Р Е Ш Е Н
И Е
№ 210
гр.Русе,
14.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на 15-ти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8583 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искове за отмяна на решения на две общи събрания на етажна
собственост /ЕС/, а именно:
-
решението на Общо събрание на ЕС, проведено на 28.01.2016 г. в частта му по т.6
от дневния ред за извършване на ремонт на покрива на сградата, който да се
извърши от одобрена от ръководството и живущите във входа фирма;
-
решението на Общо събрание на ЕС, проведено на 27.09.2017 г. в частта му по т.2
от дневния ред, с което е определен срок до 10 октомври за изплащане на
задълженията във връзка с ремонт на покрива на сградата и са упълномощени две
лица, които да заведат дело срещу длъжниците и да представляват етажната
собственост.
Исковете
са с правно основание чл.40 от Закона за
управление на етажната собственост /ЗУЕС/.
Претенцията на ищцата Я.С.Н.
се основава на твърдения, че са
допуснати следните нарушения:
• Опорочена е процедурата по свикване на
ОС на ЕС и са нарушени реда и кворума за вземане на решения. В протоколите не
са вписани идеалните части на собствениците, протоколите не са подписани от
председателстващия събранието и не са годни да удостоверят релевантните факти.
В протоколите не е удостоверен кворума.
• В протоколите са вписани лица, които не
са собственици на обекти в ЕС и не са пълномощници на такива;
• Част от явилите се лица са съсобственици
в обекти в етажната собственост и правата им са само по отношение на идеалната
им част, а не по отношение на целия имот.
Ответникът
– ЕС на вход А на бл.7
на ул.“***“ в гр. Русе, представлявана от домоуправителя оспорва иска. Прави
възражение за недопустимост на иска, като сочи, че ЕС е непорсинифицирана
общност и съответно е неправосубектна, а искът следва да се предяви срещу
останалите етажни собственици. Счита, че с исковата молба недопустимо се
оспорват факти отразени в протокола. Твърди, че ищцата се е подписала в
протокола от 28.01.2016 г. поради което е невярно твърдението й, че той не й е
бил оповестен и съответно получен, а очевидно тя е била наясно със съдържанието
му и не го е оспорила в предвидения срок. Твърди че на 29.06.2018 г., след като
ищцата се е запознала със издадената срещу нея заповед за изпълнение, е
заплатила дължимата от нея сума за ремонт на покрива в размер на 235 лева.
Счита, че ищцата е пропуснала сроковете за оспорване на решенията на ОС. В
периода до 26.11.2016 г. председател на ЕС е била дъщерята на ищцата /живееща в
едно жилище с нея и именно тя отговаряла за връчването на съобщенията, поканите
и протоколите. Счита, че ищцата се опитва да саботира процесите на управление и
неотложна поддръжка на етажната собственост
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съдът
счита, че предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
В първото с.з. по делото са изложени мотиви относно възможността
неперсонифицираната общност на собственици в условията на етажна собственост да
е страна по дела. Настоящият състав изцяло споделя същите и намира, че искът
правилно е заведен срещу същата, а не срещу отделните етажни собственици.
Неоснователни са и доводите за недопустимост на иска поради изтичане на срока
по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Съгласно цитираната разпоредба срокът започва да тече „от получаването на решението по реда на чл.
16, ал. 7“ (от ЗУЕС),
т. е. от момента на поставяне на съобщение
за това, че е изготвен протокола за проведеното общо събрание, което също се
удостоверява с нарочен протокол, „съставен
от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението“. По делото няма спор, а не са представени и доказателства
относно обявяването на протоколите от атакуваните общи събрания по реда на
чл.16, ал.7 от ЗУЕС, с оглед на което следва извода, че при подаване на
исковата молба срокът по чл.40, ал.2 от ЗУЕС е спазен и не са налице основания
за недопустимост на исковете поради просрочие на преклузивния законов срок. При
това положение исковете следва да се разгледат по същество като на първо място
се прецени дали са налице твърдените от ищцата нарушения, а на следващо място
дали същите се отразяват на законосъобразността на решенията. По отношение на Общо
събрание на ЕС, проведено на 28.01.2016 г. е представен протокол (в препис на
л.58 от делото) с отразено присъствие на 16 лица, които са удостоверели
присъствието си с подписи. Сред същите е посочена и ищцата. По отношение на
Общо събрание на ЕС, проведено на 27.09.2017 г. е представен ръкописен протокол
(в препис на
л.61 от делото) с отразено присъствие на 14 лица, които са удостоверели присъствието си с
подписи. В нито един от двата протокола не е отразено какъв процент от общите
части на сградата /ОЧС/ са били представлявани или какъв е общия брой на
индивидуалните имоти в ЕС. Представени са преписи от попълнени страници от
книгата на собствениците в ЕС, от които е видно, че входът е с осем етажа и по три апартамента на етаж/площадка или общо
24 апартамента. За част от апартаментите не е посочен припадащ се процент от
ОЧС, а тези за които е посочен са в три
групи 1) 1,124%;
1,128%; 1) 0,554%; 0,560%
и
3) 0,855%. Нито в един от
двата протокола не е отразено при какъв кворум са проведени събранията. Не е
отразено и същите да са проведени при падащ кворум при условията на чл.15, ал.2
от ЗУЕС. По делото не са представени и писмени доказателства за това по какъв
начин са били свикани събранията и спазени ли са изискванията на чл.13 от ЗУЕС.
При това положение съдът счита, че предявените искове са изцяло основателни
поради нарушение на съществени процесуални изисквания за свикване и провеждане
на общите събрания. На първо място не е ясно кой и по какъв ред е свикал
събранията, т. к. не са представени преписи от покани по чл.13, ал.1 от ЗУЕС.
При липса на такива не може да се извърши проверка дали решенията са взети по
предварително обявен дневен ред и дали е спазен срока за свикване на събранията
по чл.13, ал.1 от ЗУЕС. Доказателствената тежест по делото по отношение
спазване на реда за свикване на събранията е за ответника, което изрично е
указано в доклада по чл.146 от ГПК. При липса на каквито и да било
доказателства в тази насока следва да се приеме, че процедурните изисквания на
закона относно реда за свикване на събранията е нарушен, което е самостоятелно
основание за отмяна на взетите на същите решения. На следващо място е нарушено
изискването за кворум. Събранията не са проведени при условията на падащ кворум
по чл.15, ал.2 от ЗУЕС, поради което за редовността на същите е необходимо да
са били представлявани поне 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост. В случая от представените протоколи от събранията не се установява
провеждане на същите при такъв кворум. И в двете събрания са участвали лица,
които не са собственици и не е отразено същите да са упълномощени по реда на
чл.14, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, каквото е изискването на ал.5 от чл.14. Видно от
представените копия от страници на домова книга по протокола от 28.01.2016 г.
това са четири лица – С.Д. – ет.3; В.Б. – ет.4; Д.Й. – ет.7 и Т.Д.– ет.8, от
които последните три лица са посочени като обитатели и роднини на
собствениците. По протокола от 28.01.2016 г. също е отразено присъствие на
четири лица, които не са собственици или пълномощници - С.Д. – ет.3; П.Н.– ет.3;
Д.Й. – ет.7 и Д.Д. – ет.8. При това положение е видно, че събранието на 28.01.2016
г. е проведено при присъствието на не повече от 12 представлявани обекта – пет
от група 1 и по три от другите две групи и един с неустановен % от ид.ч.(непосочен нито в
протокола, нито в домовата книга), а събранието на 27.09.2017 г. е проведено при
присъствието на не повече от 10 представлявани обекта – три от група 1 и два от
група 2, три от група 3 и два с неустановен % от ид.ч. Въпреки неустановяването
на точния процент на представлявани ид.ч. е видно, че същият е значително под
изискуемия, което води до незаконосъобразност на взетите решения и също е
самостоятелно основание за уважаване на иска и отмяната им.
На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата разноските по делото
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Предвид
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение по протокол №1 от 28.01.2016 г. на общо
събрание на етажната собственост на вх.А на бл. 7 по ул. *** №1 в гр.Русе в
частта по т.6, с която е постановено извършването на ремонт на покрива на
сградата, който да се извърши от одобрена
от ръководството и живущите във входа фирма.
ОТМЕНЯ решение по протокол от 27.09.2017 г. на общо събрание на етажната
собственост на вх.А на бл. 7 по ул. *** №1 в гр.Русе в частта по т.2, с която е
постановено във връзка с ремонт на покрива на сградата да се определи срок за
изплащане на длъжниците до 10-то число на м.октомври и са упълномощени две лица
– Г. и Д., да заведат дело срещу длъжниците и да представляват етажната собственост
по същото.
ОСЪЖДА етажната собственост на вх.А на
бл. 7 по ул. *** №1 в гр.Русе да заплати на ищцата Я.С.Н., ЕГН:**********
сумата в размер на 660 лв. –
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
РОС.
Районен съдия: