О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 521
град Шумен, 07.08.2019г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлин Стефанов 2. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в.ч.гр.дело № 284 по описа за 2019 година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл., вр. чл. 524, вр. чл.523, ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Ф.А.А., действащ чрез процесуалния си представител – адв. Г.К., Адвокатска колегия – гр. Ш.против Определение № 493/05.06.2019 год., постановено по ч.гр.дело №409 по описа за 2019 год. на Районен съд – Нови пазар, ІV състав, с което Районен съд – Нови пазар е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за спиране на изпълнението по реда на чл. 524, вр. чл. 523, ал.2 от ГПК по изпълнително дело №2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на действие Шуменски окръжен съд.
Частният жалбоподател излага становище, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е обвързан от постановеното спрямо брат му Н.А.М. съдебно решение с правно осн. чл. 108 от ЗС. Твърди, че в производството по чл. 524, вр. чл. 523, ал. 2 от ГПК правомощията на първоинстанционния съд са ограничени до преценка дали представените от молителя писмени доказателства удостоверяват негови права върху процесния имот, които да му послужат като основание за предявяване на иск. Релевира доводи, че районният съд в обжалваното определение е надхвърлил правомощията си като се е произнесъл по съществото на бъдещия иск на жалбоподателя и неправилно е приел, че идеалната част на молителя е придобита по давност от взискателите по изпълнителното дело.
Частният жалбоподател чрез
процесуалния си представител отправя
искане за отмяна на атакуваното определение. Моли съда да постанови определение, с което да спре
изпълнението по изпълнително дело №№2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на
действие Шуменски окръжен съд и на осн. чл. 524 от ГПК да му предостави 1-
седмичен срок да предяви иск за собственост.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни като в законоустановения срок по чл.276, ал.1 от ГПК никоя от тях не е подала писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страната и приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. №409/2019г. по описа на РС Шумен е образувано по молба, депозирана от Ф.А.М. чрез процесуалния му представител адв. Г. К. – АК Ш., с която на основание чл.523, ал.2 ГПК е поискано спиране на изпълнението по изп.д. №2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на действие Шуменски окръжен съд, до решаване на съдебен спор относно собствеността на част от недвижим имот. В молбата излага, че през 1995 год. е придобил право на собственост по наследство на 1/6 ид. част от недвижим имот, представляващ УПИ VІ-789, в квартал 105 по плана на село Т.И., обл. Ш., ведно с построените в имота жилищна сграда и стопански постройки, но твърди, че владението върху имота е получил от брат си Н.А.М. едва на 03.08.2018 год. след влизане в сила на решение № 58/ 22.03.2017 год. по в.гр. дело № 33/ 2017 год. по описа на ОС- Шумен, с което е отменено изцяло Решение № 309/ 25.10.2016 год. по гр. д. № 1187/2015 год. по описа на РС- Нови пазар, уважен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е признато правото на собственост по наследствено правоприемство на сестра му Ж.Й.върху 1/6 ид. част от гореописания имот. Навежда твърдение, че в това производство Н.А.М. е признал и предоставил на останалите четирима наследници владението на техните идеални части. Сочи, че въз основа на нотариален акт № 94, том , рег. № , дело № от 2018 год. на Нотариус , вписан в регистъра на нотариалната камара под № , наследниците А.А.М., В.А.М.и В.А.Б.дарили собствените си по 1/6 ид. части на Н.А.М. и последният е станал собственик на 4/6 ид. части от процесния имот, а молителят и Ж.Й.останали собственици по наследство на по 1/6 ид. части от същия имот.
Сочи се, че въз основа на съдебно решение № 116/ 04.05.2017 год. по гр. дело №185/ 2017 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар, влязло в законна сила на 30.04.2018 год., е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен против брат му Н.А.М., с който е признато право на собственост на М.Б.М. и С.М.М. върху площ от 83.46 кв. метра, намираща се между УПИ V-791 и УПИ VІ-789 от квартал 105 по плана за застрояване и регулация на село Т.И. от 1984 год., обозначена в жълт защрихован цвят на изготвената комбинирана скица от вещо лице И.Г.И.към СТЕ по гр. дело № 420/2016 год. по описа на ШОС и попадаща в имота на молителя и ответникът е осъден да предаде незабавно владението върху тази площ на ищците. Образувано е изп.д. №2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на действие Шуменски окръжен съд.
Видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот от 11.03.2019 г. ЧСИ е установил, че молителят твърди самостоятелни права върху 1/6 идеална част от имота, изключващи правата на взискателите. На осн. чл. 523 от ГПК ЧСИ му е предоставил 3-дневен срок за заявяване на правата си пред районния съд, което молителят е направил с нарочна молба вх. № 2875/ 08.03.2019 год.
С определение № 493/05.06.2019 год. по гр. д. № 409/2019 г. , ШРС е оставил без уважение искането на молителя за спиране на изпълнението по изп.д. №2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на действие Шуменски окръжен съд. Съдът е изложил мотиви, че молителят не претендира права, които изключват правата на взискателите, поради което молбата му се явява неоснователна.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите, с които районният съд е оставил без уважение молбата на Ф.А.М. за спиране на изп.д. №2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на действие Шуменски окръжен съд.
В производството по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК, с оглед преценката за уважаване на молбата за спиране на изпълнението, обстоятелствата, които съдът следва да изясни и вземе предвид при постановяване на акта са следните: 1. молителят, който е намерен във владение на имота има ли качеството на трето лице - различно от длъжника по изпълнителното производство. 2. кога е установено владение върху недвижимия имот преди или след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, тъй като една от предпоставките за осъществяване на защита е владението да е установено след завеждане на делото 3. дали заявените от третото лице права, които изключват правата на взискателя са вероятно основателни. В това производство съдът не изследва действителните права на собственост, а се проверяват законовите предпоставки за спиране на изпълнителното производство, както и убедителността на писмените доказателства във връзка с твърдените от третото лице права и тяхната противопоставимост на взискателя.
Страни по гр. дело № 185/ 2017 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар са М.Б.М. и С.М.М. – ищци по иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС и ответникът Н.А.М., брат на жалбоподателя (видно от Удостоверение за наследници № АР-2016-30-153/ 07.03.2019 год.). Действително исковата претенция е насочена единствено срещу Н.М., а съдебното решение е постановено само спрямо него, поради което последното няма сила на пресъдено нещо по отношение на жалбоподателя и той се явява трето лице, необвързано от установеното с влязлото в сила решение. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че първата предпоставка за уважаване на молбата за спиране на изпълнението, е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 523, ал.1 от ГПК, ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото. Разпоредбата на ал.2 на същия текст сочи, че ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице 3-дневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Безспорно в настоящия случай решение № 116/ 04.05.2017 год. по гр. дело №185/ 2017 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар може да бъде изпълнено срещу жалбоподателя. Това е така, защото, въпреки че претендира да е станал собственик по наследство на 1/6 ид.част от процесния имот още към 1995 год., когато умира баща му - наследодателят, частният жалбоподател признава, че до 03.08.2018 год. (датата на влизане в сила на решение № 58/ 22.03.2017 год. по в.гр. дело № 33/ 2017 год. по описа на ОС- Шумен, с което е отменено изцяло Решение № 309/ 25.10.2016 год. по гр. д. № 1187/2015 год. по описа на РС- Нови пазар, уважен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е признато правото на собственост по наследствено правоприемство на сестра му Ж.Й.върху 1/6 ид. част от гореописания имот) не е бил във владение на своята идеална част от имота. Владението му е било предадено едва на тази дата, след като в производството по делото и по силата на съдебното решение Н.А.М. е признал и предоставил на останалите наследници, включително и на жалбоподателя, владението на техните идеални части. Констатира се, че гр. дело №185/ 2017 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар, в изпълнение на решението, по което се извършва принудителното действие, е заведено през 2017 год. Следователно, жалбоподателят е придобил владението на процесната част от недвижимия имот след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, поради което съгласно чл. 523, ал. 1 от ГПК това съдебно решение може да бъде изпълнено срещу него.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на молбата за спиране на изпълнението.
Нормата на чл. 523, ал. 1 от ГПК предписва, че ако завари в имота трето лице, съдебният изпълнител следва да се увери в предполагаемите му права, за да прецени дали да продължи или да не продължи принудителното действие.
Видно от приложения протокол за въвод във владение от 11.03.2019 год. ЧСИ е спазил изискванията на ал. 2 от същата разпоредба като надлежно е отразил при провеждане на въвода извършените от него действия по чл.523 от ГПК, а именно: установил е, че процесният имот се намира във владение на трето лице – частния жалбоподател, което е заявило върху този имот права, които по негови твърдения изключват правата на взискателя, отразено е, че изпълнителното действие въвод е отложено за 15.03.2019 год. като е даден 3-дневен срок, считано от 11.03.2019 год., на частния жалбоподател да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Молбата с правно основание чл. 524 от ГПК е подадена на 13.03.2019 год., в рамките на предоставения от ЧСИ срок, поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение депозираната от жалбоподателя молба с пр. осн. чл. 524 от ГПК, тъй като третата от кумулативно дадените предпоставки за нейното уважаване не е налице. От представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт № 77, том , дело № / 1991 год.; Удостоверение за наследници на бащата на жалбоподателя А. М.Х.) не се установява жалбоподателят да заявява самостоятелни права върху имота, изключващи правото на собственост на взискателите върху площ от 83.46 кв. метра, намираща се между УПИ V-791 и УПИ VІ-789 от квартал 105 по плана за застрояване и регулация на село Т.И. от 1984 год. Жалбоподателят твърди да е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, придобита по наследство. Това негово твърдение, обаче, не отрича правата на взискателите по изпълнително дело №2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на действие Шуменски окръжен съд, които с влязло в сила решение са доказали, че са собственици на реална част от същия имот. По същество жалбоподателят не заявява самостоятелни права върху процесния имот, изключващи правото на собственост на взискателите, а навежда твърдения, че изпълняваното съдебното решение не го обвързва, тъй като не е бил страна в производството по гр. дело № 185/ 2017 год. по описа на Районен съд – Нови пазар.
Предвид изложеното по-горе и след като констатира, че жалбоподателят не заявява самостоятелни права върху имота, изключващи правото на собственост на взискателите, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни, че ако жалбоподателят не е доволен от постановеното без негово участие съдебно решение по гр. дело № 185/ 2017 год. по описа на РС-Нови пазар, той разполага с друг път за защита на своите права, който е различен от уредения в чл. 523 и сл. от ГПК.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №4631/17.06.2019г. от Ф.А.А., действащ чрез процесуалния си представител – адв. Г.К., Адвокатска колегия – гр. Ш.против Определение № 493/05.06.2019 год., постановено по ч.гр.дело №409 по описа за 2019 год. на Районен съд – Нови пазар, ІV състав, с което Районен съд – Нови пазар е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за спиране на изпълнението по реда на чл. 524, вр. чл. 523, ал.2 от ГПК по изпълнително дело №2018*0412114 по описа на ЧСИ с район на действие Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.