Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 02.06.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
дело № 8 485 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 27 пр. 3 вр. чл. 29 вр. с чл. 44 от ЗЗД и чл. 42 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.П. излага в исковата си молба, че на
04.02.2016 г. в дома си бил посетен от ответника – негов внук, придружен от
непозната за ищеца жена – най-вероятно нотариус. Заявени са твърдения, че
ответникът поискал от него и съпругата му да подпишат документ като обяснил, че
ще „оправи тавана”. Заявени са твърдения, че имотът, в който живеят страните
представлява дворно място с построена в него триетажна къща и тавански етаж.
Твърди се в исковата молба, че по общо съгласие на ищеца и съпругата му къщата
била разпределена от тях между техните низходящи от първи и втори ред като
таванския етаж от нея трябвало да се прехвърли на ответника по делото. Ищецът
заявява, че изричната му воля, за която знаели всички негови най-близки роднини
била дворното място, в което е построена къщата да остане в негова собственост
до смъртта му, а след това да се наследи при равни квоти от двете му деца като
не се застроява. Поради което ищецът и съпругата му, напълно спокойни подписали
документите за таванския етаж. Твърди се, че на 01.04.2016 г. ответникът дошъл
отново в дома му сам и му обяснил, че трябва да подпише нови документи,
необходими за „оправяне на тавана”, които ищецът подписал. Заявено е твърдение,
че никой не му е прочел съдържанието на пълномощното, а само получил обяснение,
че е за тавана. Изложени са твърдения,
че в началото на юли месец при справка относно дължимите данъчни задължения на имота,
на неговата внучка, действаща като негов пълномощник, й било съобщено в СО –
район „Витоша”, че имотът има друг собственик. В резултат, на което ищецът
разбрал, че ответникът го е заблудил и с подписаното второ пълномощно е
прехвърлил в своя собственост и земята. В деня на подписване на пълномощното
била извършена и разпоредителна сделка – дарение с предмет недвижим имот с
идентификатор 68134.2042.44, находящ се в гр. София, район „Витоша”, ул.
„Симеоновско шосе” № 175, с площ от 1075 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с
номер по предходен план 44, кв. 58, парцел I-ви. Твърди се в исковата молба, че подписаното на
01.04.2016 г. пълномощно е унищожаемо като подписано от ищеца чрез измама и
въвеждането му в заблуждение като му е внушена погрешна представа, която не
съответства на действителността и заблуда относно невярна представа за правните
последици от упълномощаването. Заявено в исковата молба е и изявление, че
ищецът не потвърждава извършените действия от пълномощника в договора. При тези
фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и
ищецът е сезирал съдът с искане да се унищожи пълномощното от 01.04.2016 г.
като се прогласи недействителността на сключената въз основа на него
разпоредителна сделка – договор за дарение като извършена от лице без
представителна власт. Претендират се и сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът Г.Д.П., редовно уведомен, заявява становище по
исковете в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Подробни съображения
досежно неоснователността на исковете са наведени и в писмени бележки.
Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Е.Л..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Р.Р..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено пълномощно рег. № 9851, 9852/01.04.2016 г.
/нотариална заверка на подпис и съдържание/ на Нотариус Р.Д.с рег. № 274 и
район на действие – СРС, от което се установява, че И.Д.П. е упълномощил Г.Д.П.
„да има право да дарява, включително да договаря сам със себе си, съгласно чл.
38 от ЗЗД” поземлен имот с идентификатор 68134.2042.44. По отношение на това
пълномощно ищецът е навел твърдения, че същото е унищожаемо, тъй като е
подписано от него чрез въвеждането му в заблуждение и измама.
С оглед нормата на чл. 29 от ЗЗД измамата се
дефинира като умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде
мотивирано да сключи определена сделка. Умишленото предизвикване, създаване
и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства, поддържани от другата страна респ. трето лице могат да са
елементи от фактическия състав на сделката
т.е. въвеждането в заблуждение да е относимо към съдържанието на същата,
но може да е относно вида и характера й / решение
№ 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025/2012 Г., ІV ГО на ВКС/. Фактическият състав на основанието предполага
установяване на формирана невярна представа за действителното положение у
лицето, което като страна по сделката / с оглед едностранния характер на процесната
– упълномощителя/, следва да направи волеизявление за нейното сключване. Това
заблуждение може да се отнася до всички нейни елементи респ. може да е насочено
към мотивиране за нейното сключване. Лицето – автор на измамата, следва да
съзнава действията си и тяхната насоченост респ. правните последици от тези
действия т.е. същият следва да действа умишлено. Елемент от фактическия състав
е и наличието на пряка причинна връзка с това поведение т.е. същата да е
сключена с оглед измамливите действия. Съгласно задължителната съдебна практика
/решение 25/24.04.2012 г. по т.д. 63/2011 г. на Първо ТО на ВКС/ основен
критерий за преценка наличието на предпоставките на фактическия състав по чл.
29 от ЗЗД е опорочената воля на лицето, което ако е действало съзнавайки
действителното положение никога не би сключило такава сделка. При преценка
наличието на измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД следва да бъде съобразена и
личността на страната, която твърди измамата т.е. нейните качества, опитност,
знания, което обстоятелство е годно да обоснове или да изключи възможността
точно тя да бъде въведена в заблуждение / решение № 209 ОТ 19.01.2015 Г. по гр.д.. № 1930/2014 Г., ІІІ ГО на ВКС/.
С оглед така очертаните правно релевантни обстоятелства, подлежащи на установяване
настоящият съдебен състав намира заявеният иск за основателен. В писмения си
отговор по делото ответникът е заявил признание досежно обстоятелствата, че
нотариусът не е прочел текста на пълномощното на упълномощителя, което по
естеството си е съдебно признание на неизгоден за страната факт и като такъв е доказателствено
средство. В показанията си нотариус Д., разпитан като свидетел в съдебно
заседание от 27.02.2017 г. е заявил, че
„запознах ги с разпоредителното пълномощно“, но не е заявил, че е изчел
текста на същото. По естеството си нотариалните документи обективират изявление
за знание, което е информационно такова, тъй като свидетелстват за факти,
възприети или осъществени пред нотариалния орган, а не волеизявление, поради
което именно е въведено изискването съдържанието на документа да бъде доведен
до знанието на страната /в случая упълномощителя/, което по делото не е
установено. Ответната страна е заявила признание и досежно обстоятелството, че
липсва информация върху пълномощното, че същото е подписано извън нотариалната
кантора. Фактът, че нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието е
извършено извън нотариалната кантора т.е. при условията на чл. 573 ал.3 от ГПК
е потвърден и от нотариуса, извършил същото. Това обстоятелство не е отразено
върху самото пълномощно респ. не са посочени причините за извършване на
заверката извън нотариалната кантора, което не води до нищожност на
нотариалното удостоверяване, но следва да се цени в съвкупност с останалите
ангажирани по делото доказателства. Следва да се отчете напредналата възраст на
упълномощителя –ищец, близките родствени отношения между него и упълномощения,
които и двете страни по делото признават, че не са били формални, а са наситени
с чувства на привързаност и близост, все обстоятелства, които улесняват
въвеждането в заблуждение на страната.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът веднага след като е
разбрал за извършената разпоредителна сделка с процесното пълномощно е
предприел действия по неговото оттегляне като е довел изявлението си до
пълномощника /стр. 67 и 68 в делото/, което опровергава твърденията на
ответника, че упълномощаването е станало по желание и инициатива на ищеца -
упълномощител.
Не могат да бъдат споделени, според настоящия съдебен състав, възраженията
на ответника, че се касае за противоречие относно действителната воля на
упълномощителя т.е. че е налице грешка от страна на същия, а не умишлено
действие от страна на пълномощника. Видно от приложената по делото нотариална
преписка по нотариално дело 206 по описа за 2016 г. на Нотариус Р.Д.декларациите
по чл. 25 ал.8 от ЗННД респ. чл. 264 ал.1 от ДОПК, които следва да изхождат от
страната по сделката, с оглед датата на тяхното съставяне и приложената
нотариална преписка по нот. дело 189/2016 г. на Нотариус Д. /касаеща предходната
разпоредителна сделка за „тавана“, описан в обстоятелствената част на исковата
молба/ са идентични т.е. при процесния договор за дарение са използвани
нотариално заверени копия на декларациите, представляващи съпътстващи документи
по предходен договор, сключен между страните, а не нови декларации, подписани
за съответното нотариално оформяне на договора.
По нотариално дело 206 са приложени скица на имота от 24.03.2016 г. /стр.
129/ и удостоверение за данъчна оценка на имота от 25.03.2016 г. /стр. 130/
т.е. датата им на издаване предхожда датата на процесното пълномощно, с което на
пълномощника е учредена представителна власт за снабдяването им с тях.
Съобразени тези установени по делото обстоятелства в тяхната съвкупност
мотивират настоящият съдебен състав да обоснове извод за основателност на
заявения иск по чл. 29 от ЗЗД и да приеме, че процесното пълномощно е
унищожаемо поради порок във волята на упълномощителя с оглед умишленото му
въвеждане във заблуждение.
При тези изложени съображения и доколкото упълномощителят изрично е заявил,
че не потвърждава действията на пълномощника сключената въз основа на
унищожаемото пълномощно разпоредителна сделка е недействителна с оглед нормата
на чл. 42 ал.2 от ЗЗД, поради което и този иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следва сумата от 2514 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА по предявения от И.Д.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Л. иск
с правно основание чл. 27 пр.3 ЗЗД вр. чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 от ЗЗД срещу Г.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.
№ 9851 и нотариална заверка на съдържанието 9852/01.04.2016 г., том ІІІ на
Нотариус рег. № 274 – Р.Д.с район на действие – СРС, с което И.Д.П. е упълномощил
Г.Д.П. да има право да дарява, включително да договаря сам със себе си,
съгласно чл. 38 от ЗЗД недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.2042.44.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД
по предявения иск от И.Д.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Л.
срещу Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** недействителността на договор за
дарение от 01.04.2016 г., обективиран в нотариален акт 22, том ІІ, рег. № 9927,
дело 206/2016 г. на Нотариус Р. Д., с рег. № 274 и район на действие – СРС, с
който И.Д.П. е дарил на Г.Д.П. недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.2042.44.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.1
от ГПК на И.Д.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Л. сумата от 2514 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: