РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С. О. СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Н. Н.
2. Н. В.
при секретаря В. Ди. и с участието на
прокурор К. Д., след като разгледа докладваното от мл.
съдия В. ВНОХД
№ 250 по
описа за
С присъда № 5 от 16.02.2017 г., постановена по
н.о.х.д. № 679 по описа на Районен съд - гр. Б. за
От така постановената присъда е останал недоволен
представителят на държавното обвинение, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е
подал първоначално „бланкетен” протест, който е бил допълнен след изготвяне на
мотивите по делото. В протеста се твърди, че оправдателната присъда е
неправилна, поради което се иска нейната отмяна и осъждането на подсъдимия И.
по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд
относно невинността на подсъдимия не се подкрепят от доказателствата по делото
и по-конкретно от показанията на свидетелите К., който е и пострадал от
престъпното деяние, и Л.- очевидец на случилото се. Поддържа се, че приетата за
установена от съда фактическа обстановка не съответства на доказателствата по
делото, като изводът на съда, че пострадалият К. е получил инкриминираното
увреждане вследствие на нанесения от него в главата на подсъдимия удар с лявата
си ръка, не е подкрепен от каквито и да било доказателства. В тази връзка се
твърди, че съдът не е събрал доказателства относно това, че пострадалият е
ударил подсъдимия именно с лявата си ръка, с оглед което и изводите му се
основават само на предположения. Твърди се, че макар и по делото да са били
налице противоречия, същите са останали неизяснени, като подробно в
допълнението представителят на държавното обвинение е изложил и конкретните си
доводи, касаещи тези противоречия. Сред тях е посочено обстоятелството, че
подсъдимият в обясненията си е заявил, че му е нанесен един удар, което от своя
страна не съответства на констатираните по него увреждания, като не е изяснено
от решаващия съдебен състав в коя част на тялото на подсъдимия е попаднал този
удар. Въпреки това несъответствие съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия
и не е кредитирал показанията на пострадалия К. и свидетеля Л., които, освен че
били еднопосочни и безпротиворечиви, се подкрепяли и от останалите
доказателства по делото, дори отчасти и от обясненията на самия подсъдим. В
допълнението към протеста са изложени и оплаквания към изготвените по делото
съдебно-медицински експертизи на подсъдимия И. и на пострадалия К., вкл.
допълнителната такава, касаеща механизма на причиняване на увреждането на
пострадалия, като са изложени и конкретни доводи за необоснованост на същите и
изготвяне на заключението на база предположенията на вещото лице. В протеста се
акцентира на обстоятелството, че подсъдимият в обясненията си е заявил, че му е
бил нанесен един единствен удар, което от своя страна разколебава тези
обяснения, които не кореспондират с констатираните по подсъдимия телесни
увреждания, а същевременно в разрез с това и единствено на база допълнителната
съдебно-медицинска експертиза съдът е дал вяра на същите и е дискредитирал
показанията на свидетелите К. и Л.. Доколкото от допълнителната СМЕ се
установява, че травмата, получена от пострадалия в лявата му ръка, е възможно
да бъде получена единствено при свит юмрук, се сочи, че съдът не е изложил
мотиви относно това защо приема, че пострадалият не е ударил пожарогасителя, с
който подсъдимият го е нападнал, именно със свит юмрук, като рефлексна реакция
срещу мигновено осъзнатата чрез зрителното му възприятие опасност на
връхлитащия го тежък метален предмет- пожарогасител. В тази връзка се твърди,
че съдът се е задоволил единствено със заявеното от вещото лице, че човек не се
предпазва със свита в юмрук ръка, което обаче не е подкрепено с научно
обяснение, нито с описани в медицинската практика случаи, с оглед което
заключението на вещото лице се явява необосновано. Твърди се, че в конкретния
случай подсъдимият и пострадалият вече са били във физически сблъсък помежду
си, с оглед което към момента, когато подсъдимият е замахнал с пожарогасителя,
е по-скоро логично свидетелят К. да е бил със свити юмруци и така именно
импулсивно да е посрещнал удара с пожарогасителя по механизма, описан от вещото
лице по време на разпита му в съдебно заседание. Наред с това се поддържа, че
причинената на пострадалия фрактура е локализирана в лявата му ръка, с оглед
което е трудно да се приеме, че лице, което не е левичар, ще нанесе удар,
т.нар. „удар на боксьора” именно с нея и то със значителната енергия, с която е
прието в съдебно-медицинската експертиза, че е нанесен ударът. На последно
място са анализирани уврежданията, получени по подсъдимия, като прокурорът
счита, че нито едно от тях не е би могло да бъде получено чрез нанасяне на
т.нар. „удар на боксьора” от страна на пострадалия, вследствие на който
последният да си е самопричинил телесното увреждане, като по делото не е
изяснен механизмът на получаване на което и да е от нараняванията по тялото на
подсъдимия И., което от своя страна следва да рефлектира върху възприемането на
заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, което според
държавното обвинение не следва да бъде кредитирано.
В разпоредително заседание на
24.04.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от значение за
предмета на делото, е необходимо да бъде допуснато провеждането на въззивно
съдебно следствие, в хода което и при изявено желание от страна на подсъдимия,
последният повторно да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Наред с
това въззивният съд е намерил, че следва да бъде допусната и допълнителна
съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
възраженията в протеста, съобразявайки и събраните в хода на делото
доказателства, вкл. заключението по допълнителната съдебно-медицинска
експертиза, изслушано в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, да
отговори на въпросите: „Възможно ли е фрактурата, получена от свидетеля П. К., изразяваща се в счупване на главичката на втора
предкиткова кост на лява ръка, да бъде получено при удар с юмрук в насочен
срещу лицето твърд предмет (какъвто се явява пожарогасителят)? Възможно ли е
при нанесен удар с юмрук в твърд предмет, различен от човешкото тяло (какъвто
се явява пожарогасителят), да не останат следи (охлузвания или други проявени
външни наранявания) по свитата в юмрук ръка?”.
В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание
от 18.12.2017 г. представителят на държавното обвинение поддържа подадения
протест на изложените в него аргументи. Счита, че деянието е доказано по
несъмнен начин, с оглед което присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимият И. да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия И.- адв. С., оспорва протеста,
като моли въззивния съд да постанови решение, с което да остави в сила
обжалвания първоинстанционен акт. Посочва, че показанията на пострадалия не
кореспондират със заключението на изготвената СМЕ по отношение механизма на
получаване на травмата, а евентуална осъдителна присъда би почивала единствено
на предположения.
В правото си на лична защита подс. И. поддържа казаното
от адвоката си.
В последната си дума на основание чл. 297 НПК подс. И.
заявява, че не е виновен.
С. О. СЪД,
като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото,
вкл.
събраните в хода на проведеното пред настоящия състав въззивно съдебно
следствие, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по
реда на чл. 313 и сл. НПК, констатира, че правните изводи на първия съд относно
вината са правилни и следва да бъдат потвърдени, поради следните съображения:
За да
постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно
следствие и е изяснил всички правно значими въпроси, свързани с поредицата от
действия, извършени от пострадалия
и подсъдимия.
След
изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената
съвкупност,
настоящият съдебен състав прецени, че събраните от първия съд доказателства, заедно със събраните в хода на проведеното пред
настоящия състав въззивно съдебно следствие, разкриват
почти идентична фактическа обстановка
относно случилото се, а именно:
Подсъдимият И.Д.И. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, със средно
специално образование, работи като „охранител” на обект на „ЧЕЗ-П.” в „ИСА-С.” ЕООД- гр. В., неосъждан, с ЕГН **********.
Подс. И. и св. П. К. били приятели от дълги години. Тъй
като подс. И. се занимавал с ремонт на автомобили, св. К. му бил възложил да
пребоядиса собствения му джип- марка „Ф.“, модел „Р.“.
На 11.03.2014 г., тъй като не бил получил все още никакви
пари за ремонта, подс. И. позвънил на св. К. и го предупредил, че ако не му
бъде заплатено веднага, ще преустанови работа и ще изкара автомобила от гаража.
Около 16,00 часа на същия ден, св. К., придружаван от св. Л., отишли до
гаража на подс. И., намиращ се в махала „М.“ на гр. П., където последният
извършвал ремонтните дейности. При пристигането си св. К. и св. Л. видели
майката на подсъдимия св. В. Д., която казала на св. К., че синът й е гаража.
Свидетелите се отправили към гаража и влезли вътре, като намерили подсъдимия
във вътрешността на помещението.
Св. Л. започнал да обикаля и оглежда намиращия се вътре
разглобен автомобил на св. К., а последният извадил 250 лв. и ги предложил на
подс. И., за да му заплати част от дължимото за ремонта. Между подс. И., който
очаквал да получи цялостно плащане, и св. К. възникнал спор на висок глас за
размера на дължимата от св. К. сума пари.
Св. Д. чула виковете откъм халето и отишла да провери
какво се случва. Свидетелката видяла през стъклената врата на гаража, че подс. И.
и св. К. стоят един срещу друг и да си говорят на висок тон, при което се
върнала обратно в къщата, за да повика по телефона съпруга си, който не бил
вкъщи.
През това време спорът между св. К. и подс. И. ескалирал,
тъй като подсъдимият правел ремонт на детската стая на децата си и не
разполагал с достатъчно средства, поискал от св. К. да му заплати дължимото за
ремонта. Св. К. отново предложил на подсъдимия да му даде сумата от 250 лв., но
последният отказал, тъй като това не била цялата дължима сума и казал на св. К.,
че по този начин се подиграва с труда му. Тогава подс. И. бутнал св. К., който
на свой ред замахнал с лявата си ръка, свита в юмрук, и ударил подсъдимия в
областта на главата, вследствие на което подсъдимият залитнал и паднал. В
резултат на това, подс. И. получил разкъсноконтузна рана на главата и
кръвонасядания в областта на лявото око и дясната мишница. От удара св. К.
счупил главичката на втора метакарпална кост на лявата си ръка. Всичко се
случило много бързо, поради което свидетелят Л., който оглеждал пикапа на св.
Костадинов, не могъл да се намеси. Подсъдимият се изправил а свидетелите
напуснали гаража, като минали през двора на къщата покрай св. Д..
Подсъдимият също излязъл от гаража и св. Д. видяла
зачервеното му око. Подс. И. ***, където пред св. Х. подал жалба срещу св. К. за
нанесен побой.
Докато пътували към гр. П., лявата ръка на св. К. се
подула в китката и силно го заболяла, поради което заедно със св. Л. отишли във
ФСМП-Б.. Двамата били препратени към дежурен травматолог в гр. Е., където след
извършен преглед от св. Д. Т., било установено счупването на главичката на
втора метакарпална кост на лявата ръка на св. К. и мястото било обездвижено
чрез поставяне на гипс.
По-късно същия ден, по повод постъпилата от подс. И. жалба,
по разпореждане на св. Х., в РУ-П. се явили св. К. и св. Л., които дали
обяснения по случая, посочвайки като причина за травмата на ръката на св. К.
хвърлен по него пожарогасител от подс. И..
Горните
факти съдът прие за установени след съвкупния анализ на
събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните доказателствени
средства- частично обясненията на подс. И.И., частично показанията на
свидетелите П. К. и Р. Л. (вкл. приобщените по реда на чл. чл. 281, ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК показания на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство
пред съдия), показанията на свидетелите В. Д., Т. Х. (вкл. приобщените по реда
на чл. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля, дадени в
хода на досъдебното производство) и Д. Т.; писмените доказателства-
медицинско свидетелство на И.И. от 12.03.2014 г., фиш за спешна медицинска
помощ на И.И. от 11.03.2014 г., медицинско свидетелство за П. К. от
13.03.2014 г., медицинско направление,
характеристика на И.И., справка за съдимост на подсъдимия; както и чрез
способите за събиране и проверка на доказателствения материал
– заключението на съдебно-медицинската
експертиза на подс. И., заключението на съдебно-медицинската експертиза на П. К. и 2 бр.
допълнителна съдебно-медицинската експертиза
на П. К..
Фактическите констатации на първоинстанционния съд почти
изцяло съвпадат с тези на въззивния. Без да бъдат
преповтаряни изводите на РС - гр. Б.,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията в протеста, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да
посочи следното:
Относно времето и мястото на осъществяване на деянието
всички свидетели дават еднопосочни показания, като съдът не констатира
противоречия във възприетото от тях. Безпротиворечиво се установява и
обстоятелството, че между подс. И. и св. К. е възникнал конфликт, провокиран от
неуредени финансови отношения между тях. Противоречие съществува по отношение
конкретния повод за ескалиране на напрежението и начина, по който се е развил
инцидентът.
Съдът даде вяра на обясненията на подс. И., освен в
частта им относно обстоятелството, че веднага след влизането си св. К.без повод
го е нападнал, като е започнал да го удря, доколкото в тази си част обясненията
на подсъдимия следва да се приемат като защитна теза, целяща да прикрие собственото
му участие във възникналия конфликт. В този смисъл съдът изгради преценката си относно
конкретната фактическа обстановка, преценявайки и анализирайки внимателно
цялата доказателствена съвкупност. Доколкото показанията на св. К. съдържат и
неизгодни за него твърдения, свързани именно с възникването на конфликта, съдът
ги кредитира в частта им, допринасяща за установяване на тези обстоятелства, а
именно това, че подсъдимият го е бутнал, тъй като е бил афектиран поради
неплащането на цялата дължима му се сума. Следва да се отбележи, че обясненията
на подсъдимия не следва да се подкрепят, какъвто е един от доводите в протеста,
а следва да се оборват от събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства. За разлика от подсъдимото лице, свидетелите са длъжни
да кажат истината, като това, дали са го направили или не, подлежи на преценка
от съда при съобразяване както на липсата или наличието на вътрешни
противоречия, така и при преценка през призмата на цялата доказателствена
съвкупност.
В този смисъл съдът намира, че в показанията на св. К. се
съдържат вътрешни противоречия, които са пречка на същите да бъде дадена пълна
вяра. Въпреки че свидетелят изрично е заявил, че подсъдимият му се е обадил и
му е казал, че трябва да му занесе забавеното плащане, същият твърди, че И. го
е питал защо е отишъл в гаража му, което се явява нелогично. Наред с това
показанията са противоречиви и в частта относно обстоятелството падал ли е
свидетелят преди да си тръгне, по какъв повод и къде. Противоречие, дължащо се
вероятно на липса на конкретен спомен, се открива и в частта относно факта кой
е започнал физическата саморазправа- подсъдимият или свидетеля, като за да
достигне до своя фактически извод, съдът съобрази и житейската логика,
предполагаща, че именно подсъдимият е бил в превъзбудено емоционално състояние,
предполагащо и предприемане на действия по физическа саморазправа. В протеста е
посочено, свидетелските показания на К. напълно кореспондират с показанията на
св. Л., което твърдение не може да бъде споделено от настоящата въззивна
инстанция. Св. К. не отрича, че той също се е саморазправял физически с
подсъдимия И., като му е нанасял удари, докато св. Л., в защита на приятеля си,
е въвел фактически твърдения единствено за нанесен от страна на подсъдимия
побой над свидетеля И., което от своя страна не кореспондира с безспорно
установените телесни увреждания на подсъдимия. Показанията на тези свидетели са
противоречиви и в частта относно обстоятелството бил ли е гаражът заключен към
момента когато свидетелите са си тръгвали, доколкото такива твърдения са
въведени единствено и само от св. К., но не могат да бъдат установени от
останалите доказателства по делото. Действително и двамата свидетели твърдят,
че подсъдимият е правил неприлични жестове, но това голословно твърдение
свидетелите свързват с друго свое голословното твърдение, че подсъдимият е бил
много пиян, което се опровергава от показанията на обективния свидетел Х.,
който е възприел състоянието на подсъдимия след инцидента и който е заявил, че
подсъдимия не е изглеждал пиян каквито именно са твърденията на свидетелите К.и
Л.. Именно преценени през примата на показанията свидетеля Х. се установява, че
версията на св. К. е претъпяла промени, доколкото както той, така и св. Л., са
твърдели пред свидетеля, че процесният пожарогасител е бил хвърлен по него, след което твърденията
са се променили, че всъщност се касае до удар с пожарогасителя. Видно от
показанията на св. К. същият заявява, че подсъдимият му е нанесъл един
единствен удар, а именно ударът с пожарогасителя. Въпреки това св. Л. твърди,
че подсъдимият е нанесъл удари на св. К., вкл. в областта на корема, което
противоречие дава допълнително основание за съда да не даде вяра на тези
показания. Съобразявайки всичко изложено, съдът кредитира показанията на св. К.
и св. Л. само в частите, които безспорно се установяват от останалата
доказателствена съвкупност, а именно- времето и мястото на инцидента и
обстоятелството, че в гаража са били само тримата, както и в частта относно
възникналия преди физическия сблъсък словесен конфликт между подсъдимия и св. К..
В останалата си част и по-конкретно в частта относно изнесените от двамата
свидетели твърдения, че подсъдимият е ударил/хвърлил към подсъдимия
пожарогасител, който го е ударил в китката, същите не следва да бъдат
кредитирани, доколкото не кореспондират с доказателствената съвкупност.
Тук е място да се посочи, че показанията на св. Л. и тези
на св. К. са противоречиви в частта относно това къде се е намирал
пожарогасителят, което сочи на единствено възможния извод, че такъв предмет не
е бил използван. В допълнение следва да се отбележи, че във връзка с
възражението, съдържащо се в протеста, че травмата може да е причинена
вследствие на защитен удар, нанесен с юмрук в пожарогасителя, съдът допусна
допълнителна СМЕ, от заключението на която действително се установява, че удар
в пожарогасителя, като предмет с твърда гладка повърхност, би могъл да причини
процесната травма. Същевременно съдът не намира логика в изложеното в протеста,
че защитната реакция на св. К. може да се е изразила именно в нанасяне на удар
с юмрук в пожарогасителя. Тази логика не кореспондира със заявеното от самия
пострадал, че подсъдимият не е му е нанасял други удари, освен удара с
пожарогасителя, т.е. свидетелят не е следвало да бъде със свити юмруци.
Защитната реакция предполага предпазване, а не нападение, началото на което се
поставя със свиване на ръцете в юмрук. В този смисъл съдът намира, че следва да
отбележи още, че нито един от свидетелите К. и Л. не е твърдял, че счупването
на ръката на св. К. е станало вследствие на наесен от него удар с юмрук в
пожарогасителя, напротив и двамата са говорили единствено за удар с
пожарогасителя.
В допълнение съдът счита, че следва да обърне внимание на
обстоятелството, че обясненията на подсъдимия, не само не се оборват от
останалата доказателствена съвкупност, но и се подкрепят от заключението на
вещото лице, дадено в допълнителната съдебно-медицинска експертиза в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото, което именно е било съобразено
с конкретно причинената на св. К.
травма. В този смисъл първата СМЕ, изготвена от в.л. Т., не следва да служи
като материал за проверката на заявеното от подсъдимия, тъй като същата е била
изготвена само по документи, но без налична рентгенография, от която именно се
е установил конкретният механизъм на получаване на травмата, а именно- силен
удар с направление отпред назад по дължина на костта (по надлъжната ос) при
свита в юмрук ръка. Вещото лице е дало заключение, че по своята морфология и
локализация този тип фрактура се нанася при удар с юмрук, т.нар. „фрактура на
боксьора“. Заявеното от подсъдимия, като изключим частта за безпричинното
нападение, кореспондира и със житейската логика, доколкото именно подсъдимият,
който е понесъл удари от св. К. е инициирал проверка по случая, като е подал
жалба в РУ-П., а поведението на св. К. следва да се третира като реципрочна
реакция, преследваща единствено целта разследването да не бъде съсредоточено
срещу него. На тази цел навеждат и писмените доказателства- медицински
свидетелства, видно от които е времето на съставянето им. От медицинското
свидетелство на подс. И. се установява, че на 12.03.2014 г., след като вече е
бил подал жалба, подсъдимият е бил прегледан и за това му е било издадено и медицинско
свидетелство, в което са бил отразени констатираните телесни увреждания.
Същевременно св. К., който веднага е потърсил медицинска помощ, предвид
подуването на лявата му ръка, е решил да си издаде медицинско свидетелство едва
след подаване на жалбата и снемането на обясненията им от св. Х., а именно на
13.03.2014 г.
От
справката за съдимост на подсъдимия И. се установява обремененото му съдебно
минало, а останалите писмените доказателства,
като неоспорени и допринасящи за изясняване на предмета на делото, също бяха
използвани от съда при изграждане на приетата за установена фактическа
обстановка.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд
споделя изводите на първоинстанционния, че подсъдимият И.Д.И. не е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 129, ал. 2, пр. второ, хип. втора, вр. ал. 1 НК, за което му е било
повдигнато обвинение.
По делото се установява, че св. К. е получил травматично
увреждане, изразяващо се в счупване на главичката на втора метакарпална кост на
лявата ръка, но не се установява същото да му е било причинено от подсъдимия И.
чрез удар с пожарогасител, каквото именно е било повдигнатото му обвинение.
Както беше посочено по-горе, обясненията на подсъдимия
следва да бъдат оборени от останалия доказателствен материал, а не да се
подкрепят от него. Наред с това доказателствената тежест е винаги върху
обвинението и никога не може да бъде разместена, като, за да бъде постановена осъдителна
присъда, съобразно разпоредбата на чл. 303 НК, обвинението следва да е доказано
по несъмнен начин, изключващ каквито и да било предположения относно
обстоятелства, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия. В
настоящия процес не беше установено по изискуемия от закона несъмнен начин
извършването от страна на подсъдимия на противоправното поведение, за което му
е повдигнато обвинение от представителя на държавното обвинение, доколкото не
беше установен по посочени несъмнен начин механизмът, на нанасяне на телесната
повреда, описан в обвинителния акт, което обстоятелство, наред с
обстоятелството, че по делото се установи съвсем различна фактическа
обстановка, прави абсолютно недопустимо признаването му за виновен в извършване
на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С оглед на горното въззивният съд намира изводите на
първоинстанционния относно несъставомерността на деянието за обосновани и
почиващи на надлежно събрания в хода на делото доказателствен материал.
При този изход на делото правилно първоинстанционният съд
е постановил на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото да останат за
сметка на държавата.
При
извършената на основание чл. 314
НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед на посочените съображения,
постанови своето решение.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.
6 НПК С. о. съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 16.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 679/2014 г. по
описа на Районен съд - гр. Б..
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.