Номер 13112.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500214 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 213 от 10.08.2020 г. по гр.д № 3/2020 г. по описа на РС –
Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр.Разград срещу Ш. Р. В. , ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Разград, ж.к.“Орел“, бл.23, вх.Е, ап.8 за установяване, че
същата дължи на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград сумата 1257,48 лв. за ползвани В и К услуги в имот с
административен адрес с. гр.Разград, ул.“Давуз Дава“, №11, аб.№4184 по
фактура от 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата и 45,41 лв. мораторна лихва върху
тази сума за периода 30.05.2019 г. – 07.10.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение №4129/16.10.2019 г. по ч.гр.д.№1978/2019 г. на РС
Разград.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ на Ш. Р. В. , ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.Разград, ж.к.“Орел“, бл.23, вх.Е, ап.8 сумата 30 лв. / тридесет
лева / за направените по делото разноски.
Недоволен от решението останал жалбоподателят Водоснабдяване
Дунав“ ЕООД, който чрез пълномощника си адвокат Надя Пламенова
Йорданова от АК – Разград, го обжалва изцяло, като неправилно. Прави се
искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с
1
което исковите претенции да бъдат уважени. Излагат се подробни
съображения. Претендира разноски.
Насрещната по жалбата страна, чрез пълномощника си адвокат
Маргарита Тинчева Иванова от АК – Разград, е депозирала отговор по реда
на чл. 263, ал.1 ГПК на въззивната жалба, като застъпва становище за
нейната неоснователност. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
жалбоподателя не се явява представител. Пълномощникът му адвокат Надя
Пламенова Йорданова от АК – Разград депозира подробна писмена защита оп
реда на чл. 149, ал.3 ГПК, с която поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна Ш. Р. В. , не се явява. Явявя се пълномощникът й
адвокат Маргарита Тинчева Иванова от АК – Разград, която поддържа
отговора на въззивната жалба и отново моли за потвърждаването на
обжалваното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
В изпълнение на разпоредбата на чл. 267, ал.1 от ГПК, настоящият
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е
редовна и допустима - отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от
ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и
правилността му, в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото
е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав приема формираната и изложената в
решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради
което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към нея. Споделя и правните изводи на решаващия състав на
първоинсатнционният съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към спора, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
Независимо от това, по наведените във въззивната жалба възражения,
2
следва да бъде посочено следното:
С оглед заявеното от ищеца договорно основание за възникване на
претендираното вземане, съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.
422 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Фактическо основание на предявения иск са твърденията, че за процесния
период ответникът е изразходвал доставена питейна вода, чиито количества и
цени са отразени в представената като доказателство фактура издадена от
ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже основанието, на което е възникнало
задължението за заплащане на претендираните суми, а именно наличието на
облигационно правоотношение между него и ответника с предмет доставка на
ВиК услуги, че ответникът е употребил посочените количества вода и че
стойностите са изчислени на база действащите цени на тези услуги.
Изброените обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и
главно доказване.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги.
Според § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005 г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал.1 от
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите В и К
са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища
и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
По делото не е спорно между страните, че ответникът през процесния
период е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по
смисъла на §1, т.2, б"а" ЗРВКУ и чл. 3, ал.1, т.2, пр.І Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предоставяни от ищцовото
дружество по клиентски номер за процесния обект, както и че отношенията
между страните по договора за доставка на тези услуги се уреждат от общите
условия на ищцовото дружество - чл. 8, ал.1 Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
3
водоснабдителните и канализационните системи, които са приети по делото.
Поради това, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на услуги В и К услуги.
Спорен по делото е само обемът на доставените услуги и тяхната
стойност за процесния период.
Така спорът по делото се концентрира около въпроса има ли правно
основание ищецът да претендира стойността на ВиК услуги посочени в
процесната фактура.
За разрешаването на така поставеният въпрос, съдът взе предвид
следното:
По силата на чл. 1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и канализационни
услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи. Извършваната от ответното дружество услуга
водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности,
завършващи с доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни
отклонения, съгласно чл. 5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004
г.
На основание чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, а съгласно чл. 39, ал.3 от
същата наредбата, по изключение, разпределението на изразходваното
количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се
извършват съобразно броя на обитателите на жилищата и съгласно ал.5 на чл.
39 се заплаща, както следва:
1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател;
2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.);
3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно
ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен
обитател;
4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в
строеж.
4
Идентични на цитираните разпоредби са и съответно разпоредбите на
чл. 32 и чл. 25, ал.8 от Общите условия.
Основното възражение в жалбата, е че правилно и законосъобразно
ищецът е извършил изчислението на изразходвана вода, на осн. чл. 39, ал.5,
т.4 от горепосочената Наредба. Дори и да се приеме, че в случая приложение
намира тази норма, то исковата претенция отново би се явила неоснователна
поради следното:
Съдът намира, че ищецът не е извършил пълно и главно доказване на
обстоятелството какъв е бил застроения обем на процесната сграда в строеж,
което прави и невъзможно да се извърши проверка дали начислените
количества вода за процесния период биха отговаряли на разпоредбите на чл.
39, ал.5, т. 4 от цитираната Наредба № 4.
Тъй като в тежест на ищцовото дружество е да докаже при пълно и
главно доказване, че именно начислените и остойностени от него количества
са такива отговарящи на законовите разпоредби и на действителното
положение, а това не сторено, то по тази причина и претенцията му за
вземания за главница е неоснователна и като такова правилно е било
отхвърлена.
Ето защо в обобщение съдът счита за недоказанана обсъжданата
предпоставка за приложението на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/14.09.2004
г., което резултира и в недоказаност на предявения иск.
Следвайки съдбата на главния иск за главница, неоснователен е и
акцесорния за лихви за забавено плащане върху главницата.
Предвид всичко изложено, въззивният съд приема за недоказана
претенцията, чиято основателност е предмет на въззивна проверка. Ето защо е
правилен изводът на първоинстанционния съд, че от длъжника не е
установено да се дължи търсените суми.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата
страна. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 от ГПК
въззивника-ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ответник
сумата от 400 лв., сторени разноски за реално платено адвокатско
5
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно списък по чл. 80 от ГПК,
договор за правна защита и съдействие и доказателства за реално плащане.
На основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 213 от 10.08.2020 г. по гр.д № 3/2020 г.
по описа на РС – Разград.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ на Ш. Р. В. , ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.Разград, ж.к.“Орел“, бл.23, вх.Е, ап.8 сумата 400,00 лв.
/четиристотин лева / за направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по в. гр.д. № 214/2020г. по описа на Окръжен съд
- Разград.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6