№ 5155
гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110160972 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка
„Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 844,96 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
СВ 6916 РТ, настъпили в резултат от ПТП на 20.09.2021г. в гр. Пловдив на ул. „Петко
Д. Петков“ № 40. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „116Д“, с рег.
№ РВ 0797 КС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора
за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция
за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал задължен за сумата от 422,48
лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да му присъди
последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.11.2022 г. до
плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че към момента на
настъпване на ПТП и двата автомобила са били в движение и причина за настъпването
му е виновното поведение и на двамата водачи. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че към датата на ПТП –
20.09.2021г., ищецът е имал качеството на застраховател по застраховка „Каско” на л.а.
марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № СВ 6916 РТ, че ответникът е имал качеството
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на л.а. марка „БМВ“, модел
„116Д“, с рег. № РВ 0797 КС, както и че ищецът е заплатил сумата от 844,96 лв. на
отремонтиралия уреденото МПС сервиз.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол
за ПТП от 20.09.2021г., уведомление за щети по МПС от 29.09.2021г., опис на щета №
44011512106953 от 29.09.2021г., както и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. Е. Г. – водач на л.а. марка
„Форд“, модел „Транзит“, с рег. № СВ 6916 РТ, и свидетеля Т. С. И. – водач на л.а.
марка „БМВ“, модел „116Д“, с рег. № РВ 0797 КС, се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 20.09.2021г. около 12:50 ч. в гр. Пловдив на ул.„Петко
Д. Петков” в района на № 40, водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „116Д“, с рег. № РВ
0797 КС – свидетелят И., предприема маневра за движение на заден ход и без да се
съобрази с местоположението на спрелия зад него л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“,
с рег. № СВ 6916 РТ, реализира ПТП с него като го удря в задната част. От протокола
за ПТП, от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, както и от
събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а. марка „БМВ“,
модел „116Д“, с рег. № РВ 0797 КС, който е нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и
чл.40, ал.2 ЗДвП, като при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя
зад управляваното от него превозно средство и е причинил щети на застрахования при
ищеца л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № СВ 6916 РТ и по този начин му е
причинил имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.
№ СВ 6916 РТ. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да
2
установи по реда на чл.154, ал.1 ГПК фактите, на които основава същите, в случая – че
водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № СВ 6916 РТ също се е намирал
в движение. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява
да е налице съпричиняване. Напротив – от събраните по делото доказателства, в т.ч.
заключение на САТЕ и гласни доказателствени средства, събрани чрез разпит на
свидетелите Г. и И., категорично се установява, че вината за настъпването на
процесното ПТП е изцяло на свидетеля И., управлявала л.а. марка „БМВ“, модел
„116Д“, с рег. № РВ 0797 КС, която не е съобразила поведението си с нормите на чл. 5,
ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗДвП. В причинна връзка с противоправното поведение на
водача на л.а. марка „БМВ“, модел „116Д“, с рег. № РВ 0797 КС са настъпили и
описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
СВ 6916 РТ, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото
дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № СВ 6916 РТ,
отговарят на описания в протокола за ПТП и заявлението за щетата механизъм на ПТП.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета и фактури.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди, без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
3
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер
на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка „Форд“,
модел „Транзит“, с рег. № СВ 6916 РТ е за сумата от 844,96 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая двете
съвпадат, поради което регресното вземане е възникнало за сумата от 844,96 лв. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.,
претендирана като ликвидационни разходи, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 859,96 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 437,48 лв. преди
завеждане на настоящия иск, поради което същият, предявен за разликата от 422,48 лв.,
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът в размер на 840 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ, депозит за
свидетел и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на
Адвокатско дружество „И. и съдружници“, видно от представените по делото
платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от 422,48 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 20.09.2021 г. в гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков” в
района на № 40, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до плащането.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 840 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5