнаграждение на изпълнителя за приетата работа. Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи,
при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на предпоставките,
визирани в хипотезата на правната норма,
а именно: наличие на валидно облигационно
отношение по силата на договор
за изработка, от което да
е възникнало задължение за възложителя за заплащане на
възнаграждение на изпълнителя, както и пълно или частично
нЕ.зпълнение на това задължение, а в тежест на ответника
е да установи плащане на това
задължение.
Не е спорно между страните, поради което е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че между тях е сключен договор за изработка
№161/28.12.2017г. с предмет – изработка и монтаж на врати, обшивки и
декоративни кутии. Процесният договор е представен по делото, от който се
установява, че ищецът има качество на изпълнител, а ответното търговско
дружество на възложител, като видът, количеството и цената на предмета на
поръчката са уговорени в Приложени №1, което е неразделна част от договора. Не
спорят страните също така, поради което и съдът прие за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че всички изделия предмет на договора за изработка
са монтирани на обект на ответника, който представлява хотел намиращ се в гр.
Варна. Спорни съобразно изложените твърдения в исковата молба, съответно
релевираните в отговора на исковата молба възражения, са въпросите относно
наличието на предпоставките за заплащане на окончателния размер на уговореното
възнаграждение от страна на възложителя, съответно допуснато отклонение на
изпълнението в качествено отношение от страна на изпълнителя, пораждащо
възможността на възложителя да иска разваляне на договора. Спорен е също така и
въпроса по приемане на възложеното за изработка.
От анализа на доказателствата съдът приема, че предметът на поръчката по
процесния договор следва да бъде приет от възложителя след окончателно завършване
на монтажната дейност, за което приемане е предвидено в разпоредбата на чл. 8,
т.3 от договора за изработка и доставка на врати, да бъде съставен протокол. В
тази насока изрично в отговорът на исковата си молба ответникът се позовава на
клауза от договора, в частност чл. 8, т.3, в която страните са постигнали
уговорка, че приемане на работата ще се осъществи след окончателен монтаж на
поръчаните елементи и съставяне на протокол.
По факта относно първата част на уговорката досежно монтажа на елементите предмет
на договора, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че изделията
така, като са поръчани в техния точно определен вид и брой са монтирани на
обекта на ищеца. Вещите лица по назначените единична и тройна съдебно –
техническа експертиза също потвърждават този факт при огледа си на място на
изпълнение на монтажните дейности. Изложеното обосновава и извода, че първата
уговорена между страните предпоставка (монтаж), от която е обусловено
приемането на поръчката е осъществена.
Във втората си част уговорката на чл. 8, т.3 от процесния договор, който е
сключен между страните предвижда съставяне на протокол за приемане на работата.
По делото се представя протокол от 18.07.2018г., с който страните са описали
осъществените монтажни работи по поръчката на етажи от пети до осми на обекта
на ответника, в който протокол са включени и съответните забележки досежно
изработеното. С втори протокол от 20.09.2018г., който също е подписан от
представители на двете спорещи страни се извършва преглед на осъществената
изработка и монтаж на обекта на ищеца. Изрично в точка 1 на протоколите от
18.07.2018г. и 20.09.2018г. се посочва, че те се изготвят съобразно
разпоредбата на чл. 8, т.3 от договора за изработка, която разпоредба, както
вече съдът посочи задължава страните да съставят протокол за приемане на
работата.
При анализ съдържанието на договора с оглед разкриване на действителната
воля на страните по сделката, на осн. чл.20 ЗЗД, съдът достига до извода, че
приемането на изработеното е уговорено да бъде осъществено при осъществяването
на монтажа на артикулите предмет на договора и съставяне на протокол за
приемане на работата. И двете предпоставки, така като са уговорени от страните
са възникнали в правния мир, като поръчаните врати, обшивки, декоративни кутии
са монтирани в хотела на ответника на етажи от 5-ти до 8-ми, като за това е
съставен протокол от 18.07.2018г., респективно втори такъв от 20.09.2018г.,
съставен след отстраняване на забележки по изработката.
При тези правни изводи, които обуславят осъществяване на фактическия състав
на приемане на поръчката от възложителя по смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД, което
приемане е съобразено с уговорката в разпоредбата на чл.8, т.3 от процесния
договор, следва да бъде поставен въпроса, какво е отношението на недостатъците
на престирания резултат, който е предмет на изработката, към задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение. Преди това обаче и с
оглед възраженията на ответника следва да бъде посочено дали ищецът при
изпълнение на възложеното по договора за изработка се е отклонил от изпълнение,
като е допуснал в случая лошо по отношение на уговореното качество на
изпълнение на изработката, която е предмет на договора.
За установяване действително изработеното, съответствието му на уговореното
в договора за изработка, така и на техническите правила и норми, както на
изработка, също и за монтажа, съдът назначи, изслуша и прие заключения на
единична и тройна съдебно – технически експертизи. В заключението по единичната
експертиза на в.л. П.М. обоснована извода, че доставените и монтирани на обекта на ответника
136 бр. врати, 56 бр. обшивки с первази, 24 бр. декоративни кутии, които са
доставени на обект на ответника са годни за употреба по предназначение.
Констатират се трудно отваряне и затваряне на част от крилата на вратите, като
в тази насока се препоръчва да бъде осъществен реглаж от пантите на същите.
Липсва констатация за налични криви крила на врати и криви каси. Не в такава
насока е заключението на тройната съдебно – техническа експертиза на вещите
лица О., А. и Г.. При посещения на място и осъществен оглед, експертите
констатират наличието на 38 броя врати и каси, по отношение на които не може да
бъде прието, че отговорят на изискванията за качество. Констатират се забележки
относно наличието на сцепен, напукан, подпухнал и на места отлепен фурнир,
неравномерни фуги между крило и каса (измятане на касите в долният им край).
Посочва се, че тези каси са негодни за употреба, предвид видът и функцията,
която следва да изпълняват, поради което препоръчват да бъдат подменени.
Изрично по отношение на фурнира се излагат съображения, че състоянието на същия
е в резултат от некачествено залепване
върху основата, съответно неподходящ избор на дебелина, неподходяща за
залепване върху основа от плътен чамов материал. Констатират наличие на фуги
между крило и каса, съответно между крило и под, които излизат извън границите
на техническите правила и норми. За да достигнат до този си извод, експертите
се позовават както на спецификацията на елементите предмет на поръчката по
начинът по който страните са уговорили, така и на действащите към момента на
изготвяне на заключението, а и към момента на изработка и монтаж правила и
норми, оформящи техническите стандарти на СМР от подобен вид. Изрично в
заключението си експертите посочват, че стандартите БДС 12300:1985/изменение
1:1987, както и БДС 4614:1988/изменение 2:1991, се прилагат и към момента с
оглед решения за продължаване действията им.
За формиране на своя извод
по отношение на наличието на недостатъци, които са свързани с качеството на
изпълнение от изпълнителя по договора за поръчка, съдът кредитира заключението
на тройната съдебно – техническа експертиза на вещите лица О., А. и Г..
Заключението е обосновано на база отнасяне действително изработеното от
изпълнителя към действащите правила и норми, които уреждат въпросите за
техническите изисквания при изработка и монтаж на елементи от вида на
процесните. При съпоставка на изискванията и на реално осъщественото, монтирано
на обект на ответника на етажи от 5-ти до 8-ми, експертите констатират наличие
на некачествени общо 38 бр. врати и каси, съответно 1 бр. некачествена врата,
но с качествена към нея каса. При тази констатация дават и заключение за
стойността, на която възлизат дейностите по отстраняване на допуснатите
недостатъци, по цени като на изпълнителя, така и по средно – пазарни цени за
населеното място – гр. Варна, в което се намира обекта на ответника, където са
доставени и монтирани елементите предмет на договора за поръчка. Не се
кредитира от съда заключението на единичната съдебно – техническа експертиза,
доколкото в същото не се сочи при съпоставка с какви технически правила и норми
тези елементи са сравнявани, за да бъде прието, че същите съответстват на
възложеното за изработка в качествено отношение. В заключение съдът приема,че
при изработка ищецът, като изпълнител се е отклонил от поръчката, като е
допуснал некачествено изпълнение по отношение на 38 бр. врати и каси и 1бр.
врата от общо изпълнените 136 бр.
Допуснатото от изпълнителя
отклонение от поръчката в качествено отношение предполага изработка на
поръчаното с недостатъци. Тези недостатъци са изрично констатирани от страните
със съставяне на изрични протоколи по чл. 8, т.3 от договора за изработка. Обстоятелството, че преди или по време на приемане на изпълнената работа са
направени възражения за недостатъци, не обуславя извод, че липсва приемане на
извършаната работа, съответно че не е възникнало задължение за плащане на
уговореното възнаграждение, в който смисъл е съдебната практика съдържаща се в
Решение № 120/20.6.2017г., постановено по т.дело №1032/2016г. на ВКС, І-во т.о.
След като съдът прие, че е
налице некачествено изпълнение на престирания резултат, следва да бъде
посочено, как това некачествено изпълнение се отнася към задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение.
Изработеното от
изпълнителя, което страда от недостатъци, не погасява задължението на
възложителя да заплати уговореното възнаграждение. При констатиране на
недостатъци на изработката за възложителя се пораждат права по чл. 265 ЗЗД. В
хипотезата на ал.1 на чл. 265 ЗЗД на възложителя се дава възможност да поиска
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на
разходите, необходими за поправка или намаление на възнаграждението, което се
дължи на изпълнителя. В хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД е предвидена възможността
договорът да бъде развален, но единствено и само ако отклонението от поръчката
или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение.
В отговорът на исковата си
молба ответникът в условията на евентуалност, в случай, че се приема, че
работата е приета от него, посочва, че договорът с ищеца е развален, за което
той е изрично уведомен. При положение, че съдът счете, че работата е приета по
предвидения в договора за изработка ред, макар и с недостатъци, то следва да
бъде даден отговор на въпроса дали констатираните при изработка недостатъци са
толкова съществени по см. чл. 265, ал.2 ЗЗД, че те да обосноват възможността на
възложителя да развали договора с изпълнителя.
За да е налице възможност
на възложителя да развали договора, то изработеното следва да е негодно за
употреба съобразно уговореното или по естественото му предназначение. Съдът
намира, че изработеното от ищеца не страна от такава степен на отклонение,
което да обоснове абсолютна невъзможност то да бъде използвано по
предназначение. Поръчаните 136 бр. врати и каси, както и останали елементи по
поръчката са монтирани на обект на ответника. С недостатъци са 38 бр. врати и
каси и 1 бр. крило на врата от общия брой от 136 по договор между страните.
Поръчаното се използва от ответника в неговия обект по предназначение, макар и
с недостатъци на част от изработеното считано от монтиране на елементите по
поръчката до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция или за
период от около четири години. Не се установи демонтаж на изработеното по
договора и подмяната му с нови елементи за да бъде прието, че изработеното и
монтирано от ищеца страда от съществени недостатъци, които го правят негодно
било то за употреба съобразно уговореното или по предназначение. При тези
съображения съдът намира, че за ответника не е възникнала възможността да
упражни едностранно своето потестативно право, като развали договора за
изработка с ищеца. Към момента на изпращане на уведомлението от възложителя към
изпълнителя, фактическия състав на разпоредбата на чл. 265, ал.2 ЗЗД не е
осъществен. Договорът не е развален, като същия валидно обвързва страните.
В евентуалност ответникът
релевира възражение за намаление на възнаграждението дължимо на ищеца, на
основание чл. 265, ал.1, т.3 ЗЗД. Това възражение на възложителя е допустимо да
бъде направено било то под формата на прихващане с негови насрещни вземания към
изпълнителя, било то под формата на
възражение за неточно изпълнение, в производство по чл. 266, ал.1 ЗЗД. В случая
ответникът се възползва от втора форма, при която може да упражни правата си,
като желае да бъде намаленото уговореното възнаграждение, релевирайки
възражения за неточно изпълнение от страна на ищеца.
Доколкото се установи в хода
на съдебното производство, че ищецът е допуснал отклонение от поръчката, като е
изработил същата в отклонение на качеството, то възражението на намаление на
възнаграждението от страна на възложителя, който е задължена страна да заплати
същото по договора за изработка, на осн. чл. 265, ал.1, т.3 ЗЗД е основателно,
като следва да се прецени с колко следва да се намали това възнаграждение.
В отговора на исковата си
молба ответникът навежда възражения, че намаляването следва да бъде в размер на
50 % от стойността на договора или сумата от 38855 лева. Съдът не споделя така
посочения от страната размер, като счита, че същия е завишен. Намаленото
възнаграждение следва да съответства на размера, на стойността на некачествено
изработеното по договора за изработка, като в противен случай, възложителя би
се обогатил неоснователно за сметка на изпълнителя, което не следва да бъде
допускано. Общо некачествено изработените 38 бр. врати и каси, съответно 1 бр.
криво крило от общо поръчаните, изработени и монтирани на обект на ответника
136 бр., не могат да обосноват намаление на възнаграждението на половина,
доколкото размера в стойностно измерение на отклонението от поръчката при
нейната изработка е по-малък от стойността на половината от уговореното
възнаграждение. В настоящата хипотеза, при която се разглежда предявеният иск,
констатираните недостатъци не са толкова съществени, което да обоснове
възможността на възложителя да развали договора за изработка, поради което за
него възниква задължение да заплати дължимото възнаграждение въпреки тази
недостатъци. За последния се поражда възможност да упражни кое и да е от
правата си по чл. 265, ал.1 ЗЗД без значение спазване на посочената в закона
поредност. Ответникът възползвайки се от хипотезата на чл.265, ал.1, т.3 ЗЗД в
настоящия случай има право да намали размера на възнаграждението в размер на
количеството некачествена работа, която е допуснал в отклонение на поръчката
при остойностяване на тази некачествена работа по уговорени между страните цени
в самия договор за изработка. Стойността на разноските за поправка на
недостатъците е приложима само в хипотезата, в случай, че вече е заплатено
възнаграждението за изработеното, в който смисъл Решение № 120/20.06.2017г.,
постановено по т.дело №1032/2016г. на ВКС, І-во т.о. Стойност на намаление на
уговореното възнаграждение в размер на разноските би се дължал на възложителя
само ако бе заплатил изцяло на изпълнителя, като с така определената в тази
хипотеза стойност би била използвана за заплащане възнаграждение на трето лице,
което да отстрани допуснатите от изпълнителя недостатъци на изпълнението. В
процесния случай ответникът не е заплатил окончателно размера на
възнаграждението по договора за изработка, поради което намаление на цената
следва да бъде извършено на основа договорени между страните цени. При тези
мотиви съдът предпочита заключението на вещите лица по тройната съдебно –
техническа експертиза, в която същите изчисляват стойността на некачествено
изработените елементи по цени на ищеца – Вариант №1, поради което приема че
размера на стойностното измерение в отклонение от поръчката възлиза на 10120
лева.
При основателност на
възражението на ответника по реда на чл. 265, ал.1, т.3 КТ, размера на
окончателното възнаграждение за изработеното предмет на договора за изработка
№161/28.12.2017г. следва да бъде намален от 15542 лева на 5422 лева (15542 лева
-10120 лева).
Доколкото възражението за
намаление на възнаграждението е уважено в част, която е по-малка от размера на
предявения главен иск за присъждане на главница, то следва да бъде разгледано и
следващото направено в условията на евентуалност възражение от ответника, а
именно за прихващане на процесната сума с насрещно вземане на ответника по
чл.15 от договор №161/28.12.2017г.
Разпоредбата на чл. 15 от договора е включена
в раздел „Неустойки и санкции“, като с нея страните са уговорили, че при забава
повече от 5 работни дни, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер
на 0,1 % от уговорената цена за всеки просрочен ден. В тази връзка възраженията
на ответника са, че крайния срок на изпълнение, който е уговорен между тях е
бил на 20.02.2018г., като поради допълнително осъществени СМР по отстраняване
на недостатъците работа е продължила до 29.01.2019г., поради което за периода
28.02.2018г.-29.01.2019г. или за общо 336 дни, намира че има насрещно вземане
към ищеца в размер на 26110,56 лева, която сума желае да бъде прихваната от
задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за изработка.
Доколкото съдът вече в мотивите си обсъждайки възражението на ответника, че
договорът за изработка е развален, като отхвърли тези му възражения и прие, че
не са налице предпоставки за разваляне на договора, то следва да бъде прието,
че е допустимо възложителят бидейки страна по действащия договор да търси
закъснително обезщетение.Такова не е допустимо да бъде търсено при развален
договор, съобразно приетото с ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС.
За да бъде основателно вземането за неустойка за закъсняло изпълнение, то
следва страната, която се позовава на това вземане, в случай ответникът да
установи, че в договора страните са предвидили такава уговорка, че е изправна
страна по договора, следва да се докаже датата, която е уговорена, като
окончателна за изпълнение на възложеното, съответно периода на закъснение,
размера на претенцията, който се формира за този период. Насрещната страна ще
установява своите правопогасяващи и правонамаляващи възражения.
Ищецът в исковата си молба твърди, че поръчаното е изработено и доставено в
срок, но монтажът е осъществен по-късно след уговорения срок, при твърдения, че
липсва готовност за осъществяване на монтажни действия от страна на ответника.
В разпоредбата на чл.10, т.1 от договора страните са уговорили, че срокът за
изпълнение и доставка на вратите в гр. Варна е до 40 работни дни, считано от
деня, в който е заплатената сумата по чл. 8, т.1 от договора, а именно сумата
представляваща първа авансова вноска от 50 %, която е уговорено, че е платима
при сключване на самия договор. В приложение №1 към договора, което е
неразделна част от същия по см. на чл.7 от договора, е посочено, че крайната
дата, която се уговаря за изработка, доставка и монтаж е 20.02.2018г. Така
посочената крайна дата не се оспорва от ищеца, който изрично се позовава на нея
с уточнителна молба от 20.02.2018г., която е депозиран с оглед оставяне на
производството по делото без движение, като излага твърдения, че изработката и
доставка на артикулите е извършено в срока, но монтажа е извършен след срока
поради липса на готовност от страна на ответника. Ответникът от своя страна за
да обоснове забава, която да бъде основание за възникване на негово вземане за
неустойка по реда на чл. 15 от договора, излага възраженията, като посочва че
са констатирани забележки в качествено отношение и изтъква продължителния
период от време за тяхното отстраняване.
От наведените в исковата молба твърдения от ищеца и възраженията на
ответника, съдът приема, че страните са фиксирали датата 20.02.2018г., като
окончателна такава, към която поръчката по договора е следвало да бъде
изпълнена, което включва и монтаж на артикулите предмет на договора. Не се
оспорва от изпълнителя в чието задължение е било да осъществи монтажа, че тези
действия като част от предмета на договора съобразно чл.1 от същия са
осъществени след окончателно уговорената от страните дата. Навеждат се обаче
отрицателни факти, настъпването на които е обусловило забавата на монтажа, като
в случая това са твърдения свързани с липса на готовност от страна на ответника
да бъде осъществен монтажа. Осигуряването на условия, при които следва да бъде
осъществен монтажа е задължение на възложителя, на осн. чл.2, т.3 от договора
за изработка, поради което при оспорване изпълнение на това му задължение,
негова е тежест да установи противното. При наличие на такива твърдения
ответникът следва да докаже, че на обекта, за който са предназначени артикулите
предмет на договора към крайната уговорена между страните дата - 20.02.2018г.
са налице всички предпоставки (условия за монтаж), които допускат технически
осъществяване на монтаж на поръчаното. Липсват по делото доказателства в тази
насока, с които ответникът да докаже, че към тази крайна дата е привел обектът
си в готовност за монтаж на изработеното по договора. Само при наличие на
доказателства в тази насока той би се явил изправна страна по договора по
смисъла на чл.2, т.3 от последния, за която се поражда възможност да търси
обезщетение за нЕ.зпълнение на задължението на насрещната страна във времево
отношение. Такива доказателства по делото обаче не се ангажират.
Отделно от това следва да бъде посочено, че неустойката за забавено
изпълнение не следва да са отнася като обезщетение за лошо изпълнение на
поръчката.За последното съдът вече компенсира ответника, като уважи негово
възражение за намаление размера на уговореното възнаграждение. Макар и некачествено
изпълнение е осъществено от изпълнителя, при което след преглед на поръчката
възложителят е направил своите възражения по изпълнението. От наличните по
делото доказателства и в частност разменената електронна кореспонденция между
страните, може да бъде направен извод, че към 23.04.2018г. изработеното е
монтирано на обекта на ответника, който към този момент се е възползвал от
правата си по чл. 264, ал.2 ЗЗД, като е направил и първите си възражения по
приемане на работата, в частта досежно нейното качество. При тези съображения
следва да бъде прието, че монтажа на изработеното по договора, макар и при
частично отклонение в качеството, е осъществен в един значително по-ранен етап
отколкото посочената от ответника дата 29.01.2019г. За да бъде основателно
възникването на вземане под формата на обезщетение за забава в изпълнението,
възложителят следва да докаже отклонение от сроковете за изпълнение от страна
на изпълнителя, отделно от отклонението му в качествено отношение. При налични
възражения, че ответникът не е бил в готовност да приеме поръчката, той следва
по пътя на пълното и главно доказване да обори тези твърдения и установи
противното. Ответникът в качеството му на възложител не ангажира доказателства
за неговата готовност да приеме поръчката към крайната уговорена по договора
дата на изпълнение, поради което възражението за прихващане на сумата дължима
на ищеца под формата на възнаграждение по договора за изработка с насрещно
вземане на ответника за неустойка по чл.15 от договора в размер на 26110,56
лева, се явява изцяло неоснователно.
ГорЕ.зложените съображения налагат и крайния извод на съда по главния иск,
който следва да бъде уважен за сумата от 5422 лева, представляваща окончателно
дължимо възнаграждение по договор за изработка №161/28.12.2017г., като за
разликата над уважения размер от 5422 лева до пълно предявения размер от 15542
лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на втория предявен иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 7926,42 лева – неустойка по чл.16 от договора за нЕ.зпълнение в срок,
за периода 10.04.2019г.-03.09.2020г., на осн. чл. 92 ЗЗД.
В разпоредбата на чл.16 от договора страните са предвидили, че при забава
повече от 5 работни дни, възложителя дължи на изпълнителя неустойка в размер на
0,1 % от уговорената цена за всеки просрочен ден. В чл.2, т.4 от договора е
посочено, че възложителя по договора за изработка следва да заплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение, съгласно условията по договора, а тези
условия са уговорени в разпоредбата на чл.8, т.3 от договора, като в частност
по отношение на окончателната цена се посочва, че тя е платима при окончателно
приключване на монтажната дейност, окомплектоване на изделията с обков и
первази и приемане на работата от възложителя с протокол.
Неустойка се дължи ако е осъществена като юридически факт онази форма на нЕ.зпълнение,
за която тя е била уговорена. В случая се претендира договорна неустойка за
забава,като нейната изискуемост настъпва с изпадане на длъжника в забава за
плащане на главницата, която се явява дължимото възнаграждение по договора за
изработка. В случай, че ищецът се позовава на това си вземане то той освен по
период следва да индивидуализира същото и по основание,и посочи периода, за
който претендира това плащане. Вярно е възражението на ответника в отговора на
исковата му молба, че ищецът не може да претендира бъдещи вреди, чието
осъществяване не е настъпило, но не такъв е процесния случай, при който е
предявен иска по чл. 92, ал.1 ЗЗД. Търсената неустойка се индивидуализира както
по размер – от деня на получаване на фактурата, с която се посочва окончателния
размер на възнаграждението по договора за изработка, до депозиране на исковата
молба в съда. В случая се твърди вече настъпила вреда за този период, а не
бъдеща такава, за период след сезиране на съда с исковата молба, което
обоснована и допустимостта на предявения иск.
Основание за възникване задължението на възложителя да заплати уговореното
възнаграждение са кумулативно посочени в разпоредбата на чл. 8, т.3 от
договора, а именно да осъществи окончателен монтаж, да окомплектова изделията и
да бъде съставен протокол за приемане на работата. По отношение на първото
задължение съдът прие, че макар и извършен след окончателно определения между
страните срок, монтаж на поръчаното е извършен на обекта на ответника. Вещите
лица по единичната и тройна съдебно – технически експертизи не установиха
наличие на неокомплектоване на артикули предмет на договора, поради което и
това второ задължение на страната следва да се счита за изпълнено. Първият
приемо – предавателен протокол по смисъла на чл.8, т.3 от договора е съставен
на 18.07.2018г., с който макар и със забележки работата е приета от
възложителя. Какво вече съдът посочи, приемане на работа със забележки не
освобождава възложителя от задължението му за заплащане на възнаграждението,
поради което при нЕ.зпълнение на това си задължение в уговорените срокове той
изпада в забава и дължи заплащане на неустойка, ако такава е уговорена между
страните в договора. От момента на приемане на работата за възложителя освен,
че възникват правата му по чл. 265, ал.1 ЗЗД, възниква и задължението му по чл.
266, ал.1 ЗЗД, да заплати уговореното възнаграждение, макар и намалено по
размер поради допуснато отклонение при изработката от изпълнителя. Намаление на
възнаграждението, което е обосновано и от невъзможността на изпълнителя да
осъществи поправка на изработеното от него, въпреки дадената му възможност в
определен и подходящ за това срок.
Претенцията за присъждане на неустойка се търси от ищеца считано от едни по
– късен момент от кумулативното осъществяване на предпоставките за плащане на
окончателна договорна цена по чл. 8, т.3 от договора. Не се спори, че
процесната фактура №2708/09.04.2019г. е получена на 10.04.2019г. от ответника,
към който момент на получаване за него вече са осъществени предпоставките
предвидени за изпълнение на задължението му по чл. 2, т.4 от договора, а именно
да заплати уговореното възнаграждение. От този момент до депозиране на исковата
молба в съда ответникът изпада в забава по отношение задължението си по чл.2,
т.4 от договора. Към 10.04.2019г. ищецът се явява изправна страна по договора,
страна която е изработила, доставила и монтирала процесните артикули на обект
на ответника.Като страна допуснала отклонение от качеството на предмета на
изработката, на нея се дължи окончателно възнаграждение, макар и намалено в
размер на стойността на работата, която е некачествено изпълнена. Уговорка
между страните за забавено плащане е включена в договора, уговорката е
действителна, като тя не излиза извън присъщите на неустойката функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна.Изложеното мотивира съда да приеме,
че предявеният иск за присъждане на неустойка е основателен.
По отношение на размера в уговорката на чл. 16 от договора страните са
посочили, че при забава повече от пет дни, възложителя дължи неустойка в размер
на 0,1% от уговорената цена за всеки просрочен ден. Броя на просрочените дни на
забава не е оспорен от ответника, като следва да бъде прието, че просрочените
до депозиране на исковата молба в съда възлиза на 510 дни. Уговорената по
смисъла на чл.16 сума в случая ще съставлява окончателното възнаграждение,
което е дължимо по чл.8, т.3 от договора, съответно намалено по размер при
уважаване на възражението на ответника по чл. 265, ал.1, т.3 ЗЗД, което възлиза
на 5422 лева. За всеки един ден просрочие възложителя дължи сумата от 5,42
лева, поради което за общо просрочените 510 дни общия размер на задължението му
възлиза на 2765,22 лева.
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на неустойка по
чл.16 от договора, на осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД се явява основателен за сумата от
2765,22 лева, за периода 10.04.2019г.-03.09.2020г., като за разликата над
уважения размер до пълно предявения размер от 7926,42 лева, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно
– деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове, а именно
сумата от 815,89 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски в размер на отхвърлената част на
предявените искове или сумата от 2734,78 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „****“ ЕООД, Е.К ******** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „****“ ЕООД, Е.К ******** със
седалище и адрес на управление ***. С. №10 сумата
от 5422 (пет хиляди четиристотин двадесет и два) лева представляваща
окончателно възнаграждение по договор №161/28.12.2017г. за изработка и доставка на врати, като отхвърля предявения иск в частта
за разликата на уважения размер от 5422 лева до пълно предявения размер от
15542 лева, на осн. чл. 266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД.
Осъжда „****“ ЕООД, Е.К ******** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „***“ ЕООД, Е.К ******** със
седалище и адрес на управление ***. С. №10 сумата
от 2765,22 (две хиляди седемстотин шейсет и пет лева и 22 ст.) лева –
неустойка за забава по чл. 16 от договор за №161/28.12.2017г. за изработка и доставка
на врати, за периода 10.04.2019г.-03.09.2020г., като отхвърля предявения иск в частта за разликата над
уважения размер от 2765,22 лева до пълно предявения размер от 7926,42 лева, на
осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Осъжда „****“ ЕООД, Е.К ******** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „****“ ЕООД, Е.К ******** със седалище
и адрес на управление ***. С. №10 сумата
от 815,89 (осемстотин и петнадесет лева и 89 ст.) лева, съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда „****“ ЕООД, Е.К ******** със
седалище и адрес на управление ***. С. №10 да заплати на „****“ ЕООД, Е.К ******** със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 2734,78 (две хиляди седемстотин тридесет и четири лева и 78 ст.) лева,
съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявените
искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: