Р.нска окръжна прокуратура е обвинила
Ц.П.Х. в това, че на 02.01.2018 год., по главен път I-5 гр.Р. - гр.В., в района
на км 12+400, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Б.с
рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, като водач на пътно превозно средство не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал- в това
число да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за
неговото управление, в резултат, на което навлязъл в лентата за насрещно
движение;
-
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, …
състоянието на пътя, … , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“- като водач на пътно превозно
средство управлявал автомобила със скорост от 96,8 км/ч, която не е била
съобразена с атмосферните условия- леко понижена хоризонтална видимост,
състоянието на пътя- земната повърхност и пътната настилка са били влажни, с
което се поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение, за да
овладее пътното превозно средство или да спре пред предвидимото препятствие –
движещият се в лентата с посока на движение към гр. Б., лек автомобил Ф.с рег.
№ *****
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Пътно превозно средство от категория „В“ извън населено място - 90 км/час”,
като се е движил със скорост от 96,8 км/ч,
и в
резултат, на което по непредпазливост причинил смърт на Р.Г.Ц., чрез
причиняване на тежка съчетана травма - изразяваща се в лицева травма, тежка
гръдна травма и тежка коремна травма, с тежки увреждания на вътрешните органи,
усложнена с посткръвозагубна анемия и дребноогнищна пневмония -престъпление по чл.343 ал.1 б.”в.”,
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Делото се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание по реда на чл.54 от НК в размер на
3 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 да бъде намалено с
1/3, като му бъде определено окончателно наказание в размер на две години
лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено, по реда на чл.66
от НК, за изпитателен срок от пет години, както и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 година. Излагат се подробни доводи в подкрепа на
твърденията и исканията.
Адв.А.Д. ***, повереник на частния обвинител В.Ц.- майка на починалия,
поддържа обвинението. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен,
като му бъде определено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства
в размер на 4 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, като
окончателния размер на наказанието от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода
бъде изтърпян ефективно. Подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС
за срок от 4 години. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърденията и
исканията.
Частният
обвинител В.С.Ц. не се явява и не взема лично становище по делото.
Частният
обвинител Е.К.Р.- жената, с която починалият е живял на семейни начала, не се
явява и не взема становище по делото. Не се явява поверникът
й адв.А.Б. ***. В писмената молба за конституиране на
Р. като частен обвинител се претендират направените по делото разноски.
Подсъдимият дава обяснения, съжалява
за случилото се и моли за минимална присъда, която да не бъде изтърпявана
ефективно.
Упълномощените
му защитници адв.С.М. от РАК и адв.
М.Б. от РАК пледират подсъдимият да бъде признат за виновен само за допуснато
нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, като в останалата част на обвинението да бъде
признат за невинен и оправдан. Предлагат да му бъде наложено наказание в размер
на 2 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, като
изтърпяването на окончателния размер на определеното наказание да бъде отложен
за изпитателен срок от три години. Подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 години. Излагат се подробни доводи в подкрепа на
твърденията и исканията.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред настоящата инстанция се разви по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият
Ц.П.Х. е роден на *** ***, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи,
живее в с. т., обл. Р., ***. Той е правоспособен
водач на МПС от 19.11.2010г., с придобити категории „В“, „М“ и „АМ“. До
настоящият момент е наказван няколкократно по административен ред за извършени нарушения
по Закона за движение по пътищата. Той живеел в с.т. заедно с родителите си и
нерядко управлявал семейния автомобил - лек автомобил „Б.с рег. № *****, който е
регистриран на името на баща му- П.Х.П..
Пострадалият Р.Г.Ц.,
роден през 1965г., живеел в с.т. на семейни начала с Е.К.Р., в една къща с
майка си- В.Ц.. Той имал сестра- С.Г.Ц., която през 2018г. живеела в гр.Б., обл.Р.нска. Р.Ц.бил правоспособен
водач на МПС от 02.06.1983г. с придобити категории „В“, „С“, „D“, „DЕ“, „СЕ“,“М“, “АМ“,
„ТКТ“, „ВЕ“. Той често пътувал, като управлявал лек автомобил Ф.с рег. ****,
който л.а. бил регистриран на името на Х.З.П..
На
02.01.2018г., около обяд, времето било относително топло за сезона – 5.4° С,
характеризирало се с висока влажност – около и над 94%, минимална видимост до и
около 200 м., въпреки значителната слоесто-дъждовна облачност и слабия,
равномерен дъжд водещо до леко понижена
хоризонтална видимост. Тези условия се отразили на пътната
настилка, която била влажна- до мокра в района на главен път I-5 гр. Р. – гр. В.,
в района на км 12+400.
На 02.01.2018г.,
преди обяд пострадалият Р.Г.Ц. тръгнал от с. т. за гр. Р. с лек автомобил Ф.с
рег. ****. След 13,00 часа тръгнал със същия автомобил обратно – към дома си в
с. т., като се движел по главен път I-5 гр.Р.- гр. В..
На същата
дата, около 14,00 часа подсъдимият Ц.Х. *** и решил да тръгне към гр. Р. с лек
автомобил „Б.с рег. № *****. Привел автомобила в движение и се насочил към
главен път I-5 гр. Р. – гр. В. – в посока гр. Р..
Автомобилът,
управляван от Р.Г.Ц., около 14,12 часа преминал покрай клетка на АПИ о.разположена
след изхода от гр. Р. в района на ЖП Гара д.на път I-5 (между градовете Р. и с.
т.) и продължил в посока с. т., като поддържал скорост на движение от около 80
км/ч. пътувал сам в колата.
Непосредствено след него се движел св. Павел Георгиев, който управлявал
служебен автомобил марка „д, мод. „Докер“ с рег. № В
3901 НМ.
Междувременно,
по същото време и място, но в посока към гр. Р. подсъдимият управлявал
автомобила си по главния път, със скорост на движение около и над 90 км/ч.,
като пътувал сам в него. Около 14,15 – 14,25 часа двата леки автомобила се
намирали в участъка на км. 12+400 на път I-5, в землището на община Иваново, обл. Р.. В този участък пътят бил прав, двупосочен, с три
ленти - една пътна лента за движение в посока гр. Б. и две ленти за движение в
посока гр. Р.. Двупосочните платна били разделени едно от друго с пътна маркировка
- единична непрекъсната линия, а еднопосочните ленти с прекъсната линия. Общата
ширина на платното за движение била 11,00 метра.
Малко преди
това подсъдимият застигнал сив автомобил, пред който се движел пътнически бус на „Дунав Автотранспорт“ ЕООД- гр. Свищов, марка
„Фолксваген“, мод. „Крафт“, с рег. № ВТ 9867,
управляван от св. Сертгун Осман, непосредствено преди
колоната от автомобил да навлезе в зоната за изкачване. В този участък
двупосочното пътно платното се разделя в три ленти – две в посока гр. Р. /в
която се движел подсъдимия/ и една лента в посока гр. Б. /в която посока се
движел пострадалия/. Автомобилът, който се движел пред автомобила на подсъдимия,
предприел маневра изпреварване на пътническия бус,
управляван от св. Осман. Въпреки ограничението на скоростта от 90 км/ч., както
и дъждът, който валял, и мократа – на места хлъзгава настилка, подсъдимият
увеличил скоростта си на движение и също започнал изпреварване на пътническия бус. Междувременно сивият автомобил завършил маневрата си и
продължил движението си в крайната лента, по посока на движението си – към гр. Р..
Автомобилът на подсъдимия вече се движел със скорост около 100 км/ч., подминал
пътническия бус на „Дунав Автотранспорт“ ЕООД-
гр.Свищов и започнал да застига сивия автомобил, който се движел пред него.
Лекият автомобил на подсъдимия - „Б.с рег. № ***** бил в лявата от двете ленти,
по посока на движението си – към гр. Р.. В този момент в съседната лента – в
посока към гр. Б. се движел лек автомобил Ф.с рег. ****, управляван от Р.Г.Ц..
На около 150- 200 метра зад л.а. на пострадалия бил св.Павел Георгиев, който
управлявал служебен автомобил марка „д, мод. „Докер“
с рег. № В 3901 НМ. Между колите, управлявани от подсъдимия и Р.Г.Ц. нямало
други участници в движението или предмети, които да са ограничавали или
препятствали видимостта на всеки от водачите.
Когато двата
леки автомобили /на подсъдимия и на пострадалия/ се намирали в непосредствена
близост един до друг подс.Ц.Х. не успял да забележи,
че автомобилът му е започнал да се насочва вляво спрямо посоката си на движение
и да преминава единичната непрекъсната линия, разделяща двете платна за
движение. Поради малкото разстояние между двата автомобила пострадалият Р.Ц.не
успял да предприеме маневра по аварийно намаляване скоростта или отклоняване на
посоката на движение на управлявания от него лек автомобил. Подсъдимият също не
отчел променящата се пътна обстановка и не коригирал движението на управлявания
от него лекия автомобил или скоростта му.
Без да
намали скоростта на движение, лекият автомобил на подсъдимия- „Б.с рег. № *****,
преминал през единичната непрекъсната линия, навлязъл косо в лентата за
насрещно движение и продължил движението си в нея със скорост на движение от
над 96,8 км/ч. Междувременно, скоростта на движение на управлявания от Р.Г.Ц.
лек автомобил била около 89,3 км/ч, като този л.а. бил изцяло в лентата си за
движение. Двата автомобила се ударили челно, като последвалия удар бил
челно-страничен между предната лява част на л.а. Ф.и предна дясна част на л.а. б..
Към момента на удара лек автомобил „Б.е бил със скорост от 96,8 км/ч. и косо
разположен на ляво спрямо оста на пътя, в лентата за движение на автомобила
управляван от Р.Г.Ц., движещ се в посока - гр. Б.. В резултат на ударния импулс
л.а. Ф.се е преместил назад и надясно спрямо първоначалната си посока на
движение до мястото, където е намерен при огледа, а л.а. „Б.е придобил
въртеливо-постъпателно движение и се е отклонил надясно от мястото на удара
спрямо първоначалната си посока на движение.
Автомобилът
на подсъдимия получил масивна пластична деформация в предната част, повече
вдясно. В резултат на деформацията цялата предна част е изместена наляво;
разстоянието между центровете на десните колела е 240 см; счупени са предните
фарове, челното стъкло, деформирани са предната броня, предната маска, предните
кланици, предния капак, покрива, арматурното табло, кормилото, предните врати
са изместени назад от отворите си.
Лекият
автомобил Ф.с рег. № *****получил масивна пластична деформация в предната част,
повече вляво; разстоянието между центровете на левите колела е 196 см; счупени
са предните фарове, челното стъкло, деформирани са предните калници, предния
капак, покрива, предното ляво колело, заедно с част от окачването и предния ляв
подкалник са изместени назад, като подкалникът е достигнал до седалката на водача.
Случайно
преминаващите свидетели възприели сблъсъка и възникналото вече
пътно-транспортно произшествие и спрели управляваните от тях леки автомобили на
мястото, за да окажат помощ. Установили, че всички участници в инцидента са
получили травматични увреждания, а Р.Ц.бил и заклещен в управлявания от него
автомобил. Същият бил силно деформиран в предната си лява част.
След подаден
сигнал на национален телефон 112 на мястото пристигнали екипи на ЦСМП- Р. и
Сектор ПП при ОД на МВР- Р.. При пристигането си медицинските лица установили,
че Р.Ц.не е възможно да бъде изведен от автомобила, но е с множество травми по
тялото и главата, което налагало незабавно прилагане на кардио-пулмонална
реанимация в пълен обем. След пристигане на екип, който разрязал автомобила на
пострадалия, Р.Ц.бил отведен в УМБАЛ К.ЕАД- Р., където била проведената
реанимация и съответно лечение. Въпреки проведеното лечение на 11.01.2018г. Р.Ц.починал.
От заключението
на приложената на ДП съдебно медицинска експертиза на труп № 2/2018г./ папка 3,
л.15-17 от ДП/, е видно, че в резултат на настъпилото ПТП на 02.01.2018г. и
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
инерционни сили Р.Г.Ц. е получил съчетана травма, с тежки увреждания на
вътрешните органи усложнена с посткръвозагубна анемия
и дребноогнищна пневмония. Тежките увреждания на
вътрешните органи се изразяват в множество травматични увреждания, които се
изразяват в тежка съчетана травма (състояща се от лицева травма – кръвонасядане на челото, охлузвания на носа и брадичката; тежка гръдна травма – счупване на гръдна кост и ребра
двустранно, руптура на ляв диафрагмален
купол, кръвонасядане на медиастинума
и перикардната торбичка. Множество кръвонасядания на гръдния кош и гърба; тежка коремна травма
– руптура на слезка,
наложило инвазивно отстраняване, руптура начерен дроб, руптура на мезентериум и мезоколон, счупване
на дясна пубисна кост, счупване на седалищна кост,
счупване на ляв ацетабулум, ретропиритонеренален
хематом. Кръвонасядания в мастните капсули на бъбрецитеи кръвонасядания на
предна коремна стена. Счупвания на: лава лъчева и лакътна
кости, на лява бедрена кост и ляв глезен, на дясна голямопищялна
кост и дясна пета, разкъсно-контузна рана на дясно
коляно. Дребноонищна пневмония. Посткръвозагубна
анемия. Оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните
тонзили. Фибринозен
перикардит. Високо диференциран холангиоцелуларен
карцином на церния дроб). При тези данни, причината
за смъртта на Румен , настъпила на 11.01.2018г. е отдадена на установената
тежка съчетана травма, с тежки увреждания на вътрешните органи усложнена с посткръвозагубна анемия и дребноогнищна
пневмония и се намира в пряка причинно-следствена връзка с травматичните
увреждания, получени при настъпилото на 02.01.2018 год. транспортно
произшествие /папка 3, л.15-18 от ДП/.
От
заключението на СМЕ по писмени данни /папка 3, л.2-6 от ДП/ са видни и подробно
описани вида, характера и механизма на получените травми от пострадалия .
От заключението
на СМЕ по писмени данни /папка 3, л.9-12 от ДП/ са видни и подробно описани вида,
характера и механизма на получените травми от подсъдимия Ц.Х.. Травмите са
преценени от експерта като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Счупване на челюст, което е затруднило дъвченето и говоренето за повече от 30
дни. Трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, за срок повече от
30 дни.
От
заключението на приложената на ДП химическа експертиза № 10/ 03.01. 2018г. /папка
3, л.21 от ДП/ е видно, че в кръвта, иззета от трупа на Р.Г.Ц. не се съдържа
етилов алкохол.
От
заключението на приложената на ДП химическа експертиза № 9/03.01. 2018г./п.3,
л.26 от ДП/ е видно, че в кръвта, иззета от Ц.Х. не се съдържа етилов алкохол.
Съгласно заключението
на приложената на ДП химико-токсикологична експертиза № 18/ТКХ-
192/13.12.2018г. на НИК- МВР- С., иззетата кръвна проба от Ц.Х. не съдържа
наличие на наркотични и лекарствени вещества /папка 3, л.61-63 от ДП/.
Съгласно
заключението на изготвената по делото тройна автотехническа
експертиза /папка 3, л.31-46 от ДП/, опасността за движението е възникнала в
момента, когато управляваният от подсъдимия лек автомобил марка „Б.с рег. № *****
е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение непосредствено преди
мястото на удара. Ударът между двата л.а. е настъпил: по ширината на пътя - в
лявата половина на платното за движение в посока гр. Б., а по дължина на пътя –
на 24- 25 метра от приетия при огледа ориентир № 3. Ударът е бил
челно-страничен между предната лява част на лек автомобил Ф.с рег. № *****и
предна дясна част на лек автомобил „Б.с рег. № *****. Към момента на удара лек
автомобил „Б.с рег. № ***** е бил косо разположен на лява спрямо оста на пътя.
В този момент за всеки от двамата водачи е съществувала обективната възможност
да вижда и наблюдава движението на другия лек автомобил, тъй като са имали
нормална видимост - от около 200 метра помежду си, като същата не е била
възпрепятствана или ограничавана от други участници в движението. За
установените скорости на движение на двата леки автомобила към момента на удара:
за лек автомобил Ф.с рег. ****- 89,3 км/ч и за лек автомобил „Б.с рег. № *****-
96,8 км/ч, опасните зони за спиране на двата автомобила са били съответно 200,3
метра и 156,9 метра. Следователно, двамата водачи не са имали техническа
възможност да предотвратят настъпилото ПТП, чрез едновременно спиране. Подсъдимият,
като водач на лек автомобил „Б.с рег. № ***** е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, ако е управлявал автомобила по такъв начин, че да не навлиза в
лентата за насрещно движение. В този смисъл, подсъдимият е имал техническата
възможност сам да предотврати ПТП, ако е коригирал своевременно посоката на
движение на управлявания от него автомобил- така че да не навлиза в лентата за
насрещно движение.
Тази
фактическа обстановка съдът приема според всички събрани по
делото доказателства. Това са
показанията на разпитаните свидетели: ……………………………………………………………………………….. Е.К.Р.; С.Г.Ц.;
В.С.Ц.; както и направените от подсъдимия признания. Това са писмените
доказателства и доказателствени средства: протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протоколи за оглед на
веществени доказателства, копие на констативен протокол за ПТП с пострадали,
докладна записка, писма и документи от ЦСМП- Р., протоколи за предаване на
веществени доказателства, справки от КАТ за собствеността на двата леки автомобила,
справки за преминалите МПС, схема на пътния участък, метеорологична справка, справки
за нарушител от сектор „ПП“- Р. за подсъдимия и за пострадалия, справка от РЦ-112;
талони за медицински изследвания, протокол за проверка на подсъдимия за
употреба на наркотици; амбулаторни дневници от различни болнични отделения, аутопсионна епикриза, съдебно-медицински
експертизи, химически експертизи, химико-токсикологична експертиза, автотехническа експертиза, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, автобиография, справка за съдимост,
вносна бележка за внесена гаранция, определения на Окръжен съд- Р., смъртен
акт, удостоверение за наследници, справки от НБД „Население“ и други.
Съвкупният
анализ на посочените доказателства установява по категоричен начин времето и
мястото на деянието, авторството на същото и начина на извършването му. С оглед
проведеното съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371 т.2 от НПК и
характера на това производство, съдът няма да прави подробен анализ на доказателствата.
С
оглед изложеното, се налагат следните правни
изводи:
От обективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК,
тъй като на 02.01.2018 год., по главен път I-5 гр.Р. - гр.В., в района на км
12+400, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Б.с рег. № *****,
нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, като водач на пътно превозно средство не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал- в това
число да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за
неговото управление, в резултат, на което навлязъл в лентата за насрещно
движение;
-
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, …
състоянието на пътя, … , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“- като водач на пътно превозно
средство управлявал автомобила със скорост от 96,8 км/ч, която не е била
съобразена с атмосферните условия- леко понижена хоризонтална видимост,
състоянието на пътя- земната повърхност и пътната настилка са били влажни, с
което се поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение, за да
овладее пътното превозно средство или да спре пред предвидимото препятствие –
движещият се в лентата с посока на движение към гр. Б., лек автомобил Ф.с рег.
№ *****
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Пътно превозно средство от категория „В“ извън населено място - 90 км/час”,
като се е движил със скорост от 96,8 км/ч,
в
резултат, на което по непредпазливост причинил смърт на Р.Г.Ц., чрез причиняване
на тежка съчетана травма - изразяваща се в лицева травма, тежка гръдна травма и
тежка коремна травма, с тежки увреждания на вътрешните органи, усложнена с посткръвозагубна анемия и дребноогнищна
пневмония /починал на 11.01.2018г./.
Двата
леки автомобила безспорно са ППС, по смисъла на ЗДВП и съгласно допълнителните
разпоредби на ППЗДвП. Лекият автомобил, управляван от
подсъдимия и лекият автомобил, управляван от пострадалия са били участници в
движението, по смисъла на §6 т.28 от ЗДвП.
Налице е управление на МПС, по смисъла на закона, тъй като е налице поведение на водача, което е свързано с прекия
процес на управление на моторното превозно средство и движение на автомобила. Двамата
автомобила са се намирали в движение по главен път І-5 Р.- В., в района на
горепосочения километър.
В случая пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалия имат допуснатите от подсъдимия нарушения на разпоредбите на чл.20
ал.1 от ЗДВП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП- с подробно посоченото
по-горе съдържание.
В конкретния случай, въведените
специални норми от ЗДвП –чл.20 ал.1; чл.20 ал.2; чл.21 ал.1 от ЗДвП, които
запълват бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1
от НК, съдържат в себе си задълженията, които произтичат за водача на МПС,
които подсъдимият е нарушил.
Подсъдимият
е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Като
водач на ППС подсъдимият не контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал-
в това число да владее работата върху техническите органи, елементи и системи
за неговото управление. В резултат на това лекият автомобил, управляван от
подсъдимия, е навлязъл в лентата за насрещно движение- лентата, в която се е
движел пострадалия.
Подсъдимият
е нарушил и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – в частта на тази разпоредба, която гласи,
че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, … състоянието на пътя, … ,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“.
Като
водач на ППС, подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 96,8 км/ч,
която не е била съобразена с атмосферните условия- леко понижена хоризонтална
видимост; състоянието на пътя- земната повърхност и пътната настилка са били
влажни. Така той се е поставил в невъзможност да намали скоростта си на
движение, за да овладее пътното превозно средство или да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Такова препятствие е бил движещия се в лентата за насрещно движение
/към гр. Б./, лек автомобил Ф.с рег. ****, управляван от пострадалия. Този
автомобил е предвидимо препятствие, тъй като е напълно нормално, очаквано и
предвидимо по главен път, какъвто е пътя, по който се е движел подсъдимия, в
светлата част на деня, когато има интензивно движение, да има движещи се
автомобили в насрещното платно за движение. При конкретната пътна обстановка,
подсъдимият е следвало да отчете атмосферните условия, видимостта и състоянието
на пътя и да съобрази избраната от него скорост за движение с тях. Като не го е
сторил, той се е движен с несъобразена скорост, не е успял да намали скоростта
си, да овладее л.а. или да спре при възникналата опасност за движението,
вследствие на което се е стигнало до сблъсъка с насрещно движения се л.а.
Подсъдимият
е нарушил и чл. 21, ал. 1
от ЗДвП- „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Пътно превозно средство от категория „В“ извън
населено място - 90 км/час”. Подсъдимият е управлявал МПС категория „В“,
шофирал е извън населено място, като се е движил със скорост над
разрешената такава, а именно със скорост от 96,8 км/ч, която се явява превишена
скорост.
И трите, допуснати от подсъдимия, отделни нарушения на правилата за
движение, се намират в причинна връзка с настъпилите последици за пострадалия-ударил
се е в л.а. шофиран от пострадалия; от удара лекия автомобил на пострадалия е
получил, подробно описаните по-горе деформации, а тялото на пострадалия - подробно описаните по-горе телесни увреждания,
които се оказали несъвместими с живота и вследствие на това, въпреки
проведеното лечение, е починал на
11.01.2018г. Нарушенията на посочените текстове от
ЗДвП от страна на подсъдимия са в причинно-следствена връзка с последвалия
челен удар с автомобила на пострадалия, с последвалото от това въздействието на
твърдите тъпи, тъпоръбести предмети и инерционни
сили, върху тялото на пострадалия, в резултат на което той е получил съчетана
травма и описаните тежки увреждания на вътрешните органи, усложнени от
посочените анемия и пневмония. Те са в причинно-следствена връзка с настъпилите
обществено-опасни последици- смъртта на пострадалия , тъй като той е починал
именно от тези травми. Нарушението е извършено от подсъдимия на 02.01.2018г., а
съставомерният резултат от престъплението, който е
причиняване на смърт, е настъпил на 11.01.2018г., когато Р.Ц.е починал, видно
от смъртния акт.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост. Не е искал и не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смърт на пострадалия,
но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди- предвид липсата
на обективни пречки за това и с оглед своя житейски опит, дългогодишния си опит
като водач на МПС и конкретната ситуация на пътя.
Избраната от
подсъдимия скорост, която е била превишена, несъобразена с конкретните пътни
условия и навлизането в насрещното платно за движение не са били съобразени, от
една страна с възможността му да контролира непрекъснато ППС, което управлява – в
това число да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за
неговото управление. Пряк резултат от това е навлизането му в лентата за насрещно
движение. От друга страна те не са били съобразени с атмосферните условия и състоянието на пътя. Атмосферните условия към момента
на настъпилото ПТП в този участък на пътя са се характеризирали с леко понижена
хоризонтална видимост, а състоянието на пътя е предполагало повишено внимание, тъй
като земната
повърхност и пътната настилка са били влажни до мокри. Несъобразявайки начина си
на управление на автомобила с тези обективни условия подс.Ц.Х., се е поставил в
невъзможност да намали своевременно скоростта си на движение, за да владее непрекъснато
л.а., да го овладее
или да успее да спре пред предвидимото препятствие. Освен, че се е движил с превишена
скорост, той се е движел и с несъобразена такава, което е затруднило
овладяването на автомобила и е попречило на подсъдимия да избегне челния удар с
насрещно движещия се лек автомобил, управляван от пострадалия.
Не се касае за случайно деяние, по смисъла на чл.15 от НК, тъй като не
може да се приеме, че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици. Управлявайки л.а. с превишена
скорост, със скорост несъобразена с горепосочените условия и навлизайки в
насрещното платно за движение, подсъдимият не е взел необходимите мерки да управлява
лекия автомобил така, че със своите действия да не застрашава и да не създава
опасност за останалите участници в движението. По делото няма доказателства, че
при управлението на л.а., подсъдимият не
би могъл да съобрази тези обстоятелства или да възприеме л.а. на пострадалия,
тъй като е нямало никаква обективна пречка за това, нямало е нищо, което да ограничава
неговата видимост към отделни участъци от пътното платно, към л.а. управляван
от пострадалия, нищо не е налагало той да се движи с превишена и несъобразена
скорост или да навлиза в насрещното пътно платно. Касае се за напълно
предвидима, обичайна, ежедневна ситуация, при която подсъдимият, който е водач
със значителен опит, само е следвало да спази задълженията си по ЗДвП. Като не
ги е изпълнил той се е поставил в ситуация за невъзможност да предотврати ПТП.
Така поведението му е в разрез с правилата за безопасно движение на пътищата и
е в пряка причинна връзка със станалото произшествие. Поради което не са налице
материалните предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
С оглед гореизложеното, подсъдимият
следва да бъде признат за виновен. При индивидуализацията на наказанието, което следва да му бъде
наложено, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото му съдебно минало; направените признания, изразеното критично отношение
към извършеното и съжаление за станалото от първия момент на ДП до
приключването на делото пред първата инстанция; младата му възраст- под 30
години; тежките здравословни проблеми за подсъдимия, вследствие процесното ПТП, видно от приложената на ДП експертиза /п.3,
л.9-12 от ДП/ и от представените пред съда три броя епикризи
/л.52-57 от делото/. Подсъдимият е получил двустранно счупване на челюстта,
счупване на кости по лицето, две фрактури на десния крак, наложили съответна
оперативна намеса и други наранявания, за които е провеждал продължително
лечение, като и понастоящем търпи последиците от посочените травми.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: допуснатите нарушения
на три отделни текста от ЗДвП, всяко едно от които е съставомерно
за квалификацията на деянието по текста на чл.343 от НК; наличието на допуснати
предходни нарушения по ЗДвП, за които подсъдимия е санкциониран, видно от отразеното в справката от ПП КАТ-Р.,
приложена в п.2, л.8-9 от ДП. От нея е видно, че подсъдимият е санкциониран
веднъж с влязло в сила НП през 2018г./ за неизползване на предпазен колан/ и
общо 7 пъти с фишове, като само три от тези нарушения са извършени през периода
2016г.- 2017г. Съдът отчита наличието на предходни нарушения на правилата по
ЗДвП, като намира, че налаганите му до момента глоби не са изпълнили своята
роля, за да се стигне до процесния случай и до
най-тежкия възможен резултат- смърт на човек, който се е движел правомерно в
своята лента за движение. В същото време съдът съобрази характера на
допуснатите предходни нарушения и тяхната давност през годините, като намира,
че тези предходни нарушения не са с особена тежест като огегчаващи
отговорността обстоятелства.
Предвид посочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице
многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява изключително,
по смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК.
Наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Съдът
индивидуализира наказанието при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, малко над минимума предвиден в текста на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.58а ал.1 от НК,
съдът намали това наказание с 1/3, като определи окончателния размер на наказанието
на подсъдимия на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
При наличието на всички
предпоставки на чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимия, за постигане
целите на личната и генерална превенция, не е необходимо това наказание да бъде
изтърпяно ефективно. Поради което, съдът отлага изтърпяването на наказанието две
години лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ. С оглед личността
на подсъдимия не е необходимо определяне на изпитателен срок в по-голям размер.
На основание чл.343 г.,вр. чл.343 ал.1 б.”б.” от НК и
във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК и като съобрази допуснатите конкретни
нарушения на ЗДвП, съдът ЛИШАВА подсъдимия от право да управлява МПС за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
С така определените наказания,
по вид и размер, с приложението на института на условното осъждане, ще се
постигнат целите на генералната и лична превенция. Така подсъдимият ще има
възможност да се възстанови здравословно, от получените увреждания и след
претърпените операции; ще му бъде отнета възможността да продължава да върши
нарушения по пътя, с които да застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението; като в същото време той ще има възможност да преосмисли
поведението си занапред.
Двата леки автомобила, приложени като
веществени доказателства по делото и намиращи се на съхранение в охраняем участък, в района на Втора РЗПАБ-Русе, следва да
бъдат върнати на техните собственици, тъй като не са налице основания за
отнемането им. Видно от приложените по ДП писмени доказателства тези автомобили
са собственост на лица, различни от пострадалия и подсъдимия, поради което
следва да бъдат върнати именно на тези лица, техни собственици. С оглед
изложеното съдът връща лек автомобил Ф.с рег. № ***на Х.З.П., ЕГН: **********,***;
връща лек автомобил Б. с рег. № ***на П.Х.П., ЕГН: **********,***.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да
заплати направените разноски, а именно: 2 385,83 лева в полза на бюджета
на Съдебната власт- разноски на досъдебното производство по делото на ОСлО при РОП. Пред РОС не са направени съдебни разноски,
поради което не се следват такива.
Относно присъждането на разноски на частните
обвинители:
По делото са конституирани като частни обвинители В.Ц.-
майка на починалия, с повереник адв.
А.Д. *** и Е.Р.- жената, с която починалият е живял на семейни начала, с повереник адв.А.Б. ***. В молбата
от адв.Б., приложена на л.46 от делото, е направено
искане за присъждане направените по делото разноски и адвокатски хонорар. С
оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и направеното от повереника на частния обвинител искане за присъждане на
направените разноски по делото, подсъдимият следва да заплати същите.
Заплатеният хонорар за упълномощен повереник
съставлява разноски по делото, направени от частния обвинител. Е.Р. е разпитана
на ДП като свидетел, изрично е заявила желание да участва в процеса и да бъде
информирана за хода на разследването, съгласно чл.75 от НПК. Във връзка с това
тя е упълномощила адвокат да я представлява, за което му е заплатила съответно
възнаграждение. Видно от приложените в п.1, л.84 от ДП договор за правна помощ и
пълномощно частният обвинител Е.Р. е заплатила на адв.Б.
800 лева адвокатско възнаграждение. Въпреки че в съдебно заседание не са се
явили нито частния обвинител Р., нито нейния повереник
адв.Б., тази сума следва да бъде възложена на подсъдимия.
С оглед изложеното, съдът осъжда подсъдимия да заплати на частния
обвинител Е.К.Р., ЕГН: **********,***, направените от нея по делото съдебни
разноски, в размер на 800 лева на ДП за адвокатско възнаграждение. Пред
РОС не са представени доказателства за други направени разноски от частния
обвинител Р., поради което съдът не присъжда такива.
По делото не са представени доказателства за направени
разноски от частния обвинител В.Ц. и в съдебно заседание не са претендирани разноски от нея или от повереникът
й, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: