Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .................../…………………….. ,гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март 2022 година, в състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
при
секретаря Оля Йорданова, като разгледа адм. дело №2/2022г. по описа на съда за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба вх.№10/04.01.2022г. от А.И.А.
*** с ЕГН ********** срещу Решение
№2153-03-163/15.12.2021г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което на
основание чл.117, ал.3 от КСО във вр. с чл.97, ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата
му вх. №1012-03-421/23.11.2021г. срещу Разпореждане №**********/
29.10.2021г. на Ръководителя на ПО при ТП - Варна на НОИ, с което на
основание чл.68, ал.3 и чл.69„б“, ал.2 от КСО му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-03-2333/20.08.2021г.
С жалбата се оспорва акта като неправилен и незаконосъобразен. Развити са
съображения за издаването му в противоречие с материалния закон и при
несъобразяване на установената съдебна практика на Върховния административен
съд. Неправилно административният орган отхвърлил жалбата на А. срещу
разпореждането за отказ да му бъде отпусната пенсия и намерил за правилно преценено,
че прослуженото време от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. в което А. е бил на наборна
военна служба не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж. Позовава
се на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №
3 от 15.01.1958г. (отм., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000г.) и § 9, ал.1 от ПЗР на КСО
и на трайно възприетото в съдебните решения на Върховния административен съд на
РБ в този смисъл. Претендира се отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно и на разпореждането за отказ и преписката да бъде върната на
органа за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на А.. Иска се да бъдат присъдени направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Ответникът –
Директорът на ТП на НОИ – Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата в писмо с.д. № 3952 от 10.03.2022г. (л. 18 от делото), депозирано от
упълномощен юрисконсулт. По съществото на спора, моли жалбата да бъде
отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът
намери жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните в производството писмени
доказателства и съобрази приложимата правна уредба, достигна до следните фактически
установявания и изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от адресата
на решението, което го засяга неблагоприятно и поражда за него правен интерес и
активна легитимация да го оспори.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
представената от ответника преписка се установява, че конкретното административно
производство е започнало по повод подадено заявление вх. № 2113-03-2333/20.08.2021г.
от А.И.А. с искане да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 КСО. Към
заявлението са приложени копие от трудовата му книжка, удостоверяваща трудовия
му стаж в Република България и удостоверение-обр.1 изх. № 02-2557/11.08.2021г. на
Дирекция "Държавен военноисторически архив" при ДА "Архиви"
/л.12 от преписката/. В удостоверението–обр.1 е посочено, че А. И. А. е отслужил
в частите на Българската армия наборна военна служба в периода 10.10.1972г. до
02.12.1974г. в размер на 2 години 1 месец и 23 дни. Удостоверението е издадено
да послужи на А.И.А.. А.И.А. декларирал в заявлението за отпускане на пенсията,
че имената А.И.А. и А. И. А. са на едно и също лице. Декларирал, че има
придобит осигурителен стаж, въз основа на който получава пенсия от Турция.
По
заявлението на А.И.А. се произнесъл ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП
на НОИ – гр.Варна с Разпореждане № **********/29.10.2021г. /л.14 от преписката/, с което отказал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на справки и
изчисления този орган направил извода, че към датата на депозиране на
заявлението А. има навършени 68 години, 0 месеца и 14 дни, че има осигурителен
стаж от ІІ (втора) категория - 14години, 10 месеца и 17 дни, който бил приет за
действителен стаж, а времето на положената наборна военна служба от 2 години, 1 месец и 23дни е определено като
стаж от ІІІ (трета) категория и не било зачетено за действителен стаж. Така длъжностното
лице приело, че осигурителния стаж на А. приравнен към трета категория е в
размер на 20години, 08мецеса и 29 дни, но нямал изискуемия действителен
осигурителен стаж от 15 години, а имал действителен стаж от 14 години, 10 месеца
и 17 дни. Въз основа на тези констатации дл. лице заключило, че „заявителят
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл.68,
ал.3 от КСО и не било налице и условие за отпускане на лична пенсия за ОСВ в
условията на чл.69 „б“, ал.2 от КСО. С тези мотиви на основание чл.68, ал.3 от КСО и чл.69“б“, ал.2 от КСО ръководителят на „ПО“ на ТП на НОИ – гр.Варна отказал
да се отпусне на А.И.А. лична пенсия за осигурителен стаж.
Разпореждане
№ ********** от 29.10.2021г. е връчено лично на заявителя А. на 15.11.2021г. с
известие за доставяне /лист 15 от преписката/, с указание за редави сроковете
за оспорването му. А. го оспорил по административен ред пред Директора на ТП –
Варна на НОИ с жалба вх. №1012-03-421/23.11.2021г. с искане за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно.
По жалбата
се произнесъл директорът на ТП на НОИ – Варна с Решение № №2153-03-163 от 15.12.2021г., с което е
отхвърлил жалбата на А. И. А. като неоснователна, тъй като счел разпореждането
за отказ за правилно и законосъобразно. В решението ответникът посочил, че са
правилни и законосъобразни изводите в разпореждането за размера на действителния
осигурителен стаж на заявителя, който определил в размер на 14 години, 10 месеца
и 17 дни. В решението изрично е посочено, че при определяне на действителния
осигурителен стаж, положен от жалбоподателя, пенсионният орган, спазвайки
правилата на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО правилно не включил времето на военна
служба на лицето, тъй като тя не била нито трудово, нито служебно
правоотношение. Това решение е връчено на жалбоподателя на 17.12.2021г., който
го оспорил с жалба вх.№10/04.01.2022г. до съда, по повод на която е образувано
настоящото съдебно производство.
Въз основа на тези фактически установявания, при проверката за наличие на
основания за отмяна, респ. за обявяване на нищожността на оспорения акт, се
налагат следните изводи:
Директорът на ТП на НОИ- Варна е издал Решение № №2153-03-163 от 15.12.2021г. при наличие на
материална и времева компетентност по силата на чл.117, ал.1, т. 2, б. „а“ от КСО да издава актове от такъв вид. Решението е издадено в предвидената от
закона писмена форма и съдържа изискуемия минимум от реквизити, съгласно чл.59,
ал.1 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването
му със съответната разпоредителна част, поради което представлява мотивиран
административен акт и не са налице основанията по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за
отмяната му, респ. за обявяването му за нищожен.
В жалбата не са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а и такива не се откриха при служебната проверка
направена от съда за наличие на основание по чл.168, ал.1 от АПК за отмяната
му.
Спорът е за правилното приложение на материалния закон.
С разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО законодателят е уредил общите условия
за придобиване право на пенсия и за получаване на лична пенсия за ОСВ, като
според текста на тази норма, изм. ДВ, бр. 61 от 2015г., в сила от 01.01.2016г.)
(1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване
на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за
всяка календарна година, а от 1 януари 2030г. - с по 3 месеца за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от
1 януари 2018г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба, от 31 декември 2016г. осигурителният
стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с
по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години
за мъжете.
Страните по делото спорят правилна ли е преценката на ответника, че не са
налице предпоставките в чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ
на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно наличието на действителен
трудов стаж от 15 години съгласно изискванията на чл.68, ал.3 от КСО.
Посочената разпоредба съдържа изключения от общите правила за пенсиониране,
цитирани по-горе, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия
по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, при навършване на съответната възраст над
65 години и при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж да получат
такава, като от 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към дата на
подаване на заявлението – 20.08.2021г., необходимата възраст за придобиване
право на пенсия по посочения ред е 66 години и 08 месеца, а жалбоподателят А. А.
е имал навършена възраст 68 години и 14 дни и това обстоятелство не е спорно
между страните. Следователно, доказано е, че към релевантната дата - 20.08.2021г.,
е била налице първата предпоставка за отпускане на лична пенсия по посочения
ред.
Спорът основно е относно наличието на втората предпоставка и по-конкретно -
дали времето от
10.10.1972г. до 02.12.1974г., през което А. А. е отбивал наборна /редовна/
военна служба в Българската армия, следва да бъде зачетено като
"действителен осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал.1, т. 12 от ДР
на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл.68, ал.3 от КСО?
От приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства -
Удостоверение обр. 1 с изх. № 02-2557/11.08.2021 г на Дирекция "Държавен
военноисторически архив"-гр. Велико Търново при ДА "Архиви" е
видно, че за посочения период жалбоподателят е бил на редовна военна служба
като срочнослужещ. Възражението на жалбоподателя, че зачетеният като осигурителен
стаж период на положена наборна военна служба, следва да се приеме и за
действителен такъв, се явява основателно. Като достигнал до противоположен
извод, ответникът е постановил неправилен и законосъобразен акт, който не е
съобразен с материалноправните разпоредби. Аргументите за това са следните:
Съгласно чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Тя се допълва от
разпоредбата на чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/,
съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на
наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния
род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.
Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която
норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия А.,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за
трудов стаж от III категория. В процесния период 1972г. – 1974г. наборната
военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн.
Изв. бр. 13 от 14.02.1958г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995г., в сила от
27.02.1996г. /, т. е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от
заявителя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна
служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който
по силата на закона е признат за действителен осигурителен стаж. След като
стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период,
се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, в
който смисъл е и нормата на чл.81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на §
9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал.1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната съдебна
практика на ВАС, изразявана последователно в Решение № 15587/13.12.2018г. по
адм. дело № 13944/2017г. на ВАС, Решение № 2553/19.10.2017г. по адм. дело №
8645/2016г. на ВАС, Решение № 7647/16.06.2017г. по адм. дело № 4023/2017г. на
ВАС, Решение № 9471/17.07.2017г. по адм. дело № 7470/2016г. на ВАС, Решение №
11681/03.10.2018г. по адм. дело № 10591/2017г. на ВАС и много други. Като е
отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв,
административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. Това е обусловило
неправилната преценка, че жалбата на Александров срещу Разпореждане №**********/29.10.2021г.
на Ръководителя на ПО при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл.68, ал.3 и
чл.69„б“, ал.2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст е неоснователна.
При правилно прилагане на закона към установените от писмените документи
към заявлението факти и обстоятелства, решаващия орган, както и пенсионният
такъв щяха да отчетат като действителен осигурителен стаж и периода от 10.10.1972г.
до 02.12.1974г. в размер на 2 години, 1 месец и 23 дни, през който А. е служил
на редовна (наборна) военна служба. С този период общо времето на действителния
осигурителен стаж на А.И.А. възлиза общо на над 16 години, които са повече от минимално
изискуемите от закона 15 години действителен стаж. Това обосновава крайния
извод, че към момента на подаване на заявлението - 20.08.2021г. за А.И.А. са
били налице кумулативно изискуемите предпоставки и той е имал право да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3
от КСО.
Този извод не се повлиява от декларираното от него обстоятелство в
заявлението, че получава пенсия и от друга държава – Турция, тъй като не е
предвидено от законодателя като пречка за отпускане на лична пенсия за ОСВ по
реда на чл.68, ал.3 от КСО – по аргумент от чл.101, ал.1 от КСО.
Предвид изложеното издаденото решение на основание чл.117, ал.3 от КСО във
вр. с чл.97, ал.1 от АПК от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата вх. №1012-03-421/23.11.2021г. на
Александров срещу разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП – Варна, с което
на основание чл.68, ал.3 и чл.69„б“, ал.2 от КСО е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. №
2113-03-2333/20.08.2021г. е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде
отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не
позволява решаването му по същество от съда, административната преписка следва
да се изпрати на Директора на ТП на НОИ - ВАРНА за ново произнасяне, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени с настоящото решение.
При този изхода на спора, своевременно направеното от представителя на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено до сумата
в общ размер на 360лв. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна - ТП
на НОИ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А.И.А. сумата
от 10лв., представляваща заплатена държавна такса за
образуване на делото. За претендираната сума от 500лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение, заплатено от А. по договора за правна защита и
съдействие от 20.12.2021г. с разписка, с оглед своевременно направеното и
основателно възражение за прекомерност от представителя на ответника и
визирания в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 350лв. на възнаграждението
за дела по КСО, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 350лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 и чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2153-03-163/15.12.2021г. на директора на ТП на НОИ - Варна,
с което на основание чл.117, ал.3 от КСО във връзка с чл.97, ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата с
вх. №1012-03-421/23.11.2021г. на А.И.А. с ЕГН ********** *** срещу Разпореждане
№**********/29.10.2021г. на Ръководителя на ПО при ТП - Варна на НОИ, с което
на основание чл.68, ал.3 и чл.69„б“, ал.2 от КСО му е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Варна за ново
произнасяне по заявление вх. № 2113-03-2333/20.08.2021г. на А.И.А. *** за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 КСО съгласно дадените задължителни указания в
мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Варна да заплати на А.И.А. с
ЕГН ********** *** сумата от 360/триста и щестдесет/лева, представляваща
заплатени 10лв. за държавна такса и 350лв.- за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България с касационна жалба по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: