РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Берковица, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:П. ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20221610100181 по описа за 2022 година
Предявен е иск от В. Н. Р. срещу К. Д. К. за определяне на упражняването на
родителските права и местоживеене на детето С., определяне на режим на лични отношения
с майката и определяне на издръжката.
Ищецът твърди, че с ответницата са живеели на съпружески начала като от
фактическото им съжителство през 2020г. се родило детето С.. Посочва, че през месец
октомври 2021г. ответницата е напуснала семейното жилище без причина и оттогава детето
се отглежда от него и неговата майка.
Моли съда да призове страните и след като установи твърдените обстоятелства, да
постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права и да
определи местоживеене на детето при него като определи режим на лични отношения и
издръжка от майката.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител
моли да бъде постановено решение след преценка на всички доказателства по делото и
водещия интерес на детето.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушан социален доклад,
изготвен от ДСП Берковица.
Съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за раждане страните имат общо дете С.,
родена през 2020г. Установи се по делото, че след раздялата грижи по отглеждането на
детето се полагат от бащата като детето живее в неговия дом в град Б.
По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца, която разказва, че детето е
при още от раждането и бащата се грижи за него. Бабата също помага, посочва, че тя гледа
детето, когато бащата му работи. От година и половина ответницата е напуснала семейното
жилище и не е търсила детето.
В приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП Б., е посочено, че социалните
работници са запознати със случая на детето С. след получаване на сигнал за дете, родено от
непълнолетна майка. Детето е припознато по акт за раждане от бащата и от раждането му
бащата е поел родителската си отговорност по отношение на детето. Към момента на
изготвяне на доклада детето се отглежда в дома на бащата като същият получава помощ от
своите родители. В дома на бащата има осигурено всичко необходимо за детето, то има
личен лекар и е здраво. В периода на порастване на детето майката е напуснала семейното
жилище и е прекъснала връзката си с детето. Значим възрастен за Симона е нейната баба по
бащина линия М., който полага непосредствени и ежедневни грижи за детето от раждането
му до момента. Социалните работници са установили, че между бабата и детето има
изградена силна емоционална връзка. В същото време детето няма ясно изградена представа
за майка си, тъй като тя е прекъснала връзка с детето в много рА. възраст.
Прието е писмо от ДСП град Л., с което социалните работници уведомяват съда, че не
са успели да открият ответницата на посочения адрес в град Л. и поради тази причина не са
изготвили доклад. По данни на съжителката на дядото по бащина линия на детето, живуща
на адреса, ответницата живее с друг мъж в друго населено място – село Е., община М. С
писмо от 19.01.23г. ДСП М. уведомява съда, че ответницата не пребивава в това населено
място и не е открита.
От показанията на свидетеля и социалния доклад по делото се установява, че след
фактическата раздяла между страните бащата е поел грижите по отглеждането на детето и
двамата живеят в неговия дом. В къщата е осигурено всичко необходимо за детето като то
живее с баща си в този дом от раждането.
Законът постановява, че детето следва да живее с двамата си родители, които
съвместно носят отговорността за неговото отглеждане и възпитание. Когато обаче
родителите са разделени, единият от тях следва да поеме отговорността и при него да бъде
определено местоживеенето на детето. Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК, който се прилага на
общо основание и в производството по чл. 127 от СК, съдът решава въпросите за
родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. При решаване на въпроса за
родителските права следва да бъдат взети предвид и насоките, дадени с Постановление № 1
от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, което не е загубило правното си
значение и при действието на Семейния кодекс от 2009г. Решението за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се
основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства:
2
родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката
за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално
обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и
родители и между децата; помощ на трети лица и др. Съдебната практика е категорична и
е в съответствие с дадените насоки в посоченото Постановление, че мерките по
упражняване на родителските права следва да бъдат определени конкретно като от значение
са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства в конкретния случай. Съдът
е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на
всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. В § 1, т. 5 от Закона за закрила на
детето е дадена законова дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето“ –
преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола и други характеристики на детето;
г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде
причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/ други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Съобразно установените и изложени по-горе факти, съдът намира, че в интерес на
детето е то да живее с баща си както досега, който да поеме родителската отговорност в
пълен обем. Същият е поел изцяло грижите за детето след фактическата раздяла между
страните. При отглеждането на детето бащата получава помощ от родителите си.
Социалните работници са констатирали, че детето се отглежда нормално, в добро здраве е и
има осигурено всичко необходимо в дома си. Установили също така, че между детето и
възрастните са изградени отношения на обич и привързаност. За майката детето няма ясна
представа, тъй като връзката между тях е прекъсната в много рА. възраст. Поради това
съдът намира, че чрез предоставяне родителските права на бащата ще се съхрани в най-
голяма степен психичното спокойствие на детето с оглед ниската му възраст.
С решението си съдът следва да определи и режим на лични контакти с другия
родител, за да не бъде допуснато отчуждаване на детето от единия от тях. По делото
ответницата не беше открита нито от съда, нито от социалните работници. Следва да бъде
определен режим на лични контакти, който да гарантира, че майката ще има възможност да
осъществява контакти с детето, за да не допусне родителско отчуждение и емоционално
отдалечаване на детето от майката. Режимът следва да бъде без преспиване с оглед ниската
възраст на детето и обстоятелството, че същото не е напускало дома си от раждането и не е
пребивавало при майка си. Режимът следва да бъде така, както е предложен от ищеца - всяка
първа събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 без преспиване, като майката взима детето от
местоживеенето му при бащата и го връща на същото място.
Всеки родител е длъжен да издържа непълнолетните си деца като размерът на
издръжката се определя, като се държи сметка както за потребностите на детето, така и за
възможностите на дължащия. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК тя обаче не може да бъде по –
3
малка от 1/4 от минималната работна заплата, определена за страната, тоест по-малко от 195
лева. Ответникът не представя доказателства за реализирани от него доходи. Ищецът
претендира 200 лева месечна издръжка, който е точно колкото законовоустановения
минимум. Съдът приема този размер за подходящ, тъй като не се установяват и не се
твърдят по-големи от обичайните нужди на детето.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдената
издръжка.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
С.В.ВА Р.А с ЕГН ********** на бащата В. Н. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес –
град Б.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С.В.ВА Р.А с ЕГН ********** при бащата В. Н.
Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес – град Б. на неговия адрес по местоживеене – град Б.
ОСЪЖДА майката К. Д. К. с ЕГН ********** с адрес град Л., да заплаща на
малолетното дете С..В.ВА Р.А с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител
В. Н. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес – град Б. месечна издръжка в размер на 200.00
лева /двеста лева/, считано от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане или до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето С.ВА Р.А с ЕГН ********** с
майката К. Д. К. с ЕГН ********** с адрес град Л., както следва: всяка първа събота от
месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без преспиване, като майката взима детето от
местоживеенето му при бащата и го връща на същото място.
ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН ********** с адрес град Л. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 288 лева върху
присъдения размер на издръжката, както и 5 (пет) лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
получаване на съобщение от страните, че е изготвено.
4
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен Съд - Монтана в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5