Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 12.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на единадесети юни две хиляди двадесет
и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
608 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 79,
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Р.Б.” ЕАД, чрез процесуалния си
представител твърди, че с договор за потребителски кредит № ********от
13.02.2018 г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД и кредитополучателя Г.Г.П., „Р.Б.“ ЕАД (Б.) отпуснала на кредитополучателя Г.Г.П. кредит в размер на 5 157.50 лева (пет хиляди сто
петдесет и седем лева и петдесет стотинки). Кредитът бил напълно усвоен на 14.02.2018
г. Съгласно чл. 1 от договора, кредитът бил отпуснат за рефинансиране на кредит
и за потребителски нужди, и бил с краен срок за погасяване 15.02.2025 г.
Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен. В чл.
4 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия
кредит - редовна лихва. Съгласно.чл. 4.1. от Договора, за първите 12
(дванадесет) месеца, считано от първото падежна дата на Кредита,
кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 6.40 % (шест
цяло и четиридесет стотни процента), а след изтичане на срока, годишната лихва
става в размер на 6-месечен S.+ 6.140 (шест цяло и сто и четиридесет хилядни)
пункта надбавка, като стойността на 6-месечния S.била определена за 01.09.2018
г. Лихвата, в частта 6-месечен S.се преизчислявала и променяла от Б. два пъти в
годината - на 01.03. и на 01.09., съгласно стойността на 6-месечен S., обявена
на страницата на БНБ. Редовната лихва се начислявала от датата на усвояване на
сумата по кредита, за ползване на всяка сума по кредита на годишна база върху
общия размер на вземанията. Страните определили размера на обезщетението в
случай на забава в заплащането на дължими вноски по кредита - наказателна
лихва, чийто размер се определял като към размера на дължимата възнаградителна
(редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл.
4.5. от договора). Наказателната лихва се начислявала на годишна база върху
забавената главница, считано от деня на забавата до окончателното погасяване. Съгласно
чл. 5.2. от договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г.,
кредитът следвало да бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то
число от съответния месец, считано от 15.03.2018 г. до
15.02.2025 г. Съгласно чл. 5.1., във вр. с чл. 1
от договора, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита бил
15.02.2025 г. Б. изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор
за кредит. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно
ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между страните. Кредитополучателят Г.Г.П. изпаднала в забава по отношение на заплащането на
погасителните вноски. Не били заплатени месечни погасителни вноски с падежни
дати: 15.09.2018 г.; 15.10.2018 г.; 15.11.2018 г.; 15.12.2018 г.; 15.01.2019
г.; 15.02.2019 г.; 15,03.2019 г.; 15.04.2019 г.; 15.05.2019 г.; 15.06.2019 г.;
15.07.2019 г., а неплащането представлявало противоправно
неизпълнение и за него длъжникът отговарял. Съгласно чл. 8.1. от договор за
потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., просроченото
плащане/неплащането на което и да е задължение по договора за повече от 31
(тридесет и един) дни от съответната дата на дължимо плащане, представлявало
неизпълнение. Съгласно чл. 9.2. от същия, при неизпълнение, Б. имала право
едностранно да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно
платими. С оглед на неизпълнението и в съответствие с изискването на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя било изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост на вземанията, обявена на същия с писма с изх. № ***** и изх. № *******,
изпратени на постоянния и настоящия адрес на кредитополучателя. Видно от
приложените обратни разписки, писмата достигнали до адресите на
кредитополучателя, посочени в титулната част на договора, съответстващи на
постоянния и настоящия адрес на длъжника по лична карта, като на основание чл.
11.8. от същия, се считали за надлежно получени. Съгласно чл. 20а от ЗЗД,
уговореното в договора имало силата на закон за страните. Б. изпратила
волеизявлението си до задълженото лице чрез лицензиран пощенски оператор.
Изпълнени били изискванията на чл. 6.3 от общите правила за доставяне на
пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с
Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Удостоверяването в пощенската разписка представлявало официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, обвързващ съда с материалната си
доказателствена сила. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Б. по
договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., сключен между „Р.Б.“
ЕАД и кредитополучателя Г.Г.П., била осчетоводена на
13.08.2019 г. (най-късната дата на връщане на обратната разписка и най-благоприятна
за длъжника). Поради липса на изпълнение, счита, че в полза на ищеца са
възникнали вземанията, предмет на настоящия иск. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в
случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето на
неустойката (обезщетение за забава/наказателна лихва) страните отнапред
определили размера на обезщетението и вреди не следвало да бъдат доказвани.
Предсрочната изискуемост била санкция за неизправност на длъжника, последиците
й следвало да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото
съществувало и в какъвто вид се дължало при настъпване на срока (уговорения
падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава. След
настъпването на изискуемостта на вземанията на ищеца по договора, до датата на
подаване на заявлението за заповед за изпълнение, не постъпили от страна на кредитополучателя
плащания на дължимите към Б. суми. Б. предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си. На 21.10.2019 г. било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда чл. 410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. дело № 1582/2019 г. по описа на Районен съд К..
Издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Г.Г.П. с ЕГН ********** с
адрес: *** дължи на „Р.Б.” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес управление:***,
Е., със *****: Ц.П. и М.П.: сумата 4 860.56 лева (четири хиляди осемстотин
и шестдесет лева петдесет и шест стотинки) - главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., от която: 570.60 лева
(петстотин и седемдесет лева и шестдесет стотинки), представляваща редовно падежирала главница за периода от 15.09.2018 г. до
15.07.2019 г. включително и 4 289.96 лева (четири хиляди двеста осемдесет и
девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща предсрочно изискуема
главница, считано от 13.08.2019 г.; сумата 288.61 лева (двеста осемдесет и осем
лева и шестдесет и една стотинки), представляваща изискуема редовна лихва за
периода от 15.08.2018 г. до 12.08.2019 г. включително; сумата 188.59 лева (сто
осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща изискуема
наказателна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2019 г. включително; ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл.
410 от ГПК – 17.10.2019 г. до
окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед № 847 от
23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ЧГрД № 1582/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното
производство.
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, предявава осъдителен иск срещу ответницата за същите суми.
Ответникът Г.Г.П.
чрез назначения особен представител, оспорва иска. Ищцовото
дружество представило договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018
г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД като кредитодател и
ответницата Г.П. - като кредитополучател, по силата на който ищецът предоставил
на ответницата кредит в размер на 5 157.50 лева с краен срок за погасяване
-15.02.2025 г. В чл.9.2 от представения договор било посочено, че Б. има право
едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички
усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва (евентуална наказателна
надбавка) и комисионните, за предсрочно и незабавно изискуеми. Настоящото
производство било инициирано с подаване от ищеца на заявление по реда па чл.410
от ГПК - на 22.10.2019г., и за да настъпи предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора, дори при наличие на уговорка за автоматично такава,
следвало кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил длъжника за
това. Вземането предмет на заявлението по реда па чл.410 от ГПК, следвало да
бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежало
на доказване именно в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като за кредитора не съществувало задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдялата предсрочна
изискуемост на кредита. Счита, че Б. кредитор не уведомила надлежно ответницата
за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като изявлението й за предсрочната
изискуемост на кредита не достигнало до ответницата. До ответницата, от ищцовото дружество били изпратени на двата посочени нейни
адреси в процесния договор, съобщения чрез пощенски
оператор „Б.П.“ ЕАД с препоръчано писмо с обратна разписка, които обаче, не
достигнали до ответницата, а били върнати с отбелязване „непотърсени“, едното с
дата 12.08.2019 г., а другото с дата 13.08.2019 г. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпвало от датата на връчване на длъжника, на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните
предпоставки, обуславящи предсрочната изискуемост. Удостоверителното изявление
на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската
служба не презумирало недобросъвестното поведение на
получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на
съдържанието на съобщението), тъй като последният не бил страна по договора
между подателя и пощенския оператор.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, и се установява от
представения договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., че
ищецът като кредитор се е задължил да предостави на ответницата като кредитополучател
сума в размер на 5157.50 лева (пет хиляди сто петдесет и седем лева и петдесет
стотинки), като съгласно уговореното в чл. 1, сумата ще се ползва за
рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Страните са уговорили краен
срок за погасяване 15.02.2025 г. В чл. 3 е уговорено, че сумата се отпуска по
сметка на кредитополучателя в Б. и със заверяване на сметката с посочената
сума, кредитът се счита усвоен. В чл. 4 (чл.4.1-4.3) от договора страните
уговорили кредитополучателят да заплати лихва за отпуснатия кредит и начинът на
изчисляването й. В чл. 4.4 е посочена общата дължима сума по кредита в размер
на 6 918.07 лева и е посочен
годишният процент на разходите (ГПР) 9.28%. В чл. 4.5. страните са уговорили
обезщетение за забавено плащане, представляващо наказателна надбавка към лихвата,
което се изчислява като сбор между размера
на дължимата договорена лихва плюс 10
(десет) пункта годишно върху забавената главница, за времето на забавата до
окончателното плащане. В чл. 5 страните са уговорили крайния срок (чл. 5.1) и
начина на погасяване на кредита (чл.5.2), а именно на 84 анюитетни
месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано
от 15.03.2018 г. до 15.02.2025 г. В чл. 8 страните са уговорили кои са случаите
на неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, включващи и забава
в плащанията на която и да е вноска в продължение па повече от 31 дни (чл.
8.1). В чл. 9 са уговорени правата на Б. при неизпълнение на договора от страна
на кредитополучателя, като съгласно чл. 9.2. кредиторът има право едностранно,
с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички суми по кредита за
предсрочно и незабавно изискуеми. В чл. 11.8 от допълнителните клаузи в
договора е установено, че всички уведомления и изявления във връзка с договора
трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя, ако по факт, чрез лично доставяне, или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя. В адресната част на договора, ответницата
е посочила постоянния си адрес в град К., област П., ул. „В.К.“ № *****и
настоящ адрес и адрес за кореспонденция - град К., област П., ул. „Г.С.“ № ***.
Към договора е приложен погасителен план, в който са посочени месечните вноски,
сумите, с които се погасяват главница и лихви, начислените такси, датата на
вноската и остатъкът от главницата преди погасяване на съответната вноска. По
делото са представени две писма с изходящи номера ИЗХ*****и ИЗХ***, двете от
18.07.2019 г., с които кредиторът е обявил за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички дължими суми по договора, възлизащи към 18.07.2019 г. в размер
на 5 144.08 лева, в това число: 4 860.56 лева главница и 283.52 лева
лихва. Писмата са изпратени на ответницата, на двата посочени адреса в договора
чрез известия за доставяне и са върнати като непотърсени. Едното от двете писма
е върнато на 12.08.2019 г., а второто – на 13.08.2019 г.
От заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:
1. Съгласно Чл.3. от Договор за
потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., сключен между „Р.Б." ЕАД
и кредитополучателя Г.Г.П., Б. отпуска еднократно
цялата сума по настоящия Договор по сметка на Кредитополучателя с IBAN ***.50 лева
на 14.02.2018 г.
2. На база Справка за движението по сметка ********с
титуляр Г.Г.П., към датата на подаване на заявлението
за изпълнителен лист 22.10.2019 г. има просрочени задължения Договор за
потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД и
кредитополучателя Г.Г.П.. От 15.09.2018 г. няма
плащане на вноски по Договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018
г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД и кредитополучателя Г.Г.П.
3. Непогасените задължения на Г.Г.П., по Договора за кредит към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.10.2019 г.), към датата на
депозиране на исковата молба (23.03.2020 г.) и към датата на изготвянето на
заключението, са в размер, както следва:
- 4 860.56 лева - главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., от която: 570.61 лева
- редовно падежирала главница за периода от
15.09.2018 г. до 15.07.2019 г. включително и 4 289.95 лева - предсрочно изискуема
главница, считано от 13.08.2019 г.;
- 288.61 лева - редовна лихва за периода от
15.08.2018 г. до 12.08.2019 г. включително
- 188.59 лева. - наказателна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2019 г. включително.
4. Наказателната лихва в размер на 188.59 лева
е образувана от сумите:
а) 62.64 лева, образувана от редовно падежиралата лихва в размер на 570.61 лева от 15.09.2018 г.
до 15.07.2019 г. включително до 16.10.2019 г. включително
б) 125.95 лева върху предсрочно изискуемата
лихва в размер на 4289.95 лева от 13.08.2019 г. до 16.10.2019 г. включително
Сумите на лихвите са изчислени при следните
лихвени проценти
- от 13.08.2019 г. (дата на предсрочна
изискуемост) до 14.09.2019 г. включително – 16.270 %
- от 15.09.2019 г. до 16.10.2019 г. включително
– 16.250 %
5. Броят на дните просрочие,
от дата на първа неплатена вноска 15.09.2018 г. до 13.08.2019 г. дата на
връщане на уведомление за предсрочна изискуемост е 333 дни, а до предявяване на
иска – 556 дни.
6. Липсват данни за плащания (постъпления)
постъпили след датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (22.10.2019г.) до датата на изготвяне на експертизата.
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
По делото безспорно се установи
съществуването на валиден договор за кредит между страните, по силата на който
ищецът като кредитор е предоставил в заем на ответницата, като
кредитополучател, сумата от 5157.50 лева. Ищецът е изпълнил задължението си да
предостави договорената сума, установено със заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, за безспорно установено, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като ищецът е изпълнил задълженията
си да уведоми ответницата, по уговорения в договора начин. В конкретния случай
изявлението се счита достигнало до ответницата на 13.08.2019 г., на която дата
е било върнато второто известие за доставяне, доколкото страните се уговорили
изрично в договора тази възможност - чл. 11.8. В т.18 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като това право
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита като предсрочната изискуемост настъпва от датата, на
която волеизявлението на Б., че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните
предпоставки за загубване преимуществото на срока. От този момент неплатеният
остатък по кредита е изискуем. В конкретния случай ищецът твърди, че
предсрочната изискуемост е настъпила на основание неизпълнение задълженията на
ответницата по чл. 8.1 от договора, а именно да плаща своевременно месечните
вноски и да не допуска забава повече от 31 дни от съответната дата на дължимото
плащане. В конкретния случай от заключението на вещото лице се установява, че
няма данни за плащане от 15.09.2018 г. Ответницата, при нейна доказателствена
тежест не установява факта на плащане. Кредиторът е упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, уведомил е ответницата и е изпратил на
посочените от нея адреси в договора съответните уведомления. Те са достигнали
до адресите, и макар пратките да са се върнали непотърсени, от по-късната дата
е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като са достигнали до адреса на
ответницата. В решение №148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о.
е прието, че начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на Б., че счита вземането по договора за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. В производството по установителния
иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване
на документа, преценката на редовността при връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните
клаузи. В Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, I т.о. по
въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за
пощенските услуги по отношение на начина на удостоверяване на връчването на
длъжника на уведомителното писмо на Б., с което кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, е прието, че общите правила и чл.36, ал.2 ЗПУ не въвеждат
фикция, че при липсата на фактическо предаване, дори и при изпълнение на
задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3 от Общите условия, пратката ще
се счита за доставена на получателя. Допустимо е в договора между страните да
са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се
предвиди, че изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до другата,
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и че според договора
опитът за предаване на съобщението (на адреса или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно
връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена,
независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането на договора по кредит не може да се счита,
получено от длъжника. В същия смисъл е и Решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017г.
на ВКС, I т.о. В конкретния случай обаче в договора фигурира именно –
посочената уговорка, а именно, че изявленията на кредитора се считат достигнали
до кредитополучателя, ако достигнат до адреса му. Така както е формулирана,
съдът намира, че клаузата в чл.11.8 от Договора, предвижда т. нар. „фингирано“ връчване, при която опитът за връчване се
приравнява на фактическо връчване на адресата, доколкото същата изрично и ясно
посочва, при наличието на кои конкретни обстоятелства, опитът за връчване, ще
се приравнява на фактическо предаване на съобщението, в какъвто смисъл е
посоченото по-горе решение №148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I
т.о. По изложените съображения, съдът намира възраженията на ответника за
ненастъпила предсрочна изискуемост за неоснователни.
Поради изложеното, съдът намира, че към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.10.2019 г., е налице
настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, тъй
като са били налице основания за това и настъпването на предсрочната
изискуемост е била съобщена на длъжника по договора. От неспорната експертиза
се установи, че установителните искове са доказани в
пълният им предявен размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед на това съдът не пристъпва към
разглеждане на предявения ри условията на евентуалност осъдителен иск.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния
иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
В конкретния случай съдът констатира
следното: в исковото производство ищецът е внесъл държавна такса в размер на
214.84 лева
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012г. на
ВКС, Гражданска и търговска колегия, ако в заповедното производство са били
заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът
по член 422 във връзка с член 415 от ГПК е предявен за признаване на установено
съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване
на искове. Всеки от тях има цена, определена по правилата на член 69 от ГПК, която
е от значение за родовата и функционална подсъдност, а също и за размера на
дължимата държавна такса. В настоящия случай кумулативно са съединени три
обективно съединени иска. Предвид посоченото и с оглед цената на всеки от
отделните искове, дължимата държавна такса по обективно съединените искове е в
общ размер на 294.42 лева, от която 194.42 лева е дължима по иска за главница,
50 лева – по иска за изискуема редовна лихва и по 50 лева по иска за
наказателна лихва. От общо дължимата сума от 294.42 лева следва да се приспадне
сумата, дължима в заповедното производство, а именно 106.76 лева. Така
държавната такса, която ищецът е следвало да заплати по установителния
иск е в размер на 187.66 лева и на база на това задължение съдът ще разпредели
разноските в исковото производство по установителния
иск.
При така приетото, ищецът е реализирал
разноски в исковото производство както следва: държавна такса в размер на
187.66 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, възнаграждение
за особен представител в размер на 300 лева. Съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200 лева, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г.). Поради изложеното следва да се осъди
ответницата да заплати на ищеца разноски в исковото производството установителния иск в общ
размер на 937.66 лева.
Следва да се осъди ответницата да заплати
на ищеца направените разноски по ЧГрД № 1582/2019 г.
по описа на КрлРС в размер на 156.76 лева.
Тъй като при всяко кумулативно съединяване
на искове, ищецът дължи държавна такса за всеки от исковете, то ищецът е
следвало да заплати дължимата държавна такса по евентуално съединения иск.
Същата е в размер общо на 294.42 лева. От тази сума следва да се приспадне
сумата от 27.18 лева, която ищецът е внесъл по исковото производство, и да се
осъди ищеца, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в
размер на 267.24 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Г.Г.П. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
„Р.Б.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес управление:***, Е., със *****: Ц.П.
и М.П.:
сумата 4 860.56 лева (четири хиляди
осемстотин и шестдесет лева петдесет и шест стотинки) - главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., от която: 570.60
лева (петстотин и седемдесет лева и шестдесет стотинки), представляваща редовно
падежирала главница за периода от 15.09.2018 г. до
15.07.2019 г. включително и 4 289.96 лева (четири хиляди двеста осемдесет и
девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща предсрочно изискуема
главница, считано от 13.08.2019 г.;
сумата 288.61 лева (двеста осемдесет и осем
лева и шестдесет и една стотинки), представляваща изискуема редовна лихва за
периода от 15.08.2018 г. до 12.08.2019 г. включително;
сумата 188.59 лева (сто осемдесет и осем
лева и петдесет и девет стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2019 г. включително;
ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 17.10.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 847 от 23.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1582/2019 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,Г.Г.П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Р.Б.”
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес управление:***, Е., със *****: Ц.П. и М.П.:
разноски в исковото производство в общ
размер на 937.66 лева (деветстотин тридесет и седем лева шестдесет и шест
стотинки);
разноски по ЧГрД
№ 1582/2019 г. по описа на КрлРС в размер на 156.76
лева (сто петдесет и шест лева седемдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: