№ 202
гр. Шумен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20223600100166 по описа за 2022 година
Производство по чл.5 от ЗЛС.
В исковата си молба до съда, ищцата С. М. Т. твърди ,че ответникът бил неин внук,
син на дъщеря й. Още от малък Б. изоставал в нервно-психичното си развитие, учел в
помощно училище. Многократно бил лекуван в стационарни психиатрични заведения, като
в някои от случаите бил настаняван на задължително лечение по реда на Закона за здравето.
При поредното преосвидетелстване от ТЕЛК през 2018г. бил определен процент на трайно
намалена работоспособност 75 %. Б. никога не бил работил, диагнозата съгласно ТЕЛК
решението и епикризите от болничните престои била „Параноидна шизофрения“, като
заболяването датирало от самото му раждане. Водел се и на диспансерен учет към
психиатричните служби. Като придружаващо заболяване била вписана и диагноза „Лека
умствена изостаналост – дебилност“. Към момента ищцата представила пред ТЕЛК
необходимите документи за поредното преосвидетелстване. В последните няколко години Б.
постъпвал за лечение в психиатрични стационари - ДПБ Царев брод и психиатричното
отделение на МБАЛ Велики Преслав най-малко веднъж годишно. Освен това ответникът
непрекъснато трябвало да е на поддържаща медикаментозна терапия, като периодично
следвало да посещава лекуващия си психиатър. Поради тези причини Б. Б. се нуждаел от
непрекъснато обгрижване и наблюдение. Оставен без контрол и грижи от близките си, той
не приемал медикаментите си и здравословното му състояние рязко се влошавало, което
налагало поредната му хоспитализация в болнично заведение. Много често Б. предприемал
необмислени действия, с което търпял сериозни финансови вреди, които най-често
обременявали неговите близки. Така например в периода 2012 - 2015 г. сключил няколко
договора с мобилен оператор за мобилни услуги за лизинг на мобилни устройства, като
1
контрактите били правени един след друг, преди да е изтекъл предходния бил сключван
нов. Това показвало, че Б. не е съзнавал какво подписва и с какво се задължава. В резултат
на тези договорни задължения, които впоследствие той е преставал да плаща, в крайна
сметка се натрупали сериозни задължения. Б. нямал лични доходи освен пенсията си и
поемането на такива задължения от негова страна било крайно необмислено и неразумно.
При сключването на договорите с мобилния оператор Б. явно изобщо не съзнавал с какво
се задължава, нямало логика в рамките на две години да му са били необходими 5 нови
мобилни апарата и да сключва споразумения за увеличаване на минутите в мобилния си
план, при положение че самият той реално имал много малко комуникационно потребление.
За задълженията му към мобилния оператор срещу него било заведено ГД № 2017/2019г.,
което приключило с решение в негова полза. Назначената СПЕ дала заключение, че „Осв. Б.
Б. Б., с ЕГН **********, от гр. Шумен страдал от душевно заболяване в тесен смисъл на
думата – „Параноидна шизофрения, параноидно-халюцинаторен синдром, с умствена
изостаналост, пристъпно-прогредиентен тип на протичане с нечисти ремисии и резидуална
симптоматика“. Състоянието типично се вгражда в правната категория „продължително
разстройство на съзнанието“ и при осв. Б. обуславя загубени годности да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.“ У Б. Б. било
налице невъзможност за реално въприемане на ситуации от реалността, както и
невъзможност за правилна преценка и осъзнаване на последствията от своите действия.
Случвало се е неведнъж негови „приятели“ да го склоняват да изтегли пари от банкомат, за
да им даде или да ги изхарчат заедно. В тези случаи той изобщо не си давал сметка, че на
другия ден и за храна пари няма да има. Към момента той бил длъжник по изпълнително
дело № 84/2022г. при ЧСИ Даниела Златева с размер на дълга над 2400 лв., образувано по
искане на Агенция за събиране на вземания въз основа на издадена заповед за изпълнение
по ЧГД № 2047/2021 г. на ШРС. Налице били и други подобни ситуации, в които Б. не
разсъждавал трезво, което свидетелствало за това, че при него било налице трайно
увреждане на здравословното състояние в резултат на психичното заболяване. Всичко това
му се отразило до степен да не може да осъзнава свойството и значението на действията си
и да ръководи постъпките си. В ежедневието за Б. се грижила най-вече ищцата, като негова
баба, тъй като майка му също страдала от шизофрения. Ако бъдел оставен без контрол и
грижа от страна на близки, имало перманентна опасност Б. да извършва неразумни действия,
с които да уврежда своите и на семейството си интереси и финансово състояние. Именно
поради тези аргументи у ищцата се пораждал правен интерес от завеждането на настоящия
иск и да инициира процедура за поставянето му под запрещение. В повечето случаи тя била
тази, която се грижела за неговият интерес, за това при нужда да посети лекар, да се яви на
ТЕЛК за преосвидетелстване, да се настани за лечение.
Ищцата счита ,че били налице визираните в ЗЛС предпоставки за поставянето на
ответника под запрещение, а именно: Налице било болестно състояние на Б. Б.; Безспорно
заболяването му се отразявало върху неговите възможности да осъзнава действията и
волеизявленията си и способността му да ръководи постъпките си; Ограничаването на
неговата дееспособност била в негов интерес.
2
Предвид изложеното, ищцата моли съдът да постановите решение, с което да
поставите под пълно или ограничено запрещение ответника Б. Б. Б..
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.В. П. поддържа иска си , като моли
ответникът да бъде поставен под пълно запрещение.
Ответникът Б. Б. Б. в законовият срок не е депозирал отговор на исковата молба.
Разпитан в съдебно заседание по реда на чл.337 от ГПК не взема ясно становище по иска .
Представителят на ШОП счита иска за основателен.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна: От представената по делото медицинска документация се
установява ,че ответникът страда от „Параноидно шизофрения у умствено недоразвита
личност , халюцинаторно параноиден синдром“.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза
,възприето от съда и неоспорено от страните, се установява ,че ответникът страда от
„Параноидна шизофрения. Параноидно-възбуден синдром у лице с умствена изостаналост ,
непрекъснат тип на протичане“.
Със същата диагноза се води на диспансерен учет в ДПБ с.Царев брод. Тъй като, това
психично заболяване се характеризира с фундаментални и строго специфични нарушения в
мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието, а при
осв.Б. и на фона на изначално дефектни интелектуални възможности, то способността на
ответника да възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и
обстоятелствата от действителността и на действията на другите лица, и да определя и
контролира собственото си поведение на тези факти и действия са безспорно нарушени, и е
пречка той да се грижи сам за своите нужди и отговорности. Следователно осв.Б. страда от
душевна болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС и не е годен да се грижи за своите работи и да
защитава своите интереси. Експертизата се ориентира към заключение за пълно запрещение.
3аболяването, от което осв.Б. страда – „Параноидна шизофрения“ е душевно заболяване в
тесен смисъл на думата, което се характеризира с фундаментални и строго специфични
нарушения в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на
съзнанието.При осв.Б. то се е развило на основата на изначално дефектни интелектуални
възможности, в рамките на „Лека умствена изостаналост“, което допълнително е утежнило
клиничната картина, ходът му е хроничен, с очертана промяна на преморбидно дефектната
личност и е довело до тежка социална дисфункция. При тези обстоятелства, прогнозата при
заболяването при него е неблагоприятна по отношение на обратен оздравителен процес.
Катамнезното проследяване на психозата при осв.Б. сочи ранен дебют на заболяването, на
фона на дефектни интелектуални заложби, с фундаментални отклонения в мисленето,
възприятията и афекта или т. нар. първорангови симптоми на Шизофрения, хроничен ход на
протичане, пълно отсъствие на инсайт, с изразена личностова промяна в шизофренен стил с
прогресиращо развитие на странности в поведението, невъзможност за справяне със
3
социални изисквания и упадък на цялостната житейска дейност. Типът на протичане на
психозата при осв.Б. е хроничен, с очертана личностова промяна в шизофренен стил, на
базата на изначално дефектните когнитивни годности и личностовите особености на
преморбида с инфантилизъм ,некритичност ,внушаемост ,податливост на манипулации
,неавтономност ,безинициативност ,обедняло социално поведение ,лошо самообслужване
,алиенация ,алкохолни злоупотреби. Тези обстоятелства обуславят тотална невъзможност за
справяне със социалните изисквания.
В съдебно заседание бе изслушана бабата на ответника , С. М. Т. която сочи ,че
ответникът е в много тежко болестно състояние , страда от психично заболяване.
Непрекъснато бил задържан от полицията ,изпочупил е вещите в дома си ,биел баща си,
злоупотребявал с алкохола. Не си пиел лекарствата ,не знаел къде са парите от пенсията му,
доверявал се на неподходящи хора ,които му вземали парите ,сключвал ненужди договори с
различни мобилни оператори ,които в последствие завеждали и искове срещу него. Не
помнел събития от ежедневието и не ги възприемал правилно ,не знаел къде са му вещите
,трупал ненужни неща в стаята си. Ответникът нямал други близки освен баба си ,които да
се грижат за него ,като и двамата му родители били болни и на легло. Бил безпомощен да се
справи с ежедневието. Вечно бил пиян и не знаел къде са му лекарствата.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че състоянието на
ответника Б. Б. Б. следва да се квалифицира от съда като душевна болест по смисъла на
чл.5, ал.1 от ЗЛС, което води до невъзможност той сам да се грижи за своите работи.
Ответникът многократно е лекуван в болнични заведения ,поради психичното си заболяване
, същият е с 75% трайно намалена работоспособност. Безспорно е установено по делото от
събраните писмени и гласни доказателства и от заключението по СПЕ ,че е нарушена
възможността на ответника да възприема, анализира и оценява фактите и обстоятелствата от
действителността и действията на другите лица и да определя и контролира собственото си
поведение и е пречка той да се грижи сам за своите нужди и отговорности. Заболяването му
се е развило на основата на изначално дефектни интелектуални възможности, в рамките на
„Лека умствена изостаналост“, което допълнително е утежнило клиничната картина, ходът
му е хроничен, с очертана промяна на преморбидно дефектната личност и е довело до тежка
социална дисфункция. При тези обстоятелства, прогнозата при заболяването при ответника
е неблагоприятна по отношение на обратен оздравителен процес. Катамнезното
проследяване на психозата при Б. сочи ранен дебют на заболяването, на фона на дефектни
интелектуални заложби, с фундаментални отклонения в мисленето, възприятията и афекта
или т. нар. първорангови симптоми на Шизофрения, хроничен ход на протичане, пълно
отсъствие на инсайт, с изразена личностова промяна в шизофренен стил с прогресиращо
развитие на странности в поведението, невъзможност за справяне със социални изисквания
и упадък на цялостната житейска дейност. Типът на протичане на психозата при ответника
Б. е хроничен, с очертана личностова промяна в шизофренен стил, на базата на изначално
дефектните когнитивни годности и личностовите особености на преморбида с
инфантилизъм ,некритичност ,внушаемост ,податливост на манипулации ,неавтономност
4
,безинициативност ,обедняло социално поведение ,лошо самообслужване ,алиенация
,алкохолни злоупотреби. Тези обстоятелства обуславят тотална невъзможност за справяне
със социалните изисквания. Установи се също така ,че ответникът сключва неизгодни за
себе си договори без да осъзнава това,които не изпълнява и това става причина той да е и
ответникът по заведени срещу него искове за заплащане на парични суми по тези договори.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че ответникът в състоянието в което се намира
не може да полага грижи за себе си и да защитава своите интереси.
Поради това следва предявеният иск по чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде уважен и ответникът
да бъде поставена под пълно запрещение, като му бъдат определени настойник, заместник
настойник и двама съветници от органа по настойничество и попечителство при Община
Шумен.
С оглед най-добрата защита на интересите на ответника ,съдът счита ,че на осн.чл.337
ал.2 от ГПК следва неговата баба С. М. Т. да му бъде назначена за временен попечител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАЗНАЧАВА на основание чл.337 ал.2 ГПК С. М. Т. с ЕГН ********** от гр.Ш....2
, за временен попечител на Б. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.Ш....... до произнасяне на
органа по настойничество и попечителство , която да се грижи за личните и имуществените
интереси на Б. Б. Б. - В тази част решението има характер на определение, което е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Поставя под пълно запрещение Б. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.Ш....... .
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община Шумен за назначаване на настойник,
заместник настойник и двама съветници по реда на чл.156 от Семейния кодекс.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5