РЕШЕНИЕ
№ 75 16.04.2019 г. гр. Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Н.ският
районен съд граждански състав на деветнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Диана КараВ.а
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 1073 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Е.И.Б.- Г., ЕГН **********,***, против Р.А.А., ЕГН **********,***, И.А. В., ЕГН **********, и М.Ж.Д., ЕГН **********,***. Твърди се, че по силата на нот. акт № ***, том **, per. № ***, дело № ***/*** год. на нотариус С. А. , по който ищцата е купувач, същата е придобила собствеността върху следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****, представляващ лозе, находящо се в землището на гр. О., местност "К.а." с площ 1 490 кв. м., съседи: имот № ***- лозе на К. А., имот № ****- нива на С. В.и др., имот № ****- полски път, имот № ****- нива на насл. на Ф.Г.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, представляващ лозе, находящо се в землището на гр. О., местност "К.а.", с площ 1 490 кв. м., съседи: имот № ****- нива на насл. на С.и М.И., имот № ****- нива на С. В.и др., имот № ****- лозе на В.Б., имот № ****- нива на насл. на Ф.Г., имот № ****- нива на насл. на П.В., имот № ****- лозе на Т.И.. Цитираните имоти междувременно били обединени в един имот, идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по КККР на гр. О., находящ се в местност "К.а.", с площ от 2 979 кв.м. и съседи: ПИ № ****, ****, ****, ****, ****, ****. Към момента на придобиване на горепосочените имоти ищцата е била вдовица. След придобиване на собствеността на гореописаните имоти до момента ищцата не била извършвала каквито и да било разпоредителни действия с тях, нито била упълномощавала други лица да извършват такива с тях. При направена справка в имотния регистър, ищцата установила, че бил вписан н.а. с вх.peг. № ****г., дв. вх. per. № ****г., том ****, акт № ****г. при Служба по вписванията- гр. Н., с който собствеността върху имот с идентификатор ****била прехвърлена на първия ответник Р.А. М.. В цитираният договор ищцата фигурирала като продавач, като сделката била извършена чрез пълномощник на продавача, специално упълномощен за целта. Заявява се, че купувачът по сделката- първият ответник, не бил придобил собствеността върху процесния имот по силата на сочената сделка, респективно не бил станал собственик на описания в него имот, тъй като тази сделка била нищожна поради липса на съгласие като сключена от пълномощник при липса на представителна власт. Договорът за продажба бил сключен чрез пълномощник на продавача, което обаче не съдържало надлежно упълномощаване за извършване на разпоредителната сделка, тъй като такова пълномощно изобщо не е било съставяно от ищцата и не съществувало в правния мир, респективно упълномощителна сделка не е била извършвана от страна на Б.. Пълномощното било неистинско както по отношение на подписа, така и по отношение на съдържанието. В последствие процесният имот с идентификатор ****бил придобит от И.А. В.- кредитор на Р.А.А., чрез публичен търг въз основа на постановление за възлагане. Твърди се, че отново не е настъпил вещноправен ефект, тъй като прехвърлителят Р.А.А. не е бил собственик на имота поради нищожност на придобивната сделка. Ответникът В. пък бил прехвърлил на М.Ж.Д. 1191.60 кв. м. ид части от имота, която сделка отново нямала действие. Понастоящем процесният имот се владеел от И.А. В. и М.Ж.Д. без основание. Предвид горното се моли да бъде прието за установено, на основание чл. 124 ГПК, по отношение на всички ответници, че ищцата е собственик на процесния имот, като бъдат осъдени, на основание чл. 108 ЗС, вторият и третият ответници да предадат владението върху същия имот на ищцата, съответно В.- 1787,40 кв.м. ид.ч., а Д.- 1191,60 кв.м.ид.ч.
В срокът по чл. 131 ГПК постъпи писмен отговор от
ответника И.И., с който оспорва предявените
претенции. Твърди, че е собственик на процесните идеални части от имота. В
условията на евентуалност, в случай, че пълномощното се окаже неистинско, се
твърди, че И. и Д. били станали собственици на основание придобивна давност
продължила повече от 5 години, т.е. считат се за добросъвестни владелци с
присъединяване владението на техния праводател- Р.А.,
считано от 23.08.2011 г.
От страна на първият ответник, в срок е постъпил
писмен отговор от назначения на същия особен представител, с който се оспорва
претенцията, предявена срещу него. Твърди се, че нотариално завереното
пълномощно е изискване за да бъде извършена покупко-
продажба на недвижим имот и в случая изискването било спазено.
От страна на назначеният особен представител на
ответника М.Д. не постъпи писмен отговор. Такъв бе подаден след изтичане на
едномесечният срок, поради което и не следва да бъде взет предвид.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно
нормата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. По делото не се спори,
че с н.а. № ***, том *, per. № ***, дело № ***/*** год. на нотариус С. А. , ищцата е придобила посредством покупко- продажба собствеността върху два поземлени имота,
описани по- горе, които впоследствие били обединени в ПИ с идентификатор ****по КККР на
гр. О., находящ се в местност "К.а.", с площ от 2 979 кв.м., и съседи: ПИ № ****, ****, ****, ****, ****, ****. Не се спори и по отношение
обстоятелството, че през 2011 г. имота е бил прехвърлен на първия ответник, а
през 2013 г. придобит от втория, респективно третия в посочените по- горе
идеални части. Това се потвърждава и от приложените нотариални актове и
постановление за възлагане на имот. Страните заявиха, че не спорят и по
отношение на факта, че предмет на описаните прехвърлителни сделки и действия е
един и същ имот, а именно процесния.
Видно от н.а. № 96, т.VІ, н.д. №
1005/23.08.2011 г. на нотариус М.Б., на сочената дата Е.Б.- Г. е продала на Р.А.А. имота. На страната на продавачът е посочено, че се явява
Р.А. М., в качеството му на пълномощник на ищцата, преупълномощен
от Г.Т.М.. Ищцата навежда твърдения, че
по никакъв начин и повод не е упълномощавала Марчев да я представлява при
разпореждане с имота като в този смисъл оспори представителната власт на същия.
С оглед оспорването бе задължена нотариус П.А. а с район на действие РС-
Търговище, извършила нотариалното удостоверяване на факта на
преупълномощаването, да представи намиращите се у нея документи в тази връзка.
От същата постъпи заверен препис от пълномощното, с което Г.Т.М. е преупълномощил Р.А. М., и незаверено копие от пълномощно, в
което е посочено, че Е.И.Б.- Г. е упълномощила Г.Т.М. да продаде процесния имот
като я представлява пред всички органи в тази връзка, включително и с правото
да преупълномощава трети лица с дадените права.
Предвид изявлението на нотариуса, че при него не се съхранява оригинала на последното
пълномощно, и тъй като нито един от ответниците не разполага с такъв, с
протоколно определение от 19.02.2019 г., на основание чл. 183 от ГПК, по искане
на ищцата, представеното копие бе изключено от доказателствения материал по
делото.
С оглед на така изложеното
настоящата инстанция намира следното:
Както бе посочено по- горе ищцата
навежда като правоизключващо възражение, твърдението,
че договорът, обективиран в н.а. № **, т.**, н.д. №
*****г., е нищожен поради липса на съгласие, тъй като е сключен от пълномощник
при липса на надлежно учредена представителна власт. Съгласно постановките,
дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало
като представител, без да има
представителна власт, не е нищожен поради липса на съгласие
/по аргумент на чл.26, ал.2 ЗЗД/, а е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените
с него правни последици. Същите настъпват, ако
лицето, от името на което
е сключен договорът, го потвърди съгласно
чл. 42, ал.
2 ЗЗД. Върховната инстанция е приела, че когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т.е. прави
волеизявление, изразява съгласие от името
на представлявания, и съобразно чл. 36,
ал. 2 ЗЗД правните последици от договора настъпват
направо за представлявания. Поради това
липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. След като, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, такъв договор не
поражда права и задължения за мнимо
представлявания, докато той не го
потвърди, то дотогава договорът не поражда действие
и за насрещната страна по него- за лицето,
което е договаряло с мнимия представител, т.е. такъв договор
изобщо не поражда правни последици- няма
обвързаност и за двете страни по
него, и за тях не възникват
насрещни права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен
ако договорът не бъде потвърден
от едната страна- мнимо представлявания. С оглед направеното позоваване с
исковата молба от страна на ищцата на недействителността, от висяща тя става окончателна,
тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден
и да породи целените с него правни последици /в случая настъпване на транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД/. Върховната инстанция е приела, че когато недействителният
договор е бил сключен в хипотезите на липса на
учредена представителна власт, при липса
на потвърждаване от страна на
мнимо представлявания, този договор не
поражда насрещни права и задължения за страните по
него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна- третото
лице, договаряло с мнимия представител /в случая първия ответник Р.А./, не придобива вещни права по
силата на договора. Същият не упражнява и добросъвестно
владение върху имота /изрично позоваване бе направено от страна
на ответника И. В./, тъй като такъв
договор не е правно основание, годно да го
направи собственик по смисъла на
чл. 70, ал.
1 ЗС. Ако това лице на свой ред
сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същият имот, то съгласно общия
правен принцип, че никой не
може да прехвърли
права, които не притежава, и този договор няма
да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24,
ал. 1 ЗЗД. Тъй като обаче този
последващ договор не е недействителен на основание чл.
42, ал. 2 ЗЗД, той ще породи
своето облигационно действие (уговорените с него насрещни права
и задължения ще възникнат за страните,
включително задължението за прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право)
и насрещната страна- лицето, придобило
владението върху вещта по този
последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на
чл. 70, ал.
1 ЗС, стига да
не е знаело към момента на
сключването му, че праводателят му не е собственик,
т.е. че последният е договарял с мним представител при сключването на предходния недействителен договор по чл.
42, ал. 2
ЗЗД.
С оглед на така изложеното се
налага извода, че ищцата не е загубила собствеността си върху процесния имот.
Установи се, че същата не е упълномощавала лицето Георги Марчев да се
разпорежда от нейно име с имота, поради което при условията на висяща
недействителност превърнала се в окончателна такава поради непотвърждаването на
действията на упълномощеното лице, за последващите приобретатели
на имота не е настъпил вещно- транслативния ефект. Не
се доказа и придобиването на имота по давност от страна на ответника И. В.
/същият не разполага с правата да изразява становище за изтекла придобивна
давност и по отношение на ответника М.Д., тъй като по този начин упражнява
недопустимо чужди права/. Върховната инстанция, в соченото по- горе
тълкувателно решение, задължително за приложение, е приела, че придобиването на
имот в хипотезата на липса на учредена представителна власт, прави купувача
недобросъвестен владелец, поради което за него важи 10- годишния давностен
срок, който от извършване на сделката през 2011 г. до предявяване на иска през
2017 г., не е изтекъл. По отношение на ответника В., същият се явява
добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, но в негова полза не е
изтекъл дадения в цитираната норма 5- годишен срок от датата на придобиването
на съответните идеални части- 13.11.2012 г., до подаване на исковата молба,
предмет на настоящото производство- 07.11.2017 г. Такъв не е изтекъл междувпрочем и по отношение на ответника Д..
Предвид посоченото и с оглед
липсата на оспорване на обстоятелството, че понастоящем имота се владее от
втория и третия ответници в сочените идеални части, предявената ревандикационна претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена в цялост, като следва да бъде прието за установено по отношение на
тримата ответници, че ищцата е собственик на имота, като бъдат осъдени втория и
третия ответник да предадат владението му в съответните идеални части.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съобразно представеният списък и приложените към него доказателства, същите
възлизат на сумата от общо 5253,88 лв., като 3520,50 лв. с ДДС от тях
представляват заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на ответникът В.
бе направено възражение за прекомерност на същото, което не се споделя от съда.
Съобразно правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, заплатеният адвокатски хонорар възлиза
на минималния такъв като се отчете и обстоятелството, че част от него
съставлява ДДС съобразно представената фактура.
Мотивиран от
горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.А., ЕГН **********,***, И.А. В., ЕГН **********, и
М.Ж.Д., ЕГН **********,***, че Е.И.Б.- Г., ЕГН **********,***, е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ****по
КККР на гр. О., находящ се в местност
"К.а.", с площ от 2979 кв.м., трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за
курортно- рекреационен обект, съседи: ПИ № ****, ****, ****, ****, ****, ****.
ОСЪЖДА И.А. В.,
ЕГН **********, да
предаде на Е.И.Б.- Г., ЕГН **********, владението върху 1787,40 кв.м.ид.ч. от описания по-
горе имот.
ОСЪЖДА М.Ж.Д.,
ЕГН **********,***,
да предаде на Е.И.Б.- Г., ЕГН **********, владението върху 1191,60 кв.м.ид.ч. от описания по-
горе имот.
ОСЪЖДА Р.А.А.,
ЕГН **********,***, И.А. В., ЕГН **********, и М.Ж.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на Е.И.Б.- Г., ЕГН **********,***, сумата от 5253,88 лв., представляваща сторени от ищцата съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: