Р Е Ш Е Н И Е № 535
гр.Пловдив, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 822/2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
Постъпила
е жалба от длъжника по изпълнението Ц.Р.П.
с ЕГН **********, чрез адв.Р.П. *** против действията на ЧСИ К. П., рег.№ 824,
район на действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело № 20198240400227,
а именно насочване на изпълнението срещу недвижим имот с идентификатор
56784.524.621.4.15 по одобрената със заповед № РД 18-48/03.06.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.****,
представляващ самостоятелен обект – жилище с административен адрес гр.****, с
площ от 63 кв.м., което насочване на изпълнението е изразено в налагане на възбрана,
насрочване на опис и оценка на имота. Твърди се, че е нарушена
несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника и неговото семейство по
чл.444 т.7 от ГПК.
Въззиваемата
страна взискател «Юробанк България» АД гр.**** не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по
обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е неоснователна по съображения
посочени в нея свързани с тълкуване на закона.
ОС Пловдив след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и
същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 от ГПК, платена е дължимата
държавна такса, като жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Изпълнително дело № 20198240400227
на ЧСИ К. П., рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив е образувано на
25.01.2019г. по молба на взискателя «Юробанк България» АД гр.*****, по представен
изпълнителен лист №11464/20.12.2018г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение №11207/19.12.2018г. по ч.гр.д. №20018/2018г. на РС Пловдив, с която
е разпоредено длъжника Ц.Р.П. да заплати на «Юробанк България» АД гр.****, като
правоприемник на «Алфа Банк клон България» сумите - 37 835,60 евро част от главница,
70,17 евро застраховка, 669,16 лева нотариални разходи, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 14.12.2018г. до окончателното плащане, както
и 1 496,13 лева разноски по делото и 1 982,52 лв. адвокатско
възнаграждение.
По искане на взискателя на
01.02.2019г. е наложена възбрана върху недвижим имот с идентификатор
56784.524.621.4.15 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.****,
представляващ самостоятелен обект – жилище с административен адрес гр.****, с
площ от 63 кв.м /л.60/. На 25.03.2019г.
на основание чл.483 от ГПК е извършен опис на горното жилище на дължника
/л.112/. На основание чл.484 ал.3 от ГПК на 03.04.2019г. е определено да се
предяви на страните оценката на горната вещ. С оглед на горните факти, съдът
намира, че изпълнението е насочено срещу тази вещ и обжалването е допустимо.
Възражението на длъжника Ц.Р.П., за незаконосъобразност на насочването
на изпълнението към процесния имот е неоснователно. Дори и този имот да е
единствения на длъжника и неговото семейство, то същият не е несеквестируем по
правилото на чл.444 т.7 от ГПК, защото по правилото чл.445 ал.1 от ГПК
длъжниците относно вещи върху които е учредена ипотека, когато взискател е
ипотекарния кредитор не се ползват от горната защита. Видно от нотариалния акт
за покупка на горното жилище от 08.07.2008г. /л.45/ същият е закупен от Ц.Р.П. с банков кредит от
«Алфа Банк клон България», за което банката е заявила че ще впище договорна
ипотека за отпускания кредит за покупка на това жилище. Такава ипотека е вписана
през 2008г. и подновена през 2018 година / л.9/ вече по молба на «Юробанк
България» АД гр.****, като правоприемник на «Алфа Банк клон България».
Правоприемството между взискателя и «Алфа Банк клон България» е виден и от
издадената заповед за изпълнение на пърично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 19.12.2018г. и от издадения изпълнителен лист №11464/20.12.2018г.
/л.3 и л.4/. Ето защо
и на основание чл.445 ал.1 от ГПК в казуса не следва да се прилага
несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника по правилото на чл.444
т.7 от ГПК. Предвид на горното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и
като такава същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Ц.Р.П. с ЕГН **********,
чрез адв.Р.П. *** против действията на ЧСИ К. П., рег.№ 824, район на действие
ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело № 20198240400227, а именно
насочване на изпълнението срещу недвижим имот с идентификатор
56784.524.621.4.15 по одобрената със заповед № РД 18-48/03.06.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.****,
представляващ самостоятелен обект – жилище с административен адрес гр.****, с
площ от 63 кв.м.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.