Р Е Ш Е Н И Е № 312
гр.Стара
Загора, 29.07.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело № 165 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба, допълнена с молба вх. №1719/20.03.2020г., подадена от
„Шарпе“ ЕООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника му адв.Д.К., срещу ЦУ на НАП –
София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева,
представляваща понесени от него имуществени вреди вследствие от отменено
като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП. Ищецът твърди, че с
посоченото наказателно постановление, му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наказателното постановление било обжалвано по съдебен ред,
като с влязло в сила решение по АНД №2125/2019г. на Районен съд Стара Загора,
санкционният акт бил отменен. Сочи се, че в производството по оспорване на наказателното
постановление ищецът е ангажирал адвокатска защита, като за процесуално
представителство по делото пред две съдебни инстанции е заплатил адвокатско
възнаграждение в общ размер на 700 лева. Обосновава, че с издаването на
отмененото наказателно постановление са му причинени имуществени вреди,
изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение по делото, водено пред РС Стара
Загора, чието решение е обжалвано пред Административен съд Стара Загора, като с
решение на последния съд съдебния акт на въззивния съд е оставен в сила.
Твърди, че с Решение №2/04.02.2020г., постановено по КАНД №465/2020г. на АС
Стара Загора, на „Шарпе“ ЕООД са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 350 лева. По отношение
на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд Стара
Загора, излага доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЦУ на НАП – София да му
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 350 лева,
представляващи разноски за правна помощ и съдействие пред Районен съд
Стара Загора за обжалване на Наказателно
постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП,
както и законната лихва върху претендирания размер, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли
съда да уважи исковата молба като доказана както по основание, така и по
размер.
Ответникът – ЦУ на НАП – гр.София,
в представения по делото писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Сочи,
че в случая не е установено безспорно реално настъпила вреда и причинна връзка
между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Твърди,
че с договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е действително заплатено, а в производството пред Районен съд
Стара Загора не е представен такъв договор. Обосновава, че доказателства за
уговореното възнаграждение и извършените разходи от ищеца следва да са
приложени още към преписката по делото пред районния съд, като липсата на
такива налага извод за недоказаност на твърдяната вреда. Излага съображения, че
представянето на документи за получените суми извън рамките на производството,
за което се отнасят, едва след приключването му, когато вече е постановено
решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменение
със съдебното решение акт. Счита, че присъждането на законна лихва върху
адвокатски възнаграждения не съответства на целта на закона, тъй като следва да
се съобрази характера на вземането, което подлежи на обезвреда – съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Алтернативно, при
основателност на иска, твърди, че претендираните имуществени вреди са заявени в
необосновано висок размер, тъй като договорените адвокатски възнаграждения са
прекомерни.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника обосновава, че от представената по делото справка от
информационната система на НАП за изплатени доходи, различни от трудовите, се
установява, че „Шарпе“ ЕООД не е декларирало заплатен доход на адв.Д.К., поради
което реалното заплащане на адвокатското възнаграждение се явява недоказано.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното за настоящото производство
адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на
исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С Наказателно
постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, на ищеца „Шарпе“ ЕООД гр.Стара Загора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е
образувано административно-наказателно дело № 2125/2019г. С решение № 549/24.10.2019г.,
съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен. По касационна жалба на
ЦУ на НАП против посоченото решение е образувано КНАХД №465/2019г. по описа на
Административен съд Стара Загора. С решение №2/04.02.2020г., което е
окончателно, Административният съд е оставил в сила решението на районния съд,
като е осъдил касатора да заплати на ответника по касация сумата 350 лева
разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат. В образуваното
административно-наказателно дело пред Районен съд – Стара Загора,
жалбоподателят – ищец в настоящото производство, се е представлявал от
процесуален представител – адвокат Д.К. ***, за което, видно от договор за
правна защита и съдействие от 25.07.2019 година (л.6-гръб от АНД № 2125/2019),
е уговорено възнаграждение в размер на 350 лв., платимо в брой, като в договора
е отразено също, че сумата е платена.
По материалите на
настоящото производство е приложено АНД №2125/2019г. по описа на Районен съд Стара
Загора, ведно с КАНД №465/2019г. по
описа на АС Стара Загора, както е прието като писмено доказателствено представената
от ответника справка за изплатени доходи (трудови и различни от трудови) на Д.А.К.
за „период от 2019г. до 2019г.“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е частично основателен.
По
делото няма спор, че с Наказателно постановление №443223-F481262 от
18.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на
НАП, на ищеца „Шарпе“ ЕООД
гр.Стара Загорае е наложено административно наказание за нарушения на
разпоредбите на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Наказателното постановление е оспорено по съдебен
ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат Д.К. ***. С решение № 549/24.10.2019г. година по
административно-наказателно дело № 2125/2019г. на Районен съд Стара Загора,
съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен, като съдебното решение
е оставено в сила с решение №2/04.02.2020г. по КНАХД №465/2019г. по описа на
Административен съд Стара Загора. С последното решение на „Шарпе“
ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция в размер на 350 лева.
В
производството пред Районен съд Стара Загора по обжалване на Наказателно
постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, ищеца е бил представляван от процесуален
представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 350 лв.
възнаграждение, заплатено в брой. Договора от 25.07.2019г. е представен по административно-наказателно
дело № 2125/2019 година по описа на Районен съд Стара Загора, поради което
възраженията в отговора на исковата молба в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Обикновено отношенията между адвокат и клиент
се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от
адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Действително приложеният
във въззивното производство пред Районния съд договор не е такъв, а е
обективиран върху стандартен лист формат А4. Но той има характер на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване
на съдебното производство (в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). С оглед на това
възраженията на ответника за липса на доказателства за заплащане на
възнаграждението се явяват неоснователни. Противното не се установява и от
представената справка за изплатени доходи (трудови и различни от трудови) на Д.А.К.,
тъй като в нея са обективирани данни, касаещи данъчни правоотношения, а не
отношенията между адвоката и доверителя му.
Съдът
приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето
защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение № 549/24.10.2019г., съдът е отменил Наказателно
постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, което решение е влязло в законна сила на 04.02.2020г.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен
акт наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се заплатени средства като разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление пред Районен съд – Стара Загора. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно
постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налице е и третото условие за реализиране на
тази отговорност – причинна връзка между
издаденото наказателно постановление,
отменено като незаконосъобразно по съответния ред и средствата за заплатеното
във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица
от издаденото наказателно постановление,
тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание.
Размерът на исковата претенция обаче съдът
намира прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 300
лева. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.,
постановено по т. д. № 2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетението,
който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед липсата на
фактическата и правна сложност на делото, образувано по оспорване на
санкционния акт пред Районен съд Стара Загора, както и провеждане на само едно
съдебно заседание по него, макар и с участието на процесуалния представител на
санкционираното лице, справедливият размер на обезщетението за претърпени
имуществени вреди е 300,00 лева, какъвто е минималният размер за процесуално
представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ДВ. бр.28 от 2014г. – изменена, но действала към
момента на провеждане на въззивното
производство пред РС Стара Загора).
По искането за присъждане на законната лихва от датата
на подаване на исковата молба: Съгласно чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл.84, ал.2
от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита, че ответникът е
поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 300 лв. да бъде присъдена
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 09.03.2020г.
до окончателното изплащане на сумата. Възражението за недължимост на законна
лихва върху претендираната сума, направено от процесуалния представител на
ответника и обосновано с обстоятелството, че в случая се претендират
невъзстановени съдебни разноски, а законна лихва върху такива разноски не се присъжда
в съдебните производства, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото
предмет на настоящото производство е не претенция за невъзстановени съдебни
разноски, а присъждане на обезщетение за средства за заплатено адвокатско
възнаграждение при оспорване на санкционен акт, отменен като незаконосъобразен
с влязло в сила съдебно решение. Именно тези средства представляват вредата,
подлежаща на обезщетяване, а след като се касае за вреда – дължи се и лихва
върху нея.
Съгласно чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая по делото са представени договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2020г. (л.11-гръб), видно от който е договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 350 лева за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в образуване на дело по ЗОДОВ и процесуално представителство
срещу ЦУ на НАП – гр.София. Насрещната страна е направила изрично искане на
основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокатска защита. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния
предвиден размер на адвокатското възнаграждение е 100 лева. С оглед изложеното
и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и извършените от
процесуалния представител процесуални действия, възражението на ответника е
основателно и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минималния предвиден от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 100 лева.
Предвид на това и съобразно коригирания от съда размер
на обезщетението за причинени имуществени вреди и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъде осъден ответника съразмерно на уважената част от иска да
заплати на ищеца разноските за възнаграждение за един адвокат в размер на 85,71
лв., а разноски на ответника не се дължат, по аргумент от същата разпоредба.
Също така ищецът е внесъл и предварително дължимата държавна такса в размер на 25
лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде
възложена на ответника. Следователно на ответника следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 110,71 лева.
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 от ГПК,
съдът
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Княз Александър Дондуков №52,
представлявано от изпълнителния директор Г.Д., да заплати на Шарпе ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.Стефан Стамболов №43, вх.А, ет.2, ап.20, представлявано
от М.Г.Г., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи средствата за заплатено адвокатско
възнаграждение при оспорване пред Районен съд Стара Загора на Наказателно
постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, отменено с влязло в сила Решение № 549/24.10.2019г. по
административно-наказателно дело № 2125/2019 година на РС Стара Загора, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба на 09.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 350 лв.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. Княз Александър Дондуков №52, представлявано от изпълнителния
директор Г.Д., да заплати на Шарпе
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.Стефан Стамболов №43, вх.А, ет.2, ап.20, представлявано от М.Г.Г., сумата от
110,71 (сто и десет лева и 71 ст.) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: