Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1256 07.10.2020
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО
ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В. С.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия М. Николова
административно дело № 1399 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Сливница“ № 6А, ет.6, чрез
адвокат Н.Т. ***, срещу решение № 427 от 13.04.2020 г.,
постановено по НАХД № 367/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление № 02-0002766/14.01.2020 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на дружеството, за
нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, на основание чл.416,
ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1500 лв.
В касационната жалба
се съдържат възраженията за допуснати процесуални
нарушения, идентични с тези, вече изложени и в жалбата пред районния съд.
Твърди се, че е било ограничено правото на защита на санкционираното юридическо
лице. Сочат се пороци в съдържанието и реквизитите на АУАН и НП относно датата
и мястото на нарушението. Твърди се, че по делото не
било установено въз основа на какъв юридически факт е възникнало трудовото
правоотношение и се оспорва извода за доказаност на нарушението. Сочи се, че на
дружеството недопустимо били наложени осем имуществени санкции за едно и също деяние. Иска се първоинстанционното решение
да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което да се
отмени обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност се
иска приложение на чл.415в от КТ.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Ответната страна – дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас, редовно и своевременно призована,
се представлява от юрисконсулт С.Н., която оспорва касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд -
Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното
постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател, към 01.10.2019г. не е изпълнило задължението си да изплати на А.А.М.
(работила на длъжност „опаковач“ в стопанисвания от дружеството обект: „Цех за
преработка на миди“, находящ се в гр.Черноморец) дължимото трудово
възнаграждение за м.август 2019г., което съгласно вътрешните правила за работна
заплата е следвало да бъде изплатено до 30.09.2019г.
Нарушението е установено
при проверка по документи, при която са изискани, но от страна на „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД не са представени документи, удостоверяващи извършени плащания
на парични средства за работна заплата за м. август 2019г.
За така установеното е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е
връчен на упълномощено лице. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови решението си Районен съд – Бургас е приел, че АУАН е съставен от оправомощено за това лице и
наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Не е констатирал съществени процесуални нарушение при
съставяне на акта и издаване на НП, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Отчел е спазването на сроковете по
ЗАНН. Приел е, че както в АУАН, така и в НП по достатъчно описателен начин са
посочени както мястото на извършване на нарушението – мястото на полагане на
труд, където се е дължало и изплащане на заплатата, така и датата на
осъществяването му, поради което не е констатирал твърдяната неяснота в двата
акта. По същество, съдът е намерил за безспорно установено, че възнаграждението
на М. не е било изплатено, включително и към периода на извършване на
проверката, поради което правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството. Посочил е, че правилно с оглед субекта на отговорността е била
наложена имуществена санкция, като е определен минималния предвиден в закона
размер от 1500 лева. Счел е, че не са налице основанията за приложение на разпоредбата
на чл.415в от КТ. Съдът е посочил причините, поради които е намерил, че
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен
случай. При тези мотиви е потвърдил НП и е осъдил дружеството да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ София разноски в размер на 80 лв.
Така постановеното
решение е правилно.
Възраженията, отправени с
касационната жалба са идентични с тези, които са били изложени пред
първоинстанционния съд, който е обсъдил същите и е изложил подробни мотиви, въз
основа на които ги намира за неоснователни. Тези мотиви се споделят напълно от
касационния състав, поради което на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Не се
установяват сочените от касатора съществени процесуални нарушения.
Нормата на чл. 128,
т. 2 от КТ въвежда самостоятелно задължение за работодателя, в установените срокове
да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото
законодателство. Съгласно
нормата на чл. 414,
ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
От представения по делото
доказателствен материал, съдът установи, че е налице ведомост за заплати за
месец август 2019г. (л.22 по н.а.х.д. №
367/2020г. по описа на РС – Бургас), видно от която, за всяко едно от лицата
посочени в нея, включително и А.А.М., не е налице подпис, удостоверяващ
получено трудово възнаграждение. Не са налице данни, които да сочат, че
възнаграждението на М. за месец август 2019г., е било изплатено в срок по някой
от възможните регламентирани начини, удостоверяващи плащането на трудовото
възнаграждение, посочени в разпоредбата на чл. 270, ал.3 от КТ. Доказателства в обратната насока не са представени нито
при първоначалното разглеждане на спора, нито в настоящото производство. Съдът счита, че незаплащането на трудово възнаграждение
на всеки отделен работник представлява самостоятелно административно нарушение,
тъй като всяко задължение произтича от отделно правоотношение и се изпълнява
чрез самостоятелен и независим акт по заплащане, т.е. дължимите действия
съответстват на броя на работниците и служителите на работодателя и
неизпълнението им съответства на реципрочен брой нарушения.
Напълно се споделят
изложените от РС – Бургас мотиви, че нарушението не съставлява маловажен
случай. Възнаграждението на М. не е било изплатено в продължение на няколко
месеца и изпълнението на това задължение след проверката не може да се приеме
за обстоятелство, което предвижда прилагане разпоредбата на чл.415в от КТ. В
разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по
смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като специална по отношение на общата
норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат разгледани в настоящия случай.
Съгласно чл.415в от КТ за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Напълно се споделят
доводите на въззивния съд, че извършеното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност. В случая не би могло да се говори и за липсата
на вредни последици от извършеното деяние, тъй като лишаването на служителя от
полагащото му се трудово възнаграждение през толкова продължителен период от
време - 4 месеца, несъмнено е довело до такива, още повече, че липсват
доказателства то да е отстранено незабавно след установяването му. Същото е
било надлежно установено с АУАН №02-0002766/29.11.2019г. на гл. инспектор Д.Р.по
документи на същата дата, докато изплащането е станало едва през м. януари
2020г. Определеният от органа размер на
наложената имуществена санкция е в предвидения от законодателя минимум и същата
не подлежи на редуциране.
С оглед горното,
Административен съд - Бургас счита, че Районен съд - Бургас е извел правилни
правни изводи, обосновали потвърждаване на НП и решението като правилно, следва
да бъде оставено в сила.
Процесуалния
представител на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание
за присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт.
Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка
с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал.2,
предл.1 от АПК
във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 427 от 13.04.2020 г.,
постановено по НАХД № 367/2020 по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул. „Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ София, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева – възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.