№ 165
гр. Пазарджик, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201970 по описа за 2021 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Р. Р. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 2021-1006-02-391 от 05.11.2021 година на началник С-р „ПП“
при ОДМВР Пазарджик, с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД и за
нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30 лв. /тридесет
лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална
незаконосъобразност на атакуваното НП, поради неизвършване на вмененото
адм. нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата си, като излага съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна - АНО, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител.
Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.10.2021г., около 10:00
1
часа, не бил изпълнил задължението си по съхраняването и бил допуснал
кражба на СУМПС, издадено на негово име.
Това било констатирано, след като жалбоподателят отишъл в С-р „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик, където подал заявление за издаван на ново СУМПС,
т.к. предишното му бил откраднато на горепосочената дата, докато бил на
екскурзия в Р Турция.
Поведението на жалбоподателят според служителите на сектора
съставлявало административно нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, поради което
се пристъпило към съставяне на АУАН № 391 от 01.11.2021 година против
жалбоподателя, а след това и на атакуваното НП. Последното било връчено
лично на жалбоподателя на 02.12.2021 година, а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 08.12.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, в
редакцията до 23.12.2021 година.
Гореописанат фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства - показанията на актосъставителя С.Д. и
тези на св. Ж.С., както и от приетите по делото писмените доказателства.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради
следното:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения /СПН/, които драстично накърняват
правото на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност да го
осъществява.
Видно от АУАН и НП същите не отговарят на императивните
изисквания на чл.42 т.4 от ЗАНН, респ. на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН.
Първоначално актосъставителят, а в последствие и АНО са допуснали едно и
също нарушение, което се изразява в липса на описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които то е било извършено, респ. на доказателствата,
които го потвърждават. АНО се е задоволил при описване на нарушението да
препише записаното в АУАН като фактическа обстановка на извършеното
нарушение, която буквално сочи, че на посочените вече дата, час и място
лицето не изпълнило задължението си по съхраняването и допуснало кражба
на издаденото му СУМПС. Така описаното словесно като нарушение е
квалифицирано като такова по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, която правна норма вменява
в задължение към гражданите на Р България да пазят личните си документи
2
за самоличност от повреждане, унищожаване или загубване.
В същото време поведението на Раков е санкционирано по чл.81 ал.2,
т.2 от ЗБЛД, която правна норма предвижда налагане на адм. наказание глоба
на този, който повреди, унищожи или изгуби български документ за
самоличност.
По начина на описване на нарушението и посочените като нарушени
правни норми нарушителят, а и съдът не може да научи в какво точно е
обвинен, т.к. няма изрично и подробно описание на някое от изпълнителните
деяния на самото нарушение, които са „изгубване”, „повреждане” или
„унищожаване” на български документ за самоличност. С други думи казано,
Р. е лишен от възможността да разбере, в какво точно е обвинен да е
извършил и защо е наказан по посочения в НП ред. На него не му е казано по
никакъв начин дали той, както и как е изгубил, повредил или унищожил
въпросния документ, каквито са изпълнителните деяния на нарушението.
Напротив, казано е, че не бил изпълнил задължението с ида го съхранява, с
което бил допуснал кражбата му, но такова изпълнително деяние в
цитираните правни норми не съществува. Ако АНО е желаел да ангажира
отговорността на Р., то той във всички случаи е следвало коректно да опише
нарушението, като посочи как и кога нарушителят е изгубил, повредил, респ.
унищожил документа, за да може да даде възможност на лицето да изгради
своята защита на база обективните факти, сочещи осъществения състав на
нарушение, като например оспорва тези факти, гради алиби и т.н.
В конкретния случай жалбоподателят е лишен от това негово основно
право на защита, а пък липсата на описание на нарушението лишава и съда от
възможността да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност
на издаденото НП. Всичко това е достатъчно да се отмени НП.
В конкретния случай АНО е следвало да се възползва от разпоредбата
на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като изходи от декларацията по чл.17 ал.1 от ППБЛД,
попълнена саморъчно от лицето при подаване на заявление за издаване ан
ново СУМПС, след което да проведе разследване на спорните обстоятелства,
при което да установи категорично на какво се дължи липсата на документа.
В този случай АНО неминуемо би стигнал до извода, че документът не е
бил изгубен, повреден или унищожен от Р. в резултата на негово
неправомерно поведение, а е бил откраднат, за което дори и подадена жалба в
3
прокуратурата и е образувана преписка /виж постановление на РП-Пазарджик
на л.7 от делото/. При това положение отговорността на Р. не би следвало да
се ангажира.
Отделно от това е налице още едно СПН, което е абсолютно основание
за отмяна на НП. То се състои в това, че в НП не е посочено място на
извършване на нарушението, което е съществен реквизит по чл.57 ал.1, т.5 от
ЗАНН. Това също накърнява правото на защита на наказаното лице.
По тези съображения и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН,
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2021-1006-02-391 от 05.11.2021 година на началник
С-р „ПП“ при ОДМВР Пазарджик, с което на СТ. Р. Р. от гр.Пазарджик,
ЕГН **********, на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД и за нарушение на
чл.7 ал.1 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30 лв. /тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4