Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.04.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11325 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 18.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 64187/ 2016 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 40 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.В.П.
/ЕГН **********/ срещу Ц.Г.С. /ЕГН **********/ обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД за осъждане на
ответника да предаде на ищцата владението на покривната плоча на гараж, намиращ
се в СО, район „Витоша“, с. В., ул.„**********, със застроена площ от 19.88
кв.м., при съседи: от север и юг- двор, от югозапад- складови помещения на Ц.Г.С.,
и от изток- УПИ IV- 899, който гараж е построен в УПИ V- 898, кв.48, по плана
на гр. София, м. „В.“, при съседи: улица, УПИ IV- 897, УПИ VIII- 908 и УПИ IV- 899;
да преустанови ползването на плочата и да премахне намиращите се върху нея
ограда, простор, изкуствена трева, маса със столчета, барбекю, голям чадър и
други вещи; и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер на наемната цена за три години за периода от
10.11.2013 г. до 10.11.2016г. в размер на 3 600 лева, ведно със законната
лихва, считано от 10.11.2016 г. до изплащане на вземането. Със същото решение Г.В.П.
/ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.45, ал.1 ЗЗД на Ц.Г.С.
/ЕГН **********/ сумата 500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени неудобства- влага и неприятна миризма, вследствие на
бездействие от страна на ответницата по отстраняването на повреди в собствения
й имот: апартамент на втория етаж в триетажната жилищна сграда на ул.“**********
в с. В., СО, район „Витоша“, построена в УПИ V- 898, кв.48, по плана на гр.
София, местност „В.“, при съседи: улица, УПИ IV- 897, УПИ VIII- 908 и УПИ IV-
899, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
1 000 лв. На основание чл. 78, ал.3 ищцата Г.П. е осъдена да заплати на
ответника Ц.С. сумата 2 125 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Г.В.П. /ищца по
делото, ответница по насрещния иск на Ц.С./, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на
предявените от нея искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД и за отхвърляне
на насрещния иск по чл.45 ЗЗД, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна Ц.Г.С. /ответник по делото, ищец по насрещния иск/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД и насрещен иск по чл.45 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от Г.П. искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД
като неоснователни и недоказани и за уважаване на предявения от Ц.С. насрещен
иск по чл.45 ЗЗД- до посочения по- горе размер, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Установява
се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, приети като неоспорени от страните: Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 137/ 4.06.2009 г. на софийски нотариус,
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 17/ 27.06.2008 г. на
софийски нотариус, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39/ 1997 г. на
софийски нотариус и Нотариален акт за поправка на нот. акт № 189/ 1998 г. на
софийски нотариус, а и не е спорно между страните, че ищцата Г.П. е собственик
на апартамент на втория етаж в триетажната жилищна сграда, находяща се на ул.“**********
в с. В., СО, район Витоша, построена в УПИ V-898 от кв.48 по плана на гр.
София, м.„с. В.“, и на построения в същия имот гараж /долепен до сградата/, а
ответникът Ц.С. е собственик на първия етаж от същата триетажна жилищна сграда.
Според
фактическите твърдения на ищцата, обосноваващи исковете й по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД, закупеният от нея на 4.06.2009
г. ГАРАЖ с
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 11325/ 2018 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
площ от 19.88 кв.м. е залепен за къщата, като
част от него попада под терасата на първия етаж и се ползва от семейството на
ответника, към чийто имот била тази тераса. Тъй като ответникът използвал
покрива на гаража й като тераса и оставял там лични вещи, като преди година ремонтирал
и остъклил собствената си тераса, която приобщил към жилището си, а за тераса
ползвал покрива на гаража й, ищцата моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът
С. да бъде осъден да й предаде владението върху покривната плоча на гаража, да
преустанови ползването на плочата и да премахне намиращите се върху нея ограда,
простор, изкуствена трева, маса със столчета, барбекю, голям чадър и други
вещи, както и да бъде осъден да й заплати обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на наемната цена за три години за периода от 10.11.2013 г.
до 10.11.2016 г. в размер на 3 600 лева, ведно със законната лихва от
10.11.2016 г. до изплащане на вземането.
Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен
материал не може да обоснове изводи на настоящия въззивен съд за основателност
на така предявените от Г.П. искове.
Независимо от обстоятелството, че ищцата се
легитимира като собственик на построения в имота на ул.“********** в с. В. ГАРАЖ
с площ от 19.88 кв.м., намиращ се в обхвата на сградата /триетажната жилищна
сграда/, не е налице основание за уважаване на иска й за предаване владението върху
покривната плоча на този обект, тъй като част от нея представлява и тераса
към жилището на ответника Ц.С. на първия етаж в триетажната жилищна сграда,
ситуирана като такава съгласно одобрения архитектурен проект на сградата, в
съответствие с който именно е изпълнено строителството на същата през период,
предхождащ придобиване на собствеността върху гаража от ищцата.
Съгласно
заключението на вещото лице Б. Б. по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза /прието като оспорено от
ответника/, жилището на ответника Ц.С. се намира на първия етаж от многофамилна
триетажна жилищна сграда със сутерен, като застроената му площ по проектна
документация /част „архитектурна“/ и по нотариален акт е 92 кв.м., в която площ
не е включена процесната тераса. Покривната конструкция на процесния гараж е
монолитна стоманобетонна плоча, а покритието й е от монолитна мозайка; по
периферията на плочата /в зоната на покрива на гаража/ е изпълнен метален, а по
проект- масивен парапет от зидана тухлена зидария; парапетът на място е
изпълнен по периферията на терасата, като е запазена проектната му височина, но
на юг е с дължина 5.40 м, вместо 4.50 м по проект. Терасата по проект и на
място е достъпна само от апартамента на първия етаж, на място няма промяна в
очертанията на покрива в плана и няма увеличение на площта на помещенията на
апартамента на първия етаж. Посочено е от вещото лице и че по проект има тераса, която е покрив на гаража и отговаря на проекта.
Изпълнена е още при строителството на цялата сграда, като плочата на първия
етаж и покривът на процесния гараж или процесната тераса представляват една
плоча /обяснения на вещото лице в о.с.з. на 7.11.2017 г./. Терасата е проектирана
с масивен парапет от тухлена зидария, покривът на гаража е по- дълъг, тъй като
има козирка пред входната врата с ширина 0.40 м.
Съгласно
даденото от вещото лице Й. Н.по изслушаната от СРС повторна съдебно- техническа
експертиза заключение, покривната плоча на гаража е част от монолитната
стоманобетонна плоча на първия етаж и в представения архитектурен проект-
разпределение на първи жилищен етаж, е записан като тераса. Достъп до терасата
има само от апартамента на първи етаж. Сградата е законен строеж със строително
разрешение, като в представения
архитектурен проект покривът на гаража е записан като тераса на плана-
разпределение на първи жилищен етаж. Парапетите на терасите по проект са
масивни от тухлена зидария, на място са изпълнени метални, ажурни, като е
запазена проектната височина. В архитектурния проект размерите на гаража са
показани без детайли. Покривната плоча е издадена, като пред вратата на гаража
има козирка от 0.40 м. По делото не е представено ценообразуване, от което да
се види застроената площ на първия етаж. По действащите норми за проектиране и
строителство към 1961 г. в жилищната площ влиза част от терасата, като при
ценообразуването отделните части се остойностяват по различен начин. В
архитектурния проект над плочата на гаража е записано „тераса“, записано е плоча,
циментова замазка мозайка, като не са посочени проектни дебелини. Циментова
замазка и мозаечен пласт са подови настилки за тераси, а не за покривни плочи.
В архитектурния проект е показан размер на гаража, няма детайл разрез през
гаража, за да се види каква е конфигурацията на плочата над гаража. Размерите
на терасата- покривна плоча на гаража, по мерки на място, измерени с ролетка,
са 3.50/5.35 м.
Според събраните по делото гласни
доказателства /св. показания на А. П.- син на ищцата, П. С.- чичо на ответника,
и Н. С.- съпруга на ответника/, ответникът С. ползвал тавана на гаража без
разрешение на ищцата /св. А. П./, къщата била построена от свидетеля П. С.,
баща му и майка му, като трите етажа се правели бавно в годините поради липса
на средства, приземният етаж бил построен през 1961- 1962 г., след това първият
етаж, после вторият; поради липса на средства намалили терасите; на първия етаж
по план било тераса с гараж; след 1968 г. нищо не било правено; откакто била
построена къщата, на процесната тераса можело да се излезе само от първия етаж;
братът на св. П. С. затворил терасата с винкели и стъкла около 1975 г., а
впоследствие ответникът махнал винкелите и сложил ПВЦ- дограма; по проект било
предвидено първата тераса да е по- голяма от другите /св. П. С./. По данни на
св. Н. С. процесната тераса била в този вид още от 1987
г., когато я видяла за първи път; единствено старата дограма била
заменена с ПВЦ, като заграденото пространство било само под малките горни
тераси.
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 11325/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Основателността
на предявения от Г.П. срещу Ц.С. осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде преценена с оглед
кумулативното наличие на следните предвидени в закона материално- правни
предпоставки: 1/ титулярство на правото на собственост върху имота- предмет на
иска, за ищцата, 2/ упражнявана от страна на ответника фактическа власт-
владение, върху същия имот, и 3/ липса на основание за осъществяваното от
последния владение върху имота. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства обосновава извод за липса на посочените по- горе законови
предпоставки и за неоснователност и недоказаност на предявения от Г.П.
ревандикационен иск.
Това е така, тъй като, макар ищцата да се
легитимира като собственик на построения в имота на ул.“********** в с. В.
гараж с площ от 19.88 кв.м., покривната плоча на този обект представлява и тераса към
жилището на ответника Ц.С., ситуирана като такава съгласно одобрения
архитектурен проект на сградата, в съответствие с който е изпълнено
строителството на същата през период, предхождащ придобиване на собствеността
върху гаража от ищцата, поради което и не може да се приеме, че упражняваната
от ответника фактическа власт- владение, върху тази тераса, приобщена по проект
към собствения му апартамент на първия етаж в триетажната жилищна сграда, е
лишена от основание. За притежавания от ищцата гараж и притежавания от
ответника апартамент на първия етаж с прилежаща към него тераса спорната плоча
/покрив на гаража и основа на терасата/ представлява обща част- съгласно чл.38
ЗС, поради което и искът за предаване владението върху нея от един от
собствениците на самостоятелен обект в сградата на друг от собствениците на
самостоятелен обект в сградата не може да бъде уважен. Отделен е въпросът, че
плочата няма самостоятелно значение, тъй като върху нея е ситуирана тераса,
прилежаща към първия етаж от сградата- съгласно одобрени архитектурни проекти
от 1954 г. и 1967 г., за което са направени констатации и в приетите по делото
експертни заключения на изслушаните от СРС съдебно- технически експертизи.
Предвид горното, предявеният от Г.П. срещу Ц.С.
ревандикационен иск с предмет: покривна плоча на гараж, правилно е отхвърлен
като неоснователен с обжалваното решение.
Искът по чл.109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право, което не може да бъде преодоляно чрез иска за възстановяване на отнето владение по чл.108 ЗС. Правен интерес от исковата защита по чл.109 ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /носителя на ограниченото вещно право/.
Ищецът по иска с правно основание чл.109 ЗС
дължи да докаже, че е собственик на вещта /носител на
ограниченото вещно право/, спрямо която е насочено неоснователното въздействие
на ответника, както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата
му. Ответникът носи тежестта за
установяване на възраженията си, които противопоставя в защита срещу иска.
Защитата му може да се съсредоточи върху оспорване легитимацията на ищеца,
оспорване извършването на твърдяните от ищеца въздействия, доказване, че ищецът
е длъжен да търпи действията му по силата на закона и т.н.
Съгласно
разпоредбата на чл.59 ЗЗД, вън от
случаите по чл.55- чл.58 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването- ал.1; това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити- ал.2.
Ищцата
Г.П. обосновава искането си за присъждане на претендираното обезщетение с
твърдението, че е собственик на процесната покривна плоча на гараж и в това си
качество се обеднила, тъй като била лишена от ползването на същата от ответника
/ползвател/, който се обогатил за нейна сметка.
В случая, предвид изложените по- горе съображения относно
статута на покривната плоча на гаража и ситуираната върху нея тераса,
неоснователни се явяват както негаторният иск на Г.П. по чл.109 ЗС- за преустановяване
ползването на плочата и за премахване на намиращите се върху нея ограда,
простор, изкуствена трева, маса със столчета, барбекю, голям чадър и други
вещи,
така и осъдителният й иск по чл.59 ЗЗД за присъждането на обезщетение за
ползването на тази плоча- като част от собствения й гараж, през посочения по-
горе период, които също правилно са отхвърлени с обжалваното решение.
Правилен,
по преценка на въззивния съд, е и изводът на първо-инстанционния съд, че насрещният иск по чл.45 ЗЗД за присъждането
на обезщетение за обезвреда от причинени поради повреда на мръсния канал в
жилището на ответницата П. лоша миризма и влага в мокрото помещение на жилището
на ищеца С., като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Налице
са елементите от приложимия фактически състав на непозволеното увреждане,
дадени кумулативно: бездействие на ответницата по иска да отстрани повреди по
канализацията в собствения си имот на втория етаж в процесната жилищна сграда,
довели до лоша миризма и влага в мокрото помещение на притежавания от ищеца
имот на първия етаж в същата сграда, които вреди са търпени от последния през
периода от 2012 г. до датата на подаване на исковата молба през м.11.2016 г. /около
4 години/.
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 11325/ 2018 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
Установява
се въз основа на събраните по делото доказателства, а и не се оспорва от
ответницата по иска, че тръбата на мръсния канал в жилището й на втория етаж в
процесната сграда е била неизправна, което довело до появата на лоша миризма и
влага в мокрото помещение на жилището на долния етаж /св. показания на Н. С.,
преценени при условията на чл.172 ГПК/, представляващи вреди, понесени от ищеца
Ц.С. през периода след 2012 г., подлежащи на обезщетяване съобразно чл.45 ЗЗД.
Налице е бездействие на П. по поддръжката на собствената й вещ, в резултат на
което са настъпили посочените вреди за С..Неоснователно е възражението на П.,
че повредата на канализацията се дължи на непреодолима сила- земетресение от
2012 г., тъй като въпреки наличието на такава причина, тя е била длъжна през
изминалия период от около 4 години /до датата на подаване на исковата молба/ да
отстрани последиците от това увреждане. Относно размера на присъденото
обезщетение за обезвреда доводи в жалбата на ответницата П. не се съдържат,
поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази
насока.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и поради неоснователност на наведените в жалбата на Ц. П.
доводи постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата П. дължи да заплати на въззиваемата страна С.
сумата 1 382 лева- разноски за въззивното производство, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер е редуциран до посочената сума
при уважаване възражението на въззивницата за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК
/по 300 лв.- за исковете по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД, и 482 лв.- за
иска по чл.59 ЗЗД/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.05.2018
г., постановено по гр.д.№ 64187/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 40
състав, в обжалваната част, в която
са отхвърлени предявените от Г.В.П. /ЕГН **********/ срещу Ц.Г.С. /ЕГН **********/
иск с правно основание чл.108 ЗС за
осъждането на Ц.Г.С. да предаде на Г.В.П. владението върху ПОКРИВНАТА ПЛОЧА на
ГАРАЖ със застроена площ от 19.88 кв.м, намиращ се в сградата на ул.„**********
в с. В., СО, район „Витоша“, при съседи: от север и юг- двор, от югозапад-
складови помещения на Ц.Г.С., и от изток- УПИ IV- 899, който гараж е построен в
УПИ V- 898, кв.48 по плана на гр. София, м. „В.“, с площ от 688 кв.м., при
съседи: улица, УПИ IV- 897, УПИ VIII- 908 и УПИ IV- 899; иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на Ц.Г.С. да
преустанови ползването на плочата и да премахне намиращите се върху нея ограда,
простор, изкуствена трева, маса със столчета, барбекю, голям чадър и други вещи;
и иск с правно основание чл.59 ЗЗД
за осъждането на Ц.Г.С. да заплати на Г.В.П. сумата 3 600 лв.,
претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване- в размер на
наемната цена за ползване на горепосочената покривна плоча за три години за
периода от 10.11.2013 г. до 10.11.2016 г., ведно със законната лихва от
10.11.2016 г. до изплащане на вземането; в
обжалваната част, в която по предявен насрещен
иск Г.В.П. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.45, ал.1 ЗЗД на Ц.Г.С. /ЕГН **********/ сумата 500 лева- обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени неудобства от влага и неприятна миризма,
вследствие бездействие на ответницата по отстраняването на повреди в собствения
й имот: апартамент на втория етаж в триетажната жилищна сграда на ул.“**********
в с. В., СО, район „Витоша“, построена в УПИ V- 898, кв.48 по плана на гр.
София, м.„В.“; а също и в частта относно
присъдените на ответника Ц.С. разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 2 125
лв.
ОСЪЖДА Г.В.П. /ЕГН **********/
да заплати на Ц.Г.С. /ЕГН **********/
сумата 1 382 лв. /хиляда триста
осемдесет и два лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 64187/ 2016 г. на СРС, І ГО, 40 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част, в
която предявеният от Ц.С. насрещен иск по чл.45 ЗЗД е отхвърлен за горницата
над сумата 500 лв. до пълния предявен размер от 1 000 лв.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.