Определение по дело №386/2017 на Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ти СЪСТАВ

Гр.д.№ 386/2017  г.

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

София, 05.11.2019 г.

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в срока за произнасяне констатира следното:.

Настоящото производство е образувано по предявен иск от В.И.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. С.С., съдебен адрес:***, против Г.Ф., ***, с правно основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 126 000 лв. - частичен иск от сумата 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 18.07.2014 г., претендирани пряко от застрахователя,  ведно със законна лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, и сторените разноски.

В хода на производството на 29.01.2018 г. ищецът е починал и като негови правоприемници са конституирани наследниците му П.Д.Б., ЕГН **********, А.В.П., ЕГН ********** и И.В.П., ЕГН **********, всички чрез адв. С.С., съдебен адрес:***.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.2014 г., около 12:30 ч. в София, В.Б. управлявал МПС „Хонда ЦР-В“, Рег.№ *******по бул. „България“ с посока на движение от кв. Бояна към бул. „Тодор Каблешков“ в крайна лява лента. В същото време, неизвестен автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ се движил също в крайна лява лента пред него, но на заден ход. Б., доближавайки до неизвестния автомобил предприел рязко завой вдясно с цел избягване на удара, вследствие на което напуснал платното за движение и се ударил в крайпътен бетонен стълб. При удара е пострадал В.Б., който е получил множество и сериозни увреждания.

За катастрофата е образувано ДП № 11351/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 31676/2014 на СРП.

 

Непосредствено след катастрофата пострадалият е откаран по спешност във ВМА София, където е престоял до 04.08.2014 г., установени са множество травми съответно – политравма, контузия на главата, контузия на главния мозък в челната област вляво, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния кош и белите дробове, счупване на ребра 3 – 7 вляво, навлизане на кръв и въздух в лявата плеврална кухина, многофрагментно счупване на лявата главулечна ямка /на таза/, счупване на двата клона на срамните кости / двустранно/, счупване на крилото на лявата хълбочна кост, закрит кръвоизлив в областта на левия хълбочен мускул, счупване на левия ацетабулум – предна и задна колони, счупване на лявата ключица – в страничната част. Направени са му операции, проведено е активно лечение. През 2015 г. в УСБАЛ „Проф. Д-р Бойчо Бойчев“, ЕАД му е направена нова операция.

 

Според отразеното в исковата молба, понастоящем здравословното му състояние е трайно увредено, той се придвижва с проходилка в домашни условия и в инвалидна количка извън дома си. Тежко инвалидизиран е и има нужда от непрестанна чужда помощ и грижа.

 

В исковата молба са наведени твърдения, че на 15.03.2016 г. с молба с вх.№ 24-01-158 е предявена претенция за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въз основа на която е образувана щета № 210082/15.03.2016 г., но с писмо с изх.№ 24-01-158/24.03.2016 г. Б. е уведомен, че му е отказано изплащане на обезщетение.

Ответникът Г.Ф. оспорва предявените искове по основание и по размер.

Твърди, че не са представени доказателства за наличието на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“ с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП.

От представените пред ответното дружество документи се установявало, че ищецът е самокатастрофирал, карайки с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, и при възникналата опасност, която е забелязал на около 50 м. разстояние пред себе си не е реагирал правилно.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Оспорва механизма, причините и обстоятелствата за станалото ПТП, като твърди, че не е налице противаправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с претендираните вреди.

Оспорва размера на претенцията, като счита, че същата е силно завишена с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД.

В хода на делото, с молба от 25.04.2017 г., от ищцовата страна са представени писмени доказателства досежно образувано и приключило в СРС, 62-ри с-в гр.д. № 44139/2016 г., като се твърди, че ответникът е осъден да заплати на В.И.Б. застрахователно обезщетение за същото застрахователно събитие. От документите, приложени към молбата, вкл.  протокол от съдебно заседание, проведено на 23.03.2017 г., е видно, че на пострадалия е присъдена сумата 24 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2016 г. и разноски. Решението, обявено в цитирания протокол, е влязло в сила на 06.04.2017 г.

 

Ответникът, в свое становище, приложено по делото и поддържано в хода по същество, заявява, че предявеният иск е недопустим и производството по него следа да бъде прекратено, поради наличие на сила на присъдено нещо, пред вид нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК.

С оглед на така представените доказателства и наличието на влязло в сила решение от 06.04.2017 г. на СРС, 62-ри с-в, съдът даде възможност на ищците да заявят на какво правно основание е предявена исковата претенция, пред вид вече наличието на сила на пресъдено нещо на решението, постановено от СРС за същото събитие по дело в СРС с идентични страни, предмет и основние, като, включително и по същество те, чрез своя процесуален представител заявиха, че поддържат предявения иск на самостоятелно правно основание, като самостоятелен иск.

С оглед на това молят настоящия съд да го уважи изцяло с всички законни последици, вкл. разноски по списък.

 

Съдът, на база на представените доказателства и, след преценка на становищата на страните, намира, че настоящото производство е недопустимо.

По делото безспорно се установи, че, във връзка със станалото на 18.07.2014 г. в София ПТП, в СРС е образувано гр.д. 44139/2016 г. на 62 – ри с – в, приключило с решение, формирано в протокол от съдебно заседание от на 23.03.2017 г., влязло в сила на 06.04.2017 г., с което предявеният иск  е уважен изцяло и ответникът Г.Ф. е осъден да заплати на наследодателя на ищците /починал в хода на настоящото производство/ сумата 24 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2016 г. и разноски.

Не се спори досежно идентичността на страните предмета и основанието на предявените искове, респ. образуваните две дела – това, приключило през 2017 г. и образувано през 2016 г. в СРС и делото, образувано пред настоящия състав през 2017 г.

Ищцовата страна не заяви, че настоящото дело представлява претенция за присъждане на първоначално непредявена част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск, тъй като, според нея, тя би могла да води няколко независими производства и по всяко едно от тях се дължи произнасяне.

По изложените съображения и с оглед изричната норма на чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът намира, че производството по настоящото дело, като образувано по заведена по – късно претенция, непопадаща в хипотезата на чл. 126, ал. 1, предложение последно, следа да се прекрати.

Водим от горното съдът

                                    ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА дадения ход по съществото на делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 386/2017 г. на СГС, І – 3 състав, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: