РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Габрово, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20234200500306 по описа за 2023 година
С решение № 271 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 250/23 г.,
Габровският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на Е. В. П.
сумата от 2 лв., получена без правно основание по фактура №
*********/08.01.2023 г. и системен бон № 00030559/09.01.2023 г., на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Със същото решение е осъдено дружеството да
запалите на ищеца разноски по делото в размер на 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „А1
България“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт М. К., в която се твърди, че
същото е неправилно. Неправилно съдът е приел, че полученото плащане е
неустойка. От представената към отговора сметка № ********* от 08.01.2023
г. се установявало, че се касае за обезщетение за обработка на просрочени
задължения. Освен това никъде в представения системен бон не било
посочено, че така направеното плащане е за неустойка. Дори да се приеме, че
сумата е начислена като неустойка, то съдът грешно достигнал до извода, че
клаузата, с която е начислена е нищожна. Грешен е и изводът на съда, че
клаузата, с която е начислена процесната сума е неравноправна и наложена с
ОУ, като потребителят е принуден да я заплати от заплаха за преустановяване
на предоставяната услуга. Неправилно е прието, че дори да се касае за
обезщетение за обработка на просрочени задължения, то неговия размер не е
доказан оп делото. Следвало да се приеме, че този размер е доказан вече
веднъж пред Административен съд София област по адм. дело № 613/ 19 г.
1
Моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно и да им се
присъдят разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна,
чрез адв. Д., в който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи и се
моли да се остави същата без уважение. Претендират се разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Е. П. против „А1
България“ ЕАД, с който е поискано съдът да осъди ответното дружество, да
му заплати сумата от 2 лв. платена по фактура № ********* от 08.01.2023 г. и
представляваща вземане за неустойка по договора за тел. Номер ***, като
платена на нищожно правно основание.
В постъпилия отговор ответното дружество оспорва предявения иск,
като твърди, че сумата от 2 лв. начислена със сметка № ********* от
08.01.2023 г. не е неустойка, а обезщетение за обработка на просрочени
задължения. Неустойка се начислявало при предсрочно прекратяване на
договора, а в случая договорът не е прекратен. Излагат се възражения за
дължимост на сумата от 2 лв., като обезщетение за просрочено задължение,
което се начислява при забава на плащането, надхвърлящо определения в ОУ
за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение. Обезщетението е посочено в чл. 27.1 от ОУ към
договор № ********* и действащия ценоразпис на А1 – цени на
допълнителни услуги, предлагани от А1. Възразява се, че процесното
обезщетение е начислено поради неточно изпълнение на задължението на
ищеца да заплаща дължимите суми в предвидените за това срокове и същото
е за забавено плащане (фактурата № *********/16.12.2022 г. е с падеж
05.01.2023 г., като е платена на 09.01.2023 г.). Обезщетението е било обект на
административно дело, в което А1 и КРС са постигнали споразумение и това
обезщетение всякога е 2 лв.
За да постанови процесното решение и да уважи предявения иск, съдът
е приел, че между страните по делото е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, като ищецът безспорно е заплатил сумата от 2 лв.
начислена със сметка № ********* от 08.01.2023 г. Ответникът с
представените доказателства не е установил точно какъв е характерът на
задължението за заплащане на сумата от 2 лв. Ако се приеме, че плащането е
неустойка, то клаузата е нищожна поради това, че е неравноправна по см. на
чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност при
договарянето. В случай, че се приеме, че е начислена като обезщетение за
направените разходи от ответника за обработка на просрочени задължения,
няма доказателства, че такива изобщо са извършени. В случая, в сметката
няма отразяване за какви конкретно направени от доставчика разходи е
начислена формираната сума. Приел е, че ответното дружество без основание
е получил процесната сума от 2 лв. и същата подлежи на връщане на осн. чл.
55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Постановеното решение е валидно и допустимо. По същество е
2
правилно е законосъобразно.
Не е спорно, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение по сключен между тях договор, по който ищецът – ответник
по настоящата въззивна жалба, е потребител. Не е спорно, че ответникът по
жалбата е заплатил фактура № *********/16.12.2022 г. с падеж 05.01.2023 г.
на 09.01.2023 г. Не е спорно, че ищецът е заплатил процесната сумата от 2 лв.
Видно от представения по делото системен бон основанието на плащането на
същата е неустойка, като ответникът не представя други доказателства,
оборващи посоченото в системния бон основание. Доколкото не се твърди от
ответника, че договорът е развален и неустойка се дължи, то платеното сума
от 2 лв. с основание неустойка е платена без основание и подлежи на
връщане. Останалите възражения в жалбата не следва да се обсъждат,
доколкото само на основание искът на ответникът по жалбата следва да се
уважи, както е сторил и първоинстанционния съд
Предвид гореизложеното, жалбата следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 400 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271 от 25.05.2023 г. постановено по гр. д.
№ 250/23 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. "Кукуш" № 1; ДА ЗАПЛАТИ на
Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „***" № **, разноски по делото
за въззивната инстанция в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3