Решение по дело №106/2019 на Административен съд - Габрово

                                                           Р Е Ш Е Н И Е  № 79

гр.Габрово, 10.06.2019 година

                                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГАБРОВО …………………….колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година,  в състав :           

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ

     при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ……………........., като разгледа докладваното от председателя  Адм. дело № 106 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.145 – 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която жалба същият е оспорил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № А000039 от 17.01.2013 г., издаден от К.М.– Старши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ /Д“МДТ“/ при Община Габрово, потвърден с Решение от 14.05.2018г. на Директор на Д“МДТ“ при Община Габрово. Първоначално така  депозираната от П. жалба е била предмет на разглеждане в производството по административно дело № 170/2018 г.на АС - Габрово, постановеното решение по което е било оспорено от жалбоподателя пред ВАС на РБ и съответно обезсилено с Решение № 6512/02.05.2019 г., постановено по административно дело № 14117/2018 г. по описа на ВАС като недопустимо, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Габрово.

В жалбата си М.М.П. излага твърдения, че обжалваният АУЗД и потвърждаващото го Решение били неправилни, незаконосъобразни, необосновани, издадени в противоречие със закона и в нарушение на правото му на защита. Според М.П. в посочената пратка № МДТ05- 146 от 17.01.2013 г. изобщо не било конкретизирано кой от двата акта или и двата АУДЗ № А000040 от 17.01.2013 г. и АУДЗ № А000039 от 17.01.2013 г. били изпратени. На 20.06.2013г. лично бил подал заявление вх. № МДТ05- 1271 от 20.06.2013 г. с искане за погасяване по давност на задължения за данък върху НИ и ТБО въз основа на което било издадено решение № МДТ05-1271 от 20.06.2013 г., като при това негово явяване в данъчната администрация е било възможно да му бъде връчен процесния АУДЗ и покана по чл. 182 от ДОПК, но това не било сторено.

Според жалбоподателя връчването, удостоверено с Протоколи от 11.06.2013 г. и 18.06.2013 г., следвало да бъде за всеки един от двата АУДЗ с отделни протоколи. Съставените и приложени Протоколи не били с всички изискуеми по закон реквизити, същите не отразявали точната дата, посочена в тях за съставянето им и положените в тях подписи на лицата не съответствали на действителните такива. Приложеното Съобщение № МДТ05- 127 от 20.06.2013 г. по чл. 32 във вр. с чл. 33 от ДОПК също не отговаряло на законовите изисквания, като според П. в случая било налице нарушение на чл. 32, ал. 5 от ЗМДТ.

Твърди се, че АУДЗ № А000039 от 17.01.2013 г. не бил връчен по надлежния ред, поради което същият бил незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие със закона. Налице били основания за приложение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. В процесния АУДЗ не била посочена приложимата нормативна уредба относно начина на определяне на данъка за МПС, същият не съдържал мотиви и правни основания за издаването му. В хода на производството по издаване на акта били допуснати съществено процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията за форма на издадения административен акт, както и несъобразяване с приложимото към конкретния случай материално право. Не били налице условия за прихващане на дължимото задължение на основание чл. 169, ал. 3 от ДОПК.

Въз основа на така изложените в жалбата подробни  съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание, моли за  отмяна на оспорения Акт за установяване на задължения № А000039 от 17.01.2013 г., потвърден от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово с Решение от 14.05.2018 г.

Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата по същество въз основа на изложените в същата доводи и тези изложени в съдебно заседание.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт  Р.К., която оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и прави искане същата да бъде оставена без уважение, претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски, изразяващи  се в заплатен хонорар за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. 

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

На 17.01.2013г. е съставен Акт за установяване на задължения по декларация № А000039 от 17.01.2013 г. срещу М.М.П. ЕГН ********** за неплатен данък върху превозно средство- товарен автомобил със стар рег. № ******и нов ******и лек автомобил Фолксваген Джета с рег. № ******, за период 2007 г.- 2012 г., в размер общо на 215, 07 лева, вкл. главница и лихва към 17.01.2013 г. 

Така съставения АУЗД е изпратен на М.П. с писмо изх. № МДТ05- 146 от 17.01.2013 г., но същият не е получен. При две посещения на място П. не е открит и процесният АУЗД не е връчен.

На 24.01.2018 г. М.П. е представил Възражение до директор Д „МДТ“ при Община Габрово, в което е посочил, че на основание чл.171 от ДОПК счита задълженията му за данък МПС за периода  от 2007 г. до 2013 година за погасени по давност. С Протокол № 26 от 25.01.2018 г. на Д“МДТ“ при Община Габрово е посочено, че се отписва по давност единствено задължението му за данък върху превозните средства от 2007 г. В Писмо от 26.01.2018 г. от Директор на Д „МДТ“ при Община Габрово до М.П. е посочено, че съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, поради което отписването на задължението на това основание за периода от  2008 г. до 2013 г. е незаконосъобразно и няма основание за подобно действие, което писмо П. е получил на 31.01.2018 г.

М.П. е обжалвал процесния АУЗД пред Директор на Д „МДТ“ при Община Габрово, като е поискал отписване на задълженията му до 2013 г., включително по давност. След като е разгледал така депозираната пред него жалба, Директор на Д „МДТ“  се е произнесъл с цитираното по горе Решение от 14.05.2018 г., с което решение е потвърдил изцяло издадения АУДЗ № А000039 от 17.01.2013 г., като в решението си Директорът на Д „МДТ“ е изложил и мотиви обуславящи неговия краен извод, а освен това в решението изрично е посочено и че процесният АУЗД не е връчен на неговия адресат.

С оглед посоченото, в конкретния случай на основание чл. 156, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.144 от ДОПК предмет на разглеждане в настоящото производство е именно оспореният АУЗД № А000039 от 17.01.2018 г., издаден от К.М.– Старши експерт в Дирекция Д “МДТ“, потвърден изцяло с посоченото решение  от 14.05.2019 г. на Директор на Д „МДТ“ като правилен и законосъобразен.

По отношение на задълженията на М.П. за данък върху превозно средство е извършено погасяване съгласно изричната разпоредба на чл. 169, ал. 3а от ДОПК, като е погасено най- старото задължение за съответния вид дължим данък за МПС с извършените два броя банкови преводи от 29.11.2017 г. и от 26.01.2018 г.

 При първоначалното разглеждане на делото, по делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която експертиза е видно, че задълженията за данък върху превозните средства по АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г., издаден от К.М.- Старши експерт при Д“МДТ“ на Община Габрово, за процесния период са изчислени съгласно действащите през този период нормативни актове, посочени изрично в констативно- съобразителната част на заключението, като от него е видно също така, че от страна на административния орган  са изчислени правилно и сумите по задължението за данък върху превозните средства притежавани от П. и посочени по горе.

Редът относно установяването и събирането на местните данъци и такси е регламентиран в ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а съгласно ал.3 в производствата по ал.1служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.Съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а съгласно ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите - в производствата по чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

В  Глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци, като за местните данъци и такси са приложими два способа, а именно предварително установяване, което се осъществява чрез съставяне на Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване чрез съставяне на Ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК, като по силата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК така съставеният акт може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В чл. 144 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и други актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. От казаното следва, че задълженията за местен данък и такса могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по данни от декларации, какъвто е и настоящият случай или чрез ревизионен акт. В конкретния случай се касае се касае за установяване и определяне на задължение за данък върху превозните средства по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, поради което и  с процесния АУЗД предмет на разглеждане в настоящото производство, са установени задължения по данни от декларации подадени от жалбоподателя, като със съставянето му е прекъсната давността, съгласно изричната разпоредба на чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Така оспореният акт обхваща период от 5 години, като към момента не е изтекла предвидената от закона абсолютна погасителна давност от десет години относно задълженията за посочения в акта период, с изтичането на която давност те се погасяват изцяло, а освен това не са изтекли и пет години от възникване на обстоятелствата визирани в чл. 109, ал.1 от ДОПК, поради което и в този смисъл не намира приложение и така посочената разпоредба на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс /има се предвид ДОПК/, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица или организации, в случаите когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

Така съставения  АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г. е издаден правилно, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата за изслушване експертиза, заключението по която е прието като доказателство по делото. При изчисляване на задълженията по акта са приложени относимите правни норми и правила действали към момента на възникване на задълженията. Факта, че така съставеният от Ст.експерт в Д“МДТ“ на Община Габрово М. АУЗД не е връчен на П., въпреки наличните в делото данни за положени усилия в тази насока и въз основа на което обстоятелство са основните твърдения на жалбоподателя П., обосноваващи според него незаконосъобразност на същия, т.к. според твърденията му не е знаел за изготвянето му, не се спори от административния орган. Следва да се посочи, че невръчването на П. на така  съставения против него АУЗД не опорочава същия, а е свързано единствено с възможността той да бъде оспорен пред Директор на Дирекция Местни данъци и такси. Видно от действията и процесуалното поведение на адресата на АУЗД - М.П., същият е бил наясно със съдържанието му, с оглед обстоятелството, че същият е оспорил същия този АУЗД пред Директор Дирекция Местни данъци и такси, който е разгледал жалбата на П., не е възприел доводите му и е потвърдил изцяло обжалвания  АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г.

На практика изложените от М.П. доводи за незаконосъобразност на АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г. и Решението на Директора на Д“МДТ“, с което решение този акт е потвърден се основават и се свеждат единствено до сочените от него доводи относно нарушаването от страна на административния орган на процедурата по връчване на акта, като според твърдяното от него, този акт не му е бил връчен. Този факт не се оспорва от административния орган, издател на акта, но както по- горе беше отбелязано факта на невръчване на АУЗД не води до опорочаване на същия до степен налагаща неговата отмяна като незаконосъобразен. Връчването на акта основно има значение във връзка с възможността адресата да се запознае с неговото съдържание и евентуално да го оспори по предвидения в ДОПК ред, който първоначално предвижда  оспорването му по административен ред пред Директор Дирекция Местни данъци и такси, което в случая П. е сторил. В този смисъл са несъстоятелни и твърденията на жалбоподателя П., че с факта на невръчване на АУЗД са нарушени неговите права, в частност на правото му на защита. Видно от събраните по делото писмени доказателства тези негови права не са нарушени, т.к. след като очевидно се е запознал със съдържанието на така оспорения пред настоящата съдебна инстанция АУЗД, П. е депозирал пред Д“МДТ“ на Община Габрово възражение, в което е изложил подробни аргументи, които според него обосновават изтекла погасителна давност на задължението и според които доводи същото е следвало да бъде отписано. Това възражение е разгледано и съответно е уважено от административния орган като основателно единствено за 2007 година. По тази причина в тази част- досежно дължимите суми за 2007 година, задължението е и отписано по давност. В останалата част задължението е останало, като със съставяне на процесния АУЗД, е прекъсната и давността, по която причина същото е останало дължимо.

Предвид изложеното  по-горе, правилно обосновано и законосъобразно се явява и постановеното Решение от 14.05.2018г. на Директор Дирекция Местни данъци и такси Община Габрово, с което е потвърден изцяло оспорения от П. пред него АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г. и е изчерпан административния ред за оспорването на същия този АУЗД, което е и процесуална предпоставка за оспорването на същия и по съдебен ред пред АС Габрово в потвърдената му част, в случая изцяло.        

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, които да обосновават отмяната на издадения против жалбоподателя П. и обжалван пред настоящата съдебна инстанция АУЗД № А000039 от 17.01.2013 г., издаден от К.М.- Ст. експерт в Д“МДТ“ при Община Габрово. Съдът не намира за основателни изложените от страна на жалбоподателя доводи за отмяна на постановения и оспорен в настоящото производство административен акт, поради което същият като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила по изложените по- горе съображения.

От изложеното по горе е видно, че оспорения административен акт - АУЗД № А000039 от  17.01.2019 г. е правилен, законосъобразен и обоснован, издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискващите се мотиви и фактически и правни основания, както и всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.

С оглед горното настоящият съдебен състав на АС Габрово намира, че жалбата на М.М.П. следва да бъде оставена без уважение. Оспорения АУЗД № А000039 от 17.01.2013г., потвърден от Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Габрово с Решение от 14.05.2018 г. е правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, предложение последно от АПК, жалбата на М.М.П. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

В проведеното по делото съдебно заседание на 04.06.2019 година, процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на сторените в настоящото производство  разноски. Предвид този изход на делото, така направеното искане от процесуалния представител на ответната страна – юрисконсулт К. за присъждане на разноски се явява основателно и на основание чл.143, ал.3 от АПК такива следва да бъдат присъдени в полза на Община Габрово общо в размер на 400 лева, от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лева изплатен хонорар за вещо лице и които разноски жалбоподателят М.М.П. *** следва да бъде осъден да заплати на Община Габрово.

            Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово

 

  Р  Е  Ш  И  :

           

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Акт за установяване на задължения по декларация № А000039 от 17.01.2013 г., издаден от К.М.– Старши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, потвърден изцяло с Решение от 14.05.2018 г. на Директор на Д “МДТ“ при Община Габрово, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА М.М.П.,  ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Габрово на основание чл.143, ал.3 от АПК  сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото разноски, от които 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение и заплатен хонорар за вещо лице в размер на 200.00 /двеста/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд на Р.Б., по реда на чл.211 от АПК.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :