МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №64 ОТ
24.06.2013 Г. ПО НОХД №80/2013 Г. НА НПРС
Подсъдимият
М.Н.М. е предаден на съд затова, че на 23/24.08.2011 г. в с. Е., обл. Ш., след като се сговорил предварително за това със С.В.
***, чрез използване на технически средства /ножовки, ножици за рязане на метал
и металотърсач/ и използване на моторно превозно
средство /лек автомобил “***” с рег. № ***/, отнел
чужди движими вещи – 57, 92 м. силов проводник за ниско напрежение СВБТ 3х180,
на обща стойност 6 812, 23 лв., от владението на Г.Т.В. – изпълнителен
директор на “***” - АД - с. Е., без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е
маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1-во и 2-ро, т.5 и т.7 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият
С.В.С. е предаден на съд затова, че на 23/24.08.2011 г. в с. Е., обл. Ш., след като се сговорил предварително за това с М.Н.М.
от гр. Н., чрез използване на технически средства /ножовки, ножици за рязане на
метал и металотърсач/ и използване на моторно
превозно средство /лек автомобил “***” с рег. № ***/,
отнел чужди движими вещи – 57, 92 м. силов проводник за ниско напрежение СВБТ
3х180, на обща стойност 6 812, 23 лв., от владението на Г.Т.В. –
изпълнителен директор на “***” - АД - с. Е., без неговото съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои, като случаят не е маловажен –
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1-во и 2-ро и т.5 от НК във вр. с чл.194, ал.1 и чл.54 от НК.
По
предявеното му обвинение подсъдимият М.Н.М. не се признава за виновен. Твърди,
че не е осъществил посоченото в обвинителния акт спрямо него престъпление.
Защитниците на подсъдимия М. – адв. П. П. от Ш.та
адвокатска колегия и адв. Вл.
Й. от Варненската адвокатска колегия считат, че обвинението спрямо М. е
недоказано, по съображения, подробно изложени в хода на съдебните прения.
Поради това считат, че подсъдимият М. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
С.В.С. признава, че е извършил кражба на описаните в обвинителния акт вещи и
при посочените там квалифициращи обстоятелства, с изключение на обвинението за
предварителен сговор с М.. С. заявява, че деянието е извършил сам, без М. да
участва в осъществяването на престъплението. Защитникът на подсъдимия С. - адв. Вл. Й. от Варненската
адвокатска колегия смята, че обвинението спрямо С. е доказано и той следва да
бъде признат за виновен в извършването на кражбата. Изтъква, че причинената с
деянието щета е възстановена от страна на С., поради което моли съда, спрямо
този подсъдим да бъде приложена разпоредбата на чл.197, т.3 от НК.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият М.Н.М. е от гр. Н., а в с. Е., обл. Ш. работел при едноличен търговец като дестилатор на
спиртни напитки, т.е. държал казана за варене на ракия в селото. В помещението,
където работел имало стая пригодена за нощувка и по тази причина подсъдимият
прекарвал голяма част от дните, а и нощувал понякога в с. Е., а също там държал
и свои вещи. Подсъдимият С.В. С. е от гр. С.. Той бил приятел на М., често го
посещавал в с. Е., оставал понякога при него и също държал свои вещи при М. в
селото. Двамата подсъдими се познавали със свидетеля Т.Р.П., който към месец
август 2011 г. работел като охранител в “***” - АД -
с. Е. и конкретно мястото му на работа било във фуражния цех на дружеството в
с. Е.. Двамата подсъдими познавали района на цеха на дружеството. Те се
сговорили вечерта на 23. срещу 24.08.2011 г. да отидат до цеха и от там да
извършат кражба на кабел. Отправили се към цеха с лек автомобил “***” с рег. № ***, който бил собственост на съпругата на
подсъдимия С.. Носели със себе си ножица за рязане на метал и ножовка.
Пристигнали до сградата на дружеството, но спряли не
до портала, а до сградата на място по-отдалечено от портала. Двамата влезнали в
двора на цеха през участък, където оградната мрежа
била съборена. Тогава подсъдимият М. се обА.по
мобилния си телефон на свидетеля П. и го уведомил, че двамата със С. са
влезнали в дружеството. По това време свидетелят П. бил на работа със свидетеля
Ж.А.С., работещ също като охрана в дружеството, но който в този момент се
намирал в колата си, спряна до портала. След обаждането свидетелят П. излезнал от портиерната и отишъл
при двамата подсъдими. Тогава те му казали, че искат да вземат кабел.
Първоначално свидетелят се противопоставил, но след настояването на двамата
подсъдими, им казал „Добре.” и се прибрал в стаята си, а М. и С. влезнали в
цеха на дружеството. Около 02, 00 – 02, 30 часа свидетелят Ж.С. чул шум в цеха,
излезнал от колата си и започнал да оглежда района.
Тогава видял, че до силузите за зърно има двама
човека, изчакал ги да минат покрай него и разпознал подсъдимите М. и С.. Мястото
до портала, където свидетелят стоял, било осветено, а и двамата подсъдими
минали близо покрай свидетеля през осветен участък и по тази причина свидетелят
добре видял и познал подсъдимите, но те не го забелязали. Тогава свидетелят
веднага се обА.в полицията и малко след това в цеха
пристигнали служители на РУП – гр. Н., единият от които бил свидетелят Р.А. М..
Полицаите обиколили района, но не влезнали в самите помещения на цеха – в силузите, а само огледали около тях. Те не открили подсъдимите
и си тръгнали. На тръгване полицейските служители казали на свидетеля С., в
случай, че отново забележи нещо нередно, пак да им се обади. До този момент, а
и след заминаването на полицаите, двамата подсъдими успяли
с носените от тях ножовка и ножица за рязане на метал да отрежат от кабелите,
намиращи се в помещението за готова продукция в цеха 50 бр. парчета, всяко от
по около 1 м., с обща дължина 57, 92 м. Това бил силов проводник за ниско
напрежение СВБТ 3х180. След това те започнали да изнасят кабелите от
помещението и да ги товарят в лекия автомобил “*** 106” с рег.
№ ***, който бил спрян извън района на дружеството. Докато товарели кабелите
свидетелят Ж.С. отново ги забелязал. Свидетелят видял добре, че автомобилът е
червен, но този път не видял лицата на двамата подсъдими. Също така свидетелят
видял, че тези две лица товарят нещо в колата, но не могъл добре да види точно
какво. Тогава охранителят отново се обА. на служителите на полицията и свидетелят М., заедно със
свой колега отново пристигнали в цеха. Полицаите отишли първо на входа на цеха,
очаквайки от там да излезе забелязания от свидетеля автомобил, но двамата
подсъдими не минали от там. Тъй като автомобилът им бил спрян в отдалечена част
от портала, те не минали през портала, а се движили покрай фуражния цех, в
посока от гр. Каспичан към спряната полицейска кола. Когато подсъдимите минали
покрай полицаите, последните забелязали, че задницата на автомобила е тежка и
улегнала. Веднага последвали двамата подсъдими, настигнали ги и ги спряли. Тогава полицаите видяли
гореописаните кабели, които били поставени в задната част на колата, като за
целта била свалена задната седалка на автомобила. След това двамата подсъдими
били отведени в сградата на полицейското управление.
В
хода на делото е била назначена оценителна експертиза, чието заключение е
установило, че общата стойност на кабелите, отнети от двамата подсъдими възлиза
на сумата от 6 812, 23 лв. Тази сума е възстановена на “***” - АД - с. Е.
на 25.03.3013 г., за което по делото е налице вносна бележка от същата дата, с
отбелязан вносител С.В.С..
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ж.А.С., Р.А. М.
и Т.Р.П., като най-вече от показанията на последния, дадени на досъдебното производство пред съдия от Новопазарския
съд и прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.08.2011 г. /оглед на ЛА „***”/ и изготвен
албум към този протокол, протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2011
г. /оглед в цеха в с. Е./ и албум към него, протокол за претърсване и изземване
от 24.08.2011 г. и албум към него, който протокол е одобрен с разпореждане на НпРС от 25.08.2011 г., удостоверение за актуално състояние
№ 20120223144133/ 23.02.2012 г., протокол за оглед веществени доказателства от
29.03.2012 г., телефонни разпечатки, справка в централна база КАТ за ЛА “***
106” от 10.10.2012 г., писмо от МТел с разпечатка,
справка в централна база КАТ за собственост МПС от 01.02.2013 г., вносна
бележка от 25.03.2013 г. за преведена сума 6832,67 лв. с основание - внасяне
щета на „***” АД; от заключенията по назначените по делото 2 бр. оценителни
експертизи, трасологическа експертиза и комплексна
техническа експертиза; от представените по делото веществени доказателства - 50
броя многожилни медни проводници; лек автомобил “***” с рег.
№ ***, рама №***,
двигател №***; ножица за рязане на метал с дължина
0.73 м. с дължина на дръжките 0,49 м.; 1 бр. ножовка с метален лист; 2 бр.
ножовки с размери 31х1 см. оранжеви на цвят с надпис “***”, “***” и “***”; 1 бр. ножовка, ръчна, с пластмасова дръжка; 1 чифт
маратонки, бели, мъжки, с дължина на подметката 30 см и шарка “рибена кост” и 1
чифт обувки, спортни, мъжки, черни, с дължина на подметката 28 см. и шарка
“рибена кост”, както и частично от обясненията на подсъдимия С.В.С..
От
така посочените доказателства, съдът смята, че безспорно се доказва, че с
деянието си двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК. Те са отнели
гореописания кабел, собственост на“***” - АД - с. Е., без съгласието на
надлежен представител на дружеството и с намерение противозаконно да го
присвоят. Деянието им е довършено, тъй като с поставянето на кабелите в колата
и напускането района на фуражния цех, подсъдимите са установили трайна
фактическа власт върху отнетите кабели. За осъществяването на това деяние
двамата подсъдими са се сговорили предварително, което е видно от конкретно
осъществените от тях действия – през нощта се придвижили до цеха, предварително
носели ножовка и ножица, обА.и се на свидетеля П. и
го уведомили за намеренията си. От всички тези действия е ясно, че двамата
подсъдими предварително са имали уговорка, за деянието, което ще извършат. Също
така при осъществяването на кражбата те са използували техническа средства –
горепосочените ножовка и ножица за рязане на метал, които несъмнено са улеснили
и направили възможно отнемането на кабелите. Наред с това е безспорно, че М. и С.
при деянието си са ползували и моторно
превозно средство – горепосочения лек автомобил, с чиято помощ са
транспортирали кабелите. Към момента на осъществяване на деянието подсъдимият М.
е бил осъждан. С определение, одобряващо сключено споразумение за решаване на
наказателно дело по НОХД №300/2010 г. на Районен съд Айтос, в сила от
04.10.2010 г., на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години. Това наказание му е било наложено за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Следователно настоящото му деяние
е осъществено при условията на повторност по смисъла
на чл.28, ал.1 от НК и следва да се квалифицира и по т.7 на чл.195, ал.1 от НК,
доколкото случаят не може да се окачестви като маловажен, предвид размера на
причинената щета и наличието и на останалите квалифициращи престъплението
кражба обстоятелства. Тъй като причинената с деянието на двамата подсъдими щета
е възстановена, и то до приключване на делото пред НпРС, то по отношение на
подсъдимия С.С. са налице условията на чл.197, т.3 във вр.
с чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК. Поради това съдът прие, че деянието му следва да се
квалифицира именно по този състав на престъплението. От субективна страна
двамата подсъдими са действали с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са и
са целяли настъпването на общественоопасните
му последици.
Подсъдимият
М.Н.М. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Той твърди, че не
е участвал в гореописаното деяние, не е влизал с подсъдимия С. във фуражния
цех, не е рязал и изнасял от там кабели. В нощта на кражбата М. бил на казана
за варене на ракия, където имал клиент до около 02, 00 часа, а към 04, 00 часа
при него пристигнал подсъдимия С., с молба двамата да отидат до района на
бившия завод „Китка” и от там да вземат едно момиче. М. не видял с какво е
натоварена колата, а чак когато полицаите спряли
двамата подсъдими, С. казал на М., че в колата има кабели, които той откраднал
от фуражния цех. Същите обстоятелства заявява и подсъдимия С. в обясненията си,
като твърди, че всъщност нямал намерение да се среща и да взима момиче, а тази
лъжлива версия представил на М., защото не искал в началото да му казва за откраднатите
кабели, а целял да го накара да отиде с него с колата, за да скрият вещите и по
пътя да му съобщи за кабелите, за да не се ядоса М.. Съдът счете, че не следва
да приеме за истинни тези обяснения. На първо място заявените от двамата подсъдими
обстоятелства се опровергават от данните от горепосочения доказателствен
материал, и от друга страна обстоятелствата, изложени от подсъдимите са
житейски нелогични. Дори и да е имало такава лъжлива версия /за момичето/,
която С. да е изложил пред М., то по никакъв начин М. не е следвало повярва,
предвид безспорния факт /от показанията на свидетеля Р.М., от данните от
протокола за оглед на автомобила и снимковия материал/, че колата е била
натоварена с кабели, поставени в цялата задна част на автомобила – багажното
отделение и задната седалка, която задна седалка е била спусната и кабелите са
се намирали непосредствено зад мястото на шофьора и другата предна седалка, при
което въпросното момиче не е имало къде да седне в колата. Освен това при така
поставените в колата кабели, не може да се повярва на твърденията на
подсъдимите, че М. не е видял какво има в автомобила. Също така подсъдимият С.
твърди, че след кражбата имал намерение да скрие кабелите в кошара за животни в
близост до казана за ракия и наред с това сочи, че повикал М., за да му укаже
той къде да ги укрие, тъй като М. по-добре познавал района. Всички тези
противоречия и нелогично обяснени факти водят до извода, че с обясненията си
подсъдимите целят да бъде оневинен подсъдимия М., а не представляват изложение
на действително осъществилите се събития. А версията за клиента, който М.
обслужвал в нощта на престъплението около 02, 00 часа няма как да бъде
проверена, тъй като той не сочи конкретно лице, чиято самоличност да бъде
установена.
В показанията, дадени от свидетеля Т.Р.П. на
съдебното следствие, той поддържа версията на подсъдимите, че във фуражния цех
е влизал само подсъдимия С., само С. отишъл при него и само с този подсъдим свидетелят
разговарял във вечерта на престъплението. Но в дадените от този свидетел
показания на досъдебното производство пред съдия от НпРС и прочетени на съдебното следствие по законовия ред,
свидетелят П. заявява, че тогава и двамата подсъдими са били в цеха, дори преди
това подсъдимият М. му се обА., а и двамата подсъдими
влезнали в помещението на дружеството, за да вземат кабели. Именно тези
показания на свидетеля П., дадени на досъдебното
производство изцяло кореспондират с показанията на Ж.А.С., който е категоричен,
че вечерта е видял в дружеството, както С., така и М., разпознал и двамата,
после видял автомобила им и същият този автомобил е бил спрян от полицейските
служители с натоварени в него кабели. Затова съдът смята, че именно показанията
на П., дадени на досъдебното производство отразяват
истинните факти. Няма данни по делото по време на този разпит на П. да е бил
оказван някакъв натиск, за какъвто той намеква, освен отправеното му от
разследващите предупреждение, че като свидетел е длъжен да заяви истината.
Показанията на П. от досъдебното производство,
показанията на останалите двама свидетели С. и М., писмените доказателства,
данните от експертизите и веществените доказателства по категоричен начин
доказват авторството и вината на двамата подсъдими в осъществяването на
престъплението, предмет на настоящото дело. Безспорно установена е стойността
на отнетите кабели, категорично е доказано /от заключението по комплексната
техническа експертиза/, че два от проводниците, намерени в автомобила на
подсъдимите са били част от едно цяло със съответно два такива от помещението
на фуражния цех, и това води до извода, че кабелите в колата на подсъдимите са
отрязани именно от това помещение. Също така е безспорно от трасологическата
експертиза, че намерената следа от обувка във фуражния цех е оставена от
подметка на дясна обувка, иззета от разследващите при извършеното следствено
действие в с. Е., която обувка е принадлежала на подсъдимия С., и с това се
доказва неговото участие в извършеното престъпление.
По
гореизложените мотиви съдът прие, че обвиненията спрямо подсъдимите са доказани
напълно и категорично, поради което и призна всеки от тях за виновен в
извършването на престъпление – М. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1-во и 2-ро, т.5 и т.7 от НК, във вр. с
чл.194, ал.1 от НК, а С. за престъпление по чл.197, т.3 във вр
с чл.195, ал.1, т.4, предл.1-во
и 2-ро и т.5 от НК във вр.
с чл.194, ал.1 от НК. Двамата подсъдими са обвинени също и затова, че за
извършили престъплението, освен чрез използуване на ножици за метал и ножовка,
още и чрез използуване на металотърсач. В тази им
част обвиненията не се доказват. Действително в помещенията на М. в с. Е. е бил
открит металотърсач, но няма данни той да е бил
ползуван от подсъдимите при извършване на престъплението. Затова в тази част на
обвинението подсъдимите бяха оправдани, а подсъдимият С. бе оправдан и по
основания състав на престъплението по чл.195, ал.1 от НК, доколкото спрямо него
бе приложена разпоредбата на чл.197, т.3 от НК.
Относно
наказанията, които се следват на подсъдимите, съдът отчете степента на
обществена опасност на извършеното от тях деяние, а именно, че то представлява
тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Подсъдимият С. е неосъждан и чистото му съдебно минало съдът отчете като
смекчаващо вината му обстоятелство. Подсъдимият М. е осъждан, но неговото
съдебно минало е основание за прилагане на по-тежко квалифициран състав на
престъплението кражба, поради което обремененото му съдебно минало съдът не
отчита като отегчаващо вината му обстоятелство. Фактът, че причинената с
деянието щета е възстановена на пострадалата страна, е обстоятелство, което
съдът с голяма тежест отчита като смекчаващо такова по отношение и на двамата
подсъдими. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия С. обстоятелство, съдът
отчита направените от същия признания и изразеното съжаление за стореното,
което от негова страна е проява на критичност към деянието му. Като отегчаващо
отговорността и на двамата подсъдими обстоятелство, съдът отчита големия размер
на причинената щета. При тези обстоятелства и при превеса на смекчаващите
вината на подсъдимите такива, но в по-голяма степен на С., съдът наложи следните
наказания: На подсъдимия М.Н.М. определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно
в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в съответствие
с разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНС. На подсъдимия С.В.С. съдът
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така наложеното на подсъдимия С. наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като счете, че за
поправянето му не е необходимо да изтърпи ефективно наказанието си, а и са
налице всички условия за прилагане института на условното осъждане.
Съдът
констатира, че с определение, одобряващо сключено споразумение за решаване на
наказателно дело по НОХД №502/2011 г. на РС – гр. Н., влязло в законна сила на
01.09.2011 г., на подсъдимия М.М. е било наложено наложено
наказание ПРОБАЦИЯ за извършено деяние на 24.08.2011 г. Видно е, че деянието по
посоченото дело и деянието на М. по настоящото дело, са извършени преди за
което и да е от тях да има влязла в сила присъда. Поради това съдът счете, че
са налице условията на чл.25, ал.1 въвъ вр. с чл.23, ал.1 от НК и затова съдът определи на М. ЕДНО
ОБЩО НАКАЗАНИЕ, по-тежкото измежду двете, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което съдът постанови да бъде изтърпяно в
затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание
чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание съдът приспадна
изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД №502/2011 г. на РС – гр. Н. до
момента, като два дни пробация се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
Съдът констатира
също така, че по настоящото дело подсъдимият М. е бил задържан, била му е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и мярка за неотклонение
„Домашен арест”. Затова на основание чл.59, ал.1 и 2 от НК, от определеното
общо наказание на М., съдът приспадна времето, през което той е бил задържан с
взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 16.10.2012 г. до
13.11.2012 г.; времето, през което е бил задържан с взета мярка за неотклонение
“Домашен арест”, считано от 14.11.2012 г. до 29.01.2013 г., като два дни
домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода, както и времето, през
което подсъдимият М. е бил задържан
за срок от 24 часа по настоящото дело, със заповед за задържане на лице
№72/24.08.2011 г., считано от 04, 50 часа на 24.08.2011 г. до 04, 20 часа на
25.08.2011 г.
Установява се
от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия М., че определение,
одобряващо сключено споразумение за решаване на наказателно дело по НОХД
№300/2010 г. на Районен съд – гр. Айтос, в сила от 04.10.2010 г. на М. е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок
от три години. Видно е, че настоящото си деяние подсъдимият М.М. е извършил в
изпитателния срок на горепосоченото осъждане. Затова в случая са налице
условията на чл.68, ал.1 от НК, поради което и съдът приведе в изпълнение
наложеното на М. с това определение
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като постанови същото наказание
да се изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
Видно е по
делото, че в хода му и подсъдимият С.В.С. е бил задържан и затова на основание
чл.59, ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което С. е бил задържан за срок
от 24 часа по настоящото дело, със заповед за задържане на лице №71/24.08.2011 г., считано от
04,50 часа на 24.08.2011 г. до 04, 20 часа на 25.08.2011 г.
По отношение
на веществените доказателства: Представената като веществено доказателство 1
бр. ножица за рязане на метал с дължина 0.73 м. с дължина на дръжките 0,49 м.
съдът постанови да се отнеме в полза на държавата на основание чл.53, ал.1,
б.”а” от НК, доколкото по делото е установено, че същата е ползувана за
извършване на престъплението и принадлежи на подсъдимия С.. Установено е също,
че при деянието си подсъдимите са ползували и ножовка, но не се установява
именно каква. По делото са представени като веществени доказателства няколко ножовки,
но не е установено именно коя от тях е послужила на подсъдимите за извършване
за престъплението. Затова съдът не постанови отнемане в полза на държавата на
ножовка. Представеният по делото като веществено доказателство лек автомобил “***
106” с рег. № ***, рама №***, двигател №***, съдът постанови да се върне на А.П.
М.. Установено е, че М. е съпруга на подсъдимия С., като те двамата са сключили
граждански брак на 10.04.2010 г., видно от извършената справка в НБД
„Население”. От приложената по делото справка в Централна база – КАТ за
превозно средство се доказва, че лекият автомобил е бил закупен през 2009 г. и
регистриран в КАТ на 18.05.2009 г. на името на А.П. М.. Следователно
автомобилът е бил закупен преди сключването на гражданския брак между С. и М. и
то от съпругата, поради което не представлява съпружеска имуществена общност, а
лична собственост на М.. Поради това съдът не може да постанови отнемане на автомобила
в полза на държавата, независимо, че е ползуван от подсъдимите при
осъществяване на престъплението.
Представените
по делото като веществени доказателства: 1 бр. ножовка с метален лист; 2 бр.
ножовки с размери 31х1 см. оранжеви на цвят с надпис “***”, “***” и “***”; 1 бр. ножовка, ръчна, с пластмасова дръжка; 1 чифт
маратонки, бели, мъжки, с дължина на подметката 30 см и шарка “рибена кост”; 1
чифт обувки, спортни, мъжки, черни, с дължина на подметката 28 см. и шарка
“рибена кост” съдът постанови да се върнат на С.В.С., доколкото се установи, че
същите са негови и нямат отношение към извършеното престъпление.
Представените
по делото веществени доказателства: 1 бр. металдетектор
с обща дължина 1.20 м., с пита 0.28х0.20 м. заедно със зарядно устройство и 3
кутии х 50 броя запалки съдът постанови да се върнат на М.Н.М., тъй като се
доказа, че те са на М. и също нямат връзка с настоящия случай.
Двамата
подсъдими бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 534, 70 лв., от които 519,
70 лв. по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. и 15 лв. по сметка на Новопазарския районен съд, като съдът определи и частта,
която всеки следва да заплати, а именно от по 259, 85 лв. /двеста петдесет и
девет лева и осемдесет и пет стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. и от
по 7, 50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ по сметка на Новопазарския
районен съд.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
09.07.2013
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: