№ 8017
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110112642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 229 ГПК.
Делото е образувано по исковата молба от „АиХ Б“ ЕООД против М. К К., в която са
изложени твърдения, че ответникът по силата на договори за покупко-продажба придобил
право на строеж върху следните самостоятелни обекти: 1. Ателие № 7 в сграда, находяща се
в гр. София, бул. „ГС“ № 1, вх. „Б“, на шести терасовиден етаж, със застроена площ от 71,01
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която се
предвижда да се изгради в УПИ IV-538,539,540 в кв.49-Б, местност „Зона Б-17“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1201.162 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-49/16.09.20152 г. на изпълнителния директор на АГКК; 2. Паркомясто № 4,
находящо се на сутеренния етаж на сградата, описана по-горе с площ от 23,10 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата; 3) Паркомясто № 3, находящо
се на сутеренния етаж сградата, описана по-горе с площ от 30,88 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата; 4) Апартамент № 17, находящ се на
четвърти жилищен етаж на вход „А“ на сградата, описана по-горе, с площ 65,60 кв.м., заедно
с мазе № 3, находящо се на кота „-3,61 кв.м.“, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът извършва
строителни и монтажни работи по описаната по-горе жилищната сграда в изпълнение на
Договор от 24.04.2020 г. и анекс към Договор от 30.04.2020 г., сключени с „ДП“ ООД, което
дружество от своя страна има право на строеж върху 15 броя апартаменти, 4 броя ателиета,
4 броя гаражи, 3 паркоместа и 1 брой подземен гараж в описаната по-горе сграда.
Представителят на ищеца поддържа, че съгласно анекса към договора страните по сделката
са постигнали съгласие „АиХ Б“ ЕООД да изпълни строителството на обектите, за които
„ДП“ ООД има право на строеж, както и обектите на учредителите на право на строеж
съгласно нотариален акт от 2007 г. В допълнение е отбелязано, че ищецът притежава право
на строеж върху апартамент № 18 във вход „А“, гараж № 6 и магазин № 1 в описаната по-
горе сграда. В исковата молба са изложени твърдения, че между „АиХ Б“ ЕООД и ответника
не е сключен договор за строителство на обектите в процесната сграда, по отношение на
които ответникът притежава право на строеж. Представителят на ищеца поддържа, че макар
между страните по делото да липсва договорна връзка дружеството е извършило всички
необходими дейности и сградата е изградена до етап „груб строеж“, за което е съставен акт
за приемане на конструкцията, включително е изградило и обектите, по отношение на които
ответникът притежава право на строеж трансформирало се в право на собственост върху
самостоятелните обекти. В молба-уточнение от 25.04.2024 г. са изложени твърдения, че
1
макар ищецът да не е сключил договор за строителство с ответника, доколкото „АиХ Б“
ЕООД има задължение да изгради голяма част от обектите в сградата, изгражда и ателието,
апартамента, мазето, паркоместата и съответните идеални части от общите части на
сградата, за които ответницата придобила право на строеж. Представителят на ищеца
поддържа, че М. К. се е обогатила неоснователно за сметка на ищцовото дружество чрез
придобиване на правото на собственост върху описаните в исковата молба четири
самостоятелни обекта. В молба-уточнение от 25.04.2024 г. са изложени доводи, че
ответницата се е обогатила за сметка на ищцовото дружество със стойността необходима за
извършването на строителните и монтажните работи за изграждане на самостоятелните
обекти, а именно 195582,96 лева. Представителят на ищеца поддържа, че ответницата е
отказала да сключи договор за строителство, както и отказва да заплати вложените от ищеца
средства за изграждане на обектите, по отношение на които М. К. е придобила право на
строеж. По изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 10000 лева, представляваща част от 195582,96 лева, явяваща се
сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание и
размер. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за
учредяване на право на строеж, обективиран в нот. акт № 26, том I, нот. дело № 25/2007 г. по
описа на нотариус АД, собствениците на УПИ IV-538,539,540 в кв.49-Б, местност „Зона Б-
17“, взаимно си учредили право на строеж и учредили право на строеж за построяване на
жилищна сграда в полза на „ЕР ЕР Б ПРИЕМ“ ЕООД, с променено наименование „ВАЛЕН“
ЕООД, като дружеството поело задължение да проектира и построи сградата, включително
да я въведе в експлоатация за своя сметка в срок от 24 месеца, считано от датата на
сключване на сделката. Ответникът поддържа, че „ВАЛЕН“ ЕООД възложило на
„СТИЛСТРОЙ ПРОЕКТ“ ООД строителството на сградата. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че М. К. сключила договор за строителство на описаните в исковата
молба обекти със „СТИЛСТРОЙ ПРОЕКТ“ ЕООД, в изпълнение на което съглашение
заплатила на соченото дружество сумата в размер на 29 169 евро. В отговора на исковата
молба са изложени твърдения, че строителството на сградата било спряно през 2008 г., за
което обстоятелство бил съставен акт образец № 10 и не е съставен акт образец № 11 за
възобновяване на строителството. Ответникът оспорва поддържаните от ищеца твърдения,
че „АиХ Б“ ЕООД е изпълнило строително-монтажните работи в сградата, като сочи, че
между страните по спора няма сключен договор за строителство и категорично се е
противопоставил ищцовото дружество да извършва строителството на процесните обекти.
Ответникът поддържа, че не са изпълнени административноправните изисквания за
строителство на сградата, както и че ищецът не е вписан в Централния професионален
регистър на строителите към Камарата на строителите в България.
С отговора на исковата молба е направено искане за спиране на настоящото
производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. №
43625/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав, предмет на което е предявен от
П.Г.И МГИ, ГМИ, СГИ и ХИИ в качеството на собственици на УПИ IV-538,539,540 в кв.49-
Б, местност „Зона Б-17“, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1201.162 по
КККР, иск с правно основание чл. 67, ал. 1 ЗС срещу М. К. за установяване, че правото на
строеж на ответника върху процесните обекти е погасено поради неупражняване в
петгодишен срок. Ведно с исковата молба е представено съдебно удостоверение относно
страните и предмета на гр.д. № 43625/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав,
като настоящият състав служебно се снабди с препис от исковата молба и информация
относно движението на делото.
По направеното искане за спиране на производството, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото се спира
когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Основание за спиране е налице когато между двете дела
съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е
2
правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването
на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Разяснения относно основанието за
спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК се съдържат в Тълкувателно решение № 7/2014г. на
ОСГТК, т.5 и в Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСГТК. Приема се, че законодателят
има предвид зависимост между две дела, при която задължително следва да се зачетат
последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. Основанието за
спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е налице когато има висящ процес относно друг спор, по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство.
В разглежданият случай ищецът поддържа, че ответникът притежава право на строеж
върху самостоятелни обекти в сграда, изградена от „АиХ Б“ ЕООД, поради което М. К. се е
обогатила неоснователно за сметка на дружеството със стойността на разходите за
изграждане на съответните самостоятелни обекти и прилежащите им идеални части.
Предмет на гр.д. № 43625/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, е предявен от собствениците
на поземления имот, в който следвало да бъде изградена процесната жилищна сграда,
против М. К. иск по чл. 67 ЗС за признаване за установено, че правото на строеж на
ответника върху процесните обекти е погасено поради неупражняване в петгодишен срок. С
Решение № 301/27.09.2012 г. по гр. д. № 1423/2009 г. на ВКС, I ГО, е прието, че искът за
установяване, че правото на стоеж е погасено по давност по същество представлява
отрицателен установителен иск за несъществуване на право на строеж на ответниците върху
имота след погасяване на това вещно право по давност. С Определение № 124/21.03.2016 г.
по гр. д. № 896/2016 г. на ВКС, III ГО, е разяснено, че на практика с предявения иск се цели
установяване, че правото на строеж е погасено. Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи.
Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на
собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както
и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. Собственост върху сграда,
построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е
обособено като вещ, съдържаща минимални признаци на самостоятелност, за да може да
бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми.
Чл. 67 ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и
постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че предмет на производството по предявения
срещу М. К. иск за признаване за установено, че правото на строеж върху процесните
самостоятелни обекти е погасено по давност, е правоотношение, чието съществуване или
несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на
настоящото производство, а именно налице ли е неоснователно обогатяване на ответника
със стойността необходима за изграждане на процесните самостоятелни обекти предмет на
спора по чл. 67 ЗС. Съдът намира, че макар да липса пълен идентитет между страните по
двете производства връзка на обусловеност между двете дела е налице с оглед предмета на
материалното правоотношение. Изрично в Определение № 883/10.12.2014 г. по ч. гр. д. №
6140/2014 г. на ВКС, III ГО, е прието, че преценката за наличие на връзка на
преюдициалност между две дела се прави както въз основа на предмета на производствата,
така и на страните по тях, но за страните не е необходимо пълно тъждество, а да се установи
дали страните по обусловеното дело могат да се позовават на действието на силата на
пресъдено нещо по обуславящото дело. В случай, че с влязъл в сила съдебен акт по
отношение на ответника по настоящото производство бъде признато за установено, че
правото на строеж върху процесните обекти е погасено по давност, съдът в настоящото
производство съгласно чл. 297 ГПК е длъжен да зачете влезлия в сила съдебен акт и е
недопустимо по настоящото дело да преразглежда този въпрос. Зачитането на силата на
пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен орган ( съд или друг орган) да
възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване, като преразглеждането и
пререшаването на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с
3
който съдът е сезиран, е недопустимо. За да може да бъде зачетена силата на пресъдено
нещо, която се намира в процес на формиране ( висящ процес по преюдициален въпрос)
съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обусловеното дело следва да бъде спряно.
Доколкото ищецът по настоящото дело не претендира собственически права върху обектите,
а претенцията е облигационна, то съдът ще е обвързан от силата на пресъдено нещо по
спора по чл. 67 ЗС.
В допълнение съгласно разясненията дадени с Определение № 175/01.08.2022 г. по ч.
гр. д. № 2544/2022 г. на ВКС, II ГО, изходът на спора по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
обусловен от принадлежността на правото на собственост върху вещта, за която се
претендира обезщетение за лишаване от ползване. От така дадените разяснения следва, че
принадлежността на правото на строеж върху процесните самостоятелни обекти е
обуславяща по отношение на претенцията за заплащане на разходите за изграждане на
съответните обекти.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
настоящото производство следва да бъде спряно до приключване на производството по гр.д.
№ 43625/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав, с влязъл в сила съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр. д. № 12642/2024
г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 127 състав, до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на производството по гр.д. № 43625/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 167 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4