№ 1
гр. Добрич, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Г. СТАМАТОВА
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20223230200307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Н. К. ЕГН **********, чрез адвокат М. П.
срещу НП № 1717а - 25/10.02.2022г., издадено от Началника на Първо РУ на
МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64 ал. 4 от
ЗМВР на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно
наказание глоба в размер на 400лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
1
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 12.01.2022г.
около 01.40 часа в гр. Д., ***, същият не изпълнява устно законово
полицейско разпореждане да спре и да остане на място, и да не напуска
мястото на проверката.
С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР,
съобразно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя Й.
А. Й. и свидетеля по АУАН П. А. П. и от приобщените към делото писмени
доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и на
свидетеля, поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и
непротиворечиви.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН се установи,
че многократно, устно е разпоредено на жалбоподателя да да спре, да остане
на място и да не напуска мястото на проверката. Последният не е изпълнил
разпореждането на полицейските служители, напротив побягнал е в близката
горичка.
С оглед изложеното, съдът намира описаното нарушение по чл. 64 ал. 4
от ЗМВР за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 257 ал.
1 от ЗМВР, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
Поради това, съдът приема, че законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на въззивника, с оглед на
виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по
2
текста на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР. Процесното административно нарушение се
изразява в отказ на жалбоподателя да изпълни законно полицейско
разпореждане на униформен полицай, в изпълнение на възложените му
функции, а именно да спре и да остане на място, и да не напуска мястото на
проверката
Правната квалификация на описаното нарушение настоящият съдебен
състав споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.
Съдът счита, направените възражения в жалбата относно
обстоятелствата, при които е било извършено процесното нарушение за
неоснователни, тъй като в показанията си актосъставителят и свидетелят по
АУАН категорично заявяват, че жалбоподателят е възприел отправеното му
полицейско разпореждане, но въпреки това не го е изпълнил.
Съобразно разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му. Т.е. тези разпореждания са
задължителни за изпълнение от лицата /ЮЛ или граждани/, към които са
отправени. Случаите, в които лицата не са длъжни да се подчинят са очертани
от законодателя.
Безспорно е, че в конкретния казус жалбоподателят не се е подчинил на
отправено към него устно разпореждане от орган на полицията при условие,
че изпълнението на разпореждането не е налагало извършване на очевидно
престъпление или административно нарушение, нито е застрашавало живота
или здравето му по смисъла на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, императивно регламентира
налагане на административно наказание глоба от 100 лв. до 500 лв. на всеки,
който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Задължението
на гражданите е възпроизведено изрично в санкционната норма, която
перефразирано гласи, че всички са длъжни да изпълняват разпорежданията на
органите на МВР, като неизпълнението води до санкция. Така Решение от
22.02.2013г. по к.а.д. № 864/2012г. на Административен съд - гр. Добрич.
Предвид горното съдът приема, че процесното административно
нарушение правилно и законосъобразно е подведено от наказващият орган
3
под хипотезиса на нормата на чл. 64 от ЗМВР, която материалноправна норма
се явява относима към настоящия административнонаказателен спор.
Основавайки се на изложените правни съображения за наличието на виновно
осъществен състав на административно нарушение от страна на
жалбоподателя, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и обосновано.
Съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган не е допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на
обжалваното НП. Констатираното нарушение на разпоредба от ЗМВР не
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид
обстоятелствата, при които е извършено и не може да се счете, че това
нарушение представлява по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Установеното поведение
на жалбоподателя, демонстрира липса на респект и уважение към орган,
призван да пази реда, и явна необвързаност от разпорежданията му, предвид
упорития му отказ да ги изпълни.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е глоба от 100 до 500
лева. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при
определяне размера на наказанието, административнонаказващият орган е
следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от
ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен
случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с
извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде
конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и
различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до
извършване на нарушението.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е
извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е
административно нарушение, но при определяне размера на наказанието,
4
наказващият орган не е отчел смекчаващите вината обстоятелства – липсата
на други нарушения на разпоредбите на ЗМВР, за които да е бил
санкциониран по административен ред /липсват доказателства в тази насока/.
Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, поради което
следва да измени размера на наложената глоба от 400 лв., като постанови
такава в минималния размер, предвиден в закона, а именно - 100 лв. Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите
на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като
маловажно, поради значимостта на охраняваните от разпоредбата на чл. 257
ал. 1 във вр. с чл. 64 ал. 4 от ЗМВР обществени интереси, свързани с
възложените на полицейските органи функции по опазване на обществения
ред и спокойствие на гражданите.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 1717а - 25/10.02.2022г., издадено от Началника на
Първо РУ на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл. 64 ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв., като:
Намалява размера на наложеното административно наказание глоба на
100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5