РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Казанлък, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510100147 по описа за 2023 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. М.
заявява, че за периода декември 2019 г. „*********" ООД е продал и
доставил стоки на ответника, съгласно експедиционни бележки, приложени
към настоящата искова молба.
Твърди, че за продадените и доставени стоки за процесния период
„*********" ООД е издал на ответника следните фактури:
1. Фактура № *******/18.12.2019 г. на стойност 1717,80 лв. с вкл. ДДС
по Експедиционна бележка № **********/14.12.2019 г. и Експедиционна
бележка № **********/18.12.2019 г.;
2. Фактура № ***********/20.12.2019 г. на стойност 1717,80 лв. с вкл.
ДДС по Експедиционна бележка № **********/14.12.2019 г.;
Сочи, че доставките били извършени съобразно изискванията и в
сроковете, поставени от ответника и били приети без възражения.
Счита, че факта на извършване на доставките се удостоверява от
наличието на експедиционни бележки, поради което не е налице правно
основание, дължимите суми по издадените фактури от „*********" ООД да
не бъдат заплатени от ответника. Фактурите са били приети от ответника без
възражения и доколкото им е известно са заведени и в счетоводството му.
Същият е ползвал и право на данъчен кредит по тези фактури.
Твърди, че въпреки многобройните разговори, проведени между
страните за уреждане на отношенията, до настоящия момент дължимата сума
не е изплатена и е дължима от „Русинов- Строй-82" ЕООД.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
1
осъди „*********" ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: Община: М., с. Ш., п.к. **** да заплати на
„*********" ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ул. *********, следните суми:
1. Сумата 1 717,80 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатена
главница по фактура № 0*******/18.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
до датата на окончателното изплащане.
2. Сумата 1183,18 лв., с вкл. ДДС, представляваща неизплатена
главница по фактура № 0***********/20.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до датата на окончателното изплащане.
На основание чл.127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца:
Банка: ***” ЕАД, IBAN: ***********, BIC: ********. Претендира
присъждането на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника.
Предявен е иск с правно основание чл. 327 от ТЗ.
Преди първото по делото съдебно заседание ищецът с писмена молба
е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение № 416 от 04.05.2023 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 04.05.2023 г., не
изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждането на съда № 472 от 01.02.2023 г. и приложените към
делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на
ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива
доказателства по делото не са събрани.
Освен това, исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Представените с исковата молба писмени доказателства: Фактура №
0*******/18.12.2019 г.; Експедиционна бележка № **********/14.12.2019 г.;
Експедиционна бележка № **********/18.12.2019 г.; Фактура №
0***********/20.12.2019 г. и Експедиционна бележка № ********/20.12.2019
г. не са оспорени от ответника и доказват наличието на задължения на
ответника за заплащане на цената по сключения договор за покупко-
продажба.
2
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на същата се установява, че в счетоводството на
ищеца „*********" ООД", процесиите фактури са осчетоводени правилно и
коректно, а именно: по дебита на счетоводна сметка 411 "Клиенти" по
партидата на „*********" ЕООД. Процесиите фактури са заведени в Дневник
за продажби по ЗДДС за месец декември 2019 г., респ. на ред 209 и ред 241 и
участват при формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС за отчетен
период - декември 2019 година. В счетоводството на ответника „*********"
ЕООД е осчетоводена единствено фактура № 0*******/18.12.2019 г. на обща
стойност с ДДС 1717,80 лева. Същата фигурира в Дневника за покупки по
ЗДДС за месец Февруари 2020 година на ред 5. Стойността на фактурата
участва при формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС и респ. по
нея е използван данъчен кредит. Не е установено осчетоводяване на фактура
№ 0***********/20.12.2019 г. на обща стойност с ДДС 1183,18 лева в
дневника за покупките по ЗДДС и респ. в счетоводните архиви на ответника.
В този смисъл стойността на фактурата не участва при формиране на
данъчната основа по смисъла на ЗДДС и респ. не е използвана възможността
за ползване на данъчен кредит по нея. В счетоводството на ищеца
„*********" ООД", процесиите фактури са заведени в Дневник за продажби
по ЗДДС за месец Декември 2019 г., респ. на ред 209 и ред 241 и участват при
формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС за отчетен период -
декември 2019 година. В счетоводството на ответника „*********" ЕООД
фактура № 0*******/18.12.2019 г. на обща стойност с ДДС 1717,80 лева
фигурира в Дневника за покупки по ЗДДС за месец февруари 2020 година на
ред 5. Фактура № 0***********/20.12.2019 г. на обща стойност с ДДС
1183,18 лева не фигурира в дневника за покупките по ЗДДС и респ. в
счетоводните архиви на ответника. По процесиите фактури - фактура №
0*******/18.12.2019 г. и фактура № 0***********/20.12.2019 г. няма
извършени плащания, отразени в счетоводната система на „*********" ООД",
в това число и частични.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер
на 1244.05 лева, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: село Ш., община М., област С.З., представлявано от
3
С.И.Р. да заплати на „*********“ ООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес
на управление: град С.З., улица „***********, със съдебен адрес: град С.З.,
улица „*************, чрез адвокат Е. М., сумата от 1 717,80 лева с вкл.
ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура №
0*******/18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до датата на
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: село Ш., община М., област С.З., представлявано от
С.И.Р. да заплати на „*********“ ООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес
на управление: град С.З., улица „***********, със съдебен адрес: град С.З.,
улица „*************, чрез адвокат Е. М., сумата от 1 183,18 лева с вкл.
ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура №
0***********/20.12.2019 г. г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до датата на
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: село Ш., община М., област С.З., представлявано от
С.И.Р. да заплати на „*********“ ООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес
на управление: град С.З., улица „***********, със съдебен адрес: град С.З.,
улица „*************, чрез адвокат Е. М., сумата от 1 244,05 лева,
представляващи направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 127, ал. 4 от ГПК присъдените с решението суми
са платими от ответника „********* ЕООД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: село Ш., община М., област С.З. по
посочената от ищеца банкова сметка с IBAN: *************, BIC: ********,
„Банка ***“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4